№ 3363
гр. Варна, 16.07.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Н. Св. С.
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20243100502159 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 16258/06.06.2025 г. от адв. К. И. –
процесуален представител на Ж. А. Ж. и С. Ж. Ж. за допълване на решение №
497/07.05.2025 г., постановено по в. гр. дело № 2159/2024 год. по описа на ОС-
Варна, в частта му за разноските и за присъждане в полза на адв. Кр. И. на
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от ЗАДв за осъществената от
нея безплатна адвокатска защита по в. гр. дело № 2159/2024 год. по описа на
ОС-Варна. В молбата се твърди, че липсват както мотиви, така и диспозитив
по от правенаното от нея искане за присъждане на адвокатско възнаграждение
в хипотезата на чл. 38 от ЗАдв. Твърди се, че резултатът от спора пред ОС-
Варна е в интерес на представляваните от нея съделители. Поради това следва
да се приложат правилата на чл. 78, ал. 1-3 от ГПК. Адв. И. е предоставила
правна помощ безплатно по делото, поради което и на основание чл. 38 от
ЗАдв следва да й се определи адвокатско възнаграждение, като бъде осъдена
въззивницата – съделител Д. С. Н. да го заплати.
Постъпила е и молба с вх. № 16591/10.06.2025 г. от адв. В. Ч., като
пълномощник на Ц. С. Ж., Г. С. Г. и С. С. У. за допълване на горното решение
в частта му за разноските. С молбата се отправя аналогично искане за
определяне и присъждане на разноски за въззивното производство в полза на
адв. Ч., обосновано с идентични аргументи.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК са постъпили отговори от Д. С. Н., чрез
адв. В. В. с вх. № 19079/01.07.2025 г. и вх. № 1983/02.07.2025 г. – на искането
на адв. Ч. и с вх. № 1971/01.07.2025 г. и вх. № 19082/02.07.2025 г. на искането
на адв. И.. Изразява становище за неоснователност на молбите. Излага, че в
първата фаза на делбата страните не си дължат разноски. Оспорва, че за
доверителите на адв. И. и адв. Ч. са налице обстоятелствата по смисъла на чл.
38, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗАдв., при които процесуалните представители са имали
1
право да окажат безплатна правна помощ.
Молбите са заявени в законоустановения срок и са процесуално
допустими.
Съдът съобрази следното:
Производството по в. гр. дело № 2159/2024 год. по описа на ОС-Варна е
образувано по въззивна жалба на Д. Д. С. от с. Златина, община Провадия,
срещу Решение № 71/29.03.2024 год., постановено по гр. дело № 1234/2023
год. по описа на РС-Провадия, с което е допусната делба на съсобствен
недвижим имот, представляващ УПИ VIII-57, кв. 37 по плана на с. Златина,
общ. Провадия, с площ от 720 кв. м., ведно с построената в горния УПИ
жилищна сграда със застроена площ от 57 кв. м. и два навеса, съответно с
площ от 9 кв. м. и 21 кв. м., между съделители и при квоти, посочени в
решението.
В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на решението с
доводи за липса на съсобственост между страните относно заявения за делба
имот, предвид придобиването му от въззивника Диян Д. по давност, а в
евентуалност (в случай, че възражението му за липса на съсобственост бъде
счетено за неоснователно) – за неправилно определени квоти на съделителите.
Отправеното с жалбата искане е решението да се отмени и да се постанови
друго, с което искът за делба да бъде отхвърлен, а в условията на евентуалност
– квотите на съделителите да бъдат правилно определени – в съответствие с
разпоредбите на ЗН.
В писмен отговор ответниците по жалбата – съделителите Ж. А. Ж. и С.
Ж. Ж., чрез процесуален представител адв. К. И. са оспорили въззивната
жалба. Изложили са съображения, че съсобственост е налице, а възражението
на въззивника Д. Д. за липса на съсобственост е неоснователно. Конкретни
доводи относно квотите, при които е била допусната делбата, не са изложени.
Отправеното искане е да се потвърди обжалваното решение.
В писмен отговор ответниците по жалбата – съделителите Ц. С. Ж., Г. С.
Г. и С. С. У., чрез адв. В. Ч. са оспорили жалбата с доводи, че е налице
съсобственост. По отношение на квотите на съделителите са изразили
становище че оплакванията на въззивника Д. Д. са основателни, т. е., че
квотите са неправилно определени.
В хода на производството, с оглед настъпилата смърт на жалбоподателя
Д. Д. и съобразно извършената след подаването на исковата молба за делба (а
също и след вписването й в СлВп-Провадия) транслативна сделка, с която
въззивникът Д. Д. С. е продал на Д. С. Н. целия делбен имот, в качеството на
съделител е конституиран приобретателят Д. С. Н. от гр. Варна, която е
поддържала подадената от праводателя й въззивна жалба.
С молби от 10.04.2025 год. адв. Кр. И. и адв. Вл. Ч. са заявили искания за
присъждане на разноски в тяхна полза на основание чл. 38, ал .1 ЗАДв, с
представени към молбите договори за правна защита и съдействие, сключени
в хипотезите на чл. 38, ал. 1 от ЗАдв.
В проведеното на дата 07.04.2025 год. открито съдебно заседание адв.
2
Кр. И. е поддържала становище делбата да се допусне само между
наследниците на общите наследодатели Кръстинка С. Кателиева и Драган С.
Кателиев, съответно и на починалия в хода на процеса съделител Д. Д. С., а
приобретателката Д. С. Н. да бъде изключена от делбата.
Идентично становище е поддържано и от адв. Вл. Ч., процесуален
представител на съделителите и ответници по въззивната жалба Ц. С. Ж., Г. С.
Г. и С. С. У..
С въззивното решение първоинстанционното решение е отменено и е
постановено друго, с което имотът е допуснат до делба с участието и на
приобретателя Д. С. Н., но при други квоти между съделителите – квотите на
съделителите Ж. А. Ж. и С. Ж. Ж. в съсобствеността върху имота са
определени в по-малък обем от определените им с първоинстанционното
решение, а квотите на съделителите Ц. С. Ж., Г. С. Г. и С. С. У. в
съсобствеността върху имота са определени в обема, приет и от
първоинстанционния съд.
В решението си, включително и в мотивите, въззивният съд не е
изследвал въпроса за разноските, претендирани от адв. Кр. И. и адв. Вл. Ч. в
хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните
правни изводи:
Разпоредбата на чл. 248 от ГПК се намира в раздел трети от глава
осемнадесета от ГПК, който е озаглавен „Поправяне на решението“. Затова в
производството по чл. 248 от ГПК съдът разполага с правомощието да измени
или допълни постановеното решение или определение в частта му за
разноските, но само когато при отправено искане е допуснал грешка или
пропуск да ги присъди. Допуснатата грешка е основание за изменение на
произнасянето за разноски чрез поправянето й. Пропускът е основание за
допълване на акта, при съобразяване на отправеното до съда искане за
присъждане на разноски.
Производството по съдебна делба е особено исково производство.
Процесуалните норми, които го уреждат имат характера на специални по
отношение на нормите, уреждащи общия исков процес по част втора от ГПК.
Тъй като при наличие на съсобственост върху вещи и вещни права, съдебната
делба е винаги възможна и е недопустим отказ от иск за делба, предявяването
на такъв иск не зависи от поведението на другата страна. Отговорността на
разноски не е уредена като санкция за неправомерно поведение, какъвто
принцип е залегнал в правилата на чл. 78 ГПК. Ответникът по иск за делба не
дава повод за предявяване на този иск (макар че и това е възможно), а
основанието е ликвидиране на съществуващата съсобственост. В делбеното
производство страните имат двойно качество - те са ищци относно своето
право на делба и ответници по отношение на правото на делба на останалите
съделители. Затова законодателят е предвидил разноските да се понасят от
страните съобразно стойността на дяловете им. Това се отнася за държавните
такси и другите деловодни разноски. Разноските за адвокатски хонорар се
3
понасят от страните така както са ги направили. Когато в делбеното
производство са предявени други искове – например за уреждане на сметки,
тъй изхода от тези спорове зависи и от поведението на ответника по тях,
нормата на чл. 355 ГПК предвижда присъждане на разноски по общите
правила на чл. 78 ГПК. Тези положения се отнасят за производството пред
първата инстанция. Когато се развие производство по въззивно, или
касационно обжалване относно първата фаза на делбата, какъвто е настоящия
случай, страните вече имат определено процесуално качество според
позицията си в производството. Подадената жалба може да е основателна или
неоснователна, т. е., зависи от поведението на страната, поради което и
отговорността за разноските във въззивното или касационното производство
се определя по правилата на чл. 78 ГПК. (в този смисъл е Определение №
47/29.01.2015 г. по ч. гр. дело № 6919/2014 г. на ВКС на РБ, и др.).
В случая подадената въззивна жалба е счетена от въззивния съд за
основателна, съответно доводите и възраженията на ответниците по
въззивната жалба – Ж. А. Ж.; С. Ж. Ж.; Ц. С. Ж.; Г. С. Г. и С. С. У. са приети за
неоснователни, т. е., въззивното решение е неизгодно за тях, поради което и
разноски на горните петима съделители не се следват, вкл. и адвокатско
възнаграждение за процесуалните им представители в хипотезата на чл. 38, ал.
2 от ЗАдв, предоставили им безплатна адвокатска защита във въззивното
производство. Поради това и исканията на адв. Кр. И. и адв. Вл. Ч. за
присъждане в тяхна полза на разноски за адвокатско възнаграждение за
въззивното производство, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, са неоснователни
и подлежат на отхвърляне.
Горното налага въззивното решение да се допълни в частта му за
разноските, като се отхвърлят исканията на адв. Кр. И. и адв. Вл. Ч. за
присъждане в тяхна полза на разноски за адвокатско възнаграждение за
въззивното производство на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА, на основание чл. 250, вр. чл. 248 ГПК, Решение №
497/07.05.2025 год. по в. гр. дело № 2159/2024 год. по описа на ОС-Варна в
частта му за разноските, като:
ОТХВЪРЛЯ искането на адв. К. И. И. от АК-Варна с личен номер на
адвокат **********, с адрес на упражняване на дейността: гр. Провадия, офис
площад Централен, за присъждане в нейна полза, на основание чл. 38, ал. 2 от
ЗАдв, на адвокатско възнаграждение за производството по в. гр. дело №
2159/2024 год. по описа на ОС-Варна за осъществената от нея на Ж. А. Ж. и С.
Ж. Ж., двамата от с. Златина, Община Провадия, Варненска област, безплатна
адвокатска защита;
ОТХВЪРЛЯ искането на адв. В. В. Ч. от АК-Варна с личен номер на
адвокат **********, с адрес на упражняване на дейността: гр. Варна, бул.
4
Христо Смирненски, бл. 81, ет. 2, ап. 7, за присъждане в негова полза, на
основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, на адвокатско възнаграждение за
производството по в. гр. дело № 2159/2024 год. по описа на ОС-Варна за
осъществената от него на Ц. С. Ж.; Г. С. Г. и С. С. У., тримата от гр. Варна,
безплатна адвокатска защита.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС на РБ в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5