№ 4163
гр. София, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20221110108014 по описа за 2022 година
РЕШИ:
РЕШЕНИЕ
№ от 20 март 2023 г.
град СОФИЯ
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
-во-ти
І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 173 СЪСТАВ
В публично съдебно заседание, проведено на седми март през две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАН РУСЕВ
При секретаря В.К.,
-ра
Като разгледа гражданско дело № 8014 от 2022 година по описа на
Софийския районен съд, докладвано от съдията РУСЕВ, и, за да се произнесе,
взе предвид следното:
1
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 29424/16.02.2022г. на
СРС, подадена във връзка със Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК от 12.08.2021г., издадена по ч.гр.д. № 43448/2021г. на СРС.
Ищецът ЗК „**********“ АД чрез юрк. Н.Г. е предявил срещу
ответника К. Р. Г. искове с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр.
чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.) вр. §22 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено между страните, че К. Р. Г. дължи на ЗК „**********“ АД, както
следва:
1642,48 лева - регресно вземане за заплатено застрахователно
обезщетение по щета № 0000-5060-15-100488 за нанесени вреди на
автомобил марка „*********“, рег. № ***********, при пътно-
транспортно произшествие на 08.03.2015г. в град София на
кръстовището на бул. „*********“ и бул. „***********“, причинено
виновно от К. Р. Г. - водач на автомобил марка „Форд“, модел „Фиеста“,
рег. № **********, отказал да се подложи на проба за алкохол, с
включени 20,00 лева за ликвидационни разноски, ведно със законната
лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
(23.07.2021г.) до окончателното изплащане на сумата;
500,54 лева – лихва за забава за периода 26.07.2018г.-26.07.2021г.
Основателността на исковете си ищецът обосновава с обстоятелството,
че на 08.03.2015г. в град София, на кръстовището на бул. „*********“ и бул.
„***********“, К. Р. Г. като водач на автомобил марка „Форд“, модел
„Фиеста“, рег. № **********, виновно причинил пътно-транспортно
произшествие, при което бил увреден автомобил марка „*********“, рег. №
***********. Ответникът отказал да бъде тестван за алкохол. Към датата на
застрахователното събитие за автомобила, управляван от причинилия
произшествието водач, при ищеца била сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ по полица № 22114002397654. ЗК „**********“ изплатила на
собственика му ЕТ „***********“ обезщетение в размер на 1622,48 лева. Тъй
като, на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.) в конкретната хипотеза ищецът
като застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ имал право на
регрес срещу виновния застрахован при него водач, същият предявил
претенция спрямо К. Г. за заплащане на посочената сума, ведно с
ликвидационните разноски. Поради неплащане се дължала и законна лихва от
датата, следваща получаването на поканата. В насрочените по делото
публични съдебни заседания ищецът се представлява от юрк. Г. / юрк.
Маринова. Предявените искове се поддържат, включително в хода на устните
състезания.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът К. Р. Г. чрез адв. П. Г. – АК-
София, е подал Отговор, вх. № 131188/24.06.2022г. на СРС (вх. №
130301/23.06.2022г. на СРС по електронна поща), с който оспорва
предявените искове като неоснователни. Признава, че е участвал в
посоченото от ищеца произшествие. Недоказано било обаче ищецът да е
застраховател по застраховка „Каско“ на увредения автомобил, а и липсвала
надлежна индивидуализация на собственика му. Оспорва се да е заплатено
2
соченото от ищеца застрахователно обезщетение. Доколкото, видно от
справка в Гаранционния фонд, собственикът на увредения автомобил имал
застраховка „Гражданска отговорност“ към „Бул Инс“ АД, то именно към
него е следвало да бъде отправена претенцията за заплащане на обезщетение.
Нямало никакви данни това дружество да е уведомено за щетата. Оспорва се
редовното завеждане на щетата при ищеца, представителната власт на лицето,
подало уведомление и надлежното ú комплектоване. Оспорват се и
твърдяните щети по увредения автомобил. Твърди се, че въобще на ответника
не е предоставян дрегер за тест за алкохол, а вписването в протокола за ПТП,
че отказва тест, не било вярно. Прави се възражение за погасяване на
задълженията по давност. Плащането било извън сроковете по КЗ (отм.). В
насрочените по делото публични съдебни заседания ответникът не се явява,
като се представлява от адв. Г., която оспорва предявените искове,
включително в хода на устните състезания. Допълнителни съображения
излага в Писмени бележки, вх. № 70435/14.03.2021г. на СРС.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова
молба и предявените с нея искове и становището и възраженията на
ответника в отговора ú, съобразявайки събраните по делото
доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и
вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно процесуално легитимирано
лице при наличие на правен интерес, като предявените с нея искове са
допустими и следва да бъдат разгледани по същество. Не са налице
предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или решение
при признание на иска.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по
иска с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ
(отм.) вр. §22 КЗ е за ищеца. Същият следва при условията на пълно и главно
доказване да установи, че по отношение на управлявания от ответника
автомобил е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“, в
срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на ответника да е настъпило събитие,
представляващо покрит застрахователен риск по договора за застраховка,
като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на
увреденото лице или на неговия застраховател застрахователно обезщетение
в размер на действителните вреди, както и че при осъществяване на
противоправното си поведение ответникът е отказал да бъде проверен за
употреба на алкохол. По иска с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422
ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличие на
падежирало задължение и продължителността на забавата. В тежест на
ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане. Извън това в
тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от
които черпи благоприятни за себе си правни последици.
От Протокол за ПТП № 1542554/08.03.2015г., съставен от И.Ц. - мл.
автоконтрольор при СДВР-ПП, се установява, че на 08.03.2015г., около 6,30ч.
в град София, на кръстовището на бул. "*********" и бул. "***********" е
настъпило ПТП между автомобил марка "Форд", модел "Фиеста", рег. №
**********", управляван от К. Р. Г., и автомобил марка "*********", модел
3
"200Д", рег. № ***********, паркиран. В протокола е отбелязано, че водачът
К. Г. е отказал да бъде тестван за употреба на алкохол. От изслушаното по
делото заключение на вещо лице по съдебно-техническа експертиза, което
съдът кредитира изцяло, се установява, че ръкописните текстове "ДР 0020" и
"отказва" на ред "алкохол" в протокола за ПТП, както и ръкописните текстове
на другите редове в протокола са написани от едно и също лице и с една и
съща химикална паста. При това положение съдът приема, че е неоснователно
възражението, че ответникът е отказал да се подложи на тест, а текстът не е
нанесен в негово присъствие и съответно не е подписан от него. Този извод е
верен, тъй като в Талон за медицинско изследване, находящ се на л. 66 от
делото, както и на л. 21 от приложеното за послужване анхд № 16190/2015г.
на СРС, НО, 130 състав, също е отразен отказ на ответника да бъде тестван.
Наред с това с Наказателно постановление № 15-4332-008284/05.06.2015г. на
К. Р. Г. е наложено административно наказание - глоба в размер на 2000,00
лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от
24 месеца за извършено от него административно нарушение, изразяващо се
именно в отказа да се подложи на проверка за алкохол при процесното ПТП.
Наказателното постановление е потвърдено с Решение от 21.12.2015г. по анхд
№ 16190/2015г. на СРС, НО, 130 състав, и Решение № 3086/05.05.2016г. по
канд № 1715/2016г. на АССГ, ІІІ кас. с-в.
Ответникът не е оспорил наличието на застраховка "Гражданска
отговорност" при ищеца за управлявания от него автомобил към датата на
ПТП.
Видно от представеното заверено копие до ищеца е подадено
уведомление за настъпило застрахователно събитие за увредения автомобил
"*********", собственост на ЕТ "*************". Ирелевантно е кой е подал
от името на увредения уведомлението за настъпило застрахователно събитие,
съответно как е комплектовал преписката си застрахователят, доколкото нито
един от тях няма данни да е имал възражения в тази насока. От значение е
единствено дали застрахователят е заплатил на увредения застрахователното
обезщетение, което се установява както от приложеното по делото платежно
нареждане (л. 13), така и от заключението на изслушаното по делото вещо
лице по съдебно-счетоводна експертиза, което съдът изцяло кредитира.
По делото е изслушано заключение на вещо лице по съдебна
автотехническа експертиза, което съдът кредитира изцяло като изготвено от
вещо лице с необходимата компететност, при пълно и ясно дадени отговори
на поставените въпроси и задълбочена обосновка на изводите, като не са
налице обстоятелства, които да внасят съмнение в неговата вярност. От
заключението става ясно, че на 08.03.2015г. към 6:30ч. ответникът е
управлявал автомобила "Форд" по бул. "*********" в град София в посока от
бул. "Ст. Младенов" към Т-образното кръстовище с бул. "***********" Пътят
е бил заснежен, като водачът се е движил на къси светлини. Светофарната
уредба на посоченото кръстовище е работила в режим "жълта мигаща
светлина". Движещите се по бул. "***********" при това положение са били
с предимство, за което на бул. "*********" е имало знак Б1. Ответникът,
навлизайки в кръстовището, не успял да извърши маневрата "ляв завой", при
което продължил движението си направо и косо вляво, преминал
разделителната ивица между локалното пътно платно и платното на бул.
4
"***********", ударил се в предпазната метална ограда и след това в
паркираните в дясното локално пътно платно на бул. "***********" два
автомобила - единият марка "Ауди", а другият - въпросният увреден
"*********". В момента на удара автомобилът "Форд" се е движил с около
50,00 км/ч, но е възможно п реди това скоростта да е била и по-висока, тъй
като автомобилът се ударил и в металната ограда. Описвайки механизма на
удара в двата автомобила, вещото лице е установило, че причинените на
лекия автомобил "*********" увреждания са в пряка причинно-следствена
връзка с произшествието, като стойността им възлиза на 3282,20 лева.
По делото като свидетели са разпитани С.П. (майка на ответника) и
Н.И. (приятел на ответника). Съдът, като прецени показанията им,
включително с оглед обстоятелствата по чл. 172 ГПК, не кредитира същите.
Показанията на св. П. са твърде общи и неконкретни. Сочи, че след
инцидента отишла да прибере колата на сина си. Имало и други автомобили
там, включително такъв със занемарен вид и спаднали гуми. Трудно ú е да
каже дали е бил ударен, просто имало такъв автомобил. Бил тъмен на цвят, но
не може да каже какъв точно цвят е. В същото време от уведомлението за
настъпило застрахователно събитие и от застрахователната полица е видно,
че автомобилът "*********" е бял на цвят. Подобни са и показанията на
свидетеля И.. Той се е возил заедно с ответника. Твърди, че били ударени две
коли, които били паркирани. Едната изглеждала в движение, а другата била
занемарена, но не може да посочи марка и модел на същата. Помни, че са се
блъснали, помни колите, но не помни точно мястото, където е станало това,
като не си спомня точно какви щети са нанесени - предполага, че са ударили
отзад, но не е сигурен. При това положение показанията на свидителите не
могат да послужат за обосноваване на застъпваната от ответника теза, че
увреденият автомобил е бил реално изоставен и в много лошо техническо
състояние.
Съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.), застрахователят има право да
получи от застрахования платеното от застрахователя обезщетение, когато
застрахованият при настъпването на пътнотранспортното произшествие е
управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол с
концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под
въздействието на наркотично вещество или негов аналог, или е отказал да се
подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотично
вещество или негов аналог. Следователно, с оглед установената по делото
фактическа обстановка, предявеният иск е изцяло основателен,
включително по размер. Обективираните в отговора на исковата молба
възражения за недоказаност на иска, с оглед изложените по-горе
обстоятелства, са неоснователни. Ответникът е управлявал автомобила в
нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДвП, доколкото не е контролирал непрекъснато
превозното си средство по време на извършваната маневра и е позволил
отклоняването му от траекторията на завоя, излизането от пътното платно и
удар в предпазна ограда и други автомобили. Следва да се отбележи, че с
влязлото в сила Решение от 29.01.2017г. по нахд № 16320/2015г. на СРС, НО,
107 състав, е отменено наказателно постановление за наложена на ответника
глоба във връзка с процесното ПТП, но за нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП -
движение с несъобразена скорост.
5
Напълно резонно увреденото лице се е обърнало към застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" на ответника, т.е. към ищеца по
настоящото дело. Няма никаква причина собственикът на увредения
автомобил да отправя претенция за обезвреда към застрахователя си по
застраховка "Гражданска отговорност" /ЗД "Бул Инс" АД/, тъй като, съгласно
чл. 223, ал. 1 КЗ (отм.), с договора за застраховка "Гражданска отговорност"
се покрива отговорността на застрахования за причинени от него на трети
лица вреди, а не вредите, причинени на застрахования от трети лица, както е
при имуществените застраховки от типа на "Каско".
Неоснователно е и възражението за погасяване по давност на исковата
претенция. Искът по чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.) е регресен по своя характер.
Основанието за регресните искове възниква от фактически състав, който
включва изплащането на сумата на правоимащото лице по силата на
застраховката и даденото от закона право на регрес, поради което началният
момент на погасителната давност по чл. 110 ЗЗД е датата на плащане на
застрахователното обезщетение на правоимащия. Погасителната давност за
регресния иск е различна от тази за задължението по чл. 45 и чл. 49 ЗЗД,
което е изискуемо от причиняването на вредите. Поради това по настоящото
дело давността следва да се брои от плащането на обезщетение в полза на
застрахователя на увреденото лице, което е станало на 09.11.2016г. За
регресните искове е приложим петгодишният давностен срок по чл. 110 ЗЗД
(р. 47/30.07.2019г.-т.д.1502/2018г.-ВКС, Іт.о.). Същият е започнал да тече на
09.11.2016г. и е прекъснат с подаването на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение на 23.07.2021г. В подкрепа на горното е и практиката на ВКС
(р.2/02.02.2011г.-т.д.206/2010г.-ВКС,ІІт.о., р.144/26.01.2010г.-т.д.532/2008г.-
ВКС,ІІт.о., ППВС 7/1977, т. 14).
Доколкото за ищеца е надлежно възникнало право да получи от
ответника изплатената като обезщетение сума, за което е надлежно изпратена
и получена покана, то съдът приема, че с получаването на поканата на
24.06.2017г. същият е поставен в забава и дължи лихви за такава. За периода
23.07.2018г.-22.07.2021г., изчислена съобразно чл. 162 ГПК и с помощта на
софтуерен продукт, лихвата за забава възлиза на 500,08 лева, като за
горницата над тази сума до пълния си предявен размер от 500,54 лева искът
подлежи на отхвърляне. Искът следва да се отхвърли и за периода 23-
26.07.2021г., доколкото заявлението за издаване на заповед за изпълнение е
депозирано на 23.07.2021г., като се претендира и присъжда законна лихва за
забава от тази дата до окончателното изплащане на сумата, а два пъти лихви
за забава за един и същи период върху една и съща главница не мога да бъдат
търсени.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната,
в полза на която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода от делото
право на разноски имат и двете страни, които своевременно са заявили
претенции в тази насока, като са представени и списъци по чл. 80 ГПК. Съдът
следва да се произнесе и по разноските в заповедното производство.
Съобразно изхода от делото в полза на ищеца следва да се присъдят
разноски за заповедното производство в размер на 92,88 лева, в които е
включена пропорционална част от юрисконсултско възнаграждение,
6
изчислена на база пълен размер от 50,00 лева.
Що се касае до разноските на ответника-длъжник, възразени като
прекомерни от процесуалния представител на ищеца, съдът следва да
съобрази становището на Съда на ЕС, обективирано в Решение от
23.11.2017г. по обединени дела С-427/16 и С-428/16, че национална правна
уредба, в частност НМРАВ, съгласно която от една страна адвокатът и
неговият клиент не могат под страх от дисциплинарно производство срещу
адвоката да договорят възнаграждение в по-нисък от минималния размер,
определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите
като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна съдът няма право да
присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би
могла да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла
на член 101, § 1 ДФЕС, като тази уредба не съдържа какъвто и да било точен
критерий, който би могъл да гарантира, че определените от Висшия
адвокатски съвет минимални размери на адвокатските възнаграждения са
справедливи и обосновани при зачитане на общия интерес, то минималните
възнаграждения, определени в НМРАВ, не обвързват съда в преценката си
дали заплатеното възнаграждение е прекомерно, оттам дали е дължимо като
разноски по делото, независимо дали същото е равно, под или над праговете,
посочени в тази наредба. Относно разноските в заповедното производство на
длъжниците съдът намира, че възражението се подава по утвърден образец,
не представлява каквато и да е фактическа, процесуална и професионална
сложност и като цяло е бланкетно – достатъчно е подаването му със
съдържащо се в него изявление за недължимост/оспорване на претендираните
суми, при това без каквито и да било мотиви и доводи. Излагането на мотиви
и съображения защо вземането не се дължи и представянето на доказателства
към възражението е без значение за хода на и изхода от заповедното
производство. Затова подходящият размер на адвокатското възнаграждение е
50,00 лева, върху която сума следва да се изчислят разноските на длъжника в
заповедното производство, като, съобразно изхода от делото, в негова полза
следва да се присъди сумата от 1 стотинка.
Съобразно изхода от делото и доказаните разходи в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени като разноски 722,64 лева. В полза на ответника
като разноски следва да бъдат присъдени 21 стотинки. Заплатеният от
ответника адвокатски хонорар в исковото производство в размер от 600,00
лева не може да се окачестви като прекомерен.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ "**********" АД , ЕИК ***********,
със седалище в град София, и К. Р. Г. , ЕГН **********, от град София, на
основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.) вр. §22
КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че К. Р. Г. дължи на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ "**********" АД, както следва:
1642,48 лева - регресно вземане за заплатено застрахователно
7
обезщетение по щета № 0000-5060-15-100488 за нанесени вреди на
автомобил марка „*********“, рег. № ***********, при пътно-
транспортно произшествие на 08.03.2015г. в град София на
кръстовището на бул. „*********“ и бул. „***********“, причинено
виновно от К. Р. Г. като водач на автомобил марка „Форд“, модел
„Фиеста“, рег. № **********, отказал да се подложи на проверка за
алкохол, с включени 20,00 лева за ликвидационни разноски, ведно със
законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение (23.07.2021г.) до окончателното изплащане на сумата;
500,08 лева – лихва за забава за периода 26.07.2018г.-22.07.2021г., като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата над 500,08 лева до пълния
предявен размер от 500,54 лева и за периода 23.07.2021г.-26.07.2021г.
ОСЪЖДА К. Р. Г. , ЕГН **********, от град София, да заплати на
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ "**********" АД , ЕИК ***********,
със седалище в град София, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 92,88
лева, представляваща разноски в заповедното производство (ч.гр.д. №
43448/2021г. на СРС).
ОСЪЖДА К. Р. Г. , ЕГН **********, от град София, да заплати на
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ "**********" АД , ЕИК ***********,
със седалище в град София, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 722,64
лева, представляваща разноски по делото в първоинстанционното исково
производство (гр.д. № 8014/2022г. на СРС).
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ "**********" АД ,
ЕИК ***********, със седалище в град София, да заплати на К. Р. Г. , ЕГН
**********, от град София, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 1
стотинка представляваща разноски в заповедното производство (ч.гр.д. №
43448/2021г. на СРС).
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ "**********" АД ,
ЕИК ***********, със седалище в град София, да заплати на К. Р. Г. , ЕГН
**********, от град София, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 21
стотинки представляваща разноски в първоинстанционното исково
производство (гр.д. № 8014/2022г. на СРС).
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с
въззивна жалба, подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от
съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8