Р Е Ш Е Н И Е № 101
гр. Сливен, 24.04.2023
год.
В И
М Е Т О НА Н А Р О Д А.
СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публичното заседание на трети април
през две хиляди двадесет и трета
година в състав:
Административен
съдия: СЛАВ
БАКАЛОВ
при секретаря Ваня Фърчанова и с участието на
прокурора като разгледа докладваното от съдията
административно дело № 25 по описа за 2023 година, за да се произнесе съобрази:
Производството е
административно и намира правното си основание в чл.172, ал.5 от ЗДвП във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на М.Н.М. *** против Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 23-1670-000016 от 05.01.2023
г., издадена от Началник РУ - Сливен към ОД на МВР – Сливен, с която по
отношение на М.Н.М. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171,
т.1, б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС
на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, а
именно за 365 дни.
В жалбата се
твърди, че на посочената в ЗППАМ дата била извършена проверка за употреба на н.
в., като техническото средство отчело п. р. за употреба на а.и м..
Жалбоподателят никога не бил у. а. или н.в., не бил съгласен с резултата от
уреда и дал к. и у. за и. Счита, че след като бил дал к. и у. за и., не би
следвало да бъде налагана ПАМ, тъй като не било доказано, че е у. н.в..
Заявява, че заповедта е издадена при недостатъчно и пълно изясняване на
фактите. Моли съда да постанови решение, с което отмени обжалваната
заповед.
В с.з.
оспорващият, чрез пълномощника си адв. Х.Х. *** поддържа жалбата. Моли заповедта да бъде отменена
като незаконосъобразна. Претендира
разноски по делото.
В с.з. ответникът
по оспорването – Началника на РУ – Сливен към ОД на МВР - Сливен, се
представлява от гл. юриск. К. Б.,
която оспорва подадената жалба. Моли заповедта да бъде потвърдена като
законосъобразна, като излага подробни съображения в писмена защита.
От събраните доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези в
административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за
установено от фактическа страна следното:
На 05.01.2023 г. около 14.30 часа в гр. Сливен на
бул. „Бургаско шосе“ до бл. №36 в кв. „Дружба“, служители на РУ към ОД на МВР
Сливен при извършена проверка установили, че оспорващият М.Н.М. управлява в посока изток-запад лек автомобил „Ленд Ровер Рейндж
Ровер“ с регистрационен номер ********, лична
собственост. В 14.56 часа на водача била извършена проверка с техническо
средство Дрегер DRUG TEST 5000 с фабричен номер ARМЕ-0068
за установяване у. на н.в.или техни аналози, резултатът от която отчел наличие
на а. и м. Издаден бил талон за м. и. № 098376 от
05.01.2023 г. При проверката било установено също, че оспорващият управлява
лекия автомобил с изтекъл срок на АУАН сер. АД
№0559641 от 01.12.2022 г. За констатираното нарушение на чл.157, ал. 6 от ЗДвП и
на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП на М. бил съставен АУАН № AД 0559979/05.01.2023
г., подписан без възражения от нарушителя и връчен му на същата дата.
Въз основа на съставения АУАН е издадена Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 23-1670-000016 от 05.01.2023
г. от Началник РУ - Сливен към ОД на МВР – Сливен, с която по отношение на М.Н.М.
е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т.1, б. „б“ от ЗДвП –
временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване
на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, а именно за 365 дни. Като мотиви в заповедта е описано констатираното с АУАН № АД
0559979/05.01.2023 г. Посочено е, че на водача е издаден талон за м. и. № 098376.
Заповедта е връчена на нейния адресат на
13.01.2023 г. С жалба до Административен съд - Сливен на 17.01.2023 г., с вх.№
СД-01-01-213 М.Н.М. е оспорил заповедта и е образувано настоящото съдебно
производство.
По описа на РУ МВР-Сливен било образувано досъдебно производство № 29/2023 г., вх. №101/2023 г. на РП-Сливен, по което била назначена физико-химична експертиза, възложена на ВМА – София. Видно от Писмо вх. № СД-01-01-1115 от 21.03.2023 г. (л.25), към момента на приключване на устните състезания по делото по същата не е изготвено заключение.
По делото е
приобщена справка за нарушител/водач на М.Н.М. (л.17). Представено е и копие на
талон за м. и. № 098376 от 05.01.2023 г. (л.14).
При горната фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Жалбата е
допустима за разглеждане по същество като подадена от активно легитимирана
страна, при наличието на правен интерес от оспорване, пред компетентния съд и в
срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане
на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните
административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т.
6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол
по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени
от тях длъжностни лица. Със Заповед № 343з-3031/31.12.2021 г., служебно
известна на съда, директорът на ОД на МВР – Сливен на основание чл. 172, ал. 1
от ЗДвП и в изпълнение на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на
вътрешните работи е оправомощил различни служители
при ОДМВР – Сливен да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171,
т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", и т. 6 и т.7 от ЗДвП, сред които е и
началникът на РУ - Сливен при ОД на МВР
Сливен. Следователно оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Същата
е в изискуемата писмена форма, като съдържа фактическите и правни основания за
нейното издаване. Не се установява да са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила при издаването на оспорения акт.
Съгласно чл.171,
т.1, б. "б" от ЗДвП за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилага принудителна административна мярка „временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ на водач,
който управлява моторно превозно
средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с
медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен
анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол
в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на н.в.или
техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо
средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде
биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не
повече от 18 месеца.
Принудителната
административна мярка се налага със заповед, която има характер на индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава по реда на
Глава пета, Раздел първи от АПК.
Предпоставка за издаването на заповед на основание чл. 171, т. 1, б. "б"
от ЗДвП е осъществено от водача на моторното превозно средство нарушение на
чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, което се установява с акт за административно нарушение
(АУАН), съставен от компетентните длъжностни лица.
Релевантният за
приложението на чл. 171, т.1, б. б от ЗДвП юридически факт е допуснато административно
нарушение, което следва да е установено и подведено под приложимата материалноправна норма за ангажиране на административната
отговорност на жалбоподателя.
По делото се
установи, че на оспорващия е извършена проверка на водача за установяване у. на
н.в.или техни аналози с техническо средство „Дрегер
DRUG TEST 5000 с фабричен номер ARМЕ-0068, което отчело наличие на а. и м.. Бил
издаден талон за м. и. №098376, водачът е дал к. п. за
анализ. Нарушението е констатирано със съставен акт за административно
нарушение, който, съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП има обвързваща доказателствена
сила. По своята правна същност актът за установяване на административно
нарушение е официален документ, издаден от надлежен орган в предписаната от
закона форма, чрез който се констатира едно фактическо положение, което
разкрива признаците на административно нарушение. Като такъв, той доказва с
обвързваща съда доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверителното
изявление, са се осъществили така, както се твърди в документа. Материалната
доказателствена сила на акта за установяване на административно нарушение
представлява фактически оборима презумпция за
истинност. Именно поради това тежестта да обори презумпцията е на адресата на
акта. Ако адресатът на акта не стори това съдът е длъжен, с оглед на
обвързващата го материална доказателствена сила на акта за установяване на
административно нарушение, да приеме, че същото е извършено по сочения в акта начин.
(Решение № 10583 от 16.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7811/2017 г., VII о.,
Решение № 9096 от 4.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13837/2017 г., VII о.).
Обстоятелството,
че жалбоподателят е дал и б. м. за и., не представлява факт, с който се оборват
констатациите по АУАН. Въпросът за отговорността на лицето не се решава само с факта на даване на такава п. До получаване на резултата от л.и. в хода на образуваното досъдебно
производство, какъвто резултат все още не е наличен, определящ е резултатът от
извършения тест с техническо средство одобрен тип, който показва по категоричен
начин, че жалбоподателят управлява МПС след у. на а. и м. Целта на
налагане на процесната ПАМ е да се преустанови управлението на МПС след у. на н.в.именно
до решаване на въпроса за отговорността, което ще стане в по-късен момент, след
получаване на резултата от м. и. от ВМА гр.София. Определяйки реда за
установяване на у. на н.в. чл. 174, ал. 4 от ЗДвП препраща към Наредба № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на н.в.или техните аналози. Разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от Наредба №
1 от 19.07.2017 г. дава възможност у. на н.в.да се установява с тест. Така също
нормата на чл. 171, т. 1 б. "б" от ЗДвП постановява, че само при
наличие на изследване от к. проба или изследване с доказателствен анализатор по
реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи. Анализът на
посочените текстове посочва като определящ резултата от проведения по време на
проверката тест до получаване на резултатите от и. на к. п.. Аргумент в тази
насока е и разпоредбата на чл. 172, ал. 3 от ЗДвП, според която в случаите по
чл. 171, т. 1, букви "б", "д", "е" и
"ж" свидетелството за управление на моторно превозно средство на
водача се изземва със съставянето на акта за установяване на административното
нарушение. Несъстоятелен е доводът на оспорващата страна, че при назначено х.-б.
и. отпада резултатът от направения при проверката на водача тест и АНО е
следвало да изчака резултата от х.-б. и. преди издаване на ЗППАМ.
Предназначението
на принудителните административни мерки с превантивен характер е да осуети
възможността на лицето да извърши други подобни нарушения, като тази мярка
безспорно не съставлява вид административно наказание или санкция.
Процесната
принудителна административна мярка не цели да санкционира/накаже нарушителя
и/или трети лица, а чрез неблагоприятни последици за адресата да се постигне
правно определен резултат - подобряване на пътната обстановка в страната,
ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия (ПТП), на
загиналите и ранените при пътни инциденти участници в движението. Това
въздействие върху субекта, е преценено от законодателя като превенция срещу
извършването на определен вид правонарушения.
В този смисъл
оспореният административен акт се явява постановен при правилно приложение на
материалния закон, като прилагането на обжалваната ПАМ, освен че е фактически
обосновано и доказано от гледна точка наличието на материалноправната
предпоставка по чл. 171, т.1, б. „б“ от ЗДвП, се основава и на необходимост от
налагане на ограничението за постигане на предвидената в закона цел.
По изложените съображения съдът намира, че
обжалваната заповед, като издадена от компетентен орган и в предвидената от
закона форма, постановена в съответствие с приложимите материалноправни
разпоредби, при спазване на административно производствените правила и
съобразяване с целта на закона, е правилна и законосъобразна. Жалбата се явява
неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на делото разноски на оспорващия не
се следват. В полза на ответника разноски не следва да бъдат присъждани, тъй
като такива не са поискани.
Във
връзка с гореизложеното на основание чл.172, ал.2, предл.
посл. от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Н.М. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-1670-000016 от 05.01.2023 г., издадена от Началник РУ - Сливен към ОД на МВР – Сливен, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП.
Решението да се съобщи на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: