№ 154
гр. Айтос, 25.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, V СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря Силвия Г. Лакова
като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Гражданско дело №
20252110100224 по описа за 2025 година
и като съобрази следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с която срещу Ж. И. Д. са предявени следните искове:
1) иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от
482,31 лв. – договорна възнаградителна лихва по Договор за потребителски
кредит № 30040192242 от 24.10.2019 г. за периода от 01.12.2019 г. до
03.12.2020 г.;
2) иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от
360 лв. – възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“ по същия договор;
3) иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от
1164 лв. – възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“ по същия
договор;
4) иск с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата
101,10 лв. – законна лихва за забава върху главницата по договора за периода
от 02.12.2019 г. до 03.12.2020 г.;
5) иск с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от
240,44 лв. – законна лихва за забава върху договорната възнаградителна лихва
за периода от 03.12.2020 г. до 27.11.2024 г., както и законната лихва за забава
върху възнаградителната лихва от датата на исковата молба до окончателното
изплащане.
Ищецът твърди, че по ч. гр. д. № 1009/2024 г. на Районен съд – Айтос му
1
е отказано издаване на заповед за изпълнение за следните суми: 482,31 лв. –
договорна възнаградителна лихва по Договор за потребителски кредит №
30040192242 от 24.10.2019 г. за периода от 01.12.2019 г. до 03.12.2020 г.; 360
лв. – възнаграждение за услуга „Фаст“ по същия договор; 1164 лв. –
възнаграждение за услуга „Флекси“ по същия договор; 101,10 лв. – законна
лихва за забава за периода от 02.12.2019 г. до 03.12.2020 г. по същия договор.
Поради това предявява осъдителен иск за тях. Освен това претендира сумата
от 240,44 лв. – законна лихва за забава върху договорната възнаградителна
лихва за периода от 03.12.2020 г. до 27.11.2024 г. по същия договор, както и
законната лихва за забава върху възнаградителната лихва от датата на
исковата молба до окончателното изплащане. Твърди се, че са налице всички
предвидени в договора предпоставки за заплащане на посочените сум. Сочи
се, че потребителят сам е избрал да получи допълнителните услуги „Фаст“ и
„Флекси“. Развиват се подробни съображения, че по българското право
законна лихва е последица от уважаването на главния иск.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК.
Подал е писмено становище след това, с което оспорва иска. Счита, че на
03.12.2020 г. не е настъпила предсрочна изискуемост по чл. 12.3 от общите
условия към договора за кредит, защото липсва доказателство ответникът да е
получил уведомление. Освен това клаузата била неравноправна и нищожна
поради противоречието й с добрите нрави. Прави се възражение за
погасителна давност за сумата от 428,31 лв. – договорна възнаградителна
лихва за периода от 01.12.2019 г. до 03.12.2020 г.; за сумата от 101,10 лв. –
законна лихва за забава за периода от 02.12.2019 г. до 03.12.2020 г.; за сумата
от 240,44 лв. – законна лихва за забава върху възнаградителната лихва за
периода от 03.12.2020 до 27.11.2021 г. Направено е и възражение за
нищожност на клаузите за възнаградителни и наказателни лихви поради
накърняване на добрите нрави и неравноправни. Сочи се, че претендираните
суми на тези основания са прекомерни, а клаузите са така формулирани, че не
позволяват на потребителя да прецени икономическите последици от
сключването на договора.
След като се запозна с доказателствата по делото и след като
съобрази становищата на страните, съдът намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
Към делото е приложено ч. гр. д. 1009/2024 г. на Районен съд – Айтос, по
което „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е поискало издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Ж. И. Д. за заплащане на следните суми:
1200 лв. – главница по Договор за потребителски кредит № 30040192242 от
24.10.2019 г.; 482,31 лв. – възнаградителна лихва за периода от 01.12.2019 г. до
03.12.2020 г.; 360 лв. – възнаграждение за услуга „Фаст“; 1164 лв. –
възнаграждение за услуга „Флекси“; 30 лв. – такси по Тарифа за извънсъдебно
събиране на вземане, начислена на 16.12.2019 г.; 500 лв. – такси по същата
2
тарифа за събиране на вземане при забава с повече от 90 календарни дни за
плащане на вноска по договора за кредит, начислена на 05.03.2020 г.; 101,10
лв. – законна лихва за забава за периода от 02.12.2019 г. до 03.12.2020 г.;
1469,74 лв. – законна лихва за забава за периода от 03.12.2020 г. до 27.11.2024
г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението –
28.11.2024 г., до окончателното изплащане.
С Разпореждане № 1305 от 17.12.2024 г. съдът е отхвърлил заявлението,
освен за сумата от 1200 лв. – главница по договора за потребителски кредит,
ведно със законната лихва от 28.11.2024 г. до окончателното изплащане.
Договорът за кредит е приет за недействителен поради неяснота на
компонентите на годишния процент на разходите и неточно посочване на
размера на годишния процент на разходите.
Длъжникът е получил заповедта и не е възразил срещу нея, поради което
същата е влязла в сила.
Съдът е дал указания на заявителя да предяви осъдителен иск за
вземанията, за които му е отказано издаване на заповед, ако желае да запази
държавната такса. Това е сторено в указания срок, като е образувано
настоящото производство.
На 24.10.2019 г. страните са сключили Договор за потребителски кредит
№ 30040192242, по силата на който „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е
предоставило на Ж. И. Д. кредит от 1200 лв., които да бъдат върнати за срок от
36 месеца на вноски от по 58,43 лв., при годишен лихвен процент от 41 %,
общо 2103,78 лв. – главница и възнаградителна лихва. Посочено е, че ГПР е в
размер на 48,71 лв. В договора е посочено, че при кандидатстване за кредита
потребителят е закупил допълнителните услуги „Фаст“ за 360 лв. и „Флекси“
за 1164 лв. От общите условия към договора става ясно, че услуга „Фаст“ се
изразява в приоритетно разглеждане на молбата и отпускане на кредита, а
услуга „Флекси“ – във възможност за отлагане на определен брой вноски,
възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски,
възможност за промяна датата на падеж. Общата сума заедно с
допълнителните услуги възлиза на 3627,78 лв., която се разсрочва на вноски
по 100,76 лв. на месец. Приложен е погасителен план, от който също е видно,
че плащането на допълнителните услуги е разсрочено заедно с главницата и
възнаградителната лихва по кредита.
Налице е договор за потребителски кредит, тъй като кредитополучателят
е физическо лице, което не действа в търговско качество. Поради това
приложим към правоотношението е Законът за потребителския кредит.
В договора и общите условия липсва посочване от какви компоненти се
състои ГПР. Според трайната съдебна практика бланкетното посочване
единствено на крайния размер на ГПР обуславя невъзможност да се проверят
индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие
с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на
потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за
3
разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да
направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. За
да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, то е необходимо в
договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия
размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и
изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи
и които са отчетени при формиране на ГПР. При нарушение на разпоредбата
на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК целият договор е недействителен на основание чл. 22
ЗПК, а на основание чл. 23 ЗПК потребителят дължи само чистата стойност на
кредита. В този смисъл са Решение № 3638 от 18.06.2024 г. на СГС по в. гр. д.
№ 3102/2023 г., Решение № 395 от 22.01.2024 г. на СГС по в. гр. д. №
5786/2023 г., Решение № 294 от 1.11.2023 г. на ОС – Добрич по в. гр. д. №
327/2023 г., Определение № 130 от 6.02.2023 г. на ОС – Перник по в. ч. гр. д.
№ 11/2023 г., Решение № 533 от 26.06.2024 г. по в ч. гр. д. № 474/2024 г. на
Окръжен съд – Хасково, и др. В подкрепа на това виждане е Решение от
20.09.2018 г. по дело C-448/17 г. на СЕС, т. 66, в което се приема, че на
потребителя следва по ясен начин да са указани „изчислителните данни“.
Само за пълнота следва да се отбележи, че с уточняваща молба от
13.12.2024 г., подадена в рамките на заповедното производство, „ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е посочило, че в ГПР не е включен размерът на
допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ и таксите по тарифата, а
единствено възнаградителната лихва. Поради това невключването на
възнагражденията за услугите „Фаст“ и „Флекси“ в договора би означавало, че
ГПР е неточно посочен.
С Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 на СЕС бяха дадени
разяснения именно във връзка с допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ на
„ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. В т. 44 от посоченото решение СЕС е
дал указания на българския съд да вземе предвид всички разпоредби на
договора за кредит и неговите общи условия, както и правния контекст и
фактическите обстоятелства, в които се вписва този договор, за да установи
дали сключването му е обусловено от закупуването на съответните
допълнителни услуги, или е станало задължително по силата на тези
разпоредби и общи условия, или при предлаганите условия, и дали в
действителност с дадена договорна конструкция не се цели възнаграждението
за заетата сума да бъде отчасти изведено извън рамките на договора
посредством уговорки относно тези допълнителни услуги, така че то да не се
съдържа изцяло в посочения договор и следователно да не попада в обхвата
нито на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“, нито на
понятието „ГПР“ по смисъла на Директива 2008/48 на Европейския парламент
и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски
кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. В този случай се
приема, че ГПР е неточно посочен.
В случая дейностите за услугата „Фаст“ по оценка на
кредитоспособността на потребителя, отпускането и управлението на кредита
4
са присъщи за ответното дружество и не предполагат допълнителни разходи
или поне не в такива размери. Изискването да се заплати такса за бързо
разглеждане на кредита съставлява и злоупотреба с лошото финансово
състояние на потребителя (по-слабата страна), който очевидно има нужда от
средствата. Услугата „Флекси“ не е реална, защото отлагане или намаляване
на вноските по кредита срещу заплащане не се допуска автоматично за всеки,
който е заплатил за услугата, а само в случаите, когато кредиторът се съгласи.
Тоест, плаща се за възможността да сезираш кредитора си. Не е ясно и какви
са действията, които формират тази „услуга“, тъй като при подаване на искане
кредиторът просто отлага упражняването на правата си, без да извършва
някакви други дейности. Освен това плащане се извършва предварително,
независимо дали платилият ще иска или не отлагане на вноски. Че не се касае
за реални услуги следва и от размера им – едната е почти колкото главницата
по кредита, а заедно я надвишават. Очевидно е, че услугите „Фаст“ и „Флекси“
са договорна конструкция за прикриване на възнаградителна лихва, с която се
цели извеждането й извън ГПР, за да не надвиши той границата по чл. 19, ал. 4
ГПК. Това следва от факта, че посоченият в договора ГПР е много близък до
тази граница.
Нужно е да се отговори на въпроса какви са последиците от невключване
на скритото възнаграждение в ГПР. В т. 55 от Решение от 21.03.2024 г. по дело
C‑714/22 на СЕС е посочено, че с оглед на съществения характер на
посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде
възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си,
както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се
включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да
се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички разходи,
лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето
задължение по същия начин както непосочването на този процент. Според
СЕС санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви
и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати
разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и
пропорционален характер. Следователно според СЕС посочването на ГПР,
който не отразява точно всички разходи, се приравнява на непосочване на
ГПР. По нашето законодателство непосочването на ГПР е основание за
недействителност, водещо до връщане на чистата стойност на кредита – чл.
22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Освен това надвишаването на допустимия
размер а ГПР също е основание за нищожност на целия договор. Наистина чл.
19, ал. 5 ЗПК предвижда, че е нищожна само отделната клауза. Съгласно чл.
26, ал. 4 ЗЗД обаче нищожността на отделните части на договора не води до
нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните
норми на закона или когато може да се предположи, че сделката би могла да
бъде сключена и без недействителните й части. В случая не е налице нито
една от тези две хипотези – нищожната клауза от процесния договор относно
определянето на ГПР не може да бъде заместена по право от повелителните
5
норми на закона, нито договорът за потребителски кредит би бил сключен, ако
в него не е включена тази клауза, като се изхожда от възмездния характер на
договора и от изрично изискване на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за включването на
клауза за ГПР. Ето защо не е приложима разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД и
нищожността на посочената клауза от процесния договор обуславя
недействителност на целия договор. В този смисъл са мотивите на
Определение № 50401/28.07.2023 г. по т. д. № 1124/2022 г. на ВКС, II т. о.
Само за пълнота следва да се отбележи, че съдът няма да коментира
възражението за давност, тъй като то е преклудирано с изтичане на срока по
чл. 131 ГПК. Съдът не намира за нужно да коментира другите доводи на
ответника, тъй като исковете така или иначе се отхвърлят, но на друго
основание, което е утвърдено в съдебната практика от години.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК *********, срещу Ж. И. Д., с ЕГН **********, иск
с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 482,31 лв. –
договорна възнаградителна лихва по Договор за потребителски кредит №
30040192242 от 24.10.2019 г. за периода от 01.12.2019 г. до 03.12.2020 г.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК *********, срещу Ж. И. Д., с ЕГН **********, иск
с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 360 лв. –
възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“ по Договор за потребителски
кредит № 30040192242 от 24.10.2019 г.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК *********, срещу Ж. И. Д., с ЕГН **********, иск
с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1164 лв. –
възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“ по Договор за
потребителски кредит № 30040192242 от 24.10.2019 г.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК *********, срещу Ж. И. Д., с ЕГН **********, иск
с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 101,10 лв. –
законна лихва за забава върху главницата в размер на 1200 лв. по Договор за
потребителски кредит № 30040192242 от 24.10.2019 г. за периода от
02.12.2019 г. до 03.12.2020 г.;
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от „ПРОФИ КРЕДИТ
6
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК *********, срещу Ж. И. Д., с ЕГН **********, иск
с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 240,44 лв. –
законна лихва за забава върху договорната възнаградителна лихва в размер на
482,31 лв. по Договор за потребителски кредит № 30040192242 от 24.10.2019
г. за периода от 03.12.2020 г. до 27.11.2024 г., както и законната лихва за забава
върху възнаградителната лихва от датата на исковата молба – 04.03.2025 г., до
окончателното изплащане.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Бургас в едноседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
7