№ 91
гр. Н., 19.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Галина Николова
при участието на секретаря ГАЛИНА Н. СВИЛЕНОВА
като разгледа докладваното от Галина Николова Административно
наказателно дело № 20253620200313 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Подадена е жалба от името на Е. К. Н. от с. М., общ. Ш. срещу НП № 25-0307-
000349/10.06.2025 г. на Началник РУ Н., с което за нарушение на чл. 76 ЗДвП и на основание
чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лв.
Жалбоподателят сочи, че НП е постановено при неправилно приложение на
материалния закон и са допуснати нарушения на процесуалните правила.
Жалбоподателят оспорва фактите по делото, като не оспорва, че е управлявал
собственото си МПС с включени допълнителни светлини.
Твърди, че поставените от него допълнителни светлини са закупени от магазин за
авточасти и са монтирани от него, и отговарят на всички изисквания на националното ни
законодателство.
Допълнителните светлини, базирани на COB-LED технология са със съответните СЕ
сертификати и характеристики.
Светлините, които бях включил са модел, продаван в няколко онлайн магазина, както
и в почти всеки физически магазини за авточасти, като посочва електронни адреси на
същите.
Според жалбоподателя, §6, т.59 ДР ЗДвП предвижда възможността МПС да се движат
през светлата част на денонощието с включени светлини, предназначени за подобряване на
възприемането и видимостта на предната му част, какъвто беше и настоящия случай. Счита,
1
че е спазена разпоредбата на чл.70, ал.З ЗДвП, според която през деня моторните превозни
средства се движат с включени светлини за движение през деня или с къси светлини.
Жалбоподателят твърди, че е карал автомобила с включени „дневни“ светлини,
каквито са изисквани от закона, но нито в АУАН, нито в последвалото го НП било посочено
дали са били включени късите светлини на МПС-то.
Жалбоподателят сочи, че са допуснати процесуални нарушения на чл.57, ал.1, т.6
ЗАНН, т.като в АУАН и в НП не било описано какво конкретно нарушение е извършил.
Счита, че неправилно е приложен закона, т.к приложимата разпоредба е по чл. 180, ал. 1, т. 1,
предл. 1 от ЗДвП, който е специален спрямо общата норма на чл. 185 ЗДвП.
Предвид на горното, моли съда да отмени изцяло НП № 25-0307-000140/04.03.2025 г.
на Началник РУ Н..
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата.
Въззиваемата страна началника на РУ- Н. не изпраща представител. В
съпроводителното писмо, моли НП да бъде потвърдено и в полза на ОД-МВР –Ш. да се
присъди юрисконсултско възнаграждение.
Съдът извърши цялостна проверка на обжалвания акт за наличието на
допуснато неправилно приложение на материалния закон или съществено нарушение
на процесуалните правила, представляващи основания за отмяна на издаденото НП на
основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН, без да се разглежда делото по същество.
В хода на извършената от съда проверка се установи следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.1 от ЗАНН от легитимирано лице, имащо
правен интерес за обжалва горепосоченото наказателно постановление и се явява
процесуално допустима.
Административно наказателното производство срещу жалбоподателя е стартирало
със съставянето на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA №
111475/08.05.2025 г. в който е посочена датата на установяване на нарушението 08.05.2025 г.
около 13,55ч. в обл. Ш., гр. Н., ул. „***“ №*, управлява личния си автомобил *** с рег. №
***, с включени допълнителни светлини, които не са предвидени в ЗДвП, с което е нарушил
чл. 76 ЗДвП.
Жалбоподателят е подписал акта.
Въз основа на издадения АУАН е издадено НП № 25-0307-000349/10.06.2025 г. на
2
Началник РУ Н., в което е възпроизведено описаното в акта нарушение, като е посочено, че
е нарушен чл. 76 ЗДвП и на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 20 лв.
Съдът извърши цялостна проверка на обжалвания акт, съгласно чл. 63 ЗАНН и
установи следната фактическа страна:
На 08.05.2025 г. около 13,55ч. в обл. Ш., гр. Н., по ул. „***“ №*, жалбоподателят е
управлявал личният си автомобил „***“ с рег. № ***, на който лично той бил монтирал
допълнителни светлини, които използвал през деня.
Самите светлини били закупени от него и лично той бил поставил на автомобила си.
От събраните по делото гласни доказателства не се установява с категоричност какъв
е бил цвета, в който са светели светлините, доколкото според актосъставителя те светели в
син цвят, а според св. Д. Д., светели или в жълто или в бяло, но не е категоричен (няма
спомен).
В съдебно заседание, актосъставителят уточнява, че има нарочна наредба №*/2011 г.,
според която се допускат светлини, които са заводски или след преминат технически преглед
има сертификат от лицензиран сервиз. Според актосъставителя А., светлините светели в
синьо и това не се допускало в наредбата.
Свидетелят Д. сочи, че при проверката не било установено автомобилът да не е
преминал годишен технически преглед.
Актосъставителят и свидетелят по акта сочат, че жалбоподателят е управлявал МПС
без включени дневни или къси светлини, които са на автомобила, а единствено с добавените
от него. Това несъмнено представлява нарушение, но не на чл. 76 ЗДВП, а на чл. 70, ал. 3
ЗДвП, който задължава през деня моторните превозни средства се движат с включени
светлини за движение през деня или с къси светлини.
Нарушението, което е вменено на жалбоподателя е на чл. 76 ЗДвП. Тази норма сочи,
че е забранено използването на други светлини, освен предвидените в този закон и
издадените въз основа на него нормативни актове.
Тази разпоредба е бланкетна, доколкото не сочи какви конкретни „други“ светлини са
предвидени в самия закон или в издадените въз основа на него нормативни актове.
Основните светлини, използвани от МПС-та са посочени в Раздел ХVII „Използване
на светлините“ и се свеждат до къси, дълги, габаритни светлини и светлина за осветяване на
задната табела с регистрационния номер (чл. 70, ал.1); дневни светлини/къси за движение
през деня (чл. 70, ал. 3).
Като допълнителни светлини се допуска в чл. 74, ал. 1, такива за мъгла, като е
подчертано, че тези светлини не може да се използват самостоятелно.
Изискванията на закона относно светлините се изчерпват с посочените, което
3
изключва възможността за използване на други светлини, така както сочи и нормата на чл.
76 ЗДвП.
Твърдението на жалбоподателя, че бил карал автомобила с включени „дневни
светлини“, каквито били описани в закона не издържа и не може да бъде оправдано чрез
използваните от него допълнителни LED светлини, тъй като ако автомобилът му е
разполагал с дневни светлини е следвало да ги използва, а ако не е оборудван с такива, да се
движи с включени къси светлини, според нормата на чл. 70, ал. 3 ЗДвП.
Целта на разпоредбите за използване на дневните светлини е да се повиши пътната
безопасност и намалят ПТП-та, така както сочи и §2 от преамбюла на ДИРЕКТИВА
2008/89/ЕО НА КОМИСИЯТА от 24 септември 2008 година за изменение с цел привеждане
в съответствие с техническия прогрес на Директива 76/756/ЕИО на Съвета относно
инсталирането на светлинни и светлинносигнални устройства на моторни превозни средства
и техните ремаркета, „с цел да се повиши безопасността по пътищата чрез подобряване на
видимостта на моторните превозни средства, в Директива 76/756/ЕИО следва да се въведе
задължително изискване на тези превозни средства да се поставят дневни светлини“.
Тази генерална цел за пътна безопасност е инкорпорирана в съдържанието на §6, т. 59
ДР ЗДвП, според който "Дневни светлини" са светлини, предназначени за подобряване на
възприемането и видимостта на предната част на пътно превозно средство при
движението му.
От своя страна чл. 3, т. 1 от Директива 76/756/ЕИО на Съвета относно инсталирането
на светлинни и светлинносигнални устройства на моторни превозни средства и техните
ремаркета, сочи, че никоя държава-членка не може да забрани пускането на пазара на
габаритни светлини, предни габаритни светлини, задни габаритни светлини, стопсветлини,
светлини за движение през деня и странични габаритни светлини, на основания,
отнасящи се до тяхната конструкция или метод на функциониране, ако те носят знака за
типово одобрение на ЕО.
Това означава, че не е забранено поставянето на друг, но според метода на тяхната
конструкция или метода на функциониране дневни светлини, вкл. И на използваните от
жалбоподателя LED, ако те носят знак за типово одобрение на ЕО.
Посочената разпоредба означава, че поставянето на допълнителни, вкл. И LED
светлини не е забранено от закона, конкретно от чл. 76 ЗДвП, но ако те носят знак за типово
одобрение на ЕО. Само така се гарантира не само подобряване на възприемането и
видимостта на предната част на пътно превозно средство при движението му.
Такъв знак за типово одобрение от ЕО, респ. сертификат, жалбоподателят не
представя по делото и не се твърди, че има, поради което съдът приема, че използваните от
него дневни светлини, които са поставени от самия него, не съответстват на изискването на
закона и действащите нормативни актове, вкл. И на Директива 76/756/ЕИО на Съвета
относно инсталирането на светлинни и светлинносигнални устройства на моторни превозни
4
средства и техните ремаркета, поради което не може да се приеме, че същия е управлявал
МПС-то с включени дневни светлини.
Цитираната от актосъставителя Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните
прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, се отнася
до извършването на ГТП на ППС-та, от специализираните за това органи, респ.
техническата изправност на същите. Тази наредба не предвижда конкретни изисквания към
използваните светлини, освен изрично посочените в Приложение № 5, Раздел VI изисквания
към дневните светлини. Там е посочено, че монтираните на превозните средства дневни
светлини трябва да отговарят на следните изисквания: 1. Одобрение на типа, конкретно за
дневните светлини, да са от одобрен тип съгласно някой от посочените нормативни актове:
- Наредба № 86 от 2004 г. за одобряване типа на габаритни светлини, стопсигнали и
дневни светлини на моторни превозни средства и техните ремаркета (ДВ, бр. 24 от 2004 г.),
или
- Директива 76/758/ЕИО на Съвета от 27 юли 1976 г. за сближаване на
законодателствата на държавите членки относно габаритните светлини, предните габаритни
светлини, задните габаритни светлини и стопсветлините на моторни превозни средства и
техните ремаркета (OB L 262, 27.09.1976 г.), или
- Правило № 87 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на
обединените нации - Единни предписания за одобрение на светлини за движение през деня
за моторни превозни средства.
Съответствието с изискванията за одобрение на типа на дневните светлини се
потвърждава с наличието на маркировка за одобрен тип по образец, посочен в съответния
нормативен акт, съгласно който е издадено одобрението на типа на дневните светлини.
Посоченото изискване за съответствие на дневните светлини отговаря на
изискванията на Директива 76/758/ЕИО, но всичко това касае техническата изправност на
проверяваното МПС. Липсата на знак за съответствие на използваните от жалбоподателя
светлини означава, че не са спазени изискванията на Директивата и на закона за
използването на дневни или къси светлини.
Както беше посочено, нормата на чл. 76 ЗДвП е бланкетна и изисква уточняване на
вида на използваните допълнителни светлини, които са извън посочените в чл. 70 и следв.
От закона.
За описаното в НП нарушение на чл. 76 ЗДвП в разпоредбите на закона липсва
конкретна санкционна разпоредба и административнонаказващия орган е наложил санкция
по чл. 185 ЗДвП, като за нарушение на закона, за което не е предвидено друго наказание, за
което виновните се наказват с глоба 50 лв. Размерът на санкцията е изменен с ДВ бр. 64 от
2025 г.в сила от 7.09.2025 г. До тази дата и към датата на констатираното нарушение –
08.05.2025 г., санкцията е била 20 лв.
5
Всъщност, правилното определяне на санкцията, дори и за нарушение на чл. 76 ЗДвП
е по чл. 180, ал.1, т. 1 ЗДвП, доколкото тази санкция е за нарушения на правилата за
използване светлините на пътно превозно средство, съгласно изричната формулировка в
закона. За нарушения при използване на светлините на ППС, което обхваща и нарушение на
чл. 76 ЗДвП, действащата към датата на нарушението – 08.05.2025 г. санкция е глоба в
размер от 20 до 150 лв.
Съдът намира, че описаното в АУАН и в НП нарушение е такова на чл. 70, ал. 3 ЗДвП,
доколкото жалбоподателят не е използвал задължителните за през деня дневни или къси
светлини, с които е бил оборудван автомобила, респ. заместващи ги такива, но които да
отговарят на изискванията на Директива 76/758/ЕИО.
Налице е соченото от жалбоподателя нарушение на чл. 42, ал.1, т. 5 и чл. 57, ал.1, т. 6
ЗАНН, относно неправилното посочване на законните разпоредби, които са били нарушени
виновно, което представлява нарушение на материалния закон. Това обаче не е основание за
отмяна на издаденото НП, а за неговото изменение.
Съгласно посоченото в т. 1 от Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. на ВАС по
т. д. № 1/2020 г., ОСС, І и ІІ колегия, районният съд има правомощие да преквалифицира
описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, когато се налага да
приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено
изменение на обстоятелствата на нарушението. Това изисква да съгласно чл. 337, ал. 1, т. 2
НПК да се съобразява и забраната за влошаване на положението на жалбоподателя.
Съдът намира, че издаденото НП следва да се измени, като се приеме, че описаното
съставлява нарушение на чл. 70, ал.3 ЗДвП, и да се наложи наказание на основание чл. 180,
ал.1, т. 1, предл. 1 ЗДвП в минимален размер от 20 лв., съгласно санкцията действала към
датата на нарушението – 08.05.2025 г. Определянето на минималната санкция се налага и от
нормата на чл. 337, ал.1, т. 2 НПК, относно забраната за влошаване положенитео на
жалбоподателя. доколкото минималната санкция на чл. 180, ал.1, т. 1 ЗДвп съответства на
абсолютната санкция по чл. 185 ЗДвП, то не е налице влошаване положението на
жалбоподателя.
Относно разноските, съгл. чл. 63д, ал.3 от ЗАНН.
Жалбоподателят не е направил разноски по делото и няма претенция за такива.
Въззиваемата страна претендира възнаграждение за юрисконсулт по делото.
Доколкото разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН предвижда, възможност за страните
в съдебните производства да им бъдат присъдени разноски по реда на АПК, съдът съобрази
посоченото в закона.
6
Съгласно чл. 143, ал.1 АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт
или отказа да бъде издаден административен акт или установи незаконосъобразност по чл.
193, ал. 2, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа,
издал отменения акт или отказ.
Съгласно ал. 2, подателят на жалбата има право на разноски по ал. 1 и при
прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт както
и поради отмяна, изменение или допълнение на акта по реда на чл. 79.
Съгласно ал. 3, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството,
ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане
на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от
Закона за правната помощ.
Съдът намира, че доколкото в случая не е налице хипотезата по чл. 143, ал. 3 АПК за
отхвърляне на оспорвания акт (НП), а на неговото изменение, то въззиваемата страна няма
право на разноски, поради което искането й е неоснователно.
Направените по делото разноски за транспортни разходи на свидетеля Д., следва да
останат в тежест на съда.
На основание чл.63, ал. 2 във вр. с чл.58д, т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление НП № 25-0307-000349/10.06.2025 г. на Началник РУ
Н., с което на Е. К. Н. с ЕГН ********** от с. М., общ. Ш., обл. Ш., за нарушение на чл. 76
ЗДвП и на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер
на 20 лв., като вместо това,
НАЛАГА на Е. К. Н. с ЕГН ********** от с. М., общ. Ш., обл. Ш., за нарушение на чл. 70,
ал. 3 ЗДвП и на основание чл. 180, ал.1, т. 1, предл. 1 ЗДвП административно наказание
глоба в размер на 20 лв. (двадесет лева).
Отхвърля искането на ОДМВР Ш. за присъждане на разноски за юрисконсулт.
Направените по делото разноски в размер на 8,29 лв. (осем лева двадесет и девет ст.) остават
за сметка на РС Н., по бюджета на съдебната власт.
Решението подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 211 от АПК пред
Административен съд Ш. в 14 (четиринадесет) - дневен срок от получаване на съобщението,
7
че същото е изготвено.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
8