Решение по дело №5146/2014 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3714
Дата: 26 май 2017 г. (в сила от 14 май 2019 г.)
Съдия: Росен Бориславов Димитров
Дело: 20141100105146
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 април 2014 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                      Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

                                         гр.София, 26.05.2017 год.

 

                            В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д   А

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на втори март през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН Д.

 

при секретаря Стефка Александрова като разгледа докладваното от съдия Д. гр.д. № 5146/2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.49 във вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД.

Ищцата М.Г.Н., ЕГН ********** излага в исковата си молба, че на 15.04.2010 г., преди 09:00 ч., южно от с. Д., община Нова Загора, по път III-554, км. 10 настъпва ПТП, при което л.а. “Фолксваген”, модел “Голф” с ДК № *******, управляван от М.П.Н., ЕГН ********** – нейна дъщеря самокатастрофира. Твърди се, че ПТП е настъпило при следния механизъм – при управление на автомобила водачката, след ляв завой изгубва контрол върху него поради навлизане в необезопасен и необозначен по надлежния ред преход на пътното платно (напречно стъпаловидно пропадане) с денивелация 15 см, което е довело до загуба на странична устойчивост след известен полет на автомобила, в резултат на което се е завъртял около вертикалната си ос, в посока обратна на часовниковата стрелка, последвал удар в ската на отводнителна канавка, преобърнал се, след което последвало въртене на процесното ПТП. Твърди се, че като пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП водачът М. Н. претърпява изключително тежки телесни травми, които са несъвместими с живота, вследствие на което същата е починала.

Излага се, че основната причина за настъпване на ПТП е навлизането на управлявания от водачката автомобил в необезопасен и необозначен (със съответен пътен знак, удостоверяващ извършването на ремонтни дейности знак) участък от пътното платно, а съгласно чл. 19 и чл. 30 от Закона за пътищата – А. „П.И.“ отговаря за изграждането, ремонта и поддръжката на републиканската пътна мрежа, част от която е и процесният участък. Във връзка с изложеното счита, че настъпилото събитие, неговата противоправност и отговорността на ответника в качеството му на лице, отговорно за стопанисването и поддръжката на този пътен участък са доказани, поради което следва да се ангажира отговорността му за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от ищцата в резултат от смъртта на дъщеря й. В исковата молба се твърди, че ищцата изживява изключително тежко загубата на своето дете, загинало едва на 24 годишна възраст и по толкова нелеп начин, като болката и страданието от смъртта на детето й ще останат завинаги, тъй като загубата на дете е най-тежкото житейско събитие за всеки родител. В резултат на преживяното и до момента страда от посттравматичен стрес, изразяващ се в нарушение на съня, често главоболие и тревожност, затваряне в себе си, отчужденост и нежелание за социални контакти. В тази връзка моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди вследствие смъртта на дъщеря й в размер на сумата от 100 000 лв., ведно със законна лихва върху нея от датата на ПТП – 15.04.2010 г. до окончателното й изплащане и разноските по делото.

Ответникът Н.А.П.И.оспорва предявения иск по основание и размер. Твърди, че основна вина за настъпване на вредоносния резултат има водачката на лекия автомобил М. Н., тъй като същата се е движела с превишена над допустимата за извън населено място /с 106 км./ч./и несъобразена скорост на движение спрямо конкретните П.условия, както и с наличие на 0,19 промила алкохол в кръвта. В условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата поради изложените съображения.   Оспорва предявения иск като прекомерно завишен по размер и моли съда да постанови решение, по силата на което да го отхвърли.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представените по делото доказателства – Протокол за оглед на ПТП от 15.04.2010 г., скица и Постонавление с мнение за прекратяване на образуваното срещу неизвестен извършител ДП № 254/15.04.2010 г. на РУ „Полиция“ – гр. Нова Загора, пр.пр. № 102/2010 г. на КП – гр. Сливен се установява, че на 15.04.2010 г., около 09,00 ч.по път ІІІ – 554, на км. 10, южно от Помпена станция е настъпило ПТП, при което водачът на л. а. „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № ******* - М.П.Н., при движение в зона на ляв завой, след преход през снижаваща неравност от около 15 см. изгубва управление над автомобила, същият излиза от платното за движение и се преобръща, в резултат на което водачът е починал.

По делото е приета съдебно-автотехническа експертиза, която съдът кредитира като обективно дадена и неоспорена от страните, от която се установява следният механизъм на ПТП – на 15.04.2010 г., преди 09:00, по третокласен път ІІІ – 554, в участъка и посока от с. Д. към с. Б., общ. Нова Загора, в зоната на ляв завой се движил л.а. „Фолксваген“, модел „Голф“ с ДК № *******, управляван от М.П.Н. със скорост около 108 км/ч. На около 5 м. след „Помпена станция“ автомобилът преминава през неравност с денивелация 15 см., при което лети около 5,20 м. във въздуха и се приземява върху по ниската част на пътя. При приземяването му надолу на 15 см., автомобилът придобива неустойчиво движение, но продължава да се движи до края на завоя 62 м. и още 81 м. на правия участък, след което се появяват следи от странично занасяне, в резултат на по-рязко неадекватно завъртане на волана на ляво, следва ротация в посока обратна на часовниковата стрелка, преминаване наляво през цялото платно за движение, левия банкет и се удар в лявата отводнителна канавка. Автомобилът започва да се преобръща през дясната си страна по крайпътния затревен участък, докато се спре легнал на лявата си страна на 256 м.

От заключението се установява, че ПТП е настъпило при дневна светлина и суха пътна настилка и без наличие на П.знаци, които да удостоверяват наличието на екстремни неравности на пътното платно. Съгласно извода на вещото лице ако неравността е била сигнализирана с предупредителни пътни знаци и скоростта е била ограничена до 30 - 40 км/ч., за да могат водачите да намалят скоростта си и да преминат успешно неравността, ПТП не би настъпило. Съгласно експертизата ПТП е настъпило на път, извън населено място, като не е установено наличието на пътни знаци, които да ограничават  скоростта, поради което разрешената скорост е била 90 км/ч., а скоростта на л.а. е била 108 км./ч. Критичната скорост за преодоляване на левия завой е била 181 km/h., а действителната е 108 км/ч., т.е. много по-малка от критичната, от което следва извод, че тази скорост не е в причинна връзка с настъпване на ПТП. Експертното мнение е, че причината за загуба на устойчивостта на движението в завоя е внезапното преминаване през неравността. Съгласно експертния извод, в случая превишаването на скоростта с 18 км/ч. не е оказало влияние за устойчивостта, а влияние върху устойчивостта след приземяването е оказвала изненадата и внезапността на несигнализираното препятствие. От експертизата се установява, че опасната зона за спиране на автомобила при скорост на движение 108 км/ч. е била 109 м., а при 90 км/ч. е 82 м., както и че на местопроизшествието не са намерени спирачни следи, т.е. не е имало аварийно спиране.

Съгласно заключението причините за настъпване на ПТП са появата на неравност на пътното платно, което е довело до неустойчиво движение на автомобила след скок с летеж около 5,20 м. и сътресение при приземяване. Експертното мнение е, че тъй като след неравността автомобилът се е движил по платното за движение в левия завой и след това се е движил по правия участък общо 133 м. без да напусне платно за движение, а това разстояние е по-голямо от опасната му зона за спиране, следва извод, че той е имал възможност, ако не да спре, то поне да намали скоростта си и да не допусне ПТП и в този смисъл управлението от страна на водача не е било адекватно и също е причина за настъпване на ПТП.

За изясняване на обстоятелства по делото относно пътната обстановка и сигнализация на мястото на ПТП от ответната страна са представени – Писмо с изх. № 22-1100-481/04.05.2010 г. на Областно пътно управление гр. Сливен, относно налични знаци по път ІІІ – 554 /Нова Загора – с. Любенова махала – гр. Раднево/. В писмото се уточнява, че след 31.03.2009 г. посоченият път ІІІ – 554 е в ремонт по програма за рехабилитация, като строително-ремонтните работи се извършват по „Пътни с.“ АД, П. чието задължение е да въведе временна организация, вкл. сигнализиране на участъците, на които се работи. По делото е представена и Заповед № РД-08-33/27.04.2010 г. на А. „П.И.“ – Областно пътно управление Сливен, с която е наредено на „Пътни с.“ АД, П. да организира на движението на МПС по време на строителството на обекта, с използването на обходен маршрут, като изпълнението на видовете работи да започне 03.05.2010 г.

 Представен е и Протокол от 15.12.2010 г. от извършена проверка на комисия, с който е констатирано, че към 15.12.2010 г. знаковото стопанство към временната организация на участъка от км 0+000 до км 19+847 на път ІІІ – 554 е премахната, а цялостното отваряне на участъка ще стане до 30.12.2010 г.

В Констативен протокол от 13.04.2010 г. от извършена проверка на комисията на участъка от пътя ІІІ – 554 от км 0+000 до км 19+825, на път ІІ– 55 и път ІІ–57 е констатирано, че сигнализацията на обходния маршрут е изпълнена съгласно проекта за временна сигнализаця.

Във връзка с представените доказателства по делото е допусната допълнителна авто-техническа експертиза, която съдът кредитира като обективно дадена и неоспорена от страните. На първо място от експертното  заключение се установява, че мястото на ПТП не е в зоната на 10 километър, както е описано в протокола за оглед, тъй като Помпената станция, избрана за ориентир е до 8 километър. Според проекта участъкът Нова Загора - Раднево е бил затворен за движение поради извършване на ремонтни работи със следните пътни знаци: пътни знаци, поставени преди кръговото кръстовище към Симеоновград - Пътен знак ЖЗ -„Предварителен указател за отклоняване на движението“ ; Пътен знак т17 „Табела с надпис“ и Пътен знак Ж13 - „Път без изход“, както и пътни знаци след кръстовището на път II 554 – В 2 и знак – С3 – Бариера. По аналогичен начин бил затворен път II-554, в зоната на пътен възел „Детелина“ в гр. Раднево – преди пътен възел в гр. Раднево в посока към Симеоновград – Знак В2 и Знак С3 – Бариера. След пътен възел „Детелината“ в гр. Раднево към Симеоновград – Знак Ж7, Знак – Т17 и Знак – Ж13, с които се предупреждават движещите се от Симеоновград към Нова Загора, че пътят – ІІІ-554 е затворен и се посочва обходен маршрут от гр. Раднево по път ІІ-57 към с. Новоселец, където се отклонява за с. Раднево до Нова Загора по път ІІ-55. Въз основа на това експертният извод е, че към 15.04.2010 г., съобразно официално съгласувания екзекутив на временна организация на движението /ВОД/ път ІІІ-554 е бил затворен за движение и в двете посоки, с обособен обходен маршрут, като вещото лице посочва, че съобразно описаните пътни знаци проектната вертикална пътна сигнализация е организирано надлежно затварянето на пътния участък на път ІІІ - 554 „Нова Загора-Симеоновград в участъка от нова гр. Нова Загора до гр. Раднево, чрез предупредителни и забранителни знаци, като е осигурен обходен маршрут за движение в двете посоки, съответно по път II-55 от гр. Нова Загара през с. Радево до с. Новоселец, след това по път ІІ-57 до град Раднево и обратно по същия маршрут.

От заключението се установява също така, че пътят е би затворен поради извършване на ремонтни дейности още от края на 2009 г., но в обхвата на затворения път попадат и селата Д., Б., Любенова махала и др., за които той е единствен маршрут.

В експертизата е посочено, че при извършената проверка на процесния участък на 03.05.2010 г. са констатирани следните пътни знаци на мястото на ПТП – км. 8+200 – Знаци А 12 – „Неравности по платното за движение“ и В 26/40 км./ч./. „Забранено е движението със скорост над обозначената“.

Вещото лице уточнява, че тези знаци са в района на процесното ПТП и процесната неравност, но тъй като са поставени само в лявата страна се отнасят за движение в посока Раднево – Нова Загора, която е обратна на движението на процесния автомобил, който се е движил в посока от Нова Загора към Раднево. За движещите се в тази посока в процесния район, около 8 км., който е до избрания ориентир „Помпената станция“, не са установени пътни знаци, които да предупреждават за конкретната процесна неравност и за ограничаване на скоростта до 40 км/ч.

От експертизата се установява, че в случая скоростта е била ограничена до 40 км/ч., но посочените знаци са били поставени в на км 8+200, поради което се отнасят за обратното движение от Раднево към Нова Загора и не се отнасят за посоката на движение на процесния автомобил. Експертният извод е, че за посоката на движение на процесния автомобила в зоната 8 километър не е имало пътни знаци А12 и В26 в дясно от пътя, такива знаци и имало в ляво, отнасящи се за движещите се насреща автомобили. Най-близките пътни знаци поставените в дясно по посоката на процесния автомобил са били поставени на км 6+400 т.е. на 1,6 км преди процесната неравност.

От експертния извод се установява също така, че скоростта на движение на лекия автомобил от 108 км/ч. също е в причинно-следствена връзка с настъпването на ПТП и е втора съпричина, а именно поради неадекватно управление на автомобила от страна на водача му съобразно пътните условия.

В съдебно заседание експертът уточнява, че преди неравността не е имало в близос предупредителен знак, като в такива случаи водачите не знаят къде точно се намират неравностите и я виждат непосредствено преди да се яви, поради което за водачите има изненада. В конкретния случай, знака за неравност е бил на 1600 м., като в процесния участък няма отклонение.

По делото е приета и съдебно-медицинска експертиза, която съдът кредитира като обективно дадена и неоспорена от страните. От същата се установява, че вследствие на проценото ПТП М. Н. е получила съчетана травма: закрита черепно-мозъчна травма, закрита гръдна травма, закрита коремна травма; охлузвания и кръвонасядания по крайниците, остра кръвозагуба – анемия на органите и кожата. Съгласно експертното мение причината за смъртта на М. Н. е посочената съчетана травма, като между получените при ПТП увреждания и причината за смъртта съществува пряка е непрекъсната причинно-следствена връзка. От експертизата се установява също така, че пострадалата е била с наличие на 0,19 промила алкохол в кръвта си, което е доказано по газхроматографския метод, като при  стойности от 0.10 до 0.20 промила се приема, че практически лицето е трезво, тъй като приетото количество не дава функционални промени.

По делото са събрани и гласни доказателствени средства, чрез разпит на свидетеля – В.Т.П., от чийто показания се установява, че отношенията между ищцата и дъщеря й са били много близки, живеели са в едно домакинство. М. се е грижела за майка си и е поела бизнеса на баща си, занимавали са се с животновъдство и са имали ферма. Дъщеря й е била едва на 24г. когато е починала, била е много красиво и умно дете, студентка във Велико Търново. Свидетелката заявява, че ищцата няма други деца освен нея и ищцата много тежко е преживяла случилото се, а тя самата знае това, тъй като е била много близко до нея в този момент. Посочва, че ищцата е спряла да се храни, не е пиела вода и е плачела само. Отслабнала е много и е говорела само за дъщеря си. Свидетелката посочва, че колкото е могла ищцата се е грижела за себе си, но не е могла много, тъй като е нямала опора и сили да живее и се е променил изцяло социалния й живот. В началото не се е виждала с никой, само който е отивал при нея и е била като сянка. Свидетелката заявява, че и в момента мъката й не е по-малка, пие по една шепа хапчета - за сърце, за сън. Твърди, че ищцата много често посещава гроба на дъщеря си, в началото не е искала да си тръгне от там.

По делото са представени и медицински документи, касаещи здравословното състояние на ищцата по делото. Представено е медицинско удостоверение амб. № 16/06.01.2011 г., издадено от д-р М. след извършен преглед на ищцата М.Н., видно от което на същата е поставена диагноза – „Посттравматично стресово разстройство. Изразен депресивен с-м“. Представени са и три броя амбулаторни листове от дати – 16.09.2010 г.; 06.01.2011 г. и 09.11.2015 г., от които се установява, че по повод на поставената й диагноза – „Посттравматично стресово разстройство“ ищцата е провеждала остра терапия на депресивното разстройство.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Правната квалификация на предявения в настоящото производство иск е чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи врадите, които виновно е причинил другиму. Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, елементи, от който са: деяние/действие или бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина, а съгласно ал. 2 на чл. 45 от ЗЗД във всички случаи вината се предполага до доказване на противното.

Според чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението й.     Искът по чл. 49 във вр. чл. 45 ЗЗД визира отговорността, при която работодателят или възложителят на някакъв работа отговаря за вредите, причинени от работника или служителя или от лицето, на което е възложена работата при или по повод на тази работа, т.е. тази отговорност е безвиновна -  той отговаря за действието или бездействието на своите работници или служители, на които е възложил работа.

Съдът намира, че от доказателствата по делото се установи, че на 15.04.2010 г. около 09,00 ч. по път ІІІ – 554, на км. 8, южно от Помпена станция е настъпило ПТП, при което водачът на лек автомобил „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № ******* - М.П.Н., при движение в зона на ляв завой със скорост от 108 км.ч., след преход през неравност с денивелация 15 см. изгубва управление над автомобила, същият излиза от платното за движение и се преобръща, в резултат на което водачът почива. Безспорно е установено също така, че процесното ПТП е настъпилото на републикански път по см. на чл. 3, ал. 2 от Закона за пътищата и като такъв е публична държавна собственост по силата на чл. 8, ал. 2 от този закон. Съгласно чл. 14, ал. 2 от ЗДС имотите и вещите – държавна собственост, се управляват в съответствие с предназначението им за нуждите, за които са предоставени, с грижата на добър стопанин, а управлението, ремонтът и поддържането на републиканските пътища се осъществяват от А. „П.И.“ – чл. 19, ал. 1, т. 1 и чл. 30, ал. 1 ЗП. Съгласно чл. 22, ал. 2 ЗП тя осъществява своята дейност чрез централна администрация и чрез специализирани звена: областни пътни управления и Централен институт на пътните технологии, национални и европейски норми и стандарти. В чл. 167, ал. 1, изр. 1 ЗДвП е вменено на лицата, които стопанисват пътя, да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него и да ги отстраняват във възможно най-кратък срок. Несъмнено установената неравност на пътното платно представлява „препятствие на пътя” по смисъла на § 1, т. 19 от ППЗДвП, тъй като нарушава целостта на пътното покритие и създава опасност на движението. На следващо място е установено, че в участъка от пътя, в който е настъпило процесното ПТП се се извършвали ремонтни дейности по: „Проект за рехабилитация на пътен участък път ІІІ – 554 Нова Загора – Симеоновград, участък от км. 0+000 до км 19+825“, във връзка с което е била създадена временна организация на движение на МПС. Установено е по делото също така, че А. „П.И.“ в качеството й на възложител и на основание чл. 9, ал. 3 и ал. 4 от Закона за пътищата, както и на чл. 165, ал. 1, т. 8 от ЗДвП и чл. 74, ал. 1 от Наредба № 16/2001 г. за временна организация на движението при извършване на строителство и ремонт на пътища и улици е възложила на „Пътни строежи“, гр. Пловдив да организира движението на МПС по време на строителството на обекта, с използване на обходен маршрут, спазвайки одобрения проект за временна организация на движението.

Следователно съдът намира, че материалната легитимация на А. „П.И.“ е налице, както в качеството й на държавен орган на изпълнителна власт, упражняващ правата на държавата като собственик на републиканската пътна мрежа, на когото е възложено управлението на републиканските пътища (чл. 19, ал. 1 ЗП), така и в качеството й на възложител на ремонтните работи и временна организация на движението в района. По силата на разпоредбата на чл. 30, ал. 1 ЗП именно ответната А. осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища.

Спорен по делото е въпросът налице ли е виновно и противоправно поведение на ответника в качесвото му на възложител на работа, изразяващо се в бездействие, респ. неизпълнение на вменените му със закон задължения.

От събраните доказателства по делото, съдът намира, че причина за настъпило ПТП и последиците от него е резултат на бездействието на ответника, респ. на служителите, натоварени да въведат временна организация на движението.

По делото няма доказателства каква е била тази организация към датата на произшествието-15.04.2010 год.,тъй като представената на л.150 и 151 заповед е за ВОД е издадена 12 дни по-късно-на 27.04.2010 год. Няма спор,че ремонта на пътя в частта между  гр.Нова Загора и гр.Раднево датира още от 2009 год.,но доказателства,че път № ІІІ-554 е бил напълно затворен за движение към датата на катастрофата с одобрен и сигнализиран обходен маршрут няма/констативния протокол от 13.04.2010 год.-два дни преди катастрофата,е констатирала наличието на технически предпоставки за последващо одобряване на ВОД,но не,че такава вече е имало/,както няма и доказателства,с какви пътни знаци е било ограничено движението,скоростта на автомобилите и по какъв начин водачите са били предупреждавани за ремонтните работи. Доказателства в тази насока са представени по делото,но те са с дати от няколко дни до няколко месеца след ПТП-то,поради което не установяват действителната фактическата обстановка на място към 15.04.2010 год.

Съдът намира за доказано посредством двете заключения от авто-техническата експертиза, че в района на участъкът, в който е настъпило процесно ПТП  - 8 км. на път ІІІ - 554, спрямо приетия в Протокола за оглед на местопроизшествие ориентир - Помпена станция не са установени пътни знаци, които да предупреждават за конкретната неравност и за ограничаване на скоростта ,т.е. налице е пропуск в обезопасяването на пътя и като цяло неизпълнение на задължение по чл.165,ал.1,т.8 ЗДвП за начало на ремонтни работи едва след въвеждане на временна организация на движението в ремонтирания участък.

Ето защо приема, че противоправното деяние/бездействие/ на служител на ответника е факт ,а също и,че са налице и останалите предпоставки, за да се ангажира отговорността на ответника по чл. 49 във вр. чл. 45 ЗЗД. По делото се установи по категоричен начин, че е налице пряка причинно  следствена връзка между вредоносното деяние и настъпилите вреди. В този смисъл на първо място е установено, че в резултат на процесното ПТП от 15.04.2010 г. е починала М.П.Н. – дъщеря на ищцата по делото, поради което същата безспорно попада сред кръга на лицата, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди. На следващо място от приетата съдебно – медицинска експертиза се установи, че причината за смъртта й получаната в резултат на процесното ПТП съчетаната травма, като изводът експертният извод е категаричен, че между получените при ПТП увреждания и причината за смъртта съществува пряка причинно-следствена връзка. В тази връзка съдът намира за доказани всички елементи от фактическия състав на деликтната отговорност по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, поради което следва да се ангажира отговорността на ответника А. „П.И.“ за заплащане на обезщетение на ищцата за неимуществени вреди и в този смисъл предявения иск е ОСНОВАТЕЛен.

По неговия размер:

Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда, по правилото на чл. 52 ЗЗД, което предвижда, че при непозволено увреждане обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, а съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл с поведението си за настъпването на вредите, обезщетението може да бъде намалено.

Съдът намира за установено посредством събраните писмени и гласни доказателства по делото, че ищцата е претърпяла изключително тежко смъртта на дъщеря си, както и че тази травма продължава да я съпътства и до настоящия момент. В този смисъл загубата на дете е най-голямата и тежка загуба за един родител, която е несравнима с каквито и да е други вреди или щети както от имуществен, така и от неимуществен характер. Смъртта на близък човек винаги носи страдание и болки за неговите роднини и приятели, но болката от това една майка да загуби детето си, при това още в ранна възраст /едва на 24 години/ е безспорно най-голямото и в този смисъл несравнимо за нея нещастие. Болките, мъката и страданията по загубената дъщеря при една такава нелепа ситуация е променила живота на ищцата и тя ще тежи до края на живота си. Нещо повече посредством представените медицински документи безспорно се установи, че след процесното ПТП ищцата е получила и здравословни проблеми, свързани с нейното психическо състояние, в резултат на което й е поставена диагноза „Посттравматично стресово разстройство. Изразен депресивен с-м“, поради което се е наложило да провежда остра терапия на депресивното разстройство, от което страда.

На основание изложеното, съдът намира, че справедливо обезщетение на търпените от ищцата неимуществени вреди е в размер на 120 000 лв., като намира този размер за справедлив и обоснован с оглед търпените от ищцата болки и страдания, които ще продължат да я съпътстват, докато е жива и отговарящ на принципа на справедливостта и социално-икономическите условия на живот в страната. В производството по настоящото дело обаче, ищцата е предявила против ответника иск за заплащане на неимуществени вреди в размер на сумата от 100 000 лв., във връзка с което съдът не може да присъди обезщетение извън размера на заявената претенция, поради което искът следва да се уважи изцяло до размера на сумата от 100 000 лв.

На следващо място следва да се разгледа и направено възражение от ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата М. Н., тъй като същата се е движела с несъобразена скорост на движение спрямо конкретните пътни условия, както и с наличие на 0,19 промила алкохол в кръвта си. Съдът намира за частично основателно посоченото възражение поради следните съображения.

Безспорно от доказателствата по делото се установи, че при настъпване на процесното ПТП водачката на лекия автомобил се е движела със скорост от 108 км./ч., което е скорост на първо място над допустимата за извън населено място съобразно изискването на чл. 21, ал. 1 ЗДвП /90 км./ч./ и на второ място несъобразена с конкретните пътни условия.Независимо дали са били добре сигнализирани или не факта на ремонтните работи е бил очевиден и при това положение движение в със скорост от 108 км.ч. е в категорично нарушение на чл.20,ал. 2 ЗДвП. Поради изложените съображения съдът намира, че с поведението си М. Н. също е нарушила правилата за движение по пътищата, с което е допринесла за настъпване на вредносния резултат, поради което съдът определя 40 % съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата.

На следващо място съдът приема за неоснователно направеното възражение за съпричиняване на вреденосния резултат от страна на пострадалата поради това, че е управлявала автомобила под въздействие на алкохол с концентрация от 0,19 промила алкохол в кръвта си. В този смисъл следва да се отбележи, че за да е налице съпричиняване следва приносът на пострадалия да е конкретен, т.е. да е налице извършване на определени действия или бездействия от страна на увреденото лице, които се намират в причинна връзка с вредоносния резултат, като изводите на съда в тази насока не може да почиват на вероятности или предположения, в който смисъл е задължителната практика на ВКС на РБ. Във връзка с изложеното следва да се отбележи, че въпреки че посредством приетата съдебно-медицинска експертиза се установи, че пострадалата е управлявала автомобила си с 0,19 промила алкохол в кръвта си, това обстоятелство сомо по себе-си не води до еднозначен извод, че е допринесло за настпъване на процесното ПТП. Съдът достига до този извод поради експертното заключение от приетата експертиза, която съдът кредитира, че при  стойности от 0.10 до 0.20 промила се приема, че практически лицето е трезво, тъй като приетото количество не дава функционални промени. Поради изложените съображения съдът намира това възражение за неоснователно, поради не следва да се прилага правилото на чл. 51, ал. 2 ЗЗД на това основание.

В тази връзка съдът намира, че определеното по правилото на чл. 52 от ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 120 000 лв. следва да се намали с приетия процент съпричиняване /340%/, поради което искът се явява основателен за сумата от 72 000 лв. и следва да се уважи до този размер, ведно със законна лихва върху тази сума от датата на непозволеното увреждане - 15.04.2010 г. до окончателното й изплащане. Над уважения размер от 72 000 лв. до претендирания такъв от 100 000 лв. искът следва да се отхвърли като неоснователен.

При този изход на делото ответникът дължи на ищцата разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК съобразно приложен списък по чл. 80 ГПК /л.183 от делото/. От ответната страна е направено възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК на претендираното от процесуалния представител на ищцата адвокатско възнаграждение в размер на 3530 лв., уговорено по чл. 38, ал. 2 от ЗА във вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. Съдът намира възражението за прековерност за неоснователно, тъй като уговореното адв. възнаграждение напълно съответства на предвидения по Наредбата размер. В тзи връзка и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на процесуалния представител на ищцата адв. Н.Д. възнаграждение в размер на 2690 лв. съразмерно с уважената част от иска.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати държавна такса по сметка на СГС в размер на сумата от 2880 лв. – държавна такса, както и сумата от 238 лв. – депозити за експертизи.

Водим от горното, съдът

 

                                       

                                      Р       Е       Ш        И   :

 

ОСЪЖДА А. „П.И.”, ЕИК********, с адрес: гр.София, бул. ”********да заплати на М.Г.Н., ЕГН **********, с адрес: *** 8, чрез адв. Н.Д., с адрес *** -ти полуетаж, офис № 4 на основание чл. 49 във вр. чл. 45 от ЗЗД сумата от 72 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта на нейната дъщеря М.П.Н., починала при ПТП на 15.04.2010 г., ведно със законна лихва върху тази сумата, считано от 15.04.2010 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 72 000 лв. до пълния претендиран такъв от 100 000 лв. като неоснователен.

ОСЪЖДА А. „П.И.” гр.С.да заплати на адв. Н.Д. на основание чл. 38 ЗА възнаграждение в размер на 2690 лв., а по сметка на СГС сумата от 3118 лв. – държавна такса и експертизи.

РЕШЕНИЕТО  подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

                                              

                                                                 

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: