Р Е Ш Е Н И Е
№ 48/ 23.02.2022 г., град
Добрич
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ДОБРИЧ, в открито съдебно заседание на първи
февруари през две хиляди двадесет и втора година, І касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
СИЛВИЯ
САНДЕВА
При участието на прокурора ЗЛАТКО ТОДОРОВ и секретаря СТОЙКА
КОЛЕВА разгледа докладваното от председателя КАНД № 511/ 2021 год. по описа на
АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 - 228 от
Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Регионална здравна
инспекция – Добрич, представлявана от Директора – д-р Светла Ангелова, срещу
Решение № 17 от 29.07.2021 г. по НАХД № 20213240200057/ 2021 год. по описа на
Районен съд - Каварна, с което е отменено Наказателно постановление № 124/
11.12.2020 г. на Директора на РЗИ - град Добрич.
Касаторът не е доволен от първоинстанционното съдебно
решение. Настоява, че неправилно въззивният съд е приел, че е налице нарушение
на разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Счита, че при съставяне на АУАН не е
допуснато съществено процесуално нарушение, което да е ограничило правата на
привлеченото към административнонаказателна отговорност лице. Според касатора
спрямо наказаното лице е била отправена покана от 07.07.2020 г., в която е
указана датата на явяване – 20.07.2020 г., час на явяване и място на явяване,
която покана е била получена от лицето. Позовава се на обстоятелството, че в
поканата било указано, че следва при явяването да носи лицето лична здравна книжка,
както и че неявяването ще се счете за отказ с всички произтичащи от това
последствия. Излага становище, че в случая последствията касаят съставяне на
АУАН в отсъствие на нарушителя, както е и подходено. Излага несъгласие с извода
на съда, че не е налице редовна покана и по този начин е нарушено правото на
защита на наказаното лице. Претендира при уважаване на касационната жалба
присъждане на основание чл. 63 д от ЗАНН на сторените по делото разноски и
юрисконсултско възнаграждение за първа и втора инстанция.
В съдебно заседание касаторът, редовно уведомен, не се
явява, не се представлява.
Ответникът, редовно призован, не се явява.
Представлява се от адв. С. В., който оспорва касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура – Добрич дава
заключение за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по
чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу
подлежащо на оспорване по чл. 208 от АПК съдебно решение, поради което е
допустима.
Разгледана по същество е неоснователна. Съображенията
за това са следните:
С обжалваното решение е отменено НП № 124/ 11.12.2020
г. на Директора на РЗИ - Добрич, с което на А.Ж.Г. за нарушение на разпоредбата
на чл. 2, ал. 2 от Наредба № 15 от 27.06.2006 г., издадена от Министъра на
здравеопазването, на основание чл. 201, ал. 1 от Закона за здравето, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 150 лв., за това че при извършена насочена
проверка по повод постъпил в РЗИ - Добрич сигнал вх. № 96-00-126/ 03.07.2020
г., в помпена станция Горун, стопанисвана от В и К Добрич АД, А.Ж.Г., на
длъжност ел. монтьор на ЕМС в ПС Горун, не представя за проверка лична здравна
книжка, заверена със задължителните предварителни или периодични медицински
прегледи и изследвания за 2020 г. Посочено е че лицето извършва обслужване на
ПС Горун, отчита остатъчен хлор и го вписва в дневника, както и че лицето не се
е явило на оставената покана и актът е съставен в негово отсъствие.
Съдът е описал фактическата обстановка, отразена в
Протокол № 015414/ 07.07.2020 г., АУАН и НП. Приел е същата за установена,
както е описана. Посочил е, че АУАН е връчен на лицето на 26.08.2020 г. лично.
На база еднопосочните доказателства е стигнал до извода, че нарушението е
доказано по безспорен и категоричен начин, като е обсъдил неприложимостта на
чл. 28 от ЗАНН към конкретния случай. Същевременно при анализ на събраните по
делото доказателства е счел, че при съставяне на АУАН е допуснато съществено
процесуално нарушение на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, което е довело до нарушаване
правото на защита на наказаното лице, с оглед на което е отменил издаденото въз
основа на така съставения АУАН НП.
Касационната инстанция намира, че обжалваното решение
е валидно, допустимо и правилно по следните съображения:
Настоящият състав споделя извода на първоинстанционния
съд за доказаност на административното нарушение, както от обективна, така и от
субективна страна. Правилно съдът е приел въз основа на събраните в хода на
съдебното следствие писмени и гласни доказателства, че лицето е допуснало
описаното в НП нарушение.
Правилен е обаче и изводът на първоинстанционния съд,
че при съставяне на АУАН и НП са допуснати съществени процесуални нарушения,
касаещи уведомяването на нарушителя за започване на
административнонаказателното производство.
По делото не се спори, че наказващият орган е отправил
покана до лицето, но тази покана не е за съставяне на АУАН, а за представяне
на лична здравна книжка, предмет на нарушението. Приетата като
доказателство покана не съдържа указание, че при неявяване на лицето на
съответната дата, час и място, ще бъде съставен АУАН в негово отсъствие, нито
съдържа конкретизация за какво точно нарушение ще се състави АУАН, поради което
уведомяването се явява ненадлежно. Ирелевантно за спора е, че в поканата е
записано, че неявяването ще се счете за отказ с всички произтичащи от това
последствия. Да, неявяването може да се счете за отказ, но за отказ да се
представи доказателство за липса на нарушение, т.е. за наличие на съответна
здравна книжка, но последствието от това представлява предпоставка за съставяне
на АУАН, а не за съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя.
Съставянето на АУАН в отсъствието на нарушителя, при
липсата на изключващите предпоставки по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, винаги
представлява съществено нарушение на процесуалните правила. Съгласно чл. 40,
ал. 1 от ЗАНН актът за установяване на административното нарушение се съставя в
присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване
или установяване на нарушението. Изключение от това правило се допуска само в
хипотезата на ал. 2, когато нарушителят е известен, но не може да се намери или
след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя и в негово
отсъствие. Това означава, че актосъставителят, след като констатира наличието
на данни за извършено административно нарушение, е длъжен да покани нарушителя
за съставяне на акта. Само при наличието на надлежно връчена такава
покана, ако нарушителят не се яви в определения ден и час, съставянето на акта
в негово отсъствие ще попадне в хипотезата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН.
При така изложеното изводите на първоинстанционния съд
за незаконосъобразност на НП, като издадено въз основа на АУАН, съставен при
съществени процесуални нарушения, е правилен и съответен на закона, с оглед на
което касационната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение. След като изрична покана по чл. 40, ал. 1 от ЗАНН не е била изпратена
и надлежно връчена, не е било налице основание за съставяне на АУАН в отсъствие
на нарушителя. Съставянето на акта в отсъствие на нарушителя, без да са налице
основание за това, се явява съществено процесуално нарушение, изначално
опорочаващо цялото административнонаказателно производство. Изискването актът
да бъде съставен в присъствието на нарушителя има за цел едновременност и
непосредственост при осъществяване на процедурата по съставяне на акта с
участието на посочените в чл. 40, ал. 1 от ЗАНН лица, както при неговото
съставяне, така и при подписването му, с което се обезпечава правото на защита
на нарушителя. Последният е лишен от правото да направи възражения още при
съставяне на акта и да организира защитата си от самото начало на
административнонаказателното производство. Допуснатото нарушение не може да
бъде санирано с последващо редовно връчване на АУАН на нарушителя. Действията
по предявяване на акта са отделен етап от производството в изпълнение
разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. Допуснатото нарушение представлява
съществено такова на процесуалните правила и води до незаконосъобразност на издаденото
въз основа на АУАН наказателно постановление, съответно обосновава отмяна на
последното, както правилно е сторил и съставът на РС - Каварна.
В хода на настоящото производство не са претендирани
разноски от ответника по касационната жалба, поради което съдът не дължи
произнасяне в тази насока.
По изложените съображения, и на основание чл. 221, ал.
2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Добрич, І касационен
състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 17 от 29.07.2021 г. по НАХД № 20213240200057/
2021 год. по описа на Районен съд - Каварна, с което е отменено Наказателно
постановление № 124/ 11.12.2020 г. на Директора на РЗИ - град Добрич.
Решението е окончателно на основание чл. 223 от АПК и
не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: