ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 160
гр. Велико Търново , 08.02.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на осми
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Теодорина Димитрова
Членове:Ирена Колева
Светослав Иванов
като разгледа докладваното от Теодорина Димитрова Въззивно частно
гражданско дело № 20214100500039 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С определение № 1852 от 25.11.2020г., постановено по гр. дело № 2294/2020
година по описа на Районен съд – Велико Търново, е оставено без уважение
направеното от „ЕРП Север“ АД гр. Варна възражение за местна неподсъдност на гр. д.
№ 2294/2020 година на Районен съд – Велико Търново, като неоснователно.
Против това определение е подадена частна жалба от ответника по делото
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, ЕИК *********, представлявано от
членовете на управителния съвет Атанас Колев, Георги Коршия и Румен Лалев, чрез
юрисконсулт Радостин Георгиев – процесуален представител по пълномощие. В
жалбата се навеждат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
определението. Оспорва изводите на съда, че исковата молба от ищеца е в качеството
му на потребител и че е приложима нормата на чл. 113 от ГПК относно изборната
подсъдност. Жалбоподателят счита, че изборната местна подсъдност по чл. 113 от ГПК
е приложима в случаите, когато ищецът има качеството „потребител“ по смисъла на
§13 т. 1 от ДР на ЗЗП, а именно физически лица, включително и физически лица
потребители на електрическа енергия по смисъла на §1, т. 2а от ДР на ЗЕ. Ищецът като
юридическо лице действително притежава качеството „потребител на енергийни
услуги като краен „небитов клиент“ и ползвател на преноснатаи/или
разпределителната мрежа за снабдяването му с ел. енергия. Тази услуга се ползва от
ищеца за стопански, небитови нужди – за търговска или професионална дейност, което
не било съвместимо със съдържанието на §13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Нормата на чл. 113 от
ГПК била насочена само към ищците – физически лица, което се извличало и от
1
посоченото понятие „постоянен или настоящ адрес“, с какъвто юридическите лица не
разполагат. В този смисъл искът се предявява пред съда в района на който е
постоянния адрес или седалището на ответника. В случая това било Районен съд –
Варна. Освен това ищецът в исковата молба не се бил позовал на специалната
подсъдност по чл. 113 от ГПК.
Ищецът по делото /ответник по частната жалба/ е подал писмен отговор на
частната жалба, чрез който я оспорва като неоснователна и моли съда да я остави без
уважение. Соче, че е предявил иск за осъждане на ответника да му върне платената без
основание сума от 11902,81 лв. – общ размер на начислена цена за достъп
средно/ниско напрежение и цена пренос ниско напрежение в периода от 06.01.2017
година до 06.06.2017 година, като се позовава на изборната местна подсъдност по чл.
113 от ГПК и счита, че именно РС – Велико Търново е компетентен да разгледа този
иск.Навежда доводи, че тази правна норма дава възможност на всеки потребител по
смисъла на §1, т. 41, б. „б“ от ДР на ЗЕ да предяви своя иск по постоянен или настоящ
адрес. Смята, че като потребител на електрическа енергия отношенията са подчинени
на ЗЕ, но поради това, че има качеството потребител за него била приложима
разпоредбата на чл. 113 от ГПК. Сочи съдебна практика, в унисон с която било и
постановеното от РС – Велико Търново определение, с което възражението за местна
неподсъдност е оставено без уважение. Предвид това моли съда да остави без уважение
частната жалба и потвърди определението на РС – Велико Търново като правилно и
законосъобразно.
Съдът, след като разгледа частната жалба, изложените в нея аргументи,
становище на ответника, изложено в отговора на частната жалба, съобрази данните по
делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството по гр.д. № 2294/2020 г. по описа на РС-Велико Търново е
образувано въз основа на подадена искова молба от „ЦЕНТРОМЕС“ ООД против
ответника „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД чрез която е предявен
осъдителен иск с предмет търсене защита на претендирано вземане спрямо ответника
за връщане на парична сума, представляваща цената на два вида енергийни мрежови
услуги - пренос на електрическа енергия в режим на ниско напрежение и достъп до
средно/ниско напрежение за обект на ищеца, чието заплащане във връзка със
съществуващи договори между страните се твърди да е извършено недължимо, с други
думи да е било платено без основание. Повдигнатия спор има за предмет притезателно
право, което се свързва с последиците на неоснователното обогатяване. Ищецът твърди
недължимо платена сума пари и следва в хода на производството да се установи дали
това право съществува и произтича от неточно изпълнение или неизпълнение
търговска сделка, каквато всъщност се явява между страните договорът за пренос на
електрическа енергия през електроразпределителната мрежа и договорът за достъп до
2
електроразпределителната мрежа. В този смисъл, независимо от цената на иска
правният спор се явява такъв между търговци. Няма съмнение и спор, че и ищецът и
ответникът са търговски по смисъла на ТЗ.
Ответникът като търговец юридическо лице на основание чл. 108 от ГПК има
процесуалното право да иска правният спор да бъде разгледан от съда по седалището и
адресът на управлението му – Районен съд – Варна.
Ищецът като търговец юридическо лице не може да се ползва от привилегията
на чл. 113 от ГПК. Търговците юридически лица не попадат в понятието
„потребители“, употребено в текста на чл. 113 от ГПК. Приложното поле на тази
правна норма е по-стеснено, и чрез нея законодателят е имал предвид да се улесни
икономически по слабата страна в дадено правоотношение, поставена в положение да
приема договорни правила и общи условия, създадени отнапред от по- силната страна.
Освен това самият нормативен текст указва и подсказва в полза на кои лица е създаден
с употребените термини „настоящ адрес“ и „постоянен адрес“. Ако законодателят бе
имал воля да включи в приложното му поле и търговците юридически лица,
неминуемо би добавил и израза „или по седалището им“, както това е сторил в
основния текст в материята на подсъдността, уреждащ общото й правило – чл. 105
ГПК. Освен това добавянето на изречение второ/ ДВ. бр. 100/2019 г./ към разпоредбата
на чл. 113 ГПК - образуваните дела да се разглеждат като граждански по реда на общия
исков процес, логически очевидно се отнася само за потребители физически лица, тъй
като ако трябваше да се отнася и за търговци – юридически лица, би създало абсурдно
и безсмислено пренебрегване на специалните правила за търговските спорове /чл. 365
и сл. ГПК/, а настоящ спор е именно от тази категория, доколкото е правен спор между
търговци юридически лица, възникнал относно изпълнението на търговска сделка,
каквато без съмнение се явява юридически факт за възникване на правоотношението
между страните.
Фактът, че един търговец - юридическо лице е „потребител на енергийни
услуги“ по смисъла на параграф 1, т. 41б от ДР на ЗЕ не го превръща в носител на
право на изборна местна подсъдност по собственото си седалище само на това
основание. Посочената разпоредба определя понятието само и единствено за улеснение
на тълкувателните цели и правоприлагането на Закона за енергетиката, без това да е
насочено към създаването на процесуална норма, която да дава право на търговците -
юридически лица по чл. 113 от ГПК за изборна подсъдност.
Следва да бъде отбелязано, че ищецът изрично в исковата си молба не се е
позовал, не е упражнил правото си на избор по чл. 113 от ГП, за да обоснове
предявяването на иска си пред РС – Велико Търново.
Гореизложените правни изводи са противоположни на тези на
3
първоинстанционния съд, изложени в обжалваното определение, при което е оставено
без уважение възражението за местна неподсъдност на делото В този смисъл
въззивният съд следва да отмени обжалваното определение като неправилно и
незаконосъобразно и на основание чл. 278, ал. 2 от ГПК да реши сам въпроса по
жалбата. Гореизложените мотиви водят до извод за основателност на направеното
възражение за местна неподсъдност на делото, тъй като съгласно нормата на чл. 105 от
ГПК искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес или
седалището на ответника. В случая ответникът има своето седалище в гр. варна, който
се намира в района на РС – Варна и именно този съд се явява местно компетентен и
родово такъв да разгледа възникналия между страните правен спор..
Ето защо съдът намира, че частната жалба е основателна и следва да бъде
уважена в горепосочения смисъл.
Водим от изложените съображения, Великотърновският окръжен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 1852 от 25.11.2020г., постановено по гр. дело №
2294/2020 година по описа на Районен съд – Велико Търново, с което е оставено без
уважение направеното от „ЕРП Север“ АД гр. Варна възражение за местна
неподсъдност на гр. д. № 2294/2020 година на Районен съд – Велико Търново, като
незаконосъобразно, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ИЗПРАЩА делото за разглеждане от Районен съд – ВАРНА.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4