Р Е Ш Е
Н И Е
Гр. София, 04.09.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-11 състав, в открито заседание на осми март през
две хиляди и двадесет и трета година в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: МАРИЯ ВРАНЕСКУ
при секретаря Стефка Александрова разгледа
докладваното от съдия ВРАНЕСКУ т. д. №885
по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно и субективно съединени искове с
правно основание чл.
26, ал.2 ЗЗД и чл.135 от ЗЗД предявени
от „ТС Л.-А.„
ООД ЕИК ******срещу „П.Б.„ ЕООД ЕИК ******и „ Д.И.„ ЕООД ЕИК ******.
В производството като трето лице
помагач на страната на ищеца е конституирана община Пловдив.
ИЩЕЦЪТ
с исковата и допълнителната искова молби твърди, че първият ответник му е
длъжник за сумата от 172 452.91 лв. , за което има издаден изпълнителен
лист от 26.01.2017г., представляваща
неплатена сума по нотариално заверено споразумение към лизингов договор от
02.10.2015г. , законна лихва считано от 16.01.2017г., разноски в размер
3 449.06 лв. ДТ и 3 116 лв. юр.възнаграждение.
Въз основа на изпълнителния лист е образувано изп.дело
№ 20158250400011 пред ЧСИ С.Г., № 825
при ОС Пловдив. В рамките на изпълнението е наложен запор на вземанията
от страна на първия ответник от Община Пловдив , които той има по № 10 – ДГ –
366/ 12.04.2010г. за превоз на пътници
по утвърдена общинска транспортна схема с възложител община Пловдив. Общината
обаче е върнала отговор, че по силата на извършена цесия дължи плащане не на
първия, а на втория ответник.
Твърди се по главния иск, че така извършената цесия е
нищожна, тъй като видно от уведомлението
по чл.99, ал.3 от ЗЗД са прехвърлени вземания, „които са възникнали или
предстоят да възникнат“ т.е. цедирани са бъдещи
вземания. Предмет на цесията могат да са само възникнали, но не и бъдещи
вземания. Доколкото това вземане би
осигурило изпълнението на задължението към ищеца, то за последния е налице
правен интерес от прогласяване нищожността на цесията.
При евентуалност твърди наличие предпоставките на
чл.135 от ЗЗД. Цесията е извършена между свързани лица – едно и също лице е
техен собственик и управител. Цесията е извършена след възникване на
задължението, поради което се предполага умисъл между ответниците
за намаляване имуществото на задълженото дружество и осуетяване възможността за
удовлетворяване на ищеца.
Моли да се обяви нищожността на цесията, а при
евентуалност относителната й недействителност спрямо ищеца, като кредитор.
ОТВЕТНИКЪТ „П.Б.„ ЕООД ЕИК ******оспорва исковете,
твърди, че не е налице допустимост на искът с пр.основание чл.26 от ЗЗД, като
ищецът не е из между кръгът лица с право да претендират прогласяване на
нищожност, а искът с пр.осн.чл.135 от ЗЗД е
нередовен, доколкото стойността на цесията е 650 000 лв. и не е внесена
цялата сума за ДТ. Наред с това излага съображения, че цесията не е нищожна,
тъй като предвид срока на договора за превоз, който е за 10 години е било
определяемо каква сума ще се получи по него и е прехвърлена част от нея в
размер на 650 000 лв..
ОТВЕТНИКЪТ „ Д.И.„ ЕООД ЕИК ******не взема становище
по исковете.
Съдът, като взе в
предвид становищата на страните, както и събраните в хода на съдебното
производство доказателства намира следното :
Видно от представения по делото изп.лист от 26.01.2017г. издаден от РС гр.Пловдив по ч.гр.д. 484 от 2017г. ищецът е кредитор по отношение на първото
ответно дружество П.б. ЕООД , като има присъдено му вземане в размер от
172 452.91 лв., в едно със законната лихва от датата на постъпване на
заявлението в съда 16.01.2017г. и направените по делото разноски общо от
6 565.06 лв.. Видно от Споразумение от 2.10.2015г. между ищеца и първия
ответник ищеца е лизингодател на първия ответник по
11 лизингови договора, по които към този момент ответника П.б. ЕООД е бил в
забава за заплащане на главници и неустойки в общ размер от 575 407.56 лв.
Ищецът твърди, че има образувано изпълнително
дело от 2015г., по което взискател е ищеца и ответници П.Б.и
П.Л.и представя писмо, за което му се иска внасяне на държавна такса от ЧСИ Г. за
налагане на запор върху вземания. Предвид наложен запор по това изпълнително дело на вземанията на дружеството е установено, че
дружеството първи ответник е прехвърлило
чрез цесия всички свои вземания по
Договор за превоз на пътници № 10 – ДГ – 366 от 12.04.2010г. сключен между него
и община Пловдив. За това са представени отговора на община Пловдив до ЧСИ Ст.Г.
от 03.07.2019г. и уведомлението по чл.99, ал.3 от ЗЗД връчено на 14.08.2018г..
Представен е и договора за превоз на пътници по утвърдена общинска транспортна
схема на общ.Пловдив от 12.04.2010г.. С отговора си първия ответник не оспорва
факта на сключения договор с общ Пловдив, и че същия е за 10 години. Не оспорва
и извършената цесия на вземанията по този договор към втория ответник до
размера от 650 000 лв.. Не изпълнява задълженията си да представи цесията
в писмена форма, за което съдът е дал указания по реда на чл.190 ГПК, като не
установява и този договор да има цена и съответно нейния размер.
Община Пловдив също е представила по
делото изисканите от нея доказателства -
уведомление по чл.99, ал.3, молбата от втория ответник цесионер
до община Пловдив сумите дължими по договора от 2010г. да му се изплащат на
него, писмото на ЧСИ Г., за налагане на запор върху вземанията по договора и
отговора на община Пловдив, че не може да наложи запора поради цесията, както и удостоверение за изплатените суми за
второто полугодие на 2019г. в общ размер на 251 292.96 лв.. Изявлението на
втория ответник до Община Пловдив е потвърждение за извършената цесия, и че
същата е приета от цесионера. Нито от отговора на
ответника, нито от това изявление става ясно срещу каква цена се прехвърлени
вземанията. Става ясно обаче, че община Пловдив е приела цесията за
действителна, и не е наложен запор върху тези вземания, тъй като общината е
изпълнявала задълженията си към трето лице по договора за превоз от 2010г. –
втория ответник.
Видно от представените от ищеца
извлечения от ТР от партидите на П.б. ЕООД, А.Т.ЕООД, собственик на П.Б. ЕООД, Д.И.ЕООД,
собственик на А.Т., П.И.ЕООД, собственик на Д.И.ЕООД , а на последния
собственик се явява Павлин Лозанов, който е управител на всички тези фирми, следва
да бъде направен извод, че всички те са свързани лица и се предполага, че и
първия и втория ответник са наясно със задълженията към ищеца, съответно втория
ответник не може да се приеме за добросъвестен като цесионер.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :
Ищецът установява по делото по безспорен
начин, че е кредитор на първия ответник. Като такъв, макар и трето лице спрямо
договора за прехвърляне на вземания, за същия е налице правен интерес да
претендира установяване нищожност на цесията. Възражението за недопустимост на
иска на това основание е неоснователно.
Безспорно по делото е и обстоятелството
за сключена цесия 06.06.2018г. между двамата ответници, по която първия е цедент,
а втория ответник е цесионер, като последния я е
потвърдил, чрез искането до третото лице помагач плащанията по договора за
превоз от 2010г. да му се изплащат на него. Цесията е консенсуална
каузална сделка, която поражда последици без да е необходимо да е сключена в
писмена форма, но закона в чл.99 ЗЗД изисква потвърждение на сделката от цесионера, каквото в случая е налице чрез писмо до
длъжника, с което цесионера показва приемане на
сделката. Изпратено е и уведомление от страна на цедента П.б. ЕООД по чл.99, ал.3 ЗЗД до длъжника,
трето лице помагач по спора.
Съдът намира, за основателно твърдението
на ищеца, че договора /цесията/ между двамата ответници
от 06.06.2018г.за прехвърляне на вземанията по договора за превоз от 2010г.
сключен между П.Б. ЕООД *** до размера от 650 000 лв. е нищожен на осн.чл.26,
ал.2 от ЗЗД поради липса на предмет.
Касае се за липса на ясни разграничения, кои вземания са били възникнали към
момента на цесията и какъв е техния размер и кои от вземанията са бъдещи
такива. Договора за превоз на пътници от 2010г. е със срок от 10 години, т.е. с
продължително действие. В този случай всяко едно плащане след момента на
цесията се явява бъдещо такова, неопределно по размер
и зависимо от изпълнение на задълженията на превозвача и приемане на работата
по превоза от страна на възложителя. Видно от представеното удостоверение на общинско
предприятие „ Организация и контрол на транспорта“ към община Пловдив за
второто шестмесечие на 2019г. е изплатена общо сума от 251 292.96 лева, но
отделните плащания са в различен размер и се плащат на три или четири дати през
съответния месец, което указва на неопределяемост на
цената, която се следва към превозвача за един бъдещ период на действие на
договора след момента на цесията, а още по-малко към момента на сключване на
цесията. В самия договор за превоз от 2010г. също няма конкретни посочени цени,
които да се дължат в определен размер за съответен период. Съдебната практика
установена чрез решения на ВКС по чл.290 ГПК е категорична, че цесията по
прехвърляне на бъдещи неопределени вземания, по продължаващ договор
представлява нищожен договор поради
липса на предмет т.е. поради невъзможен предмет. В този смисъл Решение № 32 от
09.09.2010г. по т.д.438 от 2009г. на ВКС, ІІ т.о. и
Решение № 196 от 22.11.2018г. по гр.д.3871, 2017г., ІV г.о.. Предвид на
гореизложеното следва по отношение на ответниците да
се признае нищожността на процесната цесия.
Предвид уважаването на главния иск съдът
не следва да се произнася по евентуалния такъв с пр.осн.чл.135
от ЗЗД.
По отношение на разноските. Доколкото по
делото е уважен иска за нищожност на цесията и не е установен друг материален
интерес / като цена на цесията / освен размера на прехвърленото бъдещо вземане
от 650 000 лв., то съдът приема,че това е цената на иска и върху нея
следва да се определи дължимата окончателна държавна такса, която ищеца да
заплати по сметка на СГС. Предвид на това съдът намира, че ищеца следва да бъде
осъден да заплати ДТ см. СГС в размер на 4 % от горепосочената цена на иска,
като от нея се приспадне платената първоначална ДТ от 500 лв. или ДТ следваща
да се плати от ищеца възлиза в размер на 25 500 лв.
Ответниците при условията
на разделност следва да бъдат осъдени да заплатят
направените от ищеца за настоящото съдебно производство в размер на 26 000
лв. за ДТ / при представяне на доказателства за заплащането й от ищеца по
делото / и сумата от 9 600 лв. за адв.възнаграждение
или общо сумата възлиза на 35 600 лв. платими от всеки от тях към ищеца в
размер на 17 800 лв. .
Водим от горното съдът
Р Е Ш
И :
ПО искът предявен от „ТС Л.-А.„ ООД ЕИК ******, гр.София, ул.******съд.адрес ***,
чрез адв.дружество Т. и К.срещу „П.Б.„ ЕООД *** / ******и
„ Д.И.„ ЕООД ЕИК ******, гр.София, вилна
зона Киноцетър ІІІ,
******на осн.чл.26,ал.2 от ЗЗД признава, че ЦЕСИЯ от 06.06.2018 г. сключена между П.Б.„ ЕООД ЕИК ******в
качеството му на цедент и „ Д.И.„
ЕООД ЕИК ******в качеството му на цесионер, с която
са прехвърлени вземания до размер от 650 000 лв. по Договор за
превоз на пътници № 10 – ДГ – 366 от 12.04.2010г. сключен между П.Б. ЕООД ***, е нищожна
поради невъзможен предмет.
ОСЪЖДА „ТС Л.-А.„ ООД ЕИК ******с адрес гр.София, ул.******съд.адрес
***, чрез адв.дружество Т. и К.да заплати по сметка
на Софийски градски съд ,бул.Витоша № 2 сумата от 25 500 лв. / двадесет и пет хиляди и
петстотин лева / държавна такса.
ОСЪЖДА „П.
Б.„ ЕООД *** / ******да заплати на „ТС Л.-А.„ ООД ЕИК ******с адрес гр.София, ул.******съд.адрес
***, чрез адв.дружество Т. и К.сумата от 17 800 лв.
/ седемнадесет хиляди и осемстотин лева / разноски за настоящото съдебно
производство на осн.чл.78 ГПК.
ОСЪЖДА „ Д.И.„ ЕООД ЕИК ******гр.София,
вилна зона Киноцетър ІІІ, ******да заплати на „ТС Л.-А.„ ООД ЕИК ******с адрес гр.София, ул.******съд.адрес
***, чрез адв.дружество Т. и К.сумата от 17 800 лв.
/ седемнадесет хиляди и осемстотин лева / разноски за настоящото съдебно
производство на осн.чл.78 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
е постановено при участие на трето лице помагач ОБЩИНА ПЛОВДИВ.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен
срок от уведомяването пред САС.
ЗАВЕРЕН ПРЕПИС от съдебния акт след влизането му в
сила и изпълнителен лист за разноски да се издаде на ищеца само след представяне банков документ за заплащане на
определената от съда окончателна държавна такса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: