ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.София, 21.01.2019г.
..... Софийски градски.....съд.........наказателна......колегия, 16-ти въззивен състав
в..........закрито................заседание на............двадесет и първи януари……………….
двехиляди и деветнадесета..............................година
в състав:
Председател:... ДЕСИСЛАВ
ЛЮБОМИРОВ.......
Членове: ... ДОРОТЕЯ
КЕХАЙОВА................
…..мл.с.СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ..
при секретаря..............................................
…….........................................и с участието
на.........прокурора...........................................................….............изслуша докладваното
от............................съдия Любомиров...................................ВНЧ дело
N....210...по описа
за 2019..година...за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството
е по чл.243, ал.6 от НПК.
Постъпил е въззивен
частен протест от прокурор при СРП, срещу
определение, постановено на 19.10.2018г. по ЧНД № 11706/2018г. по описа на
СРС, 12 състав, НО. С
определението районният съд е отменил изцяло постановление на СРП от 14.06.2018 г.
по досъдебно производство № 3286 3М-3/2018 г. по описа на ГД „НИ“ при МВР, пр.
преписка № 50474/2017 г. по описа на СРП, образувано за престъпление по чл.144, ал.З, вр.
ал.1 НК и е върнал делото на СРП за изпълнение на указания относно прилагането
на закона.
В протеста са изложени оплаквания за незаконосъобразност
на атакуваният акт, изведена от неговата необоснованост. Твърди се, че разследването
по делото е извършено пълно, всестранно и обективно, като в хода на проведеното
досъдебно производство са събрани всички доказателства, относими
към предмета на разследване по делото, поради което извода на СРС, НО 12 състав
относно това, че не са изчерпани всички възможни способи за събиране и проверка
на доказателства бил неправилен и необоснован. Иска се отмяна на определението
на СРС от 10.08.2018г.за връщане на делото на СРП и потвърждаване
постановлението на наблюдаващия прокурор за прекратяване на наказателното
производство.
Въз
основа на материалите по делото, съобразявайки наведените в протеста оплаквания
съдът намира следното:
Протеста е процесуално
допустим съгласно разпоредбата на чл.243, ал.6 от НПК.
Разгледан по същество същият е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
С обжалваното определение Софийският
районен съд е отменил изцяло постановление на СРП
от 14.06.2018г. за прекратяване на наказателно производство по досъдебно
производство №3286 ЗМ-3/2018г. по описа на ГД “НП“ при МВР, пр.
пр.№50474/2017г. по описа на СРП, образувано за престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 НК . В постановлението прокурорът е приел, за недоказано по
безспорен и категоричен начин твърдението на св. Ф., че била заплашена с
убийство от св. Б., както и не било установено поведението на последния да може
реално да се възприеме като заплашително и да възбуди основателен страх у
пострадалата. Прието е, че липсвали преки и непосредствени свидетели на
разговора между св. Б. и св. Ф., поради което не можело да се установи с
категоричност какви са били разменените между тях думи. Съдът е счел, че
постановлението за прекратяване на наказателното производство е
незаконосъобразно и необосновано, тъй като разследването не е проведено пълно, обективно
и всестранно, а прекратяването било преждевременно.
Неоснователно е твърдението на прокурора, че разследването
по делото е извършено пълно, всестранно и обективно, като въззивният
съд намира, че постановлението за прекратяване на наказателното
производство е необосновано и
констатациите на районния съд в тази насока са обективно верни.
След като приел, че от доказателствата по делото е
установено по безспорен начин, че на 21.11.2017 г. около 15,00 часа св. М.Ф. е
била в дома си - къща, находяща се в гр. София,
„Манастирски ливади“, ул. „*****и от балкона на втория етаж забелязала, че са
спрели два леки автомобила - л.а. „Форд Мондео“ с peг. № *****и л.а. „Мерцедес GL“ с peг. № ****, управляван от св. Д.Р.Б., придружаван от
свидетелите М.Ц.И. и К.Г.А., прокурорът необосновано е заключил, че „единствените преки свидетели очевидци на
случая са свидетелите Б., М.И.и К.А., и св. И.Р.“. Необоснован е и извода, че показанията
на св. Р.не могат да бъдат кредитирани. Този свидетел твърди, че е чул от
терасата на жилището си проведения разговор, като добросъвестно е заявил, че не
е сигурен за някои от изразите. Наред с това, същият свидетел установява по
достатъчно достоверен начин какъв е бил смисъла на казаното от лицето, с което
е разговаряла св.Ф.. Показанията на св.Р.не следва да бъдат пренебрегвани
толкова лековато, както е сторил прокурорът, тъй като
с тях се установяват и други факти-какво е било състоянието на св.Ф. след
разговора, как в резултат на последния тя е предприела действия да предпази
детето си, което Р.е вземал от градина и от какво всъщност се е притеснявала.
Всичко това е останало извън вниманието на прокурора, който напълно е
пренебрегнал показанията на този свидетел. Необосновани са твърденията в
протеста, че този свидетел „е бил на значително разстояние от мястото, на което
се е провеждал разговора между св. Ф. и св. Б., а именно на терасата на
апартамента си, находящ се на ул. „****. В разпита си
св. Р.е посочил, че живее срещу къщата на св. Ф. и св. П.Т., но в същото време
е казал и че живее на ул. „****, ап. 19. При справка в google maps се
установява, че двете улици са далече една от друга и не се засичат. „.
Посочената справка явно е извършена лично от прокурора, тъй като данни за
такава по делото няма. Все пак, налице
са ред процесуално-технически способи за да се изясни, къде точно се намира
жилището на св.Р., има ли от него пряка видимост към терасата на която е била
св.Ф. и респективно възможност да се чуе разговор проведен между лица намиращи
се на терасата и улицата.
Прокурорът напълно е пренебрегнал и показанията на св.Р.В.Д.,
които дори не са споменати в постановлението за прекратяване на наказателното
производство. Видно от разпита му, на 21.11.2017г. св.Д.се е намирал в жилището
си-на първи етаж в къщата в която живее св.Ф.. Св.Д.е категоричен, че е чул
разговора в който тя е участвала, както и думите на непознатия му мъж-„че ще
избие цялото семейство, че ще разберат кой е той“. В хода на разследването не
са извършени никакви процесуално-следствени действия, за да се установи дали
св.Д., чиито показания са били напълно пренебрегнати, може да разпознае лицето,
което е отправило репликите. Въпреки това, с показанията на св.Д.се
потвърждават тези на св.Ф. и св.Р., че след като мъжът се е качил в джипа, е
бил последван и от още двама мъже, за които св.Ф. сочи, че е видяла да слизат
преди това и да се прикриват зад спрени автомобили. Възможно е, това да са
определените от прокурора като „единствени очевидци“ свидетели М.И.и К.А..
Последните двама, за които е безспорно установено, че работят в управляваното
от св.Б. дружество, заявяват, че не са чули репликите на последния. Това е било
напълно достатъчно за прокурора да приеме, че закани със соченото от св.Ф.
съдържание не са отправяни, в каквато насока са и твърденията на самия св.Б.. Първоинстанционния
съд не е проявил същата наивност като прокурора и напълно обосновано е приел, че
разследването не е проведено обективно, всестранно и пълно, а постановлението
за прекратяване на наказателното производство е необосновано. В хода на
разследването са останали неизяснени ред факти и обстоятелства, а посоченото в протеста „Съгласно чл. 8, ал. 21
от ЗМВР „Оперативно- издирвателната дейност е
съвкупност от явни и тайни действия на оперативно- издирвателните
органи на МВР за противодействие на престъпността и заплахите за националната
сигурност и за опазване на обществения ред.“, навежда на извод, че това не е просто
пропуск на разследващите. Показанията на св.П.Л.Т.са били изцяло пренебрегнати
от прокурора, като същевременно в постановлението за прекратяване на
наказателното производство относно субективното отношение на св.Б. към св.Т.е
изтъкнато:“ св.Б. не познавал лично св.П.Т., но знаел, че същия се занимава с
кражби на коли“. Свидетелите Х.Т.и Г.З., полицейски служители, твърдят, че
знаели къде живее св.Тодоров, който бил „криминален контингент“, но на процесната дата не били ходили на този адрес. Св.П.Т. е
категоричен, че е видял двамата последно посочени свидетели в л.а. „Форд Мондео“, отговарящ на описанието дадено от св.Ф..
Показанията на последната в частта им, че жена, която е слязла от този
автомобил е посочила с ръка къщата в която живеел св.П.Т. са пренебрегнати от прокурора, който в протеста е
изтъкнал, че този въпрос е „неотносим към
предмета на доказване и съотв. напълно излишно е
провеждането на разпознаване от страна на св. Ф. по отношение на лицата, които
са сочели към къщата й, тъй като тези лица не са взели по никакъв начин участие
в деянието по чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК,
което е било предмет на разследване по делото“. Всъщност, изясняването на
посочените обстоятелства категорично би допринесло за проверка достоверността
на показанията на св.Ф. и св.Т.и не е ирелевантен за
разследването въпрос. Дали полицейски служители по време на служба са
съдействали на частни лица да извършват „разследване“ е въпрос, с който следва
да се занимават други органи. За настоящето производство е от значение, че в
хода на прекратеното от прокурора такова са останали неизяснени ред факти,
имащи пряко отношение към предмета на доказване. Събраните доказателства не
позволяват да се изясни в пълнота обективната истина по делото. Правилна е
констатацията на районния съд, че в хода на разследването липсва разпит на
полицейските служители, посетили адреса на св. Ф., в следствие на обаждането й
на тел. 112 на 22.11.2017г., което би послужило за проверка показанията на св. Д.Б.,
К.А., М.И.от една страна, които сочат,
че веднъж са посещавали адреса, и от друга- показанията на св. И.Р., Р.Д., Е.О., М.Ф. и П.Т., които твърдят, че и на следващия
ден- 22.11.2017г. същият л.а. „Мерцедес“, модел „GL“ бил в
близост до дома на Ф..
Въз основа на изложеното въззивният
съд приема, че постановлението за прекратяване на наказателното производство е
необосновано. Прокурорът се е задоволил да пресъздаде част от показанията на
разпитаните свидетели, без обаче да е извършил същински анализ, а именно да
посочи въз основа на какви аргументи е дал вяра на едни, а други е счел за дискредитирани.
Прокурорът не е съобразил, че в хода на разследването обстоятелствата по делото
не са изследвани обективно, всестранно и пълно. Самият той не е анализирал всички
събрани доказателства и не е изложил съображения относно всички относими към предмета на доказване обстоятелства, в
резултат на което е постановил необоснован и незаконосъобразен акт. В
изпълнение на функциите си по чл.46, ал.2 от НПК и упражнявайки процесуалните
си правомощия по чл.196, ал.1 от НПК, прокурорът следва да предприеме нужните
действия за изясняване на релевантните за наказателното производство факти и
обстоятелства. Едва след попълване на доказателствената
съвкупност може да се извърши обоснована оценка
на доказателствата и да се формулират законосъобразни изводи по
същество.
Поради това, въззивният съд в настоящият съдебен състав приема, че
частния протест е неоснователен, а атакуваното определение на СРС като обосновано
и законосъобразно следва да се потвърди. Наказателното производство е било
прекратено незаконосъобразно, с оглед на което постановлението на прокурора е
било правилно отменено.
Мотивиран така и на основание чл.243, ал.7 от НПК Софийският
градски съд, 16-ти въззивен състав
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение постановено на 19.10.2018г. по ЧНД №
11706/2018г. по описа на СРС, 12 състав, НО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.