РЕШЕНИЕ
номер
1576, 16.12.2019г. , град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд, осми наказателен
състав,
на двадесет и
шести ноември, две хиляди и
деветнадесета година,
в публичното
заседание в следния състав :
Председател : Петя Георгиева
секретар :
Златка Калоянова
прокурор :
………………….
като разгледа
докладваното от съдия Георгиева наказателно административен характер дело номер
4912 по описа на съда за 2019 година за да се произнесе взе предвид следното :
Производството по делото е
образувано по повод жалбата на адв.С.И. от БАК като
пълномощник на И.И.Х.
ЕГН ********** с адрес на местоживеене *** против наказателно
постановление № 431а-514/07.01.2019г., издадено от началника на Първо РУ при ОД
на МВР- гр.Бургас, с което за нарушение на чл.64, ал.1, т.4 от Закона за
министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ на основание чл.257, ал.1 от ЗМВР на
жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева.
В жалбата се сочат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на
обжалваното постановление с искане за отмяна.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност
представените по делото доказателства и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа и правна
страна следното :
На 23.12.2019г. на жалбоподателя е съставен
акт за установяване на административнонарушение за
това, че на същата дата 23.12.2018г. около 04:50 часа в гр.Бургас, бул.“*“ до
дом № * при извършена полицейска проверка не е изпълнил полицейско разпореждане
в нарушение на чл.64, т.4 от ЗМВР, което се състои в отказ да бъде обискиран,
след като заявява че има нож в себе си.
При съставянето на акта жалбоподателят е
обяснил, че се е напил и се е държал неприемливо. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не е депозирано писмено възражение от негова страна.
Актът за установяване на административно
нарушение е съставен в присъствието на двама свидетели в съответствие с
разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН.
Сезиран с преписката по акта, административнонаказващият орган е приел фактическата
обстановка за установена и е издал обжалваното постановление, с което за
нарушение на чл.64, ал.1, т.4 от ЗМВР на основание чл.257, ал.1 от ЗМВР е
наложил на жалбоподателя глоба в размер на 500 лева.
Административнонаказващият орган е приел фактическите
констатации в акта за доказани и е издал обжалваното постановление, с което за нарушение на чл.64,
ал.1, т.4 от ЗМВР на основание чл.257, ал.1 от ЗМВР е наложил на жалбоподателя
административно наказание глоба в размер на 500 лева.
Разпоредбата
на чл.64, ал.1 от ЗМВР предвижда, че полицейските
органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации,
юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на
възложените им функции. Алинея 2 предвижда, че при невъзможност да се издадат
писмено разпорежданията могат да се издават устно или чрез действия, чийто
смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят, като разпорежданията на
полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването
на очевидно за лицето престъпление или нарушение, или застрашават живота или
здравето му – ал.4.
Гореизложената фактическа обстановка се
установи и се потвърди въз основа на събраните по делото гласни доказателствени средства, в т.ч. показанията на свидетеля Т.К.
и приложените към преписката писмени доказателства. Съдът кредитира
свидетелските показания на свидетеля К. и писмените доказателства като
достоверни и допринасящи за разкриване на обективната истина по делото,
доколкото същите по отделно и в своята съвкупност са непротиворечиви, поради
което въз основа на тях и на свидетелските показания изгради своите фактически
изводи.
Съдът в рамките на служебната
проверка констатира, че актът за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление не отговарят на изискванията на чл.42,
т.5 от ЗАНН и чл.57,
ал.1, т.6 от ЗАНН. В акта като реквизит по чл.42, т.5 от ЗАНН е посочена разпоредбата на
чл.64, т.4 от ЗМВР, а в наказателното постановление - чл.64, ал.1, т.4 от ЗМВР.
Така
посочените цифрови квалификации липсват в посочения нормативен акт. От гледна
точка на материалния закон, с оглед безспорната идентификация на деянието е
налице нарушение на чл.64, ал.4 от ЗМВР. Погрешно посочената квалификация на нарушените
разпоредби обаче се равнява на липса на реквизит и съставлява съществено
нарушение на процесуалните правила. Нарушените разпоредби трябва да са
изрично посочени, тъй като се създава сериозна неопределеност и се засяга
правото на защита на нарушителя. Административнонаказващият
орган, преди да се произнесе по преписката не е извършил прецизна проверка за
законосъобразност в съответствие с чл.52, ал.4 от ЗАНН. Този пропуск не може да
бъде саниран от настоящата инстанция, тъй като
преквалификация в хода на производството е недопустима. Обжалваното
постановление е незаконосъобразно и
следва да бъде отменено, без да се разглежда спора по същество.
Мотивиран от гореизложеното и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
наказателно
постановление № 431а-514/07.01.2019г., издадено от началника на Първо РУ при ОД
на МВР- гр.Бургас, с което за нарушение на чл.64, ал.1, т.4 от Закона за
министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ на основание чл.257, ал.1 от ЗМВР на
И.И.Х. ЕГН **********
с адрес на местоживеене *** е наложено административно наказание глоба в размер
на 500 /петстотин/ лева.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Административен съд- Бургас в 14- дневен срок от съобщаването му на
страните.
Председател:/п/
Вярно с
оригинала:З.К.