О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И
Е 185
гр. Видин,
24.09.2019 г.
Видинският окръжен съд, в закрито
съдебно заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и деветнадесета година в състав :
Председател: В. В.
Членове: А. П.
В. М.
като разгледа докладваното от съдия В.
М. чгр.
дело № 271/2019 г. и да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл.274 ал.1 ГПК.
Образувано
по повод частна жалба от „Т….“ ЕАД, ЕИК : … против Разпореждане №
45/28.06.2019г по ЧГр.Д. № 170/2019гт. По описа на РСКула. Поддържат частната
жалба. Чрез процесното разпореждане
РСКула връща подаденото заявление по чл.410 от „Т…“ ЕАД за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение срещу лицето В.П.Х. с Е“ГН: **********.
Посочва че разпореждането е неправилно, постановено в противоречие с нормите на
процесуалния закон и допуснати нарушения на съдопроизводствените правила.
С Разпореждане от 30.05.2019г.
заявлението е оставено без движение с указания за представяне на документ за
внасяне на допълнителна държавна такса в размер на 75 лева, като след уточнителна
молба от „Т…“ ЕАД за недължимост на Д.Т. КРС неправилно е разпоредил връщане на
подаденото заявление.
Поддържа се в частната жалба, че
разпореждане № 45/28.06.2019г. по ЧГр.Д€ № 170/2019г. по описа на РСКула е в
противоречие с нормата на чл.72 от ГПК и с формираната задължителна практика, а
именно че таксата в заповедното производство се определя в размер на 2% върху
интереса, но не по малко от 25 лева. В частната жалба се цитира практика на ВКС
по отношение термина „интерес“ по смисъла на чл.12 от тарифата, както и че
същия обуславя размера на следващата се Д.Т. формирана като сбор от размера на
всички заявени вземания. Поради горното считат, че са изпълнили всички дължими процесуални
предпоставки обуславящи допустимостта на разглеждане на подаденото заявление в
заповедното производство. Претентдираните вземания са индивидуализирани с подадената
молба и дължимата Д.Т. е заплатена от заявителя в надлежния размер, като не се
дължи заплащане на допълнителна Д.Т. молят съда да постанови определение с
което е отменено разпореждането на първоинстанционния съд. Претендират
разноски.
Видински Окръжен Съд като взе предвид
постъпилата частна жалба, становището на Кулски РС в обжалваното разпореждане
прие за установено следното:
Частната жалба е процесуално допустима
и основателна по следните съображения:
Производството по ЧГр.Д. № 170/2019г. е
образувано въз основа на подадена от „Т….“ ЕАД заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК против В.П.Х. с ЕГН:**********. Предмет на
претенцията на заявителя са неудовлетворени негови вземания в общ размер на
572.47 лева произтичащи от сключения между страните договори за предоставяне на
телекомуникационни услуги по два договора и две допълнителни споразумения и
обективирани в четири броя фактури издадени за периода м.декември 2016г.м.април
2017 г. Съдът приема че дължимата Д.Т. в размер на 25 лева е заплатена от
заявителя в надлежния размер и не се дължи заплащане на допълнителна такава.
Дължимата Д.Т. за интереса на заявителя формиран като сбор на всички заявени
вземания е надлежно заплатена с внасяне на сумата от 25 лв. при подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по настоящето производство.
Молят съда да отмени постановеното разпореждане на РСКула с което съда е
разпоредил връщане на подаденото заявление по чл.410 от ГПК.
Видински
окръжен Съд като взе предвид постъпилата частна жалба и мотивите в обжалваното
определение намира същата за основателна по следните съображения:
Производството по ЧГрД № 170/2019г. по
описа на РСКула е образувано въз основа на подадено от „Т…“ ЕАД заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против В.П.Х. с ЕГН : **********
за неудовлетворени негови вземания в общ размер на 572.47 лв. Процесните
вземания произтичат от неизпълнението на парични задължения на длъжника по
повод предоставяне на телекомуникационни услуги възникнали от договори от
07.2015г. от 08.08.2016г и. 2 бр. допълнителни споразумения. Вземанията са
обективирани в 4 бр.фактури издадени за периода м.декември 2016,1 м.април
2017г.. Съдът приема че е допуснато нарушение на съдопроизводствените правила
по отношение определянето на дължимата Д.Т. Когато в едно заявление се иска
издаването на заповед за изпълнение за повече от едно вземане Д.Т. се определя
в размер на 2% върху интереса. Интересът обуславящ размера на следващата се
Д.Т. се формира като сбор от размера на всички заявени вземания. Терминът
„интерес“ по смисъла на чл.12 от Тарифата следва да бъде преценен съобразно
спецификите на заповедните производство и същия се съизмерява със сумата
предмет на исканата заповед за изпълнение. Без значение е дали тази сума
представлява едно самостоятелно вземане или сбор от различни вземания
произтичащи от общ източник. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК е редовно от гледна точка на изискванията по чл.410, ал.2 във
вр с. С чл.128, т.2 от ГПК когато е придружено с документ за внесена Д.Т. в
размер на 2% върху цялата сума за която е поискана заповедта, но не по-малко от
25 лв. В конкретния случай дължимата Д.Т. за интереса е формирана като сбор от
размера на всички заявени вземания, надлежно е заплатена с внасяне на сумата от
25лв. при подаване на заявлението.
Постановеното определение е неправилно и следва да бъде отменено. Водим
от горното СЪДЪТ
О П Р Е Д Е
Л И:
ОТМЕНЯ
разпореждане № 45/28.06.2019г. по ЧГр.Д. № 170/2019г. по описа на РСКула.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.