Решение по дело №75/2020 на Районен съд - Дряново

Номер на акта: 260000
Дата: 18 август 2020 г. (в сила от 3 декември 2020 г.)
Съдия: Мариета Спасова Спасова
Дело: 20204220200075
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ 260000

18.08.2020г., гр. Дряново

В ИМЕТО НА НАРОДА

            Дряновският районен съд в публично заседание на 22.07.2020г., в състав :

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ : МАРИЕТА СПАСОВА,

при секретаря Гергана Генева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 75/ 2020г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното :

 Жалба срещу наказателно постановление (НП) № 313/ 04.05.2020г. на директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) Габрово.

Жалбоподателят Е.Н.Х., представляван от пълномощника адв. Д. от АК - Габрово обжалва издаденото НП, като неправилно незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалните и процесуалните норми и при пълна липса на доказателства. Посочва, че НП и акта за установяване на административно нарушение (АУАН) са неправилни, недоказани и незаконосъобразни, липсвала пълна изчерпателност на фактите, отразени в тях. Допуснато било нарушение на чл. 57 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), тъй като в АУАН и НП не се съдържали изискуемите реквизити. Заявяват, че цитираните в АУАН и НП заповеди противоречали на закона и в частност на Закона за ограничаване носенето на облекло, прикриващо или скриващо лицето. Не на последно място отбелязва и препоръките на СЗО, че носенето на маска от здрави хора е непрепоръчително и има рискове за здравето, в това число риск от бактериални инфекции. Моли съда да отмени изцяло обжалваното НП. Претендира разноски.

Ответник жалбата – ОД на МВР Габрово, редовно призовани, не изпращат представител и не вземат становище по делото.

По делото се събраха писмени и гласни доказателства. От съвкупната им преценка съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

На 21.06.2020г., в 21,30 ч. в тъмната част на денонощието жалбоподателят управлявал личния си велосипед в гр. Дряново, площад Боев яз. На място бил спрян от полицейски служители – св. К. и св. И., тъй като същите забелязали, че не носи светлоотразителна жилетка. За това нарушение (което не е предмет на депозираната жалба) на жалбоподателя била наложена глоба с фиш бл. № 0372026 на стойност 10 лв.

При извършване на проверката свидетелите констатирали, че велосипедистът няма поставена предпазна маска или друго средство, прикриващо лицето му. Същият обяснил, че я е забравил у тях. Св. К. съставил АУАН, бл. № 097835 за установеното нарушение. Жалбоподателят отказал да го подпише. На място бил извикан колега на свидетелите – К., който удостоверил с подписа си това обстоятелство. При пристигането на последния жалбоподателя извадил шал, който увил около главата си.

Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното НП № 31304.05.2020г. на директора на ОД на МВР Габрово за нарушение на чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето (ЗЗ), а именно, че на 26.04.2020г., около 21,30 ч. в гр. Дряново, пл. Боев яз, при извършена проверка е установено, че г-н А. посетил открито обществено място, като не е поставил защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата, с което не изпълнява Заповед № РД-01-124/ 13.03.2020г. , изменена и допълнена със Заповед № РД-01-197/ 11.04.2020г. на Министъра на здравеопазването, издадени на основание чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето, във връзка с обявеното с решение от 13.03.2020г. на Народното събрание на Р България извънредно положение. Поради което и на основание чл. 29, ал. 4, пр. 2 от ЗЗ, във вр. с чл. 209, ал. 1 от ЗЗ и чл. 53, ал. 1 от ЗАНН на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв. Според посоченото в НП осъщественото деяние не притежава качеството маловажност по смисъла на чл. 28 и следващите от ЗАНН, предвид усложнената епидемична обстановка и нуждата от стриктно спазване на противоепидемичните мерки за недопускане разпространението на COVID-19 в страната. НП е връчено на жалбоподателя лично на 17.06.2020г.

По отношение на установената фактическа обстановка, подробно описана по-горе съдът изцяло кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели, които прецени като обективни, последователни и съответни на останалия приобщен доказателствен материал. Като взаимнокореспондиращи си съдът прецени и писмените доказателства по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи :

Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена от надлежно лице (посочено в атакуваното НП като нарушител), в установения от закона 7- дневен срок (от връчване на НП) и до надлежния съд (по местоизвършване на твърдяното нарушение). Разгледана по същество е основателна.

При извършената служебна проверка съдът установи, че обжалваното НП е издадено от компетентен орган и в кръга на неговата служба, във връзка с разпоредбата на чл. 209а, ал. 4 от ЗЗ. АУАН е съставен от компетентно лице съгласно представената заповед № 264з-621/24.03.2020 г. на Директора на ОД на МВР Габрово.

Разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗЗ (изм. и доп. ДВ, бр. 98 от 2010г., в сила от 01.01.2011г., изм. бр. 15 от 2013г., в сила от 01.01.2014г., доп. бр. 23 от  2020г., в сила от 13.03.2020г., изм. бр. 44 от 2020г. в сила от 14.05.2020г.) при непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите от епидемично разпространение на заразна болест по чл. 61, ал. 1, с цел защита и опазване живота и здравето на гражданите, се обявява извънредна епидемична обстановка. Със заповед № РД-01-124/ 13.03.2020г. на Министъра на здравеопазването, в сила от 13.03.2020г., изменена многократно и отменена със заповед № РД-01-263/ 14.05.2020г. в сила от 14.05.2020г. са въведени противоепидемични мерки на територията на Република България до 13.05.2020г. включително, във връзка с епидемичната обстановка, създадена с разпространение на COVID-19 на територията на страната и обявеното с Решение от 13.03.2020г. на Народното събрание на Република България извънредно положение и препоръки на Националния оперативен щаб. Със заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването за първи път и за определен срок – от 12.04.2020 г. до 26.04.2020 г. е въведена посочената в акта противоепидемична мярка – задължение за всички лица, които се намират в закрити или открити обществени места да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата, като тази заповед допълва заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. на министъра на здравеопазването.

Съгласно императивните разпоредби на чл. 42, ал. 1, т. 4 и т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, както в АУАН, така и в НП, следва да се съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, като задължително следва да бъдат посочени нарушените законовите разпоредби. И в двата акта е посочена като нарушена разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, която е бланкетна и следва да бъде направена привръзка с друга разпоредба (от нормативен или подзаконов нормативен акт), съдържаща описание на мерките. Чл. 209а, ал. 1 ЗЗ в случая е следвало да е посочен във връзка с чл. 63, ал. 4 ЗЗ, вр. т. 1 от Заповед № РД-01-197/ 11.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването. В АУАН и НП е цитирана разпоредбата на чл. 63, ал. 1 ЗЗ, който предвижда кога се обявява "извънредна епидемична обстановка" и сам по себе си няма как да представлява нарушена норма. Допуснато е формално нарушение на процесуалните правила, което по никакъв начин не е засегнало правото на защита на наказаното лице. В акта и НП нарушението е описано словесно пълно и ясно, като конкретно е посочена нарушената противоепидемична мярка и с кои конкретни заповеди на министъра на здравеопазването е въведена.

По отношение останалите възражения на жалбоподателя съдът намира, че същите са неоснователни. На първо място не е налице противоречие на издадените заповеди с разпоредбите на Закона за ограничаване носенето на облекло, прикриващо или скриващо лицето. В чл. 3, т. 1, б. „а“ от същия е предвидено, че разпоредбата на чл. 2, ал. 1 не се прилага и съответно се допуска носенето на облекло, прикриващо частично или скриващо напълно лицето, по здравословни причини. С оглед предприетите мерки за ограничаване разпространение на COVID-19 на територията на страната следва да се приеме, че е налице именно предвиденото в закона изключение.

На следващо място препоръките на Световната здравна организация е специализирана агенция на Организацията на обединените нации, която функционира като координиращ орган на международното здравеопазване. Във връзка с дейността си организацията издава препоръки, които видно от наименованието не са задължителни. Поради характера на тези актове неоснователно е възражението, че издадените от министъра на здравеопазването противоречат на препоръките на Световната здравна организация.

Независимо от формалното осъществяване на фактическия състав на административно нарушение по чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, извършеното от жалбоподателя деяние представлява „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Същото е с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на административни нарушения от същия вид, тъй като се установи, че жалбоподателят в тъмната част на денонощието е управлявал велосипед без поставена защитна маска. Не се спори по делото, че на велосипеда или в непосредствена близост до него не е имало други хора, които да са били пряко застрашени от поведението на жалбоподателя. Преценката за маловажност на случая подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл. 28 от ЗАНН. В настоящият случай предпоставките по чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не ги е отчел предвид усложнената епидемична обстановка и нуждата от стриктно спазване на противоепидемични мерки за недопускане разпространението на COVID-19 на територията на страната. Поради изложените съображения съдът приема, че жалбата се явява основателна и обжалваното НП следва да бъде отменено.

Относно разноските. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на разноски. С оглед изхода на делото такива се дължат само на жалбоподателя. Последният е направил изрично искане за присъждане на разноски в размер на 450 лева, сторени за заплащане на адвокатско възнаграждение. По делото е доказано извършването на разноски от жалбоподателя в пълния претендиран размер, като в договора за правна защита и съдействие, приложен към жалбата, е удостоверено, че възнаграждението е заплатено в брой при подписването му. Следователно претенцията е основателна в пълния си размер.

Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОТМЕНЯ наказателно постановление № 313/ 04.05.2020г., издадено от Б.М. – директор на ОД на МВР Габрово, с което на Е.Н.А., ЕГН **********,*** на основание чл. 209а, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗЗ и чл. 53, ал. 1 от ЗАНН е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв. за нарушение по чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

            ОСЪЖДА ОД на МВР Габрово, представлявано от Б.М. – директор ДА ЗАПЛАТИ на Е.Н.А., ЕГН **********,*** СУМАТА 450 (четиристотин и петдесет) лева - разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение.

 

            Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Габрово в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните.

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ :