Мотиви
към присъда № 44 от 25.11. 2019 год. по НОХД №
1067 по описа за 2019 г. на Районен съд гр. М., четвърти наказателен
състав
Районна прокуратура М. е внесла обвинителен
акт по досъдебно производство № 1501/2018 год. по описа на РУ М.
срещу подсъдимия Н.Ю.В., с ЕГН xxxxxxxxxx за това, че на
xxxx г. около 09.40 часа в град М., по улица „Г. И.” до кръстовището с
булевард „Христо Ботев” управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка
„Ф.”, модел „Б.” с рег. № XXXX , след употреба на наркотични вещества,
установено с техническо средство Дрегер „Drug Test
5 000” с фабр. № ARJM –
0052, който отчел положителен резултат за опиати /OPI/ и
бензодиазепини /BZO/– престъпление по чл.343б,ал.3 от НК.
В разпоредително съдебно заседание
подсъдимия, респективно защитникът му при обсъждане на въпросите по чл.248,
ал.1 от НПК изявява желание делото да се гледа по общия ред.
В
съдебно заседание представителят на Районна прокуратура поддържа обвинението,
като сочи, че с оглед на събраните доказателства подсъдимия В. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.343б, ал.3 от НК. Поддържа се становището, че деянието е извършено от субективна страна при
форма на вината - пряк умисъл, уредена в чл.11, ал.2 от НК. Представителят на
обвинението предлага подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на
престъплението, за което му е повдигнато обвинение, като при
индивидуализацията на наказанието съдът да наложи наказание лишаване от свобода
около една година, което да бъде изтърпяно при общ затворнически режим, както и
глоба в размер на седемстотин и петдесет лева. Не се прави се искане за
налагане по отношение на подсъдимия на наказание „ лишаване от право да
управлява МПС”.
Подсъдимият
В. не се признава за виновен, твърди, че е спрял употребата на наркотични
вещества от десет години, лекува се в програма и пие лекарства. В личната си
защита твърди, че не е имал и употребявал наркотични вещества. Защитникът
му моли да бъде оправдан, като развива подробни доводи в тази насока.
Съдът, след като прецени събраните по
делото гласни и писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема
за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Н.Ю.В. е правоспособен водач на
МПС. Притежава свидетелство за управление на МПС № xxxx от 02.11.2018г.,
валидно до 02.11.2028г., категория „В, М, АМ”. Има налагани множество
административни наказания за допуснати нарушения по ЗДвП.
Осъждан е многократно за извършени
престъпления от общ характер - по чл. 343б, ал.1 от НК, по чл. 195 НК, по чл.
343в, ал.2 от НК, арг. справка за съдимост рег. №.1316/01.08.2019г., лист 13-22
от делото.
Живее в град М., не е женен и е
безработен.
Подсъдимият В. се
лекува в Програма за лечение на наркозависими от 07.12.2008г. до настоящия
момент в ГПП „Медицински център Здраве” град Враца. Негов лекуващ лекар е
свидетелката Б.В.К..
На 07.12.2008г.
подсъдимия В. сключил терапевтичен договор за субституиращо и поддържащо
лечение със „Субстистол”, с екипа на програмата, представляван от свидетелката К.,
ръководител на програмата. Договорът бил подписан от подсъдимия В.,
свидетелката К. и близък на подсъдимия, арг. лист 66- 67 от ДП. С подписването
на договора подсъдимият В. бил запознат с това, че „Субститолът” е наркотично
вещество, което може да бъде опасно, ако се приема без медицинско предписание и
наблюдение, както и че към него се развива зависимост и че притежава някои
странични ефекти. Също така, бил предупреден устно, още с постъпването си в
програмата, че не трябва да шофира, когато е на хапчета.
Лекарственият продукт
„Субститол” съдържа наркотичното вещество морфин, който е включен в списъка
като „вещество с висока степен на риск, намиращо приложение в хуманната и
ветеринарната медицина”.
Подсъдимият В.
последно взел „Субстистол на 22.12.2018г.
На 29.12.2018г. св.
К.Г.Д. и св. Ц.В.И.,xxx, сектор „Пътна полиция” били на работа. Към 09.40 часа
в град М., на кръстовището на ул. „ Г. И.” и бул. „ Христо Ботев” спрели за
проверка водач на лек автомобил марка „ Ф.”, модел „ Б.”, с регистрационен
номер XXXX . При извършената проверка установили, че автомобилът се управлява
от подсъдимия Н.Ю.В.. При проведеният разговор с подсъдимия, на свидетелите Д.
и И. им направило впечатление, че подсъдимият трепери и говори завалено. Това
обстоятелство ги накарало да го изпробват с техническо средство за употребата
на наркотични вещества. Свидетелите помоли подсъдимия да ги последва в сектор
„Пътна полиция”. При извършената проверка с техническо средство „Drager Drug Test 5000”, с фабр. № ARJM 0052, уредът отчел положителна
проба на бензодиазепини и опиати. Пробата на техническото средство е с №139. На
подсъдимия В. бил съставен акт за установяване на административно нарушение и
издаден талон за медицинско изследване № 0019893, в който собственоръчно написал,
че приема показанията на техническото средство и се подписал. В съставеният
акт, серия АА, с № 071213 е посочено, че подсъдимия няма възражения по същия,
за което положил и съответния подпис. Заявил, че е използвал диазепам предната
вечер. С акта за установяване на административно нарушение като доказателство, свидетелите
иззели СУМПС № xxxx , контролния талон с № xxxx , СРМПС- xxxx и 2бр. per. Табели с номер XXXX .
Със заповед №
18-0996-000723 от 31.12.2018г. на Началник сектор „ПП” при ОДМВР М. на
подсъдимия В. била наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т.
1,6.6 от ЗДвП - временно отнемане на СУМПС на водача до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните по делото доказателства – гласни – отчасти
показанията на подсъдимия, свидетелските показания на Ц.В.И., К.Г.Д. и Б.В.К.,
както и писмени.
Предвид изложеното и от така изяснената
фактическа обстановка, съобразявайки с разпоредбите на чл.301 от НПК съдът
приема за установено от правна страна, че с действията
си подсъдимия Н.Ю.В. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК.
От обективна страна деянието е извършено от
подсъдимия, тъй като на 29.12.2018г. в град М., около 09.40 часа, по улица „Г. И.” до кръстовището с
булевард „Христо Ботев” управлявал моторно превозно средство - лек автомобил
марка „Ф.”, модел „Б.” с рег. № XXXX , след употреба на наркотични вещества,
което обстоятелство е установено с техническо средство Дрегер „Drug Test 5 000” с фабр. № ARJM – 0052, който отчел положителен резултат за опиати /OPI/
и бензодиазепини /BZO. Касае се за престъпление на просто извършване, т.е.
за съставомерността на деянието не е необходимо настъпването на вредоносни
последици. Счита се, че обществените отношения са увредени със самото
управление на МПС след употреба на наркотични вещества, до колкото се
застрашава безопасността на останалите участници в движението с оглед
отрицателното въздействие на наркотичното вещество върху рефлекторните процеси
на индивида.
В случаят се касае до бензодиазепини и опиати,
установени по надлежния ред, съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017
г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или
техни аналози чрез измерване с техническо средство, а именно чрез техническо
Дрегер „Drug Test 5000”, с фабр. № ARJM - 0052 и проба на техническото
средство с № 139. Показанията на техническото средство са били приети от
подсъдимия В. и не са оспорвани на нито един етап от разследването. Досежно
установените с техническото средство - бензодиазепини и опиати, същите се
явяват наркотично вещество по смисъла на т.11 от Допълнителни разпоредби от
Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. Съгласно чл.3,
ал.2 от същия закон, има издадена Наредба за реда за класифициране на
растенията и веществата като наркотични. Съответно бензодиазепините са
отбелязани, както в Списък №2 от Приложение №2 към чл.3, т.2, така и към списък
№3 към Приложение №3 към чл.3, т.3 от Наредбата. В този смисъл е безспорно
обстоятелството, че се касае за наркотично вещество по смисъла на Закона за
контрол на наркотичните вещества и прекурсорите, а така също и в Наредбата за
реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични.
От субективна страна деянието е било
извършено при форма на вината „пряк умисъл” по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК. Подсъдимият
е съзнавал общественоопасния характер на извършеното от него деяние, предвиждал
е обществено опасните последици и е искал тяхното настъпване, т.е. знаел е, че
е употребил наркотични вещества, които водят до нарушаване на нормалните
функции на възприятията, но въпреки това е управлявал моторно превозно средство.
Субект на престъплението е всяко наказателно отговорно
лице. В случая това е подсъдимият Н.Ю.В.,
който е вменяемо, пълнолетно, осъждано физическо лице,
който няма причини да не може да носи наказателна отговорност -
роден на xxxгxxx, българин,
български гражданин, неженен, с основно образование, безработен, осъждан, с ЕГН
xxxxxxxxxx.
По отношение
направеното от страна на подсъдимия, респективно защитникът му възражение,
относно времето на приемане на установените наркотични вещества и състоянието
му от медицинска гледна точка при извършване на съответната проверка, съдът ги
намира за неоснователни.
От обективна страна съставът на деянието по чл. 343б, ал.3 НК изисква
единствено управление на МПС след употреба на наркотични вещества, като не се
изисква наличие на определена концентрация на наркотичните вещества в кръвта
или доказване на неспособност за управление на МПС.
Необходимо и достатъчно условие е за съставомерността
на престъпление по чл.343б, ал.3 от НК е да е употребено наркотично вещество
преди управление на МПС, което да е установено по надлежния ред. Настоящият
случай е точно такъв.
Законодателят е преценил, че опасност за обществените
отношения по транспорта е налице винаги при данни от годно техническо средство
за употреба на наркотично вещество от съответния подсъдим при управление на
МПС, респ. криминализирал е именно и единствено този доказеум резултат, но без
количествено или времево рамкиране на неговия първоизточник.
Съдът кредитира и изцяло дава вяра на показанията на гореизброените свидетели,
като счита същите за логични, безпротиворечиви, последователни и кореспондиращи
помежду си и с писмените доказателства по делото.
От друга страна съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимия В. в частта, в
която същият твърди, че от десет години не е употребявал наркотични
вещества, 29 дни преди проверката е спрял да пие „Субститол” и не е знаел какво
съдържа той, както и че е пил само „Диезепам” след спирането на „Субститола”.
Така заявеното се намира в противоречие със свидетелските показания в съдебно
заседание на лекуващия го в програмата лекар, свидетелката Б.К., арг. лист
58-61 от делото. На следващо място са показанията на свидетелите Ц.И. и К.Д.. В
същите свидетелите И. и Д. са категорични и напълно последователни, като
казват, че съвсем ясно са възприели, първо, че именно подсъдимият е управлявал
лекия автомобил, който е бил спрян за проверка, а в последствие са и
разговаряли с него, като на свидетелите им е направило впечатление, че подсъдимият трепери и
говори завалено. В съставения АУАН подсъдимия В. собственоръчно написал, че
приема показанията на техническото средство и се подписал. В показанията си свидетелите И. и Д. описват подробно
и в детайли, как е протекла проверката на подсъдимия за установяване употребата
на наркотични вещества. За разлика от подсъдимия, полицейските служители и
свидетели по делото не се намират в никакви взаимоотношения с него, на
инкриминираните дата и място просто са изпълнявали служебните си задължения и
поради това не възниква никакво съмнение в достоверността на заявеното от тях,
относно авторството на извършеното деяние и резултатите от извършеното
изследване на В. за употреба на наркотици. Още повече, че така заявеното от
посочените свидетели се подкрепя изцяло и категорично от приобщените по делото
писмени доказателства. В този смисъл е и приложената по делото разпечатка от
техническото средство, арг. лист 26 и 27 от ДП. Поради това и обясненията на
подсъдимия в обсъдената им част, следва да бъдат отхвърлени като недостоверни,
депозирани не с цел изясняване на обективната истина по делото, а единствено
като реализация на защитната позиция на В. по делото, с цел да бъде той
оправдан по повдигнатото му обвинение.
Съгласно чл.3 от Наредбата за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични-„ Растенията и
веществата по смисъла на чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите се класифицират, както следва: Списък I - Растения и
вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от
злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина, съгласно приложение № 1; Списък II - Вещества с висока степен на
риск, намиращи приложение в хуманната и ветеринарната медицина, съгласно
приложение № 2; Списък III - Рискови вещества съгласно приложение № 3”. И двете
вещества са наркотични. Употребата и на бензодиазепини по време на шофиране е
забранена, защото отслабват вниманието и рефлексите. В конкретния случай от
фактическа страна е ирелевантно, какъв е източникът на установеното вещество
бензодеазепини, опиати, предвид забраната в ЗДвП да се управлява пътно превозно
средство след употреба на наркотични вещества и техни аналози.
Що се касае до цитираната от защитата
съдебна практика относно изискването за установяване конкретното състояние на
водача на МПС при управление след употреба на алкохол и/или наркотици,
изводите, които се налагат при внимателен и професионален прочит на цитираните
решения е съвършено различен от изложения в съдебно заседание от тази страна по
делото. В тази връзка, първо, по отношение практиката на ВКС, тя не е от кръга
на задължителните за настоящия състав и за останалите съдилища в страната. В чл. 343б ал.3 от НК законодателят
е предвидил осъществяване на това престъпление чрез действие, а именно
управление на МПС и то в състояние на водача, след употреба на наркотични
вещества, но без да въведе като критерий количествен измерител, по който
да се преценява качественото отразяване върху физическите и психически
възможности на субекта на престъплението да извършва управление на МПС, така
както такъв критерий е въведен в разпоредбата на чл. 343б ал.1 от НК, а
именно при управление на МПС след употреба на алкохол.
По изложените съображения съдът прие за доказано, че
подсъдимия Н.Ю.В. е осъществил, както от обективна, така и от субективна
страна, състав на престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, поради което го призна за
виновен.
По определяне на наказанието:
За престъплението по чл.343б, ал.3 от НК
законодателят е предвидил при условията на кумулативност две санкции – „Лишаване
от свобода от една до три години” и „Глоба” от 500 до 1 500 лева.
При определяне на наказанието състава на
съда прие, като отегчаващи вината и отговорността обстоятелства високата
степен на обществена опасност на деянието и степента на обществена опасност на В.
– висока с оглед предишната му съдимост, видно от доказателствения материал по
делото подсъдимият е лице с подчертано престъпни навици. Многократните му
предишни осъждания сочат на висок интензитет на престъпната му дейност.
Въпреки, че подсъдимият е бил осъждан многократно, очевидно наказателната
репресия не е успяла да го превъзпита и поправи в дух на спазване установените
за всички граждани на републиката правила и норми за поведение.
Като отежняващо вината обстоятелство
състава на съда отчете и обстоятелството, че автомобилът е управляван в
централната част на града, в 09.40 часа, при интензивност на движението, и е
съществувала потенциална опасност за живота и здравето на останалите участници
в движението.
Предвид изложеното по-горе съдът наложи
на подсъдимия В. наказание при условията на чл.54, ал.1 от НК, а именно:
лишаване от свобода за срок от една години и глоба в размер на 500.00 лева.
Съдът не приложи чл.
55, ал.1, т.1 НК и не определи наказанието лишаване от свобода под най-ниския
предел, тъй като и затова престъпление не се установиха нито многобройни, нито
изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства. При определяне размера на
наказанието глоба съдът взе предвид обстоятелството, че подсъдимият В. е
безработен и не реализира доходи, доколкото не са представени доказателства за
обратното. Предвид на това съдът определи наказанието глоба в минималния размер
предвиден в правната норма.
По силата на чл. 343 г от НК,
подсъдимия В. следва да изтърпи и наказание „Лишаване от право да
управлява МПС”, като конкретната му продължителност следва да е в рамките на
„една година”, считано от датата на отнемане на
свидетелството за управление на МПС - xxxx година, с оглед санкцията „Лишаване
от свобода”. Подобна величина на цитираното наказание съответства на
обществената опасност на дееца, като водач на МПС и в тази си продължителност
същата ще послужи в максимална степен за постигане целите по чл. 36 от НК.
На основание чл.59, ал.4 от НК съдът зачете и времето,
през което подсъдимия е бил лишен от право да управлява МПС по административен
ред.
Съдът намира, че така определените
размери на наказанията са справедливи и съответстващи на тежестта, обществената
опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящи да повлияят
поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от
страна на осъдения. Освен това съдът счита, че така определените наказания ще
въздействат възпитателно и предупредително както върху подсъдимия, така и върху
другите членове на обществото, като по този начин ще бъдат постигнати целите на
генералната и специална превенция, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК.
Предвид на обстоятелството, че подсъдимия
следва да изтърпи ефективно определеното му наказание, е необходимо да бъде
определен и режим на изтърпяване на наказанието. С оглед на законовата уредба
на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС на подсъдимия В. следва да бъде определен
първоначален „общ” режим на изтърпяване на наказанието.
По отношение направените по делото
разноски.
Предвид това, че подсъдимия Н.Ю.В. е
признат за виновен, и на основание чл. 189, ал.3 от НПК, съдът го осъди да заплати по сметка на РС- М. сумата от 5.00
лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист,
досежно наложеното му наказание глоба. По досъдебното производство и в хода на
съдебното следствие не са направени разноски, за да се възлагат в тежест на
подсъдимия В..
Предвид горните мотиви съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: