Р Е Ш Е Н И Е
№ 1767/06.04.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито съдебно
заседание, проведено на десети февруари две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН
ЧАРАКЧИЕВ
при участието на секретаря Ани Динкова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 18317 по описа на съда за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от от „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление:*** срещу М.А.Г.,:
**********, с адрес: *** обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 9, ал. 1 от ЗПК
и чл. 99, ал. 1 от ЗЗД за
признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца
съществува вземане срещу ответника за сумите, както следва: сумата 699,64 лв.,
представляваща неизплатена главница по от Договор за кредит „Б. к.“ № * г., сключен между „А. Ф.” ООД и М.А.Г.,
вземанията по който са прехвърлени от „А. Ф.” ООД в полза н. „А.з.к.н.п.з.”
ООД, по силата на Приложение № * г. към Рамков договор за прехвърляне на
вземания (цесия) от *, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 14.08.2018 г. до
окончателното ѝ изплащане; сумата
116,80 лв. лв., представляваща договорна лихва за периода от 14.04.2016 г. до
06.11.2017 г.; сумата 52,79 лв. –
обезщетение за забава върху непогасената главница в периода 07.11.2017 г. –
04.08.2018 г.; сумата 234,84 лв.,
представляваща такса неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
предоставяне на обезпечение, както и сумата 222,50 лв., представляваща разходи
и такси за извънсъдебно събиране на вземанията, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № * г. по ч.гр.д. № * г. по описа на
ВРС.
В исковата молба ищецът „А.з.к.н.п.з.“
ЕООД твърди, че на 06.04.2016 между „А. Ф.”
ООД и ответника е сключен договор за кредит „Б. к.“ № *. Въз основа на него,
финансовата институция е поела задължение по предоставяне на 500,00 лв. - револвиращ кредит, под формата на
разрешен кредитен лимит усвояван чрез международна кредитна карта Access Finance/iCard/Visa, със
задължение за връщането му съгласно договорените условия. Твърди, че
подписвайки договора, ответницата е удостоверила, че е получила предварително и
е запозната с условията на индивидуалния договор и ОУ към него. Съгласно чл. 3,
ал. 1 ѝ е била предоставена възможност по всяко време да усвоява суми в
рамките на кредитния лимит от 500,00 лв., увеличен в последствие до 700,00 лв.
с Анекс от 29.07.2016 г., и поради това настъпването на падежа- второ число на
месеца зависи от нея- при усвояване част или в цялост кредитния лимит.
Подписвайки договора, ответницата е получила и кредитна карта „И. Ф.“ АД с
възможност за усвояване на лимита веднага след подписване на договора и
активиране на картата. Към договора е било подписано и Приложение № 1- условия
за ползване на международна платежна карта Access Finance/iCard/Visa и Тарифа
за дължимите такси за ползване на кредитна карта. Твърди, че непогасената част
от главницата възлиза на 699,64 лв. Поддържа, че кредитополучателят дължи
възнаградителна лихва върху усвоената главница за периода от датата на първата
транзакция - 14.04.2016 г. до датата на настъпване на предсрочна изискуемост на
задължението - 06.11.2017 г., която възлиза на 116,80 лв. Съгласно чл.3, ал.2
от договора, през целия срок на валидността му
кредитополучателят се задължава да заплаща до всяко второ число на
месеца текущото си задължение, определено като сбор от усвоената и непогасена
главница между първо и деветнадесето число на текущия месец, усвоена и
непогасена главница между двадесето и последно число на предходния месец,
начислена и непогасена договорна лихва върху предходните суми на основата на
посочения в договора лихвен процент и неустойки за неизпълнение, лихви за
забава и разходи за събиране, в случай че такива са начислени през текущия
месец. Сочи се, че съгласно чл. 4, ал. 1, т. 2, чл. 8 и чл. 22, ал. 2 от договора
върху усвоената и непогасена главница кредитополучателят дължи дневен лихвен
процент в размер на 0.12%. На основание чл. 12, ал. 1 при неизпълнение на
задължението за плащане на текущото задължение на падежа, ответницата се е
задължила в тридневен срок да предостави обезпечение чрез поръчителство (чл.
16), както и да плати 15% от максималния кредитен лимит, като при забава в
изпълнение на това задължение и на основание чл. 22, ал. 4, същата дължи такса
разходи за събиране на задължението в размер на 2,50 лв. на ден за всеки ден до
заплащане на съответното текущо задължение или на сумата по чл. 12, ал. 1.
Посочва, че кредитополучателят дължи и еднократна такса от 120,00 лв. поради
настъпилата предсрочна изискуемост, покриваща дейности на служител по
осъществяване и администриране дейността по извънсъдебно събиране на
задължението. Твърди се тези разходи и такси да са начислени съгласно чл.10а ЗПК и да нямат характер на неустойка. При неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение е уговорена неустойка в размер на 10% от усвоената
и непогасена главница, която се включва в текущото задължение за настоящия
месец и се начислява за всяко отделно неизпълнение на задължението - от 6-то
число на месеца, в който не е погасено до 5-то число на следващия месец
текущото задължение. В конкретния ищецът сочи, да е начислил неустойка за
неизпълнение на договорното задължение в размер на 234,84 лв. Предвид трайното
неизпълнение на задълженията на ответницата по договора, цялото задължение било
обявено за предсрочно изискуемо на 06.11.2017 г., за което ответникът е
уведомен с исковата молба, като предпоставките за настъпване на предсрочната
изиксумост били скрепени в чл. 22, ал. 1 от договора. Поддържа, че след тази
дата кредитополучателят дължи и мораторна лихва, която за периода 07.11.2017 г.
до датата на подаване на заявлението 04.08.2018 г. възлиза на 52,79 лв. На 12.06.2018
г. по силата на Приложение № 1 към Рамков договор за прехвърляне на вземания
(цесия) от 11.11.2016, ищецът придобил вземането по договора от „А. Ф.” ООД, с
всичките му привилегии, обезпечения и принадлежности. За събиране на вземането
си, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. По
изложените съображения моли за уважаване на исковете. Претендира присъждане на
разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата М.А.Г.
не е подала отговор на исковата молба подадена от „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД.
В проведените съдебни заседания ищецът депозира писмено
становище.
В о.с.з. ответницата не се явява не се представлява.
Третото лице помагач „Аг.з. с. Н. В.” ЕАД поддържа писмено становище, че се явява титуляр на процесните вземания п
осулата на договор за цесия.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази
следното от фактическа и правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 9, ал. 1 от ЗПК и чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, за вземанията
по които в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по приобщеното
ч.гр.д. № * г. по описа на ВРС.
Заповедта за изпълнение е връчена в условията на чл. 47, ал.5 от ГПК, при действието
на актуалната редакция на чл. 415, ал.1, т. 2 от ГПК, поради което за ищеца е
налице правен интерес от водене на установителните претенции срещу ответника.
Исковете са предявени в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, поради което са
допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
За успешното провеждане на исковите претенции в тежест на ищеца е пълно и главно да докаже следните правнорелевантни факти, от които
се ползва – 1/
наличие на валидна облигационна връзка по Договор за кредит „Б. к.“ от *
г. сключен между „А. Ф.”
ООД
и М.А.Г.; 2/ реалното
предоставяне на заемната сума; 3/
изпълнение на задълженията на заемодателя, произтичащи от императивните правила
за защита на потребителите относно предоставяне на необходимата писмена
информация за съдържанието на условията по кредитите, вкл. обективните
критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят; 4/ индивидуалното договаряне на условията по договора, както и
да обоснове договарянето на размера на лихвите (възнаградителна и мораторна) и
останалите разходи и такси, в
съответствие с типични разходи на кредитора и обичайна печалба; 5/ наличие на
валидно облигационно правоотношение по договор за цесия, по силата на което
ищецът е придобил процесните вземания срещу ответника; 6/ уведомяването на
длъжника за цесията; 7/ че на цесионера е учредена представителна власт от
цедента да извърши уведомяване за цесията до цедирания длъжник.
От горните обстоятелства няма такива, които да са отделени за безспорни
меджу страните и ненуждаещи се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и
4 от ГПК.
В случая от представения
препис от Договор
за кредит „Б. к.“ от * г. и Анекс от * г. към Договор за кредит „Б. к.“
от * г. от (л. 7 - 18) се установява, че дружеството „А. Ф.” ООД е отпуснало на
заемателя-ответник М.А.Г. револвиращ кредит с лимит от 700,00 лв., усвояван с
международна кредитна карта, при срок на договора шест години. Между страните е
уговорено възнаграждение за ползвания кредитен ресурс в размер от 43,20 % на
годишна база, при ГПР от 45,90 %.
В чл. 16, ал.1 от
договора страните са се договорили в случай, че кредитополучателят не заплати
текущото си задължение на падежа на договора, то той се задължава в срок от три
дни след падежа да предостави допълтенително обезпечение от поръчител. Съгласно
чл. 21 ако кредитополучателят не
представи допълнителното обезпечение дължи неустойка в размер на 10 % от
усвоената и непогасена главница, която е включена в текущото задължение за
настоящия месец.
В чл. 22, ал.4 от
договора е уговорено, че при забава в плащанията на текущото задължение или на
сумата по чл. 12 кредитополучателят да заплати разходи за действия по събиране на
задължението в размер от 2,50 лв. за всеки ден до изплащане на задължението.
От представения по делото договор за прехвърляне на вземания
от * г. (л. 19-23) и Приложение № 1 (л. 24-26), сключен „А. Ф.” ООД и ищеца „А.з.к.н.п.з.” ООД и последният е придобил
възмездно пакет от вземания на цедента, вкл. вземане срещу ответника М.А.Г.. От текста на приложението се установява, че
прехвърленото вземането е в достатъчна степен индивидуализирано, чрез посочване
освен на номера на договора, но
така също и на имената и ЕГН на
длъжника, както и на размера
на отделните компоненти на вземането, които
изцяло съвпадат с тези, за които на ищеца е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 12317/2018 г. по описа на
ВРС.
По делото е представено
пълномощно (л. 30), видно от което цедентът „А. Ф.” ООД е упълномощил цесионера да извърши от името на първия всички необходими
фактически и правни действия за уведомяване на длъжниците по вземанията,
предмет на договор за прехвърляне на вземания от 11.11.2016 г.
С оглед на горната
доказателствена съвкупност и предвид лиспата на спор по валидността на
изявленията на страните по сключване на договора, усовяване на заетата сума и
извършване на частични погашения, легитимацията на ищеца като приобретател на
процесните вземания по договора за цесия и факта на уведомяване на ответника по
цесията, съдът приема за доказано по делото, че ищецът е станал приобретател на
вземанията на „А. Ф.” ООД по валидно въникналото заемно правоотношение с ответника за сумата от
700,00 лв., срещу възнаграждение в размер годишен лихвен процент от 43,20 % за
отдаването ѝ за целия срок на договора.
Доколкото договорът е
такъв за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК като сключен при
действието на ЗПК, неговите клаузи следва да бъдат преценени от съда служебно
за съответствие както с императивните норми на ЗПК насочени в защита интереса
на потребителя, така и за неравноправност по смисъла на ЗЗП, тъй като в
създадената между страните облигационна обвързаност ответникът има качеството
потребител по смисъла на § 13, ал.1 от ДР на ЗЗП.
В случая претенциите на ищеца за главница,
договорна (възнаградителна) лихва и обезщетение за забава съдът намира, че са
договорени в съответствие с горепосоченият комплекс от императивни разпоредби.
Не така обаче стои въпросът с клаузите уреждащи вземането на кредитодателя
(респективно цесионера правоприемник) за неустойка и разходи и такси за
извънсъдебно събиране на вземането:
Видно от текста на относимите клаузи – чл. 21 и чл. 22, ал.4, и двете вземания са уговорени да
възникват под условие за настъпил падеж на главните
задължения. Същевременно съобразно
императивното правило на чл. 33, ал. 1 от ЗПК при забава на потребителя
кредиторът има право само на законна лихва
върху неплатената в срок сума за времето на забавата, каквато в случая е
претендирана наред с вземането за такса револвинг и такса разходи. Така с уговарянето на таксите, на практика
се постига заобикаляне на ограничението на чл. 33 от ЗПК и се въвеждат
допълнителни плащания, чиято дължимост де факто е
изцяло свързана с хипотеза на забава на длъжника. С оглед изложеното съдът
приема, че подобна клауза противоречи на чл. 33 от ЗПК, тъй като преследва
забранена от закона цел да се присъди още едно обезщетение за забава. Освен
това разходите на кредитодателя за
извънсъдебно събиране по естеството си са такива по
управление на кредита. Поради това заплащането им от потребителя, съответно
претендирането им със заявлението, колидира и със забраната на чл. 10а, ал. 2
от ЗПК, съобразно която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
По изложените съображения и на основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК визираните по
- горе клаузи на договора в чл. 21 и чл. 22, ал.4 са нищожни, респективно
негодни да породят права и задължения за страните по договора за кредит.
Следователно ответникът не дължи начислените от кредитора суми за неустойка и
такса разходи и съответните искове следва да бъдат отхвърлени, а извършените от
ответника плащания по тези компоненти от кредита следва да се отнесат към
погасяване само на действително възникналите задължения за връщане на усвоената
сума, договорната лихва и на обезщетението за забава.
В тази връзка
изготвеното по делото и неоспорено заключение на допуснатата ССчЕ, кредитирано
от съда като обективно, компетентно и пълно, сочи, че последното погашение по
кредита е направено на 26.09.2017 г., а към 14.08.2018 г. (датата на образуване
на заповедното производство) въз основа на облигационната връзка по договора за
кредит за ответника са възникнали задължения на обща стойност от 6758,72 лв.,
от които 4928,55 лв. главница, 412,60 лв. договорна лихва, 873,46 лв. неустойка
по чл. 21, 382,50 лв. разходи за събиране, 41,61 лв. законна лихва и 120,00
такса за събиране по чл.22, ал.5. Същевременно заключението сочи, че общо по
кредита ответникът е извършил погашения в размер на 5443,33 лв., която
обстоятелство не се оспорва от ищеца, като тази сума е достатъчна за погасяване
изцяло на единствените валидно възникнали вземанията на кредитодателя за
главница и възнаградителна лихва и дори се формира надвнесена от ответника сума
от 102,18 лв. Доколкото кредитът е бил погасен именно опе на 26.09.2017 г. за
финансовата институция не е възникнало и акцесорно вземане за обезщетение за
забава за процесния период 07.11.2017 г. – 04.08.2018 г.
Следователно за кредитора не са налице неудовлетворени вземания, чиято
дължимост да бъде установена от неговия правноприемник в настоящото
производството, поради което предявените искове по чл. 422 от ГПК подлежат изцяло
на отхвърляне.
С оглед изхода на спора право на разноски има ответницата, която обаче не е
сторила такива с оглед пълната ѝ процесуална пасивност в процеса.
Мотивиран
така, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „А.з.к.н.п.з.“
ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:*** срещу М.А.Г.,: **********, с адрес: *** обективно-кумулативно съединени
искове за признаване за установено в отношенията
между страните, че в полза на ищеца съществува вземане срещу ответника за
сумите, както следва: сумата 699,64 лв., представляваща неизплатена главница по
от Договор за кредит „Б. к.“ № * г.,
сключен между „А. Ф.” ООД и М.А.Г.,, вземанията по който са прехвърлени от „А.
Ф.” ООД в полза н. „А.з.к.н.п.з.” ООД, по силата на Приложение № * г. към
Рамков договор за прехвърляне на вземания (цесия) от *, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда – 14.08.2018 г. до окончателното ѝ изплащане; сумата 116,80 лв. лв., представляваща договорна лихва
за периода от 14.04.2016 г. до 06.11.2017 г.; сумата 52,79 лв. – обезщетение за забава върху
непогасената главница в периода 07.11.2017 г. – 04.08.2018 г.; сумата 234,84 лв., представляваща такса неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение, както и
сумата 222,50 лв., представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране на
вземанията, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № *
г. по ч.гр.д. № * г. по описа на ВРС, на основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал.
1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му страните.
Решението е постановено при участието н. „А.з.с.н.в.“
ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, офис – Л.., ет.*, офис *
като трето лице помагач на страната на ищеца „А.з.к.н.п.з.“
ЕООД.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: