РЕШЕНИЕ
№488
гр. Перник 19.12.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Окръжен съд-
Перник, гражданска колегия, в публичното заседание на 19 ноември през две
хиляди и деветнадесета година в състав :
Председател:
Рени Ковачка
Членове : Роман Николов
Антон Игнатов
при секретаря Емилия Павлова като
разгледа докладваното от съдия Игнатов гр. дело № 678 по описа за 2019
год., за да се произнесе взе предвид следното:
С решение № 24/09.08.2019 г.,
постановено по гр.д. № 71/2019 г. по описа на Районен съд- Трън, е признато за
установено за установено на основание чл. 124, ал.1, предл.2, алт.2 ГПК, че Д.М.В.
не дължи на „Топлофикация Перник" АД, гр.Перник, сумата от 575,77 лева, от
която главница в размер на 461,86 лв. за неплатена топлинна енергия за
топлофициран имот, находящ се в *** и абонатен № ***, за периода, от 01.05.2012
г., до 30.04.2014 г., законна лихва за забава върху месечните неплатени суми в
размер на 88,91 лв. за периода, от 30.06.2012 г., до 31.07.2015 г. както и
сумата от 25.00 лева, начислени съдебни разходи, като погасени по давност към
датата на завеждане на исковата молба.
Районният съд е осъдил на основание
чл.78, ал.1 ГПК, „Топлофикация- Перник" АД да заплати на Д.М.В. сумата
672,95 / лева – разноски по делото.
„Топлофикация Перник" АД, е
обжалвало изцяло решението. В жалбата се поддържа, че искът е процесуално
недопустим, а по същество решението е неправилно, немотивирано и
незаконосъобразно, поради което моли съда да бъде отменено.
Д.М.В. е изразила становище, че
решението следва да бъде потвърдено.
Пернишкият окръжен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Пред районния съд е предявен
установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК.
Ищцата Д.М.В. е предявила иск против
ответника „Топлофикация Перник" АД, гр.Перник, с който моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
топлофикационното дружество, че не дължи на „Топлофикация Перник" АД,
гр.Перник, сумата от 575,77 лева, от която главница в размер на 461,86 лв. за
неплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в *** и абонатен № ***,
за периода, от 01.05.2012 г., до 30.04.2014 г., законна лихва за забава върху
месечните неплатени суми в размер на 88,91 лв. за периода, от 30.06.2012 г., до
31.07.2015 г. както и сумата от 25.00 лева, начислени съдебни разходи, като
погасени по давност към датата на завеждане на исковата молба.
Ответната страна е оспорила иска.
Твърди на първо място, че същият е недопустим, а по същество- неоснователен,
поради липса на предпоставките на чл.111 б. „в“ от ЗЗД, поради което не е
налице погасяване на дължимите задължения по давност.
Районният съд, преценявайки събраните
по делото доказателства, е достигнал до извода, че искът е основателен и
доказан, поради което го е уважил изцяло. Съдът се е позовал на изготвената и
приета по делото съдебно икономическа експертиза на вещото лице Б.П., според която начислените
суми за главница, законна лихва за забава и съдебни разноски, начислени за
топлинна енергия за абонат № *** /блокирана сметка/, период, от 01.05.2012 г.,
до 30.04.2014 г., с адрес: ***, с титуляр Д.М.В., са в размер на 575,77 лв. По
компоненти дължимите суми са както следва: главница за времето, от 01.04.2012 г.,
до 30.04.2014 г. – 461,86 лв.; лихва за забава върху месечните неплатени суми в
размер на 88,91 лв., за времето, от 30.06.2012 г., до 31.07.2015 г.; съдебни
разноски за държавна такса – 25.00 лева; или общ размер на дълга - 575,77 лв. В
констативно- съобразителната част вещото лице е отразило, че „по данни на
счетоводството на ответника „Топлофикация- Перник“ АД сметката на ищцата за
имота е блокирана към 31.07.2015 г. за сумата общо от 575,77 лв.
Районният съд е достигнал до извода,
че е безспорно установено качеството на потребител на ищцата, между страните
съществува валидно облигационно отношение и именно то представлява правното
основание да се начисляват и изискват суми за ползвана топлинна енергия. Съдът
е установил, че се касае за периодични плащания по смисъла на чл.111, б.“в“ ЗЗД, поради което следва да се приложи 3-годищният давностен срок. Позовавайки
се на експертизата съдът е достигнал до извода, че като периодично плащане
последната вноска от 30.04.2014 г. е станала изискуема с изтичане на 30.05.2014
г. т.е. давността е изтекла през месец май 2017 г.
Решението на районния съд е валидно и
допустимо, като относно правилността му на основание чл.269 ГПК, въззивният съд
е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Според въззиваемата страна след
изтичане на давността за едно вземане материалното право продължава да
съществува, а насрещното задължение се превръща в естествено и длъжникът
продължава да дължи. Действително, по аргумент от чл.118 ЗЗД, съгласно който
кредиторът не дължи връщане на вземане, платено от длъжника след изтичане на
давностния срок, дори последният да не е знаел за това, погасяването на едно
вземане по давност не преустановява неговото съществуване, а го превръща в
естествено право. Също така, искът по чл.124, ал.1 ГПК може да бъде предявен за
установяване съществуването или, както в случая – несъществуването на едно
право, когато ищецът има интерес от това. Неоснователно обаче, е да се твърди,
че предявеният иск цели единствено отричане на материалното право на вземане.
Възражението за изтекла погасителна давност е от категорията на
правопогасяващите възражения, чиито ефект е да парират притезателното право,
което насрещната страна претендира. Когато съдът уважи предявено възражение за
давност, притезанието бива отречено с влязло в сила решение, макар самото
материално право да не се погасява с оглед чл.118 ЗЗД.
Същевременно, всяко право, което може
да бъде заявено с възражение, още повече може да бъде предявено с иск (в този
см. Решение № 76 от 7.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 391/2012 г., IV г. о., ГК,
постановено по реда на чл.290 ГПК). Редът, по който длъжникът се защитава,
зависи от неговия собствен избор. По аргумент от мотивите към т.2 от Тълкувателно
решение № 8/2012 г. на ОСГК на ВКС, диспозитивното начало в гражданския процес
се проявява в това, че участникът в правен спор сам определя кога, доколко и
какъв обем защита да търси. Правният интерес от решаване на правния спор винаги
произтича от конкретните обстоятелства, в които спорът се изразява и чрез които
всеки от спорещите твърди, че се засяга правната му сфера. В този смисъл
длъжникът по едно вземане не е длъжен да чака същото да бъде предявено по
съдебен ред чрез осъдителен иск или по реда на заповедното производство, за да
реализира своята защита чрез възражението си за давност. Не съществува законова
пречка длъжникът да поеме инициативата в процеса, като предяви отрицателен
установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК, позовавайки се на изтеклия давностен
срок по отношение на вземането, като по този начин препятства възможността на
ищеца да го претендира в бъдеще. В този случай предмет на отрицателния
установителен иск не е установяване липсата на материално право изобщо, а
липсата на притезание, насочено срещу длъжника- ищец.
В съответствие с разпределението на
доказателствената тежест ищецът- въззивник в настоящото производство не е
ангажирал доказателства относно спиране или прекъсване на давността. Ето защо първоинстанционният
съд отхвърляйки иска по отношение не главницата, е постановил законосъобразно
решение, което следва да бъде потвърдено в тази му част.
Съобразно разпоредбата на чл. 119 ЗЗД, с погасяването на главното вземане са се погасили и произтичащите от него
акцесорни вземания, макар давността за тях да не е изтекла. Ето защо вземането
за лихва също следва да се смята за погасено. По отношение на сумата от 25.00
лева, представляваща начислени съдебни разходи, не са ангажирани доказателства
от страните по кое дело същите са заплатени. Такова задължение фигурира в
счетоводството на „Топлофикация- Перник“ АД по партидата на Д.М.В. *** . Същото
е възникнало въз основа на дължащата се главница и като акцесорно следва основното
вземане, поради което решението и в тази му част е правилно и законосъобразно.
По разноските. Пред районния съд
ответникът- въззивник в настоящото производство е направил искане за изменение
на решението в частта за разноските, поради прекомерност на присъденото
адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищцата. С определение
№ 304/19.09.2019 г. по първоинстанционното дело районният съд е отхвърлил
искането, като се е позовал на т.3 от ТР № 6/2012 г. на ОСГК на ВКС. Според
същото при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение,
поради прекомерност по реда на чл.78, ал.5 ГПК, съдът не е обвързан от
предвиденото в § 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения ограничение
и е свободен
да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален
размер. Съдът е изложил мотиви, свързани със сложността на делото, като е
преценил, че възнаграждението не се явява прекомерно по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК.
Настоящият съдебен състав на
въззивния съд споделя изцяло тези изводи, още повече, че текстът на §2 е обявен
за нищожен с Решение № 14820 на ВАС на РБ, бр. 10 от 2016 г., в сила от
5.02.2016 г.). Ето защо решението и в тази му част се явява законосъобразно и обосновано.
Въззиваемата страна е направила искане за присъждане на разноските, направени
пред настоящата инстанция. Видно от приложения договор за правна защита и
съдействие веззиваемата е договорила за адвокатско възнаграждение сума в размер
на 225 лв., като същата е платена в брой. Ето защо, с оглед изхода на делото,
въззивникът „Топлофикация- Перник“ АД следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата Д.М.В. тази
сума.
Водим от гореизложеното, Пернишкият окръжен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 24/09.08.2019
г., постановено по гр.д. № 71/2019 г. по описа на Районен съд- Трън.
ОСЪЖДА Топлофикация Перник" АД, гр.Перник, ЕИК
*********, с адрес: гр.Перник, ТЕЦ „Република“, да заплати на Д.М.В., ЕГН **********,***,
чрез адв.А.А., сумата от 225 лв. /двеста двадесет и пет лева/- направени
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: