Р Е Ш Е Н И Е
№ 120 / 14.3.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, IХ-ти състав, в открито заседание на седми март две хиляди двадесет и трета
година в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ КОЛЕВА
при участието на секретаря Тодорка Стойнова и
участието на прокурора Стефан Янев, като разгледа докладваното от съдията адм.
дело № 1089 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 83, ал. 6 от Закона за
оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия
(ЗОБВВПИ).
Образувано е по жалбата на Г.А.Т.,***, срещу Отказ
рег.№ 340000-7100/16.11.2022 г. на началника на РУ-Септември да му върне разрешението
за съхранение, носене и употреба на ловно огнестрелно оръжие. Релевирани са
доводи за незаконосъобразност на акта, като издаден при допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с
материалноправни разпоредби, по които се претендира отмяната му.
Ответникът –– началникът на РУ-Септември не
изразява становище за неоснователност на жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура-Пазарджик
дава заключение за неоснователност на жалбата.
Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав, като
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт и
във връзка с правомощията си по чл. 168 АПК, приема за установено следното:
Производството е образувано по подадено от Г.Т. заявление
вх.№ 340000-6387/19.10.2022 г., с което заявява, че иска да му бъде върнато
отнетото разрешение за съхранение, носене и употреба на ловно оръжие, към което
е приложена и Присъда № 12/11.10.2022 г. по НОХД № 267/2022 г. на Апелативен
съд-Пловдив.
От извършена проверка и направена електронна
справка за съдимост от 19.10.2022 г. е изготвена Докладна записка рег.№
340р-18485/31.10.2022 г. от инспектор „КОС“ при РУ-Септември, в която е посочено,
че е отпаднало основанието за изземване на разрешителното и оръжието, поради
което отправеното искане е основателно.
Във връзка с това е издаден обжалваният акт, с
който на посочено правно основание чл. 83, ал. 5 ЗОБВВПИ е отказано връщането
на Т. на разрешението му за съхранение, носене и употреба на ловно огнестрелно
оръжие. Посочено е, че с Присъда № 12/11.10.2022 г. по НОХД № 267/2022 г. Апелативен
съд-Пловдив признава Г.Т. за виновен в това, че в дома си и в управлявания от
него автомобил е държал високорискови наркотични вещества без надлежно
разрешение.
При така установеното от фактическа страна,
Административен съд-Пазарджик обуславя следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от
активно легитимирано лице - адресат на акта, за което оспорваният индивидуален
административен акт е неблагоприятен, което обуславя правен интерес за подаване
на жалба, поради което е допустима, а разгледана по същество – основателна по
следните съображения:
Оспореният отказ е издаден от материално и
териториално компетентен орган по чл. 83, ал. 5 ЗОБВВПИ, според която
директорът на ГДНП на МВР или оправомощено от него длъжностно лице, съответно
началникът на РУ на МВР, издава писмено или по електронен път разрешение за
съответната дейност или мотивирано отказва издаването му в едномесечен срок от
подаване на заявлението.
В случая изискуемата от закона форма е спазена, но
при издаване на индивидуалния административен акт са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила. Като основание в отказа е цитирана единствено разпоредбата
на чл. 83, ал. 5 ЗОБВВПИ, която определя компетентния орган за издаване или
отказ за издаване на разрешение за съответната дейност, без да е посочено
законовото основание за издадения акт. В тежест на административния орган е да
посочи основателната причина за отказа за връщане на разрешението и в какво се
изразява отпадането й. За разлика от процедурата при издаване на разрешението
за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие, когато в тежест на
заявителя е да обоснове и докаже наличието на основателна причина за издаването
му, то в разглежданата хипотеза е задължение на органа да се мотивира относно отпадането
или не на причината, поради която не може да бъде върнато разрешението на
лицето. Съображения и доводи в посочения аспект не се съдържат в
обстоятелствената част на оспореното решение, поради което не може да се
приеме, че същото е мотивирано в съответствие със законовите изисквания. Липсата
на мотиви към акта на свой ред възпрепятства съдебния контрол на решението, т.
к. не са ясни съображенията на административния орган, за да се прецени тяхната
законосъобразност. От данните по преписката се съдържат данни за извършени
проверки – направена електронна справка за съдимост от 19.10.2022 г., с която е
посочено, че Г.Т. не е осъждан, приложена присъда на Апелативен съд-Пловдив и
докладна записка със становище за основателност на заявлението, лисва обаче обсъждане
от страна на органа на събраните доказателства, съответно не са посочени конкретни
мотиви за отказа да върне разрешителното на Т.. При издаване на акта органът е
длъжен да извърши пълна проверка и обоснована преценка за наличието на
обстоятелства, доказващи връщането/отказа да върне разрешението, като изложи
конкретни мотиви. Липсата на конкретни фактически съображения обуславя извода,
че същото не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, като
постановено при нарушение на административнопроизводствените правила. Това
нарушение е съществено, доколкото липсата на конкретни мотиви всякога нарушава
правото на защита на адресата на акта да узнае аргументите, на които се
основава органа при произнасянето си, съответно да организира защитата си при
оспорване на този акт. Както вече бе отбелязано, лаконичното отразяване
единствено на факта, че не са налице посегателства срещу жалбоподателя, не би
могло да се възприеме за "фактически основания" за отнемане на
разрешението и в този смисъл за надлежни мотиви на органа- издател, с оглед
контекста на изложеното. Отразяване на тази констатация на органа, за период
"през последните години" само подчертава абстрактността на подобен
аргумент, защото по този начин обективно не би могло да се прецени какъв интервал
включва органът в преценката си "през последните години", като се има
предвид, че разрешителното е издадено в края на 2015 г., при което понятието
"през последните години" би могло да има различни интерпретации.
При тези констатации, освен съществени процесуални
нарушения, с издаването на оспорения акт е нарушен и материалният закон. В
разпоредбата на чл. 58, ал. 1 ЗОБВВПИ, изчерпателно са посочени изискванията,
които следва да са налице, за да бъде постановен благоприятен за заявителя акт,
между които е изискването, лицето да не е осъждано за умишлено престъпление от
общ характер или срещу него да не е повдигнато обвинение за умишлено
престъпление от общ характер (чл. 58, ал. 1, т. 2 ЗОБВВПИ). Съдът приема, че от
доказателствата по делото не се установява нито едно от двете основания,
визирани в разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 2 ЗОБВВПИ. Видно от представената
Присъда № 12/11.10.2022 г. по НОХД № 267/2022 г. Апелативен съд-Пловдив признава
Г.Т. за виновен в това, че на 12.03.2021 г. в дома си и в управлявания от него автомобил
е държал високорискови наркотични вещества без надлежно разрешително, като на
основание чл. 78а НК го освобождава от наказателна отговорност за извършеното
престъпление и му налага административно наказание „глоба“. Посочено е, че
присъдата не подлежи на обжалване и протест. Представено е и свидетелство за съдимост
от 19.10.2022 г., в което е посочено, че Т. не е осъждан. При условие, че
лицето е освободено от наказателна отговорност, то същото не следва да се третира
като осъждано за умишлено престъпление от общ характер, каквото е изискването
на чл. 58, ал. 1, т. 2 ЗОБВВПИ. Иначе казано, към датата на подаване на заявлението
– 19.10.2022 г., както и към датата на издаване на отказа – 16.11.2022 г., лицето
се счита за неосъждано.
Не са представени доказателства, а и не се твърди
от административния орган за наличие на втората отрицателна предпоставка за
отказ в чл. 58, ал. 1, т. 2 ЗОБВВПИ, а именно да има обвинение срещу
жалбоподателя за умишлено престъпление от общ характер.
Предвид изложеното, съдът намира, че
административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона
форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и в противоречие с приложимия материален закон, поради което отказът
следва да бъде отменен, а преписката върната на административния орган за ново
произнасяне по заявлението на Т..
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172,
ал. 2 във вр. чл. 173, ал. 2 АПК, Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалбата на Г.А.Т. Отказ рег.№ 340000-7100/16.11.2022 г. на
началника на РУ-Септември.
ИЗПРАЩА преписката на началника на РУ-Септември за ново произнасяне по
заявлението на Г.Т. вх.№ 340000-6387/19.10.2022 г., съобразно дадените указания
по тълкуване и прилагане на закона.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 174 АПК 14-дневен срок за издаване на
административния акт, считано от влизане в сила на решението.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
На основание чл. 138, ал. 3 АПК препис от
решението да се изпрати на страните по реда на чл. 137 АПК.
СЪДИЯ:
(П)