Номер 2214.09.2020 г.Град Пловдив
Военен съд – ПловдивIII състав
На 14.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Величка З. Влашева
като разгледа докладваното от Величка З. Влашева Частно наказателно дело №
20206200200099 по описа за 2020 година
След като се запознах с материалите по делото и при обсъждане на
въпросите по чл. 243, ал. 4 от НПК
У С Т А Н О В И Х :
1. Делото е подсъдно на съда.
2. Няма основание за спиране на наказателното производство.
Настоящото производство е по реда на чл. 243, ал. 4 НПК.
Досъдебно производство № 96-Сл/2017 г. по описа на Военно – окръжна
прокуратура – гр. Пловдив е било образувано за установяване дали
военнослужещ от в.ф. *** – ***, блокове извън регулацията, през периода
юни – септември 2014 г., в с. ***, в помещение на освободен жилищен район
на в.ф. *** – *** е извършил действие, с цел да удовлетвори полово желание,
без съвкупление по отношение на две лица, ненавършили ***. възраст – В. И.
Б., и Р. С. П. , и двете живущи в с. *** – престъпление по чл. 149, ал. 5, т. 1,
вр. ал. 1 от НК.
В хода на досъдебното производство е била установена следната
фактическа обстановка, като разгледана в хронологичен ред движението на
делото е следното :
С Определение № 15 от 02.05.2018 г. по ЧНД № 35/2018 г. по описа на
1
ВС – Пловдив е отменено постановление от 23.03.2018 г. на ВОП – Пловдив, с
което е прекратено наказателното производство по ДП № 96-Сл/17 г. по описа
на ВОП – Пловдив, образувано и водено за извършено престъпление по чл.
149, ал. 5, т. 1, вр. ал. 1 от НК и делото е върната на ВОП – Пловдив.
С последващо Определение № 34 от 03.10.2018 г. по ЧНД № 89/2018 г.
по описа на ВС – Пловдив е отменено постановление на ВОП – Пловдив от
27.08.18 г., с което е прекратено наказателното производство по ДП № 96 -
Сл/17 г. по описа на ВОП – Пловдив, образувано и водено за извършено
престъпление по чл. 149, ал. 5, т. 1, вр. ал. 1 от НК и делото е върнато на
прокурора за изпълнение на указанията, дадени в мотивната част на
настоящото определение.
С Определение № 67 от 12.11.2018 г. по ЧНД № 65/2018 г. по описа на
Военно-апелативният съд – София е потвърдил атакуваното Определение №
34 по ЧНД № 89/2018 г. по описа на ВС – Пловдив.
С постановление от 21.08.2020 г. прокурор при ВОП – Пловдив е
прекратил наказателното производство по ДП № 96-Сл/2017 г. по описа на
ВОП – Пловдив на основание чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 2 от НПК.
Преписи от горното постановление на прокурора са били връчени на
обв. *** П. И. от в.ф. *** – *** и на В. Б. и Р. П..
Срещу постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното
производство жалби са подали адв. К., процесуален представител на Р. П. и
жалба от адв. Я., защитник на обв. П. И..
І. По допустимостта на жалбата
Жалбите срещу постановлението на прокурора при ВОП – Пловдив за
прекратяване на досъдебно производство № 96-Сл /2017 г. са подадени от
лица, които притежават необходимата активна процесуална легитимация и
спадащи в кръга на лицата, посочени в разпоредбата на чл. 243, ал. 3 НПК.
Жалбата на адв. К. е депозирана на 08.09.2020 г. чрез ВОП –Пловдив, с вх. №
1036/2017 г., а адв. Я. е депозирал жалбата си с вх. № 1036/2017 г. и е от дата
04.09.2020 г. И двете жалби са депозирани в законоустановения срок,
съгласно чл. 243, ал. 4 от НПК.
2
Съдът след като прецени гореизложеното установи, че жалбите са
процесуално допустими.
ІІ. По обосноваността и законосъобразността на постановлението за
прекратяване на наказателното производство
В жалбата си адв. К. навежда доводи, че атакуваното постановление е
без мотиви, липсва анализ на събраните по делото доказателства. Поради,
което моли съда да го отмени като неправилно, необосновано и
незаконосъобразно. Като сочи, че липсата на мотиви се изразява в това, че
няма обсъждане на доказателствения материал, което е в грубо нарушение на
процесуалния закон и на правата на пострадалата. Нещо повече по отношение
на необосноваността и неправилността същата сочи, че самият прокурорски
акт има подробен преразказ на извършеното от обв. И., което е по-голяма част
от съдържанието на атакуваното постановление, но липсват каквито и да е
съждения относно факта налице ли са съставомерни признаци на
престъплението.
Липсва задължителна преценка в акта от прокурора на доказателствата,
които са събрани по делото, защото чл. 102 от НПК указва, че всяко
извършено престъпление подлежи на доказване чрез анализ на събраните
доказателства. Сочи, че в прокурорския акт липсата на мотиви не е случайно,
защото тяхната липса прави самият акт незакосоъбразен и е основание за
отмяна и връщане.
В жалбата от страна на адв. Я. се сочи, че е съгласен делото спрямо обв.
*** И. да бъде прекратено, но моли съда да приеме, че обв. И. не е извършил
престъплението. Поради, което иска от съда да бъде изменено основанието за
прекратяване на наказателното производство.
Разгледана по същество жалбата на адв. К. се явява основателно, поради
следните доводи:
Настоящото производство по делото е трето по реда на чл. 243 от НПК,
тъй като съдът два пъти е отменял постановлението на прокурора от ВОП –
Пловдив и е давал задължителни указания за изпълнението им. В настоящия
случая при проверка на атакувания прокурорски акт, съдът констатира, че в
3
действителност самият акт няма мотиви, т.е. липсата на мотиви го прави
незаконосъобразен, защото съгласно чл. 199, ал. 2 от НПК прокурорският акт
следва да бъде мотивиран. В настоящия случай прокурорът се е задоволил
единствено да изложи като преразказ обясненията на обв. *** И. като е
посочил, че дава вяра изцяло на тези обяснения и на първата група
свидетелски показания, а именно: св. М. – л. 46, т. І, св. И. – л. 47, том ІІ, св.
М. – л. 48, т. ІІ, св. В. – л. 50, том ІІ и св. Ц. – л. 58, т. ІІ, св. Б. К. л. 18, т. ІІІ,
св. С. И. – л. 21, т. ІІІ. Запознавайки се с показанията на тази група свидетели,
то за съдът става ясно, че показанията им говорят за случки и събития през
2016 г. и през 2017 г., а не за периода посочен в атакуваното постановление.
Нещо повече по отношение на показанията на св. Ц., тя пък е депорирала
такива за периода от време 2003 г. Ето защо никой от тези свидетели не е
показал факти и обстоятелства относно случилото се в посочения период в
атакуваното постановление.
Нещо повече прокурорът сочи, че приема показанията и на св. С. И., но
първо тези показания нямат отношение относно случилото се между св. Р. П.
и обв. И., тъй като действията между тях са се развивал и в коридора и в стая
различа от хола, а там където се е намирал св. С. И. такива действия не са се
случили. Нещо повече за самия свидетел И. е предоставено експертно
решение № 6343 от 2013 г., в което е посечено, че „от ранна детска възраст у
него е налице изоставяне в психическото му развитие“. Поради, тези данни
съдът не счита, че следва да дава вяра на показанията на св. С. И..
Нещо повече, видно от постановлението на ВОП – Пловдив в него
прокурорът е приел като основна позиция именно обяснението на
обвиняемото лице. НПК приема обяснението на едно обвинено лице като
негова защитна позиция, но един акт не може да се базира единствено на
обясненията на обвиняемото лице, от които да се извежда предположение за
липсва на деянието. Тези обяснения следва да бъдат съпоставени с всички
останали събрани доказателства по делото. По делото е назначена КСПЕ на л.
173 – л. 201, том ІІІ, касаеща св. Р. П., но тази експертиза дава данни за
състоянието й към настоящия момент, а видно от постановлението е посочен
инкриминира период, различен от този в депозираното заключение. Вещото
лице не е взело предвид и приложения по делото медицински доклад за
предоставена услуга в ЦСРИ – Пловдив на л. 91 – л. 100, том ІІ, в който е
4
отразено състоянието й към инкриминирания период от време.
Поради което съдът счита, че ще следва да бъде назначена нова СППЕ,
която да депозира отговори на въпросите относно състоянието й не към
настоящия момент, а към момента на сочения инкриминиран период от време
и дали случилото се е повлияло в нейното развитието.
Нещо повече, в постановлението липсва обсъждане на показанията на
другата група свидетели, които са последователни и взаимосвързани, защото
няма как св. П. да е възприела наличните белези у обв. *** И. по пениса му,
ако реално те не са били видени. Факт е, че в хода на ДП е изготвена СМЕ №
1406/2018 г. на л. 70 – л. 77, том ІV, от която по категоричен начин се доказва,
именно, че у обв. И. е налице вродена аномалия – хипоспадия, която е било
оперативно коригирана, като е описано подробно, с точност дефекта по
уретерния отвор. Заключението е категорично, че обв. И. е в състояние да
извърши блудствени действия, с цел да възбуди или удовлетвори полово
желание без съвкупление, така както са описали в свидетелските показания Р.
П. и В. Б..
Ето защо съдът счита, че ще следва св. П. да бъде разпитана отново и
относно дали същата е възприела ясно наличието именно на този дефект в
уринарния отвор и това създало ли е у нея убеждението за неприязаност от
действията на обв. И..
Никъде в атакуваното постановление представителят на ВОП –Пловдив
не е коментирал именно тази експертиза, която има съществено значение по
отношение на събраните многобройни гласни и писмени доказателства.
Необходимо е да бъде извършен подробен анализ, чрез съпоставка с всички
събрани доказателства от досъдебното производство.
При така посоченото по-горе, съдът намира, че необосновано,
незаконосъобразно и неподкрепено от доказателствата по делото прокурорът
е прекратил наказателното производство, което налага постановлението му да
бъде отменено. Допуснатите нарушения по чл. 199, ал. 2 и чл. 305, ал. 3 НПК
са съществени и се явяват непреодолима пречка за съда не само да разбере
волята на прокурора при липсата на мотиви, но и да постанови каквото и да
било друго решение по въпроса, с който е сезиран.
5
По жалбата на адв. Я. съдът счита, че същата е неоснователна, тъй като
атакуваното постановление е постановено при допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, от категорията на отстранимите.
Допуснато е, от страна на прокурора, особено съществено нарушение по чл.
13 и чл. 14 от НПК. На практика постановлението на прокурора съдържа само
и единствено описание на фактическата обстановка, без да става ясно тя въз
основа на кои доказателства и доказателствени средства е била приета за
установена. Друг е въпросът и за начина, по който тази фактическа
обстановка е била отразена в постановлението и доколко в постановлението
за прекратяване на наказателното производство е налице систематичност и
логичност на изложението. В постановлението за прекратяване на
наказателното производство въобще не са били обсъждани конкретно
показанията на различните свидетели и не е било взето обосновано становище
от прокурора кои показания следва да бъдат кредитирани. Може би, ако беше
подложил на внимателен анализ гласните и писмените доказателства по
делото и ги беше съпоставил, прокурорът щеше да достигне до друг извод не
само относно случилото се, както и относно евентуалното авторство, ако има
извършено престъпление от общ характер.
Не може решаващият съд да подменя вътрешното убеждение на
прокурора, но е негово задължение да проследи процеса на формирането на
това вътрешно убеждение у представителя на държавното обвинение дали е
протекъл в съответствие с изискванията за спазване на задължението за
обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото,
както и дали са били взети всички мерки за разкриване на обективната
истина.
Гореизложеното налага постановлението на прокурора от 21.08.2020 г.
за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство
№ 96-Сл/2017 г. да бъде отменено като необосновано, а делото следва да
бъде върнато на прокурора за правилното приложение на закона.
Произнасяне по ВД: 1бр. таблет „***“ със сериен номер: „***, със
зарядно устройство; 1 бр. телефон „*** с номер 3599570000509637, без
батерия и зарядно устройство; 1 бр. телефон „***“ с номер 352089006679374;
6
1 бр. телефон „***“ с номер 3598080138667210546339; 1 бр. телефон „***“ с
номер 356483061746680; 1 бр. телефон „***“ с номер 357876049995519; 1 бр.
телефон „*** с номер 356459077505533; 1 бр. телефон „***“ с номер
359766066881197; 1 бр. телефон „***“ с номер 356483061710214; 1 бр.
телефон „***“ с номер 356483061746689, да се върнат на ВОП – Пловдив,
след влизане на настоящото определение в законна сила.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 243, ал. 5, т. 3 НПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ постановление от 21.08.2020 г. на прокурор при Военно-
окръжна прокуратура – Пловдив за прекратяване на наказателното
производство по ДП № 96-Сл/2017 г.
ВРЪЩА делото на прокурора за правилното приложение на закона.
ПРИЛОЖЕНИТЕ по делото веществени доказателства 1бр. таблет „***“
със сериен номер: „***, със зарядно устройство; 1 бр. телефон „*** с номер
3599570000509637, без батерия и зарядно устройство; 1 бр. телефон „***“ с
номер 352089006679374; 1 бр. телефон „***“ с номер
3598080138667210546339; 1 бр. телефон „***“ с номер 356483061746680; 1
бр. телефон „***“ с номер 357876049995519; 1 бр. телефон „*** с номер
356459077505533; 1 бр. телефон „***“ с номер 359766066881197; 1 бр.
телефон „***“ с номер 356483061710214; 1 бр. телефон „***“ с номер
356483061746689, ВРЪЩА на ВОП – Пловдив, след влизане на
определението в законна сила.
Определението, на основание чл. 243, ал. 6 от НПК, може да се обжалва
от пострадалите и протестира от прокурора в седмодневен срок пред Военно-
апелативен съд – София, от съобщението му на страните.
7
Съдия при Военен съд – Пловдив: _______________________
8