№ 2455
гр. София, 14.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело
№ 20211100511847 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 20151979/06.07.2021 г. по гр. д. № 63421/2020 г. по описа на СРС,
76 състав е отхвърлен предявения от „Г.Б.“ EOOД иск с правно основание чл. 422 от
ГПК във връзка с чл. 55, ал. 1 (отпаднало основание) против Й. Б. Д. с искане да бъде
признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от
9208,34 лева, неотчетена сума по служебен аванс от 29.10.2018 г. като неоснователен и
ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 852,97 лева, сторени деловодни
разноски.
Против решението е подадена въззивна жалба вх. № 25121948/22.07.2021 г.
(пощенско клеймо от 19.07.2021 г.) от „Г.Б.“ ЕООД, в която са изложени съображения
за неправилност на първоинстанционното решение. Въззивникът – ищец в
първоинстанционното производство поддържа, че неправилно съдът е приел, че
счетоводството на ищеца е нередовно водено, като се е позовал на разпоредбата на чл.
161 от ГПК, както и че вземането е осчетоводено след отчета за същото вземане, че е
нелогично такава сума да заплати големи такси при положение, че е можел да стори
това по банков път. Посочва, обаче, че искане за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза е направено от ответника с отговора на исковата молба, но със задължение
за ищеца да внесе определения депозит. С молба от 26.04.2021 г. било поискано да
бъде променено определението по чл. 140 от ГПК, но това не било направено.
1
Неправилно били обсъдени и събраните по делото доказателства, тъй като в съдебно
заседание, когато е прието заключение на съдебно-почерковата експертиза, на въпроси
на ищеца, които не били документирани в протокола, вещото лице отговорило, че не й
е известно до момента да има достоверна методика, която да отговори на въпроса по
кое време точно са изписани отделните реквизити на даден документ. Посочва, че от
разпита на свидетеля Василева било видно, че длъжностната характеристика на
ответника по делото, заемаща длъжността инженер строителен надзор, са се включвали
задължения по контролиране и приемане на експерти в дружеството, както и
приемането на техните отчети. Ответникът бил представял отчетите си по
предоставените й служебни аванси с голямо закъснение. Следвало да се отчете, че този
свидетел не се е намирал в трудово правоотношение с дружеството – ищец.
Неправилно районният съд не бил кредитирал показанията на този свидетел, като е
приел, че счетоводството по правната си природа представлявало писмен документ и
то подписан, като с оглед разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 1, т. 3 от ГПК събирането на
тези доказателства било недопустимо. Неясно било как е стигнал до извода, че при
условията на пълно и главно доказване било установено, че имало нарушения при
изплащане на заплатите. Неясно било как в цялост съдът кредитирал показанията на
свидетелите на ответника, като не било обсъдено, че те водят дела с ищеца и тези
показания не били обсъдени подробно както тези на свидетелката Василева. Моли
обжалваното решение да бъде отменено, като в случай, че бъдат установени
съществени нарушения на съдопроизводствентие правила по отношение на
проектодоклада и доказателствените искания на страните, делото да бъде върнато за
ново разглеждане от друг състав на съда или ако такива нарушения не бъдат
установени, то решението да бъде отменено и в цялост. Претендира направените в
двете инстанции разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба вх. №
25142446/24.09.2021 г. от въззиваемия Й. Б. Д., с който заявява, че обжалваното
решение е правилно, тъй като не били допуснати нарушения на процесуалните правила
при обсъждане на събраните доказателства. Моли решението да бъде потвърдено и
претендира разноски за въззивната инстанция.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от
ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Производството по гр.д. № 63421/2020 г. по описа на СРС, 76 състав е
образувано по искова молба, подадена от „Г.Б.“ ЕООД, с която е предявен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите против Й. Б. Д..
Ищецът твърди, че Й.Д. е била в трудово правоотношение с ищцовото
дружество, считано от 25.08.2014 г., като заемала длъжността „експерт строителен
2
надзор“. Твърди, че на 05.11.2018 г. с известие „Телепоща“ ответницата уведомила
работодателя си, че прекратява трудовото правоотношение без предизвестие. Със
Заповед № 4/05.11.2018 г. „Г.Б.“ ЕООД е прекратило трудовото правоотношение с Й.Б.
Данилова на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда. Поддържа, че от
момента на издаване на заповедта за прекратяване на трудовото правотношение
ответницата е следвало да възстанови получените от нея суми, тъй като същите били
дадени с оглед изпълнение на заеманата от нея длъжност. Сумите е следвало да бъдат
възстановени на отпаднало основание (чл. 55, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите). Твърди, че с разходен касов ордер от 29.10.2018 г. на Й.Д. била
предоставена сума в размер на 9944,80 лева – служебен аванс, която сума ответницата
следвало да възстанови. На 08.09.2020 г. по заявление, подадено от „Г.Б.“ ЕООД била
издадена заповед за изпълнение за исковата сума, срещу която длъжникът Й. Б. Д.
възразила. Моли да бъде признато за установено, че Й.Д. дължи на ищеца сумата от
9208,34 лева, представляваща невъзстановен служебен авнас, получен от нея на
29.10.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение. Претендира направените в исковото и в
заповедното производство разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника Й. Б. Д., с който
заявява, че оспорва предявения иск. Поддържа, че не е получавала сумата от 9208,34
лева, като твърди, че на 29.10.2018 г. е получила сумата от 208,34 лева – служебен
аванс, за което бил издаден разходен касов ордер. В представения разходен касов ордер
сумата не била изписана с думи, а само с цифри. Твърди, че сумата била предоставена
за гориво за служебен автомобил и командировка по маршрут София-Перник-Радомир
за участие на 31.01.2018 г. в държавна приемателна комисия, за приемане на обект в гр.
Радомир. Сумата била изразходвана изцяло и отчетена от ответницата. Твърди, че след
прекратяване на трудовия договор, в разходния касов ордер била допълнена цифрата
„9“ в датата на ордера и цифрата „9“ в сумата. Твърди, че към момента на предоставяне
на твърдяната сума, дружеството имало задължения към служителите си и не е имало
налична твърдяната сума в касата. Твърди, че до този момент предоставяните аванси са
били обичайно в размер на 300-400 лева, както и че никога служител не е получавал
като служебен аванс толкова големи суми. Оспорва представения с исковата молба
документ – разходен касов ордер от 29.10.2018 г. с твърдение, че в съдържанието му
има дописване като вместо 208,34 лева било поправено на 9208,34 лева. Моли
предявеният иск да бъде отхвърлен като претендира направените разноски.
В първоинстанционното производство са събрани писмени и гласни
доказателства и е прието заключение на съдебно-почеркова експертиза, от които се
установява следното:
На 25.08.2014 г. между „Г.Б.“ ЕООД и Й. Б. Д. е сключен трудов договор №
3
12/25.08.2014 г., по силата на който ответницата е приела да изпълнява длъжността
„експерт-строителен надзор“. Видно от приета Заповед № 89/31.10.2020 г. е, че Й. Б. Д.
е била командирована в гр. Радомир за участие на ДПК и подписване на Протокол 16,
бл. 4, ж.к. Тракия, като е посочено, че пътуването ще се извърши със служебен
автомобил и са предвидени дневни пари в размер на 10 лева.
На 02.11.2018 г. чрез телепоща Й. Б. Д. е уведомила работодателя си, че
прекратява едностранно трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал.1, т. 2 от
Кодекса на труда, тъй като не е получила дължимите й се трудови възнаграждения.
Уведомлението за прекратяване на трудовия договор е получено от работодателя на
05.11.2018 г. Със Заповед № 4/05.11.2018 г. работодателят „Г.Б.“ ЕООД е констатирал
прекратяване на трудовото правоотношение с Й. Б. Д. на основание чл. 327, ал.1 т. 2 от
Кодекса на труда.
По делото е приет като доказателство Разходен касов ордер, съставен на
29.10.2018 г., в който е отразено, че на Й.Д. е предоставен служебен аванс в размер на
9208,34 лева, който е подписан от съставител (Е. С.) и от ответницата като получател
на сумата. Във връзка с направено оспорване и открито производство по чл. 193 и сл.
от ГПК е прието заключение на съдебно-графическа (почеркова) експертиза. Вещото
лице, изготвило заключението, заявява, че ръкописно изписаната цифра „9“ в датата
29.10.2018 г. и в сумата „9208,34 лева“ в Разходен касов ордел от 19.10.2018 г.
вероятно са изплънени от едно и също лице, но по различно време, както и че в при
изписване на датата и цифрата „9“ в сумата от 9208,34 лева и текста „девет хиляди
двеста и осем лева и 34 ст.“, както и подписите, положени на мястото „съставил“ и
„подпис“ са използвани две химикални пасти (химикалки). При разпита си в
съдебно заседание вещото лице посочва, че изводът, че изписването на посочените
елементи в изследвания документ са по различно време, се основава на натиска в
големината и в топографското разположение, спрямо другите елементи.
Във връзка с твърденията на страните във връзка с обстоятелствата при
получаване на служебния аванс и неговия размер са събрани писмени и гласни
доказателства.
В показанията си свидетелката П.В.В. – служител в счетоводна фирма,
обслужваща „Г.Б.“ ЕООД заявява, че осчетоводява единствено документите, а с касата
се занимавало друго лице – Д.. Установява, че служебните аванси се предоставяли във
връзка с командировки, тъй като работата е свързана с пътувания. Известно й било, че
Й.Д. заема длъжност инженер строителен надзор и като такава е имала задължение да
контролира и наема експерти, трябвало да приема работата им и да представя такива
отчети. Заявява, че е осчетоводявала суми от РКО, като си спомня и процесния
разходен касов ордер. Сумата била малко по-голяма от обикновено, но за този ордер
нямало авансов отчет. Д. представялав отчетите с голямо закъснение. Свидетелката
4
заявява, че знаела, че сумата е следвало да покрие плащане на външни консултанти,
които са по граждански договори. Освен Й.Д. и управителят на дружеството
извършвал такива плащания. Установява, че не е имало отчет за сумата от 208,34 лева,
както и че обичайно сумите при командировка били от около 200-300 лева.
В показанията си свидетелят К.А.Р. установява, че изпълнявал чисто техническа
дейност в „Г.Б.“ ЕООД, като бил консултант по част машинотехнологична. Преди да
започне работа при ищеца, сключил граждански договор с уговорка да му бъде платено
след изпълнение на обекта. Заявява, че той не е получавал служебни аванси, тъй като
работата му била в София, но служителите, които ходели в командировки, получавали
служебни аванси и дневни – неголеми суми. Свидетелят заявява, че не е получавал
суми от Й.Д. и не се е отчитал пред нея за работата си.
В показанията си свидетелят Х.В.В. установява, че е имал граждански договор с
„Г.Б.“ ЕООД и бил включен в списъчния състав на обекти, изпълнявани от фирмата.
Заявява, че не бил получавал служебни аванси, тъй като договорът му бил на база
положени часове. Посочва, че транспортните разходи се поемали от дружеството, като
го возили до съответните обекти, на които упражнявали строителен надзор. По
принцип двама души от фирмата го водели – Й. и Х., които в неофициални разговори
му казвали, че получавали служебни аванси за това. Свидетелят заявява, че не му било
известно, че като външент консултант е следвало да получава парите си от Й.. Тя само
заверявала часовите му справки, които се представяли на управителя и той трябвало да
нареди плащането. Посочва, че за извършена от него дейност е получил два превода по
банков път в началото на дейността му, но не се уточнявало какво точно се плаща.
Казано му било, че това са аванси, които после щели да се изчистят. Това продължило
близо три години, но останали неизчистени сметки. Когато поискал парите си, веднага
бил изключен от списака и така и не ги получил.
От приетите по делото аналитичен дневник, главна книга по сметка 4221 за
подотчетни лица, оборотна ведомост, салда по сметка 501, главна книга по сметка 4211
– персонал трудови договори се установява, че в счетоводството на ищцовото
друщество е отразено, че на подотчетно лице на каса е предоставена сума в размер на
9208,34 лева – служебен аванс на 29.10.2018 г. като в аналитичния дневник сумата е
записана хронологично след осчетоводени отчети от 30.10.2018 г. Установява се от
салдата по сметка 501 – каса в левове, че към 01.10.2018 г. на каса е имало сумата от
9623,01 лева, а към 01.11.2018 г. – 6087,39 лева, като сметката е кредитирана със
сумата от 3917,39 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от ПРАВНА
СТРАНА следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
5
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. Разгледана по същество въззивната жалба е
неоснователна.
Съгласно чл. 55, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите който е получил
нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен
да го върне. Основателността на предявения иск е поставена в зависимост от това по
делото да се установи, че между страните е възникнало облигационно правоотношение,
че ищецът е платил исковата сума в изпълнение на задължение, възникнало по силата
на договор, както и че основанието за плащане е отпаднало (поради прекратяване на
договора).
Не е спорно между страните, а и се установява от събраните по делото
доказателства, че е съществувало трудово правоотношение, в съдържанието на което е
било включено задължение за Й. Б. Д. да изпълнявал длъжността „експерт строителен
надзор“. При изпълнение на задълженията си е била командирована в населени места,
различни от седалището на работодателя или определеното място на работа. Не е
спорно между страните, че на 29.10.2018 г. на Й. Б. Д. е предоставен служебен аванс в
размер на 208,34 лева, за което бил съставен разходен касов ордер, подписан от
ответницата (отговор на исковата молба – л. 21 от гр.д. № 63421/2021 г. по описа на
СРС,76 състав. Установява се, че на 31.10.2018 г. ответницата е била в командировка
въз основа на заповед от работодателя, като е използвала служебен автомобил за
пътуване до гр. Радомир и са определени дневни пари. Не е спорно, а и се установява,
че трудовото правоотношение е прекратено на 05.11.2018 г. на основание чл. 327, ал.1,
т. 2 от Кодекса на труда.
Спорно между страните е извършено плащане на сумата от 9000 лева, като с
отговора на исковата молба освен оспорване на получаване на сумата, ответникът е
оспорил и основанието, на което ищецът се позовава.
С Определение в съдебно заседание, проведено на 12.05.2021 г. е открито
производство по оспорване автентичността на документ по реда и условията на чл. 193
от ГПК (макар и посочено като оспорване съдържанието на документ). Представеният
разходен касов ордер представлява частен свидетелстващ документ, който се не се
ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила, поради което и
съдържанието му не може да бъде предмет на оспорване по чл. 193 от ГПК. В
конкретния случай, обаче, с оглед направеното оспорване с отговора на исковата
молба, ответникът е заявил, че приетия по делото документ е подписан от него, но че
отразеното в него съдържание не съответства на направеното изявление. Това по своя
характер представлява оспорване на автентичността на документа, доколкото
6
ответникът отрича отразеното изявление (че е получил сумата от 9208,34 лева),
съответства на действителното му изявление относно нейния размер. От приетото по
делото заключение на съдебно-графическа експертиза, както и от събраните по делото
писмени и гласни доказателства и въз основа на твърденията на страните се установява,
че на 29.10.2018 г. Й. Б. Д. е получила служебен аванс в размер на 208,34 лева и на
31.10.2018 г. е била в командировка със служебен автомобил в гр. Радомир. Установява
се, че цифрата „9“, както и изписването с думи на получената сума „девет хиляди
двеста и осем лева и 34 ст.) е изписана в различно време и с различна химикална паста,
т.е. налице е дописване в документа. Налице е и несъответствие в отразеното в салдата
по сметка 501 – каса в лева за м. октомври 2018 г., като в началото на периода -
01.10.2018 г. на каса е имало сумата от 9623,01 лева, а към 01.11.2018 г. – 6087,39 лева,
като сметката е кредитирана със сумата от 3917,39 лева. Т.е. в счетоводната сметка не
е отразено плащане на каса на сумата от 9208,34 лева. Освен това, сумата е отразена в
аналитичния дневник по сметка 4221 – подотчетни лица след счетоводни записвания от
30.10.2018 г. Следователно и доколкото разгледани в тяхната съвкупност, събраните
доказателства водят до единствения извод, че е направено дописване и то следва датата
на съставяне на документа (с оглед нехронологично направените записвания по
счетоводната сметка 4221), то и настоящият съдебен състав достага до извода, че
съставения документ – разходен касов ордер е неистински в частта, с която е отразено
получаване на сумата от 9208,34 лева (от които е признато получаването на сумата от
208,34 лева). Първоинстанционният съд правилно е приел, че не следва да кредитира
приетия по делото разходен касов ордер, макар да не е постановил изрично, че го
изключва от доказателствения материал, не е формирал фактически изводи въз основа
на него и е изпратил материалите на Софийска районна прокуратура на основание чл.
194, ал. 2 от ГПК. С пропуска си да се произнесе изрично по направеното оспорване на
документ съдът не е допуснал съществено процесуално нарушение, доколкото това не
се е отразило на крайния извод за неоснователност на предявения иск.
Неоснователни са доводите на въззивника, че с решението си съдът неправилно
е възприел заключението на съдебно-графичната експертиза, неправилно е обсъдил
показанията на разпитаните свидетели. При формиране на фактическите си изводи
относно автентичността на приетия по делото и оспорен разходен касов ордер съдът е
съобразил разпоредбата на чл. 194, ал.1 от ГПК.
Не е допуснато и нарушение на процесуалните правила при допускане на
съдебно-счетоводна експертиза и отмяна на определението. Действително, с отговора
на исковата молба ответинцата Й. Б. Д. е направила искане да бъде допусната съдебно-
счетоводна експертиза, която да отговори на следните въпроси: имало ли е ищцовото
дружество към дата 29.10.2018 г. налични парични средства в размер на 9208,34 лева,
осчетоводен ли е служебен аванс в посочения размер, има ли данни за предоставяне на
служебен аванс в размер на 208,34 лева, какви служебни аванси (в какви размери са
7
предоставени на служители в период от една година преди 29.10.2018 г., заплащани ли
са редовно трудовите задължения на служителите. С определение по чл. 140 от ГПК №
20095696/15.04.2021 г. съдът е допуснал служебно съдебно-счетоводна експертиза като
поставените задачи са каква сума и кога е осчетоводена от дружеството (с оглед
проблемния разходен документ), как е предадена на ответника – по банков път или на
ръка, осчетоводени ли са разходи за транспорт, съобразно посоченото в отговора,
имало ли е неплатени трудови задължения (отново съобразно посоченото в договора).
Правилно при служебно формулиране на задачи към съдебно счетоводна експертиза
съдът е възложил тежестта за разноските на ищеца, тъй като в него тежест е да
установи, че е извършил плащане на исковата сума, като е съобразил правилото на чл.
154, ал. 1 от ГПК. Независимо от горното следва да се посочи, че за обстоятелствата,
които е следвало да бъдат установени със съдебно-счетоводна експертиза, са събрани
писмени доказателства, представени от ищеца, поради което и тя не е била необходима
за правилното решаване на делото.
Правилно и въз основа на всички събрани по делото доказателства
първоинстанционният съд е приел, че не се установява извършено плащане на сумата
над 208,34 лева до 9208,34 лева (9000 лева) и само на това основание предявеният иск
се явява неоснователен.
Независимо от това, следва да се посочи, че са правилни и изводите на съда
относно това, че освен че не се установява плащане на сумата от 9000 лева, то не се
установява и основанието, на което това е направено. Правилни са изводите на
първоинстанционния съд, че в трудовите функции на ищцата не е включено
задължение за извършва плащане на възнаграждения на външни консултантни (така
както се твърди от ищеца). От събраните по делото гласни доказателства не се
установява, че такива функции са били възлагани фактически на ответника.
Следователно, не би могло ищецът да претендира връщане на сумата на отпандало
основание на основание чл. 55, ал.1 от Закона за задълженията и договорите при
прекратяване на трудовия договор, доколкото не се установява, че даване на такава
сума е във връзка с него. Не се установява и друго основание, на което такава сума да е
плащана.
Неоснователен се явява и предявеният иск в частта, с която се претендира сума
в размер от 208,34 лева, за която страните не спорят, че е получена от ответницата и за
която не се установява да е отчетена от нея. Служебният аванс е предоставен на Й.Д. е
във връзка с изпълнение на трудови функции. Неотчитането на използваните суми за
изпълнение на трудови функции, за които е предоставен, представлява неизпълнение
на задължения по трудовия договор. С прекратяване на трудовото правоотношение не
отпада задължението да бъде направен такъв отчет, но претенцията за връщане на
неотчетените суми следва да се основава на договорно, а не на извъндоговорно
8
основание.
По изложените съображения, предавеният иск с правно основание чл. 55, ал.1
от Закона за задълженията и договорите се явява неоснователен, а обжалваното
решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК въззивникът следва да бъде
осъден да заплати на въззиваемата сумата от 800 лева, представляваща направени
разноски за адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция.
Предвид на изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 20151979/06.07.2021 г. по гр. д. №
63421/2020 г. по описа на СРС, 76 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „Г.Б.“ ЕООД, ЕИК – ****, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. **** да заплати на Й. Б. Д., ЕГН-
**********, от гр. София, ж.к. Симеоново, ул. **** сумата от 800 лева,
представляващи направени във въззивното производство разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му пред Върховен касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9