РЕШЕНИЕ
№40/13.4.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Девня, 13.04.2020 г.
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично съдебно заседание на двадесет и седми
февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯН НИКОЛОВ
при протоколист
Ивелина Маркова, като разгледа
докладваното НАХД №11/2020 г. по описа на РС Девня, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от „Р. т.” ЕООД , ЕИК ******** представляван от управителя Й. Я. П. срещу Наказателно
постановление №485028-F530111 от 17.12.2019г.,
издадено от Началник отдел „Оперативни дейности” при ТД на НАП Варна , с което
на въззивника е наложено
наказание
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 800.00
лв. на основание чл.185 ал. 1 от ЗДДС за нарушение по чл.33
ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на Министъра на финансите.
Въззивникът
не оспорва приетата от наказващия орган за
установена фактическа обстановка но в подадената жалба
и в с.з по същество моли съда да отмени атакуваното НП или при условията на
алтернативност да намали размера на наложената имуществена санкция, поради
обстоятелството , че при съставянето на АУАН и при издаването на НП са
допуснати множество нарушения на процесуалните правила и не е съобразена
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
В с.з жалбоподателя не се явява лично , а изпраща процесуален представител
,който поддържа изразеното в жалбата становище.
Въззиваемата
страна – ТД на НАП Варна , редовно призована, изпраща представител.По същество
изразяват становище , че НП е правилно и законосъобразно , като молят съда
същото да бъде потвърдено изцяло.
Съдът, въз основа императивно вмененото задължение за цялостна проверка
на издадения акт по отношение законосъобразността, обосноваността и
справедливостта на наказателното постановление направи следните фактически и
правни изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения
срок и е приета от съда за разглеждане/ НП е получено от въззивника на
06.01.2020г. , а жалбата е депозирана на 08.01.2020г/.
Относно компетентният орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентния
орган – Началник отдел „Оперативни дейности” при ТД на НАП Варна
съгласно правомощията му по
Заповед № ЗЦУ-ОПР 17/17.05.2018г. на изпълнителния директор на НАП.
Относно законосъобразността на обжалвания административен
акт:
Съдът
след служебна проверка констатира, че обжалваното наказателно постановление и
акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е
издадено, съдържат всички необходими реквизити посочени в нормите на чл. 42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН,
наказателното постановление е издадено в предвиденият в чл. 34 ал.3 от ЗАНН срок,
налице е правилна квалификация на нарушението и наложената санкция е определена
в границите, предвидени за съответното нарушение,поради което не страдат от процесуални нарушения.
Относно
обосноваността на обжалваното наказателното постановление.
Констатираните
в акта за установяване на административно нарушение фактически обстоятелства не
се оспорват от въззивника.
Съдът,
след преценка на становището на въззивника, становището на въззиваемата страна
и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна
следното:
На 01.12.2019г.
служители при ТД на НАП Варна извършили проверка на търговски обект – магазин
за хранителни стоки , находящ се в с.Б.. , общ.В. .., обл.В..При проверката
установили , че в обекта имало въведен в експлоатация ЕКАФП с наличен дневен оборот
в размер на 179.70 лв. в брой.Фактическата наличност в касата била в размер на
1292.00 лв., съгласно изготвен опис на паричните средства в касата към момента
на започване на проверката.Установената промяна в касовата наличност –
положителна разлика в размер на 1112.30 лева и представлява въвеждане на пари в
касата , която не е отразена на фискалното устройство в момента на извършването
и.Проверяващите преценили , че била нарушена разпоредбата на чл.33 ал.1 от
Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ, като въззивника – „Р. т.” ЕООД не изпълнил
задължението си , извън случаите на продажби да отбележи всяка промяна на
касова наличност на фискалното устройство чрез операциите „служебно въведени” и
„служебно изведени” суми и бил съставен АУАН.АНО - Началник
отдел „Оперативни дейности” при ТД на НАП Варна преценил , че въззивника е извършил вмеменото му
нарушение и издал атакуваното НП.
Съдът,
счита че извършването на посоченото административно нарушение от страна на
въззивника е доказано по безспорен и категоричен начин. Данъчния орган е при
извършването на проверката е установил промяната в касовата наличност ,
представляваща въвеждане на пари в касата , така и липсата на отразяване на
тази операция във фискалното устройство , което било налично в обекта.Така
извършеното нарушение се доказва по безспорен начин както от събраните в хода
на съдебното следствие доказателства- свидетелските показания , така и от прочетените
и приобщени по реда на чл.283 от НПК доказателства, съдържащи се в материалите
по АНП.
По
отношение на наложената санкция съдът счита , че същата правилно е определена съобразно
разпоредбата на чл.185 ал.1 вр. ал.2 от ЗДДС.Предвидената в тази
законова разпоредба санкция е имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лева. При определяне размера на
санкцията съдът съобрази както смекчаващите , така и отегчаващите вината на
нарушителя обстоятелства.Като смекчаващо вината обстоятелство съдът прецени
липсата на доказателства за извършени други нарушения от въззивника.Като
отегчаващо вината обстоятелство съдът прецени факта , че въззивникът със своите
действия е спомогнал за нарушаването на данъчните закони , което е довело до
засягане на държавния интерес при събирането на приходи в бюджета.Определената
от АНО имуществена санкция -800 лева е в размер малко над минималния и отговаря
на тежестта на извършеното нарушение.
Липсват данни и
доказателства от АНО да е направена преценка за приложимостта на чл.28 от ЗАНН, съгласно ТР №1/2007г.Съдът счита , че
следва да изпълни задължението си и да направи такава преценка. Тази преценка е
задължителна, независимо дали нарушението е формално или резултатно. Формалните
нарушения не са изключени от приложното поле на чл.28 от ЗАНН .След като се запозна с всички факти и доказателства по
делото съдът счита, че конкретното нарушение не е маловажен случай по чл.28 от ЗАНН и правилно АНО е издал атакуваното НП, с което на въззивника е била
наложена имуществена санкция в размер на 800 лева.Очевидно е налице ниска
обществена опасност на дееца – за същият няма данни да са издавани НП за
нарушения Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ.Очевидно е обаче , че извършеното деяние е с висока степен на обществена
опасност , тъй като с него е засегнат държавния интерес при събирането на
приходи в бюджета, което пък от своя страна е пречка за приложението на
разпоредбата на чл.28 ЗАНН в конкретния случай.
При
изложените съображения, съдът намира
констатацията на наказващия орган относно осъществено от въззивника
нарушение по чл.33 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118 ал.4 от ЗДДС за доказани, правилни и законосъобразни и следва да бъде ангажирана
административно-наказателната отговорност на въззивника като наказателното постановление бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление №485028-F530111 от 17.12.2019г.,
издадено от Началник отдел „Оперативни дейности” при ТД на НАП Варна , с което
на въззивника „Р. т.” ЕООД , ЕИК ********** представляван от
управителя Й. Я. П. е наложено наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в
размер на
800.00 лв. на основание чл.185
ал. 1 от ЗДДС за нарушение по чл.33 ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на
Министъра на финансите.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване, пред Административен съд Варна в 14-дневен
срок от съобщаването до страните.
След влизане в сила на съдебното
решение, административно-наказателната преписка да се върне по компетентност на
ТД на НАП Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :