МОТИВИ КЪМ
ПРИСЪДА ПО ВНОХД № 850/2019г. по
описа на ВОС
Предмет на въззивното
производство е присъда по НОХД№367/2018г. на РС – Девня на 17.06.2019г., с която подсъдимия И.И.П. ЕГН: ********** *** е признат за виновен в това, че :
-на
23.10.2017 г. в гр. Девня, обл. Варна, противозаконно унищожил чужди движими
вещи – стъклопакет 20 мм. с размери 1,6/0,65 м. на „външна двукрила отваряема
врата“, на стойност
57,41 лв., стъкло единично 6 мм. 1,6/0,65 м., 11 пана с размери 48/8 с.,
стъклодържач 4 м., стъкло с размери 1,6/0,65 м. и 2 броя стъклодържачи на „две
двойни вътрешни отваряеми врати“ на стойност 120,27 лв., всичко на стойност
177,68 лв., собственост на „Солвей Соди“ АД, гр. Девня, поради което и на основание
чл. 216
ал. 1
вр. чл. 54 от НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от ТРИ
МЕСЕЦА, което на основание чл. 66 ал. 1 от НК е отложено с изпитателен срок от
ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
-
на 23.10.2017 г. в гр. Девня, обл. Варна, в административната сграда на „Солвей
Соди“ АД, гр. Девня, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието по
своето съдържание се отличава с изключителна дързост, поради което и на осн.
чл. 325 ал. 2 вр. ал. 1 от НК вр. чл. 54 от НК му е наложено наказание
„Лишаване от свобода” за срок от ТРИ МЕСЕЦА, което на
основание чл. 66 ал. 1 от НК е отложено с
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
С присъдата на основание чл. 23 от НК на подсъдимия е
определено общо най - тежкото наказание, а именно - „Лишаване от свобода” за срок от ТРИ МЕСЕЦА, което на основание чл. 66 ал. 1 от НК е отложено
с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ,
считано от влизане на присъдата в сила.
Въззивното
производство е образувано по жалба от адв.С.И. *** в качеството му на
защитник на подсъдимия П.. Твърди се, че
присъдата е постановена в нарушение на
закона, като има противоречиви изводи относно съставомерността и
виновността на деянието, което от своя страна представлява нарушение на правата
на подсъдимия и води до отмяна на атакувания съдебен акт. Излага се , че
липсват доказателства за извършено престъпление наказуемо по чл.325 от НК от
страна на подсъдимия, като се твърди, че същят е бил лишен от възможност да
напусне сградата на ,,Соловей Соди,, при положение , че той е искал това.
Излага се, че размерът на щетата е в
размер на 177лева, която е възстановена изцяло от подсъдимия. Моли се за отмяна
на съдебният акт.
В
съдебно заседание адв.И. доразвива защитната си позиция, като излага отново, че
съставът на чл.325 от НК не е осъществен от страна на подзащитният му – предвид
събраните по време на съдебното следствие
доказателства. Моли в тази част подсъдимия да бъде оправдан. По
отношение на деянието по чл.216 от НК излага, че предвид размера на причинената
щета и обстоятевствата при които е извършено деянието то случаят е маловажен и
следва да бъде квалифициран като деяние наказуемо по чл.216 ал.4 от НК и
съответно подс.И. да бъде признат за виновен по този текст от закона.
Представителят на въззивната прокуратура излага, че
присъдата е правилна и законосъобразна и следва да бъде потвърдена.
В последната
си дума подсъдимият излага, че е бил заключен в тясно пространство и че
единственият начин да напусне сградата на завода е бил като счупи стъкло за да
излезе навън- въпреки, че е помолил няколкократно да бъда пуснат. Излага, че е
вазстановил причинените щети.
По реда и със способите предвидени в НПК се
установява следната фактическа обстановка, а именно:
На 23.10.2017г. сутринта пред
административната сграда на „Солвей соди“АД гр. Девня, намираща се в
промишлената зона на гр. Девня започнал протест на жители на с. Чернево срещу изграждането от
страна на дружеството на депо за неопасни отпадъци в землището на селото. На
протеста присъствали и членове на инициативния комитет, създаден с цел
недопускане на изграждането на депото, сред които бил и подс. И.И..
Тъй като пред сградата на „Солвей
соди“АД започнали да се струпват много хора, на място били изпратени полицейски
служители от РУ – Девня с цел опазване на обществения ред и недопускане на
нарушения. Имало и журналисти от различни медии.
Протестиращите скандирали срещу
ръководството на дружеството, като част от тях в това число и подсъдимия се
насочили към централния вход на административната сграда и настоявали да влязат
вътре и да се срещнат с изпълнителния директор на дружеството С.Н.. Пред
вратите се намирали полицейски служители и служители на охранителната фирма на
дружеството, които не допускали протестиращите вътре.
Подсъдимия се намирал сред протестиращите,
като се чували викове „Майка ви стара, слизайте, стига сте се крили като
мишки“.
Първоначално протестиращите не били приети от изпълнителния директор, но
след пристигането и намесата на кмета на Община Девня в сградата били допуснати
свид. В.Г. – Председател на инициативния комитет, подс. И.И.П. и свид. К.М..
След като влезли във фоайето на сградата кметът на гр.Девня – св.С.Ш. им
съобщил, че изпълнителния директор ще се срещне само с един от тях. За да се
срещне с ръководството на завода се качил свид. В.Г. заедно с кмета на града.
Подсъдимия останал във фоаето на сградата, като не можел да излезе навън, нито
да влезе вътре навътре, тъй като вратите били заключени. Ядосан от този факт,
както и за това, че не е допуснат до срещата
подс. П. поискал да излезе навън и помолили на висок глас да отключат
вратите за да излезе. Това обаче не било сторено от охраната на завода. Тогава
подсъдимия взел един оранжев конус, който се намирал до банкомата, находящ се
във фоайето на сградата и го размахвал го нанесъл няколко удара по стъклата на
вратите, които се намирали от вътрешната страна /т. нар. междинни врати/. След
намеса на охраната подсъдимия оставил конуса, но продължил да вика и да
ръкомаха искайки да бъде пуснат да напусне сградата. Той започнал да обикаля
нервно из фоайето, като излязъл в междинното пространство между двете врати и
отново взел два оранжеви конуса. С
единия от тях счупил стъклото на дясната вътрешна врата, хвърляйки го срещу
нея, а замахвайки с другия счупил стъклото на външен неотваряем прозорец,
намиращ се вляво от външната врата. След това протестиращите отвън граждани,
чрез силно издърпване отворили плъзгащата се външна врата и подс. П. излязъл
извън сградата. Действията му били възприети от всички присъстващи лица –
протестиращи граждани, полицейски служители, охранители.
След проведената среща между свид. В.Г.,
кмета на Община Девня и изпълнителния
директор на „Солвей соди“АД протеста приключил и протестиращите се разотишли.
На същия ден бил направен оглед на местопроизшествието
и фотоснимки.
В резултат на действията на
протестиращите включитено и на подс. П. били унищожени следните вещи: стъклопакет 20 мм. с размери 1,6/0,65 м. на
„външна двукрила отваряема врата“, на стойност
57,41 лв., стъкло единично 6 мм. 1,6/0,65 м., 11 пана с размери 48/8 с.,
стъклодържач 4 м., стъкло с размери 1,6/0,65 м. и 2 броя стъклодържачи на „две
двойни вътрешни отваряеми врати“.
От изготвената видео – техническа и
лицево - идентификационна експертиза се установява следното:
1.
След
извършен преглед на видеофайла с име „Administration
Turniket 23102017_7“
/находящ се на USB устройство, предадено
доброволно от свид. Кръстев/ се установило, че той е цифров презапис от
оригиналните файлове, записани върху твърдия диск на видео – охранителната
система на „Солвей соди“АД. Не са установени следи от манипулация/намеса върху
записаната информация.
2.
След
извършен преглед на видеофайл с име „IMG_4006“ /находящ се на
същия носител/ се установило, че той е цифров презапис от оригиналните файлове,
записани в паметта на мобилен телефон, с който е презаснет възпроизведен на
монитор видеозапис. Установени са следи от манипулация/намеса върху записаната
информация.
3.
От
извършения преглед на 1 бр. DVD-R „@work“
/предоставен от „Нова Броудинг Кастинг груп“АД/ се установило, че той е цифров
обработен презапис от оригиналните файлове, записани върху записващо
устройство. Установени са следи от манипулация/намеса върху записаната
информация.
4.
Резултата
от сравнителния анализ, проведен от вещото лице позволява да се направи извод,
че на горепосочените фотокопия /сн. от 1 до 58/ е заснето едно и също лице,
посочено като подс. И.И.П..
Изслушано в с.з. пред
първоинстанционния съд вещото лице уточнява, че двата записа, находящи се на
предоставеното USB устройство - име „Administration Turniket 23102017_7“ и име „IMG_4006“
се припокриват, като същите са с абсолютно идентично съдържание. Уточнява,
че няма как да има нещо изрязано или
добавено на записа от мобилния телефон, предвид идентичността му с този от
оригиналните файлове, както и че е приел
наличието на следи от манипулация/намеса върху два от изследваните файла,
предвид факта, че същите са презапис на оригинални записи.
При постановяване на мотивите си
първоинстанционния съд е приел, че случилото се пред
и в административната сграда на „Солвей соди“АД гр. Девня на 23.10.2017 г. е безспорно установено, тъй като има очевидци на станалото, които доказват, че подсъдимият е автор на деянията описани в
обвинителния акт, а именно свидетелите К.К.,
К.Г., Д.П., А.С.,М.С.,С.С., Н.Я,И.В., В.С., както и че всеки един от тези свидетели заявява, че е видял
подс. П. да чупи стъкла. Кредитирал е показанията на тези свидетели, тъй като е приел, че
те са непосредствени, последователни, логични, взаимно непротиворечиви и кореспондират помежду си. Приел е също, че с изложеното от тези свидетели е в унисон и с видео – техническата и лицево – идентификационната
експертиза приета по делото, както и че счупването
на повече от едно стъкло, ритането, блъскането и замерянето на стъклените врати
и прозорци ясно сочи, че подсъдимият е сторил това в изблик на гняв и
невъздържаност, а не за да излезе навън.
Настоящият състав обаче счита, че жалбата е частично основателна и
подсъдимия следва да бъде признат за
невинен и оправдан по предявеното му
обвинение по чл.325 ал.2 вр. ал.1 от НК, а по отношение на второто обвинение
намира, че същото следва да бъде квалифицирано като маловажен случай , като
подсъдимия бъде признат за виновен по чл.216 ал.4 от НК.
Това е така , тъй като намира, че по отношение на
обвинението по чл.325 ал.2 вр. ал.1 от НК по делото не се събрани достатъчни и
безспорни доказателства подсъдимия да е извършил това вменено му престъпление.
Вярно е че по делото са разпитани множество свидетели
, но разпитани по време на съдебното
следствие пред първоинстанционния съд, нито един от тези свидетели не уточнява
действията които е извършил подсъдимия /различни от чупенето на стъклените
прегради/ които да са били непристойни , грубо нарушават обществения ред и в
същото време по своето съдържание да се
отличават с изключителна дързост.
Всички свидетели посочени в мотивите на съда /К.К., К.Г., Д.П., А.С.,М.С.,С.С.,
Н.Я , И. В. , С./ обясняват , че подсъдимия е бил в групата протестиращи, като
в един момент е имало викове от страна на тази група насочена към ръководството
на завода по повод намерение да бъде изградено сметище в района на с.Чернево,
като част от тези протестиращи са били по агресивни и активни в искането си да
се срещнат с ръководството на завода. В същото време обаче, както част от тези
свидетели, така и свидетелите К.М., В.Г., П. Хр.уточняват, че ръководството
/директора/ на завода първоначално се е съгласило да приеме част от
протестиращите, а именно трима души сред които и подсъдимия, които са били
допуснати във фоаето на завода, като там е отишъл и кмета на гр.Девня. В
последствие на среща е бил поканен само един от протестиращите, докато
останалите сред които и подсъдимия са били затворени /заключени/ между две
врати в стъклена преграда и въпреки тяхното желание да излязът навън или да
бъдат пуснати вътре в административната сграда, за определен период от време
никой не им е отворил. Това от своя страна е амбицирало и накарало подсъдимия в
знак на протест срещу тези действия на охраната на завода да счипи стъклената
преграда и по този начин да излезе навън.
Внимателния анализ на доказателствата по делото установява, че подсъдимия действително е бил
много активен по време на митинга в защита на гражданската позиция на жителите
на с.Чернево, като в същото време обаче не следва да бъдат пренебрегвани
действията на охранителите на завод ,,Соловей Соди,, изразяващи се в
заключването на вратите водещи навън и навътре на фоаето в което се е оказал
подсъдимия, като въпреки неговото желание да бъде пуснат да излезе навън за
определен /не кратък/ период от време никой от тези охранители не е изпълнил
молбата му.
Не може да се приеме с оглед събраните по делото
доказателства, че на митинга, който е бил разрешен по съответния ред
поведението на подсъдимия е било такова, че да осъществява признаците на
престъпление по чл.325 ал.2 вр. ал.1 от НК. В тази насока няма убедителни и
категорични доказателства които да
мотивират съда да стигне до извод за осъществен
квалифицирания състав на хулиганство. Вярно е , че подсъдимия е имал по
агресивно поведение при изразяване на своята гражданска позиция, но това
поведение не покрива състава на чл.325 ал.2 от НК и в частност да е налице
изключителна дързост.
За да бъде осъществен състава на този токст и изключителна дързост е налице, когато в много груба форма се
засягат интересите на обществото или личността и упорито не се прекратяват, изразяват пренебрежително отношение към
обществения ред или към други обществени или лични интереси. С тях се
скандализира обществото, изразяват грубо нахалство или тежко оскърбление. В
този смисъл следва съдът да изследва фактическия състав на хулиганството, като
се посочват конкретни действия и
съображения, които квалифицират деянието, като престъпление по чл.325 ал.2 от НК и в частност извършено при изключителна дързост.
В случая както беше посочено по горе тези признаци не
са налице – нито обществото е скандализирано, нито има грубо нахалство или
тежко оскърбение още повече няма упорити продължаващи действия, които не са
били прекратени.
Съгласно установената съдебна практика и с оглед
разпоредбата на чл.303 ал.2 от НПК за да бъде признат определен подсъдим за виновен следва да са
налице такива доказателства , които от своя страна по несъмнен начин да установяват всички
елементи на състава на
инкриминираното престъпление и когато
такива доказателства липсват , то за съда има само една възможност, а
именно да признае подсъдимия за невинен
и да го оправдае по възведеното му обвинение - в случая за осъщетвен състав на
чл.325 ал.2 вр. ал.1 от НК.
Настоящият съдебен състав намира, че показанията на
разпитаните по делото свидетели и косвените доказателства събрани по делото не
са достатъчни за установяване на
авторството на деянието наказуемо по чл.325 ал.2 от НК от страна на подсъдимия,
тъй като не се образува такава логическа
връзка, че да се изключва всякаква друга възможност.
Намира, че присъдата на първоинстанционния съд е
постановена и в нарушение на
императивната разпоредба на чл.303 ал.1 от НК изключваща възможността присъдата
да почива на предположения, тъй като, както беше отбелязано по горе,
доказателствата кредитирани от първоинстанционния съд и приети от него, че
доказват вината на П., настоящият
състава намира за недостатъчни за постановяване на осъдителна присъда по чл.325
ал.2 вр. ал.1 от НК.
По отношение на престъплението по чл.216 ал.1 от НК за което подсъдимия има възведено обвинение:
Настоящия съдебен състав намира, че действително подс.П.
е извършил деяние осъществяващи признаците на чл.216 от НК, но намира, че по
своята същност случаят е маловажен, поради което и прие че същия е осъществил
състава на чл.216 ал.4 от НК.
Съгласно разпоредбата на чл.93 т.9 от НК деянието представлява маловажен случай, когато степента на обществената му
опасност е по-ниска в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид с оглед липсата или незначителността на вредните последици, или
с оглед на други смекчаващи обстоятелства. Преценката по този въпрос се
извършва с оглед фактическите данни по
делото, отнасящи се до начина на извършване на деянието, вида и стойността на
предмета му, вредните последици, данните за личността на дееца и всички други
обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност и
моралната укоримост на извършеното.
Маловажността следва да се преценява с
оглед критериите, посочени в чл.93 т.9 от НК като значение има както ниската
оценка на щетата, така и другите вредни последици от деянието, обстоятелствата,
характеризиращи деянието и дееца.
В случая следва да се има предвид
времето на извършване на деянието - в светлата част на денонощието по време на
организиран митинг срещу изграждането на площадка за отпадъци, мястото -
административната сграда на завод в гр.Девня, стойността на увреденото
имущество-177.68лева /възстановена щета/, незначителността на вредните
последици, механизма на осъществяване на престъпното деяние, като в конкретния
случай следва да се имат предвид и причините и подбудите за извършване на
деянието, а именно затварявеното на извършителя в определено пространство между
стъклени прегради въпреки неговото несъгласие – противно на волята му, което
обстоятелство в случая е особено важно и което на практика е станало причина за
извършване на деянието от страна на подсъдимия.
Тези обстоятелства могат да мотивират и позволят извод, че
случаят представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други
типични, обикновени случаи на престъпления от този вид.
Нещо повече, настоящия съдебен съсатав
намира, че предприетите от подсъдимия действия по разбИ.е на стъклената
преграда се явяват средство за осигуряване на физически достъп до място в което
той не е лишен от правото си на свободно предвижване – гарантираното му от
закона.
От друга страна установени фактически
данни за личността на подсъдимия позволяват да се направи извод за добро негово
поведение- видно от приложената по делото характеристика /л.88 ДП/
С оглед изложеното настоящия съдебен
състав намира основания да
преквалифицира деятелността на подсъдимия от по чл. 216, ал.1 от НК в
по-леко наказуемия състав по чл.216 ал.4 от НК.
Предвид на гореизложеното на чл.334 т.2, вр.
чл.336, ал.1, т.3 от НПК настоящият състав отмени частично постановената от
първоинстанционния съд присъда с която
подс. П. е бил признат за виновен в
извършване на престъпления по чл.325 ал.2 вр. ал.1 от НК и по чл.216 ал.1 от НК, като го призна за невиновен в това
на на 23.10.2017 г. в гр. Девня, обл.
Варна, в административната сграда на „Солвей Соди“ АД, гр. Девня, да е извършил
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото, като деянието по своето съдържание да се отличава с
изключителна дързост – престъпление по чл. 325
ал. 2 вр. ал. 1 от НК, поради което и на основание чл.304 НПК го ОПРАВДАВА по това
обвинение.
Измени
и присъдата на първоинстанционния съд в частта, с която подс. П. е признат за
виновен в извършване на престъпление по
чл.216 ал.1 от НК, като го преквалифицира по чл.216 ал.4 от НК приемайки, че
случаят е маловажен, поради което и предвид предпоставките в закона на основание чл.78а от НК го освободи от наказателна отговорност и му наложи администравитвно наказние – ГЛОБА в размер на 1000 /хиляда/
лева. Потвърди присъдата в останалата й
част.
Водим от горното, съдът постанови нова присъда.
Председател :
Членове: