РЕШЕНИЕ
№ 197
гр. Смолян , 18.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на петнадесети юни,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Райна Русева
при участието на секретаря Татяна Кишанова
като разгледа докладваното от Райна Русева Гражданско дело №
20215440100222 по описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид следното
Предмет на делото са предявените искове от ищеца С. М. Г. с правната
квалификация на чл. 178 ал.1, т. 3 вр.чл. 187 ЗМВР, както и иск по чл. 86 от ЗЗД срещу
ответника Главна Дирекция „****” при МВР гр.София, за заплащане на сумата в размер на
2150,99 лева[1]главница, представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за
положен и незаплатен извънреден труд за периода от 01.01.2018г. до подаване на исковата
молба, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до изплащане на
вземането, 297,83 лева – мораторна лихва върху дължимата сума за извънреден труд.
Твърденията на ищеца са, че е в служебно правоотношение с ответника, като изпълнява
работа като командир на екип в група "Пожарогасителна и спасителна дейност" за периода
от 01.01.2018г. и до настоящия момент, като и му се дължи допълнително възнаграждение за
положен от него и незаплатен нощен труд за процесния период /с допуснатото изменение на
претенциите/.
В съдебно заседание за ищеца адв.П. поддържа исковете в размера им съобразно
допуснатото изменение/. Представя и писмена защита.
За ответната страна, редовно призована, не се явява представител в съдебно заседание.
Постъпила е писмена защита, чрез юриск.С., с която се заявява становище за отхвърляне на
исковете.
С постъпилия в срока по ГПК отговор от ответника, исковете се оспорват. Прави се
1
възражение за погасяване на претенциите по давност за част от процесния период. По
същество, ответната страна излага също възражения, че НСОРЗ се прилага за работници и
служители по трудово правоотношение. нито в ЗДС, нито в ЗМВР има препращане към
нормите на КТ. Ищецът е държавен служител и неговото служебно правоотношение е
уредено в специалния ЗМВР. Няма основание да се приложи общата разпоредба за
структурата и организацията за работната заплата, а единствено специалната разпоредба на
чл.187, ал.1 и ал.3 от ЗМВР и издадената Наредба в изпълнение на същия закон. Освен това,
в ЗМВР е разграничен нощния от извънредния труд, допълнителното възнаграждение за тях
се изплащат по различен ред и размера им е регламентиран в различни нормативни актове.
Положеният от ищеца нощен труд е правилно отчетен и правилно е определено
допълнителното възнаграждение и е заплатено. Ищецът не представя доказателства за
надхвърляне на нормочасовете. Претенцията за лихва се явява неоснователна, предвид
изложените доводи за неоснователност на главния иск.
Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба, отговора на ответника,
становището на процесуалния представител на ищеца, писмените защити на страните,
и като обсъди събраните по делото писмени доказателства, намира исковете за
ОСНОВАТЕЛНИ по следните съображения:
В разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР е установено, че брутното месечно
възнаграждение на държавните служители, работещи в МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Според чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР към
основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни
възнаграждения за извънреден труд.
По силата на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР Нормалната продължителност на работното
време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна
работна седмица. Нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за
всеки 24-часов период. Нощен е трудът, който се полага между 22,00 и 6,00 ч. Според ал.3 на
същата разпоредба работното време на държавните служители се изчислява в работни дни –
подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период.
Съгласно чл.187, ал.4 от ЗМВР при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност
на работното време през нощта по ал. 1. В ал.7 на чл.187 от ЗМВР е предвидено, че работата
извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с допълнително
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период.
Извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно
възнаграждение.
В чл.187, ал.10 от ЗМВР е регламентирано, че редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
2
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 се определят с наредба на министъра на вътрешните
работи.
С издадените Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014 г., Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015 г., и
Наредба № 8121з-776 / 29.07.2016 г. се предвижда работа на смени с полагане на труд през
нощта между 22. 00ч. и 6. 00ч., максимално 8 часа за всеки 24- часов период. След
посочените Наредби са издадени Наредба № 8121з-908 от 2.08.2018 г. за условията и реда
за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи за научна степен, за полагане на труд през
нощта от 22,00 до 6,00 ч., за полагане на труд на официални празници, за времето на
разположение и за изпълнение на специфични служебни дейности, като с последната се
отменя Наредба № 8121з-1059 от 26.09.2019 г. за условията и реда за изплащане на
допълнителни възнаграждения на държавните служители за научна степен, за полагане на
труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето
на разположение.
Според разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014 г. /в сила от
19.08.2014 г. до 02.08.2016 г. / при сумирано отчитане на работното време се прилага
коефициент 0. 143 на общия брой часове положен труд между 22. 00ч. и 6. 00ч. за отчетния
период. В издадените впоследствие Наредби
След отмяната на цитираните Наредба от 2015г., както и от 2016г. в частта на посочените
разпоредби в Решение №16766/10.12.201 г. по адм.д № 8601/2019 г. на ВАС и предвид това,
че с Наредбата по чл.187, ал.10 от ЗМВР не е посочен коефициента за отчитане на нощния
труд, именно защото ЗМВР препраща към Кодекса на труда и издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове, то следва отношенията между страните да се уреждат от
цитираната Наредба от 2014г., която както се посочи по- горе в чл. 31, ал. 2 предвижда
правилото за превръщане на нощните часове в дневни с коефициент 0. 143.
Съгласно чл.188, ал.2 от ЗМВР държавните служители, които полагат труд за времето от
22 и 6 часа се ползват със специалната закрила на Кодекса на труда по отношение
разпоредбите, отнасящи се за нощния труд и Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, като подзаконов нормативен акт, издаден за приложението на КТ. В ал.2
на чл.9 от цитираната Наредба за структурата и организацията на работната заплата е
предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат
в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. При това, положения от ищеца нощен труд подлежи на
възмездяване чрез преизчисляване с коефициент 1,143 за процесния период.
Ако се изключи приложението на правилата на КТ и издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове с оглед горните доводи, би довело до различно прилагане
на правилата, касаещи извънредния труд спрямо държавния служител в МВР и спрямо
работниците и служителите, чиито правоотношения се уреждат от правните норми на
Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Следва
да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл.67, ал.3 от ЗДСл минималните и максималните
размери на основните заплати по нива и степени, размерите на допълнителните
3
възнаграждения по ал. 7, т. 1 – 5, както и редът за получаването им се определят с наредба
на Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото
законодателство.
По горните доводи съдът намира, че исковете подлежат на уважаване, като изцяло следва
да се възприеме приетото по делото заключение по назначената съдебно- счетоводна
експертиза.
Вещото лице по експертизата изяснява, че ищецът С. М. Г. е в служебно правоотношение с
ГД „***“, възникнало на основание ЗМВР и заема длъжността командир на екип в група
„***“ в РС „***“ – Смолян към Регионална дирекция „***“ при Главна дирекция „***“ при
МВР София. Поради характера на заеманата длъжност, ищеца полага труд на смени при 24-
часов режим на работа въз основа на изготвени графици при сумарно отчитане на
отработеното време за всяко тримесечие.
Нормалната продължителност на работното време е установена в чл. 136 от КТ, като през
деня е 8 часа, през нощта е 7 часа, а полученият коефициент е 8/7= 1,143.
1. За процесния период С. М. Г. има отработени общо 221,50 нощни смени, като
положените часове нощен труд са общо 1 772 /хиляда седемстотин седемдесет и
два/ часа, в т.ч. 1 636 /хиляда шестстотин тридесет и шест/ часа в работни дни и
136 /сто тридесет и шест/ часа в дни на официални празници.
Съгласно методологията по Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата отработените часове нощен труд се превръщат в дневни, като се преизчисляват с
коефициент 1,143. При направените изчисления, положените 1 772 /хиляда седемстотин
седемдесет и два/ часа нощен труд приравнени към дневни часове са общо в размер на 2
025 /две хиляди и двадесет и пет/ часа, като в т.ч. 1 870 /хиляда осемстотин и
седемдесет/ часа са положени в работни дни, а 155 /сто петдесет и пет/ часа в дни на
официални празници.
При това, разликата в часовете отработен нощен труд след приравняването им по
Наредбата е общо в размер на 253 /двеста петдесет и три/ часа, от които 234 /двеста
тридесет и четири/ часа в работни дни и 19 /деветнадесет/ часа в дни на официални
празници.
Според заключението общата сума на неначислените и неизплатените възнаграждения за
положен нощен труд за периода от 01.01.2018 г. до 15.02.2021 г. /видно от таблицата/,
изчислена на база часова работна заплата, увеличена с 50 % надбавка за положените часове
през работни дни и със 100 % надбавка за положените часове през официални празници, е в
размер на 2 150,99 /две хиляди сто и петдесет лева и 99 ст./ лв.
Вещото лице дава заключение и за размера на законната лихва върху дължимата сума за
допълнително възнаграждение за всеки отчетен период, считано от първо число на месеца,
следващ тримесечния период подробно описана в таблица Приложение 1, като общата сума
е в размер на 297,83 /двеста деветдесет и седем лева и 83 ст./ лева.
По делото ответникът не твърди, нито е представил доказателства за заплащане на ищеца
на дължимото допълнително възнаграждение за положения през исковия период нощен труд
4
в установения от експертизата размер.
Неоснователно е възражението за погасяване по давност на претенцията за
заплащане на допълнително трудово възнаграждение за посочения в отговора период.
Съгласно чл. 111, б. "а" от ЗЗД, вземанията за възнаграждения за труд се погасяват с
изтичането на тригодишна давност. Този давностен срок е приложим както за вземания по
трудово правоотношение, така и за вземанията за труд по служебно правоотношение,
доколкото в закона не е предвидена друга давност. По принцип вземането за извънреден
труд възниква след полагането му за съответния месец и се погасява с изтичане на
давностния срок по чл. 111, б. "а" ЗЗД. Следва да се има предвид, че в случая се претендира
възнаграждение за извънреден труд при сумирано изчисляване на работното време, при
което същото става дължимо в края на отчетния период /в случая на тримесечие/. Затова
макар трудовото възнаграждение за конкретния месец да се дължи от месеца, следващ
полагането му, / на първо число от месеца, следващ този, за който се дължи трудовото
възнаграждение, ако не е уговорено друго/, но трудовото възнаграждение за положения
през същия месец извънреден труд е изискуемо от края на тримесечния отчетен период.
Съгласно чл. 114 от ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо или, в случая след изтичането на отчетния тримесечен период. Поради това и
давността не е изтекла към датата на подаване на исковата молба за сочения в отговора на
ответника период /частта от периода 01.01.2018г.- до 14.02.2018г./, тъй като исковата молба
е подадена на 15.02.2021г.
Предвид горните доводи на съда, ще следва исковете изцяло да бъдат уважени в
претендирания им размер, заедно със законната лихва върху главниците след датата на
предявяване на иска в съда.
С оглед изхода на делото на ищеца следва да се присъдят направените по делото съдебни
разноски в размер на 400,00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.
С отговора на ответника се прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, претендирано от ищеца, в случай, че надвишава определения в Наредбата
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ищецът претендира заплащане на
такива разноски в размер на 400,00 лева според приложения договор за правна защита и
съдействие, които не надвишават установения в цитираната наредба размер и подлежат на
присъждане
Ще следва ответникът да бъде осъден да заплати по сметка на РС-Смолян държавна такса
върху уважените искове в размер на 136,04 лева, както и разноски за вещо лице в размер
120,00 лева, които са изплатени от бюджета на съда.
По горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „****”- МВР гр.****, представлявана от директора, да
5
заплати на С. М. Г., ЕГН**********, с адрес ****, сумата в размер на 2 150,99 лева-
допълнително възнаграждение за положен и незаплатен нощен труд за периода от
01.01.2018г. до 15.02.2021г., получени в резултат на преизчисляване на положените часове
нощен труд с коефициент 1, 143, ведно със законната лихва върху сумата от 2 150,99 лева,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда 15.02.2021г. до окончателното й
изплащане, сумата в размер 297,83 лева- мораторна лихва върху дължимата сума за
възнаграждение за положения нощен труд за периода, считано от 01.04.2018г. /първо число
на месеца, следващ тримесечния период/ до 15.02.2021г. /датата на предявяване на иска/.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „*****”- МВР гр.****, представлявана от директора, да
заплати на С. М. Г., ЕГН**********, с адрес ****, направените съдебни разноски по делото
за адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „*****”- МВР гр.**** представлявана от директора, да
заплати по сметка на Районен съд- Смолян държавна такса върху уважените искове в размер
на 136,04 лева, както и разноски за вещо лице по назначената съдебно- счетоводна
експертиза в размер на 120,00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Смолян в двуседмичен
срок,считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
6