№ 69
гр. Бургас, 15.04.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на петнадесети
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Илияна Т. Балтова
Членове:Десислава Д. Щерева
Христина З. Марева
като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Въззивно частно
търговско дело № 20222001000044 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 274, ал. 1 ГПК.
Образувано е по частната жалба на Н., представлявана от В. П. -
директор на дирекция „Държавни вземания“, против решение
№660018/14.02.2022 год. по т.д.№187/18 год. по описа на Окръжен съд
Бургас, в частта му, с която е прекратено производството по делото за
установяване съществуването и дължимостта на публични вземания в общ
размер на 885 164,90 лв., неприети в производството по несъстоятелност
срещу „Г. с.“ ООД, както и в частта му, в която агенцията е осъдена да
заплати сума в размер на 10 516,69 лв. извършени от ответната страна
разноски, съразмерно частта от иска, производството по която е прекратено.
В частната жалба се сочи, че определението е неправилно и
незаконосъобразно.
Оспорват се изводите на първоинстанционния съд относно
ненадлежното предявяване на публичните вземания, предмет на иска в
прекратената му част в производството по несъстоятелност срещу длъжника
„Г. с.“ ООД. Заявява се, че процесните публични вземания са били предявени
от Н. с молба от 03.10.2017 година, като на страница втора и трета от същата
подробно са изброени изпълнителните основания за възникване на
публичните вземания за данъци и задължителни осигурителни вноски. Сочи
се, че към молбата е приложена справка за размера на публичните вземания
по отделни основания, с посочване размера на всяко едно от вземанията
главница и лихви, както и датата, до която са начислени вземанията за лихви,
а именно 27.09.2017 година. В жалбата се твърди, че част от публичните
вземания са установени с ревизионен акт, а поради обстоятелството, че част
от установените в акта вземания са били установени от длъжника с подадени
от последния справки-декларации по ЗДДС, впоследствие обхванати от акта,
1
то с молбата от 03.10.2017 год. са предявени само новоустановени вземания.
Твърди се, че към молбата за предявяване са приложени също заверени копия
на изпълнителните основания на публичните вземания за данъци, такси и
задължителни осигурителни вноски, а именно ревизионен акт, справки-
декларации по ЗДДС, декларации по член 92 от ЗКПО , декларации образец 6
и акт за установяване на задължения.
Жалбоподателят поддържа, че молбата с правно основание член 685
алинея 2 от ТЗ не въвежда спорно между кредитора и длъжника право, което
ще бъде признато или отречено от съда със сила на присъдено нещо, а се
заявява правното твърдение на кредитора, че е титуляр на вземане с
определен произход и размер спрямо длъжника и чието съществуване се
установява от представените с молбата доказателства. Оспорва се извода на
съда, че определянето на размера и основанието на всяко вземане не може да
се извършват чрез документите, приложени към молбата за предявяване.
Поддържа се, че производството за предявяване на вземанията и
произнасянето по тях от синдика и съда по несъстоятелността не се
регламентирани от законодателя като искови производства, за да бъдат
приложени разпоредбите на ГПК по отношение на нередовната искова молба
и последиците от неотстраняване на нейните нередовности. Дори и да се
приеме, че са налице нередовности на молбата за предявяване на неприетите
в производството по несъстоятелност публични вземания, тази нередовност
не може да доведе до недопустимост на исковата претенция по член 694 от
ТЗ, тъй като макар и свързани, двете производства имат различна
регламентация, както по отношение на предпоставките за тяхното започване и
развитие, така и по отношение на крайния съдебен акт, с който те приключват,
и неговите последици. Твърди се, че фактическите състави на възникване и
настъпване на изискуемостта на публичните вземания е уредена в закона и по
съществото си представлява правна квалификация на твърдяното право, а не
фактическа, която следва да бъде доказана от държавата като кредитор.
Заявява се, че съдът по несъстоятелността не е давал указания на НАП за
отстраняване на нередовности в молбата за предявяване на публичните
вземания, тоест е счел, че същите са достатъчно ясно конкретизирани. Поради
това, дори и да се приеме становището на първоинстанционния съд, че
молбата за предявяване може да се приравни на искова молба и съответно
към нея се прилагат изисквания като към искова молба, в конкретния случай
не е налице пропуск, изразяващ се в неизпълнение на дадени указания, заради
което кредиторът да търпи негативни последици. Заявява се, че при
разглеждането на иска с правно основание член 694 от ТЗ съставът на съда на
практика е направил повторна преценка за редовност на молбата за
предявяване на публичните вземания, което е недопустимо. Оспорват се
аргументите на първоинстанционния съд, че част от предявените публични
вземания били възникнали до датата на съдебното решение за откриване на
производството по несъстоятелност, не били предявени в сроковете,
определени от разпоредбите на член 685 алинея 1 и член 688 алинея 1 от ТЗ и
2
не подлежали на приемане в производството по несъстоятелност, както и че
не били индивидуализирани, така, че да се установи за кои от вземанията е
спазен срокът за предявяване. Жалбоподателят сочи, че в молбата от
03.10.2017 година ясно е заявен какъв е размера на публичните вземания за
данъци и такси, възникнали до датата на съдебното решение за откриване на
производство по несъстоятелност, а именно – 57 612,76 лв., от които
40 366,20 лв. главници и 17 276,56 лв. – лихви, както и че всички вземания за
осигурителни вноски са възникнали след датата на решението. Заявява се, че
вземанията, възникнали до датата на решението, са с изпълнително основание
ревизионен акт и акт за установяване на задължения по член 107 алинея 3 от
ДОПК, издаден от община Нова Загора, за които не съществува преклузивен
срок за предявяването им в производството по несъстоятелност. Във връзка с
публичните вземания, установени с ревизионен акт, жалбоподателят се
позовава на разпоредбата на член 164 алинея 5 от ДОПК, която не въвежда
срок за предявяване и приемане на публични вземания, установени с акт,
както и не прави разграничение между вземания, възникнали преди или след
датата на съдебното решение за откриване на производство по
несъстоятелност срещу длъжника. Заявява се, че в хода на производството са
ангажирани доказателства за влизане в сила на ревизионния акт след
изчерпване на възможностите за обжалването му по административен и
съдебен ред. Позовава се също на разпоредбата на член 164 алинея 4 от
ДОПК, според която установеното с влязъл в сила акт публично вземане се
включва незабавно от синдика в списъка на приетите вземания, така, както е
предявено. Жалбоподателят сочи, че разпоредбата на член 164 алинея 4 от
ДОПК не въвежда срок за предявяване и приемане на публични вземания,
установени с влязъл в сила акт, както и не прави разграничение между
вземания, възникнали преди или след датата на съдебното решение за
откриване на производство по несъстоятелност срещу длъжника. Поради
това, според жалбоподателя, не съществува преклузивен срок за предявяване
на публичните вземания, установени с ревизионния акт и акта за
установяване на задължения по член 107 ал.3 от ДОПК, доколкото
последният е влязъл в законна сила на 16.08.2018 година, видно от
отбелязванията на страница 3 от същия.
Моли се да бъде отменено решението в прекратителната му част, както
и в частта, в която агенцията е осъдена да заплати разноски като последица от
прекратяването, и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд със
задължителни указания за произнасяне по съществото на иска в прекратената
му част. Моли се за присъждане на разноски в двете инстанции.
Синдикът на „Г. с.“ ООД В. е депозирал отговор на частната жалба, в
който се изразява становище за нейната неоснователност. Счита за правилни
изводите на първоинстанционния съд, че ищецът не е предявил надлежно
вземанията си съобразно изискването на чл.685 ал.2 от ТЗ, поради което по
отношение на тях липсва процесуална предпоставка за надлежно
упражняване на иска по чл.694 ал.2 точка 1 от ТЗ. Позовава се на
3
трайноустановената съдебна практика, според която само публичните
вземания, попадащи в приложното поле на чл.687 ал.2 от ТЗ (установените с
влязъл в сила акт публични вземания) се отразяват в списъците на приетите
вземания служебно от синдика и не е необходимо да бъдат нарочно
предявявани от кредитора, както и по отношение на тях не намират
приложение преклузивните срокове по чл.685 и чл.688 ал.1 от ТЗ. Именно в
съответствие с тази практика съдът ясно и конкретно разграничил кои от
публичните вземания, чието установяване се иска, попадат в хипотезата на
чл.687 алинея 2 от ТЗ и уважил иска за тях, а именно 6000 лв. имуществени
санкции, наложени с влезли в сила наказателни постановления на Дирекция
„Инспекция по труда“ Бургас и 5220,55 лв. държавни такси, присъдени в
полза на бюджета на съдебната власт с влезли в сила съдебни актове, за които
са издадени изпълнителни листи. В отговора се твърди, че съдът не е
прекратил делото поради нередовност на исковата молба, а защото още при
предявяването на вземанията пред синдика и съда по несъстоятелността те не
са били описани по вид на задължението, с оглед преценката за вида им по
член 162 алинея 2 от ДОПК, както и не е бил посочен размер на отделните
видове задължения. Твърди се, че ревизионния акт, справките-декларации и
декларациите образец 6 се отнасят до няколко вида задължения, които за да
бъдат надеждно индивидуализирани, следва да бъдат предявени с посочване
на основанието на всяко от тях (вид данък, вид осигурителна вноска, такса)
размера на всяко задължение и периода, за който се отнася.
Първоинстанционният съд се е мотивирал, че пълната и точна
индивидуализация на вземанията е наложителна с оглед защитата на
длъжника и останалите кредитори. Синдикът поддържа извода на съда, че не
е допустимо индивидуализацията на предявените вземания да се извлича от
приложените към молбата писмени доказателства, нито да се отстранява в
рамките на производството по установяване на вземанията по реда на чл.694
от ТЗ, предметът на което следва изцяло да съвпада с този по молбата за
предявяване на вземането. Моли се решението в обжалваната прекратителна
част да бъде оставено в сила.
Апелативен съд - Бургас, след като се запозна с частната жалба,
писмените доказателства и обстоятелствата по делото, и като съобрази
закона, за да се произнесе, приема следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, против подлежащ
на обжалване акт с преграждащ характер, от лице с надлежна процесуална
легитимация и отговаря на изискванията по чл. 275, ал. 2 ГПК, поради което
следва да се допусне до разглеждане по същество.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск от Н. за признаване за
установено съществуването и дължимостта на предявени и неприети в
производството по несъстоятелност на „Г. с.“ ООД публични вземания в общ
размер от 896 385,45 лв., от които 690 957,66 лв. главници и 205 427,79 лв.
лихви, начислени до 27.09.2017 година, ведно с начислените лихви до
окончателно погасяване на главницата, както и че публични вземания в
4
размер на 57 612,76 лв., от които 40 336,20 лв. главници и 17 276,56 лв. лихви
са възникнали до датата на съдебното решение за откриване на
производството по несъстоятелност срещу длъжника. Претенцията е основана
на съображения, че вземанията са били предявени производството по
несъстоятелност и включени в списък на неприети вземания на кредитори на
дружеството, обявен в Търговския регистър на 18.12.2017 година. Срещу този
списък НАП подала възражения, които били оставени без уважение с
определение от 29.03.2018 година, постановено по търговско дело №29/2015
година по описа на БОС. Ищецът е поддържал, че публичните вземания
предмет на исковата молба, са републикански и местни данъци и такси,
задължителни осигурителни вноски, имуществени санкции и държавни такси,
установени с ревизионен акт от 31.01.2017 година, частично потвърден и
частично отменен с решение на Директора на Дирекция „ОДОП“ Бургас на
НАП към датата на подаване на исковата молба, други са установени с
декларации по ЗДДС, ЗКПО и КСО, с акт за установяване на задължения по
член 107 алинея 3 от ДОПК, влязъл в сила на 18.07.2017 година и наказателни
постановления за наложени имуществени санкции на дружеството-длъжник.
За част от вземанията, установени с ревизионния акт, ищецът е изложил
твърдения, че са възникнали до датата на съдебното решение за откриване на
производство по несъстоятелност, но не са били декларирани от длъжника.
Поради тази причина, макар и данъчните задължения да са възникнали в по-
ранен период, тяхното точно определяне по размер е осъществено с
ревизионния акт, съставляващ основание за довнасяне на определените с тях
суми.
С решение 260018/14.02.2022 година Бургаският окръжен съд е приел за
установено съществуването на публични вземания на Н. от длъжника „Г. с.“
ООД в несъстоятелност в размер на 6000 лв. - имуществени санкции,
наложени с влезли в сила наказателни постановления на Дирекция
„Инспекция по труда“ град Бургас и 5 220.55 лв. - държавни такси, присъдени
в полза на бюджета на съдебната власт с влезли в сила съдебни актове, за
които са издадени изпълнителни листи. С решението производството е
прекратено в частта за установяване съществуването на публични вземания в
общ размер от 885 164.90 лв., включени в списъка на неприетите вземания,
обявен в Търговския регистър на 18.12.2017 година, от които 684 632.82 лв. за
данъци и такси, от които главница 518 001,66 лв. и лихви 166 631,16 лв.;
198 491,99 лв. за задължителни осигурителни вноски, от които 161 735,45 лв.
главници и 36 756,54 лв. лихви; 1 882,68 лв. лихви към 27.09.2017 година
върху вземанията за имуществени санкции, дължими по наказателни
постановления, издадени от Дирекция „Инспекция по труда“ и 157, 41 лв.
лихви към 27.09.2017 година върху вземанията за държавни такси, дължими
по изпълнителни листи, издадени по приключили търговски дела. За да
прекрати производството, съдът е изложил съображения, че вземанията за
данъци и такси, както и за задължителни осигурителни вноски, не са
надлежно предявени в производството по несъстоятелност, тъй като в
5
молбата по чл.685 от ТЗ претендираните публични вземания не са надлежно
описани по основание - липсва описание на конкретните факти, от които
произтича всяко от вземанията. Вземанията не са описани по вид на
задължението с оглед преценката за вида на вземането по чл.162 алинея 2 от
ДОПК, като не е посочен и размер на отделните видове задължения.
Изложени са съображения, че пълната и точна индивидуализация на
вземанията е наложителна с оглед защитата на длъжника и на останалите
кредитори, като не е допустимо индивидуализацията на вземанията да се
извлича от приложените към молбата писмени доказателства, нито да се
отстранява в рамките на производството по съдебно установяване на
вземанията, предметът на което следва изцяло да съвпада с този по молбата за
предявяване. С тези мотиви съдът е приел, че ищецът не е предявил надлежно
публичните вземания съобразно изискванията на член 685 алинея 2 от ТЗ,
поради което по отношение на тях липсва процесуална предпоставка за
надлежното упражняване на иска по чл.694 алинея 2 точка 1 от ТЗ и
установителните искове за вземания в размер на общо 833 124.81 лв. са
недопустими. Отделно е посочено, че част от вземанията по РА по признания
на самия ищец са възникнали до датата на решението за откриване на
производство по несъстоятелност, поради което молбата за предявяването им
е подадена след изтичането на преклузивния срок по член 685 ал.1 и чл. 688
алинея 1 от ТЗ.
Аргументите на първоинстанционния съд, които са го мотивирали да
прекрати частично производството по установителните искове с правно
осн.чл.694 ал.2 т.1 от ТЗ, не се споделят от настоящата инстанция.
Сроковете за предявяване на вземания и реквизитите на сезиращата
молба до съда по несъстоятелността са уредени в чл.685 и чл.688 ал.1 от ТЗ.
Кредиторът посочва основанието и размера на вземането, привилегиите и
обезпеченията, съдебен адрес и представя писмени доказателства. Съдебната
практика и доктрината приемат нееднозначно, че посочването на основанието
за кредиторовото вземане в молбата по чл.685 от ТЗ, съответно по чл.688 от
ТЗ, има преклудиращ ефект, т.е. в по-късните фази на производството по
несъстоятелност и в производствата за съдебно установяване на оспорени
вземания кредиторът не може да се отклони от основанието и размера на
вземането, заявени в молбата за предявяване, нито да въвежда допълнителни
основания при евентуалност или алтернативност. Поради засиленото
служебно начало във всички фази на производството по несъстоятелност,
съдът дължи активност в посока изясняване основанието и размера на
предявеното вземане, именно поради преклудиращия ефект на сезиращата
молба по чл.685, респ.чл.688 от ТЗ и законовото изискване предмет на по-
късното съдебно установително производство да бъде именно предявеното
кредиторово вземане.
В конкретния случай с молба изх.№24-02-51/15#65/03.10.2017 год. НАП
е предявила публични вземания, очертани по вид, източник (изпълнително
основание) и размер, както и е приложила всички изпълнителни основания –
6
РА, декларации, наказателни постановления и акт за установяване на
задължения. В нито един момент не е повдиган като спорен въпроса, че
предявените вземания са публични и се обхващат от чл.162 ал.2 от ДОПК.
Фактическите състави за възникване на публичните вземания са разписани в
съответните данъчни закони, ето защо за очертаване на основанието е
достатъчно да се посочи вида на съответното публично задължение – вид
данък, осигурителна вноска, вид такса, при това следва да се подчертае, че
значителна част от вземанията са декларирани като дължими от самия
длъжник. Лихвите също са публично вземане – чл.162 ал.2 т.9 от ДОПК, като
размерът на законната лихва се определя от размера на главницата и от
законовоустановения начин на изчисляването й – реш.№43/20.06.2014 год. по
т.д.№2471/2013 год. на І т.о. ВКС. Дори и молбата за предявяване на
публичните вземания да не е била достатъчно прецизна, чрез посочване
размера на всяко едно отделно задължение и периода, за който се отнася, тя е
била счетена от съда по несъстоятелността за достатъчно ясна, връчена е на
синдика и по-късно е разгледан спор по чл.692 от ТЗ поради включване на
предявените вземания в списъка на неприетите, като във връзка с
възражението е постановено определение от 29.03.2018 година по търговско
дело №29/2015 година по описа на БОС. Предходната спрямо исковото
производство фаза, а именно по оспорване на списъците с възражение по
чл.690 от ТЗ, вече е стабилизирана с цитираното по-горе определение,
въпросът за редовността на молбата за предявяване вече е изчерпан и не може
в настоящото производство да се отстраняват недостатъци на молбата по
чл.688 от ТЗ. За изцяло редовна и ясна е била счетена и исковата молба по
чл.692 ал.2 т.1 от ТЗ и по същата производството се е развило до обявяване на
делото за решаване. В нито един момент на кредитора не са били дадени
указания за отстраняване на пороци в молбата по чл.688 от ТЗ или в исковата
молба, ето защо НАП не следва да носи негативните последици от неясна или
нередовна молба за предявяване на вземания в производството по
несъстоятелност на „Г. с.“ ООД, за чиито пороци не е била предупредена.
Следва да се посочи, че при предявяването на установителния иск НАП не се
е отклонила от вида и размера на предявените вземания, а ако исковият съд
счете, че исковата молба е неясна, разполага с възможността да даде указания
и да предупреди ищеца за последиците от тяхното неизпълнение. Както във
фазата на предявяване на вземанията, така и в исковата фаза, засиленото
служебно начало е водещо, още повече, че предмет на делото са публични
вземания и заявен за съдебна защита публичен интерес.
В обобщение съдът намира за неправилни изводите на Бургаския
окръжен съд за ненадлежно предявяване на част от спорните вземания в
производството по несъстоятелност на длъжника и частична недопустимост
на исковото производство поради липса на положителна процесуална
предпоставка от категорията на абсолютните. Това налага обжалвания акт да
бъде отменен и делото да се върне за продължаване на съдопроизводството
по него. Във връзка с аргументите в обжалваното решение, че част от
7
вземанията са предявени след преклузивните срокове по чл.658 и чл.688 ал.1
от ТЗ, първоинстанционният съд следва да съобрази изявленията на ищеца, че
предявените „стари“ вземания са предмет на влезлите в сила РА и акт за
установяване на задължения, както и установената съдебна практика, според
която за публичните вземания, попадащи в приложното поле на чл.687 ал. 2
от ТЗ преклузивните срокове по чл.685 ал.1 и чл.688 ал.1 от ТЗ не е прилагат
(решение №3170/16.07.2015 год. по т.д.№3170/13 год. І т.о. ВКС, решение
№86/06.01.2021 год. по т.д.№181/20 год. на БАС и др.)
Като краен резултат решението в обжалваната прекратителна част с
характер на определение следва да се отмени, както и в частта, с която върху
жалбоподателя са възложени разноски поради прекратяване на
производството, като делото се върне за продължаване на
съдопроизводствените действия със съобразяване на указанията, дадени в
мотивната част.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд - Бургас,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ решение №660018/14.02.2022 год. по т.д.№187/18 год. по
описа на Окръжен съд Бургас, в частта му, с която е прекратено
производството по делото за установяване съществуването и дължимостта на
публични вземания в общ размер на 885 164,90 лв., неприети в
производството по несъстоятелност срещу „Г. с.“ ООД, от които 684 632.82
лв. за данъци и такси, от които главница 518 001,66 лв. и лихви 166 631,16 лв.;
198 491,99 лв. за задължителни осигурителни вноски, от които 161 735,45 лв.
главници и 36 756,54 лв. лихви; 1 882,68 лв. лихви към 27.09.2017 година
върху вземанията за имуществени санкции, дължими по наказателни
постановления, издадени от Дирекция „Инспекция по труда“ и 157, 41 лв.
лихви към 27.09.2017 година върху вземанията за държавни такси, дължими
по изпълнителни листи, както и в частта му, в която агенцията е осъдена да
заплати на „Г. с.“ ООД в н. сума в размер на 10 516,69 лв. извършени от
ответната страна разноски, съразмерно частта от иска, производството по
която е прекратено.
ВРЪЩА делото на Окръжен съд Бургас за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9