Р Е Ш Е Н И Е

№ 122

гр.Габрово, 27.09.2019 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГАБРОВО в открито съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година  в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ

 

при секретаря  Мариела Караджова и в присъствието на прокурора ................ като разгледа докладваното от съдия РАЧЕВ адм. д. № 102 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

           

Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по жалба на Г.И.Г. ЕГН********** *** против Заповед №1983к-537/10.04.2019г. на Директор на ГДПБЗН- МВР с искане за нейната отмяна и възстановяване на предишната му работа, както и присъждане на обезщетение по реда на чл.239 от ЗМВР

С обжалваната заповед на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание “уволнение” и е прекратено служебното правоотношение в МВР на жалбоподателя. Дисциплинарното нарушение, според органа издал заповедта се изразява в това, че за времето от 19.00 часа до 20.21 часа на 16.01.2019г. служителят е допуснал неправомерно поведение – присвоил стоки в магазин **** Габрово, без да ги обяви и заплати по съответния ред; -увредил е името на МВР и ГДПБЗН-МВР тъй като деянието му е станало достояние на служители на магазина, на охранителната фирма и на РУ на МВР – Габрово; -дал е лош пример на гражданите да не спазват законите в РБ; Това според административния орган се явява нарушение съответно на т.15 „Държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме“, т.19 „Държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява“ и т.20 „Държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи“. Тези нарушения на Етичния кодекс, са квалифицирани като нарушение на  служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал.2, т.4 от ЗМВР и на основание чл. 203, ал.1, т.13 от същия закон е наложено посоченото по-горе наказание.

         В жалбата в изразените становища в съдебните заседания по делото се твърди, че не е спазен срока по чл. 195, ал.1 от ЗМВР в който следва да бъде издадена заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Както и че липсвали годни доказателства за извършеното нарушение. Органът издал обжалваната заповед нямал компетентността да установява наличието на евентуално извършено престъпление от общ характер.

         Ответният административен орган – Директор на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към Министерството на вътрешните работи – София в отговора на жалбата с която е сезиран съда /л.3-6 от делото/, излага подробни съображения сочещи неоснователност на жалбата. Иска се отхвърлянето на същата.

         Административен съд – Габрово, след като прецени допустимостта на жалбата и изложените в нея доводи, както и данните по делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна

         Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.

         1.Не е налице твърдяното в жалбата неспазване на срока в който следва да бъде наложено дисциплинарното наказание.

         Съгласно чл. 195, ал.1 от ЗМВР Дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. От своя страна текстът на чл. 196 от закона дава отговор на въпроса кога едно дисциплинарно нарушение счита за открито – „дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя“ /ал.1/. А според ал.2 „дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган.“

         В настоящия случай дисциплинарното производство е образувано със заповед № 1983к-143/4.02.2019г. /л.18-20/, приключило е със становище за наличие на основания за реализиране на дисциплинарна отговорност № 905р-411/26.02.2019г. /л.21-27/, а материалите от дисциплинарното производство са постъпили при компетентния дисциплинарно наказващ орган на 28.02.2019г. видно от резолюцията на л. 15 от делото.

         С оглед тези данни обжалваната в настоящото производство Заповед № 1983к-537/10.04.2019г. е издадена в предвидения в чл. 195 от ЗМВР двумесечен срок от постъпването на материалите при компетентния дисциплинарно наказващ орган.

         2.Съдът не споделя защитната теза на жалбоподателя, че за да бъде реализирана дисциплинарната му отговорност в настоящия случай, е необходимо с влязъл в сила съдебен акт да бъде установено извършването на кражбата и че дисциплинарният орган няма компетентност да установи наличието на престъпление. Това щеше да е вярно, ако дисциплинарната отговорност на Г. бе реализирана на основание чл. 203, ал.1, т.1 от ЗМВР, който законов текст поставя като условие за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание, наличието на влязла в сила присъда.

         В настоящия случай обаче наказанието е наложено на основание чл. 203, ал.1, т.13 от ЗМВР – извършени от жалбоподателя деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. Такива деяния от страна на Г. са налице и това се подкрепя от събраните в дисциплинарното производство доказателства, приложени по делото.

         -относно твърдяното нарушение на т.15 от Етичния кодекс, според който текст „Държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме“

         Жалбоподателят е взел стока от щандовете в магазин **** /шест броя осветителни крушки и един брой афтършейв/, отстранил е опаковките им и е преминал през касовата зона без да ги обяви и заплати. Впоследствие е изхвърлил описаните стоки в кошчето намиращо в стаята за проверка. Описаното се потвърждава от показанията на двамата охранители в магазина /л.45-51/, обясненията на служителя на РУ-Габрово К. /по-специално л.44/, сведенията дадени от дежурния управител на магазина /л.51-53/. Без да е необходимо да се обсъждат причините защо не е образувано наказателно производство, описаните факти – разопаковане на стоките, подхвърлянето на опаковките им на различни места в магазина, пренасянето им през касовата зона без да бъдат обявени и заплатени са достатъчни за да бъде квалифицирано деянието на Г. като такова, което е в противоречие със законността установена в Република България. Следователно дисциплинарно-наказващият орган правилно е възприел това поведение като нарушение на т.15 от Етичния кодекс.

         -относно нарушението по т.19 който изисква „Държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява“

         Основателно и обосновано описаните действия на Г. са възприети като уронващи престижа Министерството на вътрешните работи. Обществото е отрицателно настроено срещу всяка проява, нарушаваща законността, но това в още по-голяма степен важи, когато постъпката е извършена от служител на МВР, призван да защитава именно тази законност. Несъмнено престижа на МВР е некърнен.

         -относно нарушението по т.20 „Държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си“

         Деянието на жалбоподателя е станало известно на един не малък кръг лица. Посочените по-горе действия, както и последващото ги, негово поведение, квалифицирано от охранителите, служителят на РУ – Габрово и от дежурния управител като „нагло“, „агресивно“ и „арогатно“, безспорно е лош пример за гражданите и вън от съмнение е, че не ги насърчава да спазват закона.

        

         Като е наложил дисциплинарното наказание, подробно описано в обжалваната заповед дисциплинарно-наказващия орган е постановил индивидуален административен акт, който не страда от пороците визирани в чл. 146 от АПК, поради което оспорването следва да бъде отхвърлено.

        

         Така мотивиран и на основание чл. 172, ал.2, in fine  от Административнопроцесуалния кодекс Административен съд – Габрово

 

         Р Е Ш И:

 

         ОТХВЪРЛЯ оспорването на Г.И.Г. ЕГН********** *** против Заповед №1983к-537/10.04.2019г. на Директор на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към Министерството на вътрешните работи – София.

 

         Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от получаване на съобщението.

 

         Препис от настоящото да се изпрати на страните.   

 

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: