РЕШЕНИЕ
№ 19
гр. КърджА., 13.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖА., ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Грета Денчева
при участието на секретаря Пенка Вълкова
като разгледа докладваното от Грета Денчева Гражданско дело №
20225140101016 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с искова молба подадена от „**********“ ЕООД с ЕИК *********,
със седА.ще и адрес на управление: гр. **************, представлявано от Е. Р. Д. срещу
М. Б. А. с ЕГН **********.
Ищецът твърди, че въз основа на депозирано заявление от 03.06.2022 г. е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение на основание чл. 410 от ГПК срещу
ответницата по ч.гр.д. № 706/2022 г. по описа на PC - КърджА., която от своя страна е
подала в законоустановения срок възражение на основание чл. 414, ал. 2 от ГПК. Сочи, че
на 17.03.2017 г. между „********“ ЕАД и М. Б. А. е сключено Допълнително споразумение
към Договор за електронни съобщителни услуги от 17.03.2017 г. за мобилен телефонен
номер ********** с абонаментен план „*******“, в който план са включени минути за
разговори, както и интернет услуги. Срокът на договора е 24 месеца, като същият е влязъл в
сила в деня на подписването му. В исковата молба се твърди, че на 22.02.2019 г. била
издадена фактура № ********** за отчетен период 22.01.2019г. до 21.02.2019 г., включваща
стойността на ползваните минути за разговор и интернет услуги в размер на 18.44 лв. с
ДДС, която не е заплатена. На 22.03.2019 г. била издадена фактура № ********** за отчетен
период 22.02.2019 до 21.03.2019 г., включваща стойността на ползваните минути за разговор
и интернет услуги в размер на 13.12 лв. с ДДС, която не е заплатена. С исковата молба се
претендира и мораторна лихва за забава в размер на 5.72 лв. по първата фактура и 3.96 лв.
по втората фактура. Сочи, че вземането е цедирано от страна на „********“ ЕАД на
„*******“ ООД като цесионер, като впоследствие на 28.01.2022 г. „*******“ ООД е
прехвърлило всички свои вземания на ищеца „**********“ ЕООД, за което „*******“ ООД
в качеството си на цедент по договора е изпратил уведомление по пощата до ответника М.
Б. А. на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Ищецът моли съда да постанови решение, с което да
приеме за установено между страните, че ответникът М. Б. А. с ЕГН **********, с адрес: гр.
************* дължи на „**********“ ЕООД с ЕИК *********, със седА.ще и адрес на
управление: **************, представлявано от Е. Р. Д., сумата в размер на 31.56 лв.,
1
представляваща незаплатена главница по Допълнително споразумение към Договор за
електронни съобщителни услуги от 17.03.2017 г. сключен между ответницата и
„*************“ ЕАД, въз основа на който са издадени фактури с № **********/22.02.2019
г. и № **********/22.03.2019 г., както и сумата в размер на 9.68 лв., представляваща сбор от
мораторните лихви върху всяка една от главниците по издадените фактури, считано от
датата на падежа по всяка една от тях до 12.03.2020 г. и от 14.05.2020 г. до 02.06.2022 г. ,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на задължението. В хода на съдебното производство ищецът е оттеглил иска си
за установяване дължимост на сумата в размер на 9.68 лв. за мораторна лихва върху
главниците по процесните фактури, като съдът с влязло в сила Определение № 984 от
21.09.2022 г., е прекратил производството в тази част, поради което не дължи произнасяне
по този иск.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата по
делото, с който изразява становище за неоснователност на предявения иск, като излага
подробни съображения. Не оспорва, че е сключила договор именуван споразумение с
„********“ ЕАД за мобилни услуги за тел. номер ********** с план „**********“ на
17.03.2017 г. за срок от 24 месеца или до 17.03.2019 г. Оспорва дължимостта на процесните
суми по фактура № **********/22.02.2019 г. и по фактура № **********/22.03.2019 г. Сочи,
че на 19.02.2019 г. ответницата е депозирала заявление за прекратяване на договора, като е
изплатила последната дължима сума за ползваните от нея услуги, поради което и не дължи
претендираните вземания. Твърди, че до получаване на заповедта за изпълнение не е била
уведомена за неплатените задължения към „********“ ЕАД, също така през 2020 г. отново
станала абонат на същия мобилен оператор и въпреки това, не била уведомена за
претендираните в настоящото производство фактури. Прави възражение за изтекла давност
съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, подробно конкретизирано в отговора на исковата молба.
Претендира за разноски.
В съдебно заседание ищецът не се представлява, но поддържа иска с писмена молба
с Вх.№ 10376/09.12.2022г. чрез процесуалния си представител. Претендира разноски, като
прави възражение на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение от страна на ответника.
Ответникът не се явява, представлява се от упълномощен адвокат.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
Исковата молба е подадена след успешно проведено производство по чл. 410 от
ГПК и надлежно депозирано възражение от длъжника по реда на чл. 414, ал. 1 от ГПК, в
срока предвиден в разпоредбата на чл. 414, ал. 2 ГПК.
Страните не спорят, че на 17.03.2017 г., между „*************“ ЕАД и ответницата
е сключенo допълнително споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги с
предмет: продължаване на срока на договора; промяна на тарифен план за тел. номер
**********, с абонаментен план „********“ за срок от 24 месеца. Видно от представеното
споразумение, същото е влязло в сила на 17.03.2017 г., като срокът му е уговорен до
17.03.2019 г.
Установява се, че на 22.02.2019 г. е издадена фактура № ********** за отчетен
период 22.01.2019 г. до 21.02.2019 г., включваща стойността на ползваните
телекомуникационни услуги в размер на 36.24 лв. На дата 22.03.2019 г. е издадена фактура
№ ********** за отчетен период 22.02.2019 г. до 21.03.2019 г.
На 16.10.2018 г. „*************“ ЕАД е сключило договор за прехвърляне на
вземания със „*******“ ООД, като съгласно чл. 2 от договора, същите са индивидуА.зирани
в Приложение №1 към договора. По делото е представено извлечение от Приложение № 1 от
2
05.08.2022 г. , видно от което вземането към М. Б. А. с ЕГН **********, с адрес: гр.
************* за сумата от 49.36 лв., представляваща незаплатена главница по договор за
електронни съобщителни услуги, сключен с „*************“ ЕАД, въз основа на който са
издадени фактури с № **********/22.02.2019 г.; № **********/22.03.2019 г. е прехвърлено
на цесионера.
С потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД,
„*************“ ЕАД потвърждава извършената цесия на 21 653 броя вземания в общ
размер на 10 663 623.41 лв., цедирани от „********“ ЕАД на „*******“ ООД, които
вземания са индивидуА.зирани в Приложение №1 към договора.
От представения договор за прехвърляне на вземане от 28.01.2022 г. се установява,
че „*******“ EAД е прехвърлило свои вземания от трети физически лица и юридически
лица на „**********“ ЕООД, индивидуА.зирани в Приложение № 1 „Списък на вземанията“
към договора, от което се установява прехвърлянето на вземането спрямо лицето М. Б. А. с
ЕГН **********, за сумата от 31.56 лв., представляваща незаплатена главница по
допълнителни споразумение към договор за електронни съобщителни услуги от 17.03.2017
г., въз основа на който са издадени фактури № **********/22.02.2019 г.; №
**********/22.03.2019 г. на „**********“ ЕООД.
По делото са представени два броя уведомления за извършените цесии по чл. 99, ал.
3 от ЗЗД, адресирани до ответницата, като по делото не са ангажирани доказателства за
надлежното им получаване от същата.
Въз основа на депозираното заявление по чл. 410 от ГПК пред Районен съд -
КърджА. е образувано ч.гр.д. № 706/2022 г. по описа на PC - КърджА., по което е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение № 275/06.06.2022 г. за следните суми: сумата
31.56 лв., представляваща незаплатена главница по Договор за телекомуникационни услуги
от 17.03.2017 г., сключен с „*************“ ЕАД по фактура № **********/22.02.2019 г. за
отчетен период 22.01.2019 до 21.02.2019 г. на стойност 18.44 лв. и по фактура № **********
за отчетен период 22.02.2019 до 21.03.2019 г. на стойност 13.12 лв., ведно със законната
лихва от 03.06.2022 г. - датата на постъпване на заявлението в съда, до окончателното
изплащане на вземането, както и сумата 325 лв. разноски по делото, от която 25 лв. за
внесена държавна такса и 300 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
В законоустановения срок ответницата е депозирала възражение срещу издадената
заповед за изпълнение по реда на чл. 414 ГПК, поради което на заявителя е указана
възможността да предяви иск за установяване на вземането си в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК,
което обуславя допустимост на предявения иск.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Предявен е установителeн иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал.
4 във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК.
В конкретния казус взаимоотношенията между ответницата и „********“ ЕАД се
регулират от разпоредбите на договора за търговска продажба - чл. 318 и сл. от ТЗ при
субсидиарно прилагане на разпоредбите на ЗЗД. От създадената облигационна връзка са
възникнА. права и задължения за всяка от двете страни, поради което изпълнението на
задължението на едната страна е обвързано от изпълнението на задължението на другата
страна. В случая, не се оспорва, че между ответницата и „*************“ ЕАД е сключено
допълнително споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги с предмет:
продължаване на срока на договора; промяна на тарифен план за тел. номер **********, с
абонаментен план „********“ за срок от 24 месеца., при насрещно задължение на купувача
да заплати услугите.
Основателността на заявената претенция зависи от това ищецът да установи при
3
условията на пълно и главно доказване, че между „********“ ЕАД и ответницата е
възникнало вА.дно облигационно правоотношение, по силата на твърдяния договор за
телекомуникационни услуги, неговото съдържание, доставка на услугите за процесния
период, както и размера на вземането му. В тежест на ищеца е да установи и че вземането е
прехвърлено на ищеца, посредством твърдяните договори за цесии, както и изпълнение на
процедурата по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.
Съдът намира, че ищецът установи в условията на пълно и главно доказване
подлежащите на доказване факти по следните съображения:
На първо място, „**********“ ЕООД ангажира доказателства за това, че в полза на
„********“ ЕАД е възникнало претендираното вземане към ответницата. В тази насока като
доказателство по делото са представени фактури. Видно от детайлизираната справка към
фактура № **********/22.02.2019 г. се установи факта на доставката на точно определени
по вид и количество телекомуникационни услуги за процесния период 22.01.2019 –
21.02.2019 г., както и размера на вземането на ищеца за ползвани телекомуникационни
услуги. Съгласно депозираното заявление от 19.02.2019 г. ответничката е изразила воля за
прекратяване на договора, който е в сила до 17.03.2019 г. За ответницата остава
задължението за плащане по фактура № **********/22.03.2019 г., която включва месечния
абонамент за периода на едномесечното предизвестие 18.03.2019 – 17.04.2019 г. Затова
настоящият състав достигна до извод за доказаност на претендираното вземане за заплащане
на доставени телекомуникационни услуги.
С оглед на направеното възражение за изтекла давност съгласно чл. 111, б. „в“ от
ЗЗД от ответницата, съдът счита, че е основателно по отношение на първата фактура №
**********/22.02.2019 г. Понятието „периодично плащане“ по смисъла на чл. 111, б. „в“
ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или
други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервА. от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви /Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК/. В
настоящия случай претендирА.те суми са за предоставени телекомуникационни услуги,
които се покриват от понятието „периодично плащане“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД,
поради което и вземанията за цената на същите се погасява с изтичане на 3-годишна давност.
Давността според нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД започва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо. В настоящия случай от 12.03.2019 г., когато е станало изискуемо
вземането по фактура с № **********/22.02.2019 г., давността изтича на 12.03.2022 г. Съдът
взе в предвид нормата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Закона за мерките и действието по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и §
13 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето, предвиждащи, че за
срока от 13 март 2020 г. до 7 дни от обнародване на ЗИД на ЗЗ - 21.05.2020 г., спират да
текат давностните срокове. Тоест към датата на депозиране на заявлението в съда -
06.06.2022 г., предвиденият в нормата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД тригодишен срок е изтекъл и
вземането по първата фактура е погасено по давност.
По отношение на втората фактура възражението за погасителна давност е
неоснователно, тъй като вземането по фактура с № **********/22.03.2019 г. е станало
изискуемо на 09.04.2019 г., а давността изтича на 09.04.2022 г. Съобразявайки нормата на
чл. 3, ал. 1, т. 2 от Закона за мерките и действието по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и § 13 от ПЗР към Закона за
изменение и допълнение на Закона за здравето, към датата на депозиране на заявлението в
съда - 06.06.2022 г., предвиденият в нормата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД тригодишен срок не е
изтекъл и вземането не е погасено по давност.
По изложените по-горе съображения, съдът намира, че искът следва да бъде уважен
4
частично, като приеме за установено нА.чие на задължение на ответниката към ищцовото
дружество за главница в размер на 13.12 лв., представляваща задължение по фактура №
**********/22.03.2019 г., за отчетен период от 22.02.2019 г. до 21.03.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 06.06.2022г. /дата на постъпване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в съда/ до
окончателното й изплащане, издадени въз основа на Допълнително споразумение към
Договор за електронни съобщителни услуги от 17.03.2017 г. за мобилен телефонен номер
********** с абонаментен план „*******“, в който план са включени минути за разговори,
както и интернет услуги, сключен с „*************“ ЕАД. В останалата част иска за
главница от 18.44 лв. с ДДС по издадена фактура № ********** за отчетен период
22.01.2019г. до 21.02.2019 г., следва да се отхвърли като погасен по давност.
Съгласно т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда специалния установителен иск, предявен по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство.
Предвид изхода на делото ищеца има право на разноски, като е предсатвил
доказателства за направени разноски в общ размер на 650 лв., съобразно списък по чл. 80
ГПК, в това число за исковото производство: 325 лв., сбор от 25 лв. държавна такса и 300 лв.
адвокатско възнаграждение и в заповедното производство: 325 лв., сбор от 25 лв. за
държавна такса и 300 лв. за адвокатско възнаграждение.
Ето защо и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца следва да се присъдят
разноски за настоящото производство съобразно с уважената част от иска в размер на 135.10
лв., както и да се присъдят разноски за заповедното производство в размер на 135.10 лв.,
съразмерно на уважената част от иска..
Предвид изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът има право
и следва да му се присъдят направените от него разноски, съразмерно с отхвърлената част от
иска в размер на 174.90 лв. от общо направени разноски в размер на 300 лв. Настоящият
съдебен състав счита за неоснователно възражението на ищеца за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на процесулания представител на ответника, тъй като е
договорено в минималния размер, съгласно чл. 7, ал. 2 т. 1 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 415,
ал. 1, т. 1 от ГПК, по отношение на М. Б. А. с ЕГН **********, постоянен адрес:
*****************, че дължи на „**********“ ЕООД, ЕИК *********, седА.ще и адрес на
управление: ******************, адрес за кореспонденция: ***********, сума в размер на
13.12 лв., представляваща главница за незаплатени телекомуникационни услуги по
Допълнително споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги от 17.03.2017
г. за мобилен телефонен номер ********** с абонаментен план „*******“, сключен с
„*************“ ЕАД, въз основа на който е издадена фактура № **********/22.03.2019 г.
за отчетен период от 22.02.2019 г. до 21.03.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 06.06.2022 г. /дата на постъпване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 706/2022 г. по описа на РС -
КърджА./ до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част за
5
признаване на установено съществуването на вземане за главница в размер на 18.44 лв. по
фактура № **********22.02.2019 г. за отчетен период от 22.01.2019 г. до 21.02.2019 г.,
поради погасяването му по давност.
ОСЪЖДА М. Б. А. с ЕГН **********, постоянен адрес: *****************, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на „**********“ ЕООД, ЕИК *********, седА.ще и
адрес на управление: ****************, адрес за кореспонденция: ************, сумата от
135.10 лв., представляваща направени разноски по настоящото дело и 135.10 лв.,
представляваща направени разноски по ч. гр. д. № 706/2022 г. по описа на РС – КърджА., за
които е издадена Заповед № 275/06.06.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК, съразмерно на уважената част от иска.
Присъдените сума може да бъде внесена по сметка на ищеца:
IBAN: ************** Банка ********, с титуляр адвокат К. К. вписан в АК-Варна
с адв. № **************.
ОСЪЖДА „**********“ ЕООД, ЕИК *********, седА.ще и адрес на управление:
****************, адрес за кореспонденция: ****************, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, да заплати на М. Б. А. с ЕГН **********, постоянен адрес: *****************,
сумата в размер на 174.90 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в
настоящото производство, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд -КърджА. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – КърджА.: _______________________
6