Решение по дело №157/2021 на Районен съд - Кърджали

Номер на акта: 260141
Дата: 2 юни 2021 г. (в сила от 22 юни 2021 г.)
Съдия: Валентин Костадинов Спасов
Дело: 20215140200157
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

 

     Година

02.06.2021

    Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд                      

 

състав

 

На

27 май

                                               Година

2021

 

В публично заседание и следния състав:

 

                                                 Председател

Валентин Спасов

 

                                                         Членове

 

 

                                               Съдебни заседатели

 

 

Секретар

Симона Иванова

 

 

Прокурор

 

 

 

като разгледа докладваното от

съдията

 

 

АН

дело номер

157

по описа за

2021

година.

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба срещу Наказателно постановление № 20-1300-001388 от 27.08.2020 г., издадено от Началник група в сектор ПП към ОД на МВР- Кърджали.

Жалбоподателят Х.А.М. ***, ЕГН ********** обжалва наказателното постановление, с което му е наложено административно наказание глоба на основание чл. 179, ал. 1, т. 3 от ЗДвП в размер на 150 лв. за нарушение на  чл. 146, ал. 1 от ЗДвП, считайки го за неправилно и незаконосъобразно. Оспорва, че е извършил вмененото му нарушение. В съдебно заседание не се явява, представлява се от редовно упълномощен адвокат, който поддържа жалбата. Излага доводи, че неправилно на доверителят му е вменено процесното нарушение, т. к. същият не е собственик на процесния автомобил. Сочената за нарушена правна норма въвежда изискване относно субекта на нарушението, а именно собственик или длъжностно лице. От доказателствата по делото се установявало, че жалбоподателят не е нито собственик на процесния автомобил, нито длъжностно лице. Моли съда да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща представител. Представя писмено становище, с което моли жалбата да бъде оставена без уважение, а атакуваното НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Съдът, след като се запозна с представените по делото доказателства, намери за установена следната фактическа обстановка:

На 08.08.2020 г. в 16:30ч. В общ. Кърджали, на път първи клас №5,  жалбоподателят управлявал товарен автомобил БМВ с рег. № К 8331 ВВ, собственост на „ФЛП БОУВ” ЕООД- Кърджали. На км.334+900м., до разклона за с. Черна скала, при извършена проверка било установено, че горецитираният автомобил бил с изменение на конструкцията, изразяващо се в промяна на броя седящи места. Свидетелят Т.У.- мл. автоконтрольор в с-р ПП към ОДМВР-Кърджали приел, че жалбоподателят осъществява състав на административно нарушение по чл. 146 ал.1 от ЗДвП и съставил АУАН № 223689 от 08.08.2020 г. Актът бил предявен на жалбоподателя, който го подписал без възражения. В срока за възражение по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят не е направил писмени възражения пред АНО.

На основание АУАН било издадено процесното наказателно постановление на Началник група към ОДМВР Кърджали, с-р ПП, чието съдържание възпроизвежда съдържанието на АУАН С него на жалбоподателя било наложено административно наказание "глоба" на основание чл. 179, ал. 1, т. 3 от ЗДвП в размер на 150 лв.

Видно от отбелязаното на обжалваното НП, жалбоподателят е получил наказателното постановление на 28.01.2021 г., а жалбата е входирана в деловодството на административно-наказващия орган на същата дата.

Изложената фактическа обстановка се е установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прие: Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена от надлежно лице, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на постановлението и до надлежния съд по местоизвършване на твърдяното нарушение. По съществото жалбата е основателна.

Посочената за нарушена от жалбоподателя разпоредба на  чл. 146, ал. 1 от ЗДвП предвижда следното: "Изменение в конструкцията на регистрираните пътни превозни средства и индивидуално одобряване на пътни превозни средства, регистрирани извън държавите - членки на Европейския съюз, или друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, се извършват при условия и по ред, определен с наредба от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията". Видно от съдържанието на цитираната норма е, че същата е бланкетна и препраща към наредба от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, т. е., за да е съставомерно едно нарушение по този текст е необходимо да се посочи както чрез фактическо описание, така и с цифрово изражение нарушената правна норма от въпросната Наредба, като в случая става въпрос за Наредба № Н-3 от 18.02.2013 г. за изменение в конструкцията на регистрираните пътни превозни средства и индивидуално одобряване на пътни превозни средства, регистрирани извън държавите - членки на Европейския съюз, или друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство. Същата норма препраща и към Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. В чл. 3, ал. 4 от нея е въведено изискването всяка промяна в данните за регистрирано превозно средство и собственика се заявява за регистрация пред съответните звена "Пътна полиция" в срок до един месец от настъпването.  Като не е сторил това контролният орган, а впоследствие и административно наказващият орган, не са изпълнили в цялост задълженията си по чл. 42, ал. 1, т. 4 и т. 5, съотв. по чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 за пълно описание на нарушението и подвеждането му под правилната правна норма. Дадената квалификация в АУАН и НП е непълна, по отношение на цифровото посочване, което от своя страна води до неяснота относно приетото от административнонаказващия орган нарушение. Липсата на посочване на конкретната правна норма, нарушена от жалбоподателя, води до незаконосъобразност на издаденото НП, тъй като се нарушава правото на санкционираното лице да узнае основанието за наложеното му наказание и да организира спрямо това адекватно своята защита. Това нарушение е от категорията на съществените процесуални нарушения и е самостоятелно основание за отмяна на НП в тази част.

От друга страна, санкцията в разпоредбата на чл. 179, ал. 1, т. 3 от ЗДвП предвижда глоба за собственик или длъжностно лице, което допуска в движението по пътищата пътно превозно средство, чиято конструкция е изменена без съответното за това разрешение. Предвид обстоятелството, че жалбоподателят не е собственик на управлявания от него лек автомобил, то същият не може да бъде субект на отговорността по чл179, ал. 1, т. 3 от ЗДвП. Предвид на това съдът намира, че жалбоподателят не е осъществил състава на вмененото му административно нарушение.

При този изход на делото съдът следва да се произнесе и по въпроса за направените по делото разноски. От пълномощника на жалбоподателя са поискани и направените разноски по делото, а съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Ето защо и предвид отмяната на Наказателното постановление, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. В случая е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че е заплатено в брой договореното възнаграждение в размер на 300 лв. Доколкото издателят на НП е в структората на Областна дирекция на МВР-Кърджали, именно същата, в качеството й на юридическо лице (чл.37, ал.2 от ЗМВР), следва да понесе разноските по делото.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

 

                                                Р   Е   Ш   И    :

 

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1300-001388 от 27.08.2020 г., издадено от Началник група в сектор ПП към ОД на МВР- Кърджали, с което на Х.А.М. ***, ЕГН **********, му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 150 лева, на основание чл. 179, ал. 1, т. 3 от ЗДвП за извършено нарушение на  чл. 146, ал. 1 от ЗДвП

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Кърджали да заплати на Х.А.М. ***, ЕГН **********, направените по делото разноски за адвокатско възнагражение в размер на 300 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Кърджалийският административен съд в четиринадесет дневен срок, считано от датата на получаване на съобщението.

 

 

 

 

 

                                                                              Районен съдия :