Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 85
град ***, 27.092016
година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
***кият окръжен съд,
наказателно отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и седми
септември, две хиляди и шестнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР МОНЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ФЛОРЕНТИНА НЕДЕЛЧЕВА
ДЕНИЦА
ПЕТРОВА
При участието на прокурор Румяна
Желева и съдебен секретар А.Н. разгледа докладваното
от съдия Петър Монев н.ч.д. №391/2016г. по описа на ДОС и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по
реда на чл.32 ал.І във вр. с чл.16 ал.І от ЗПИИРКОРНФС, за разглеждане на постъпило
в Окръжен съд-гр.*** Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на
Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови
санкции, издадено от несъдебни власти на Германия-Кметът на гр.Дортмунд и засягащо
българския гражданин Е.И.А. ***, с ЕГН **********.
От служебно извършената справка, изискана от НБД „Население” се
установява, че се касае за българския гражданин Е.И.А. – роден на ***г. в гр.***, с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***.
В съдебно заседание
представителят на ОП-гр.*** пледира за признаване на решението за налагане на
финансовата санкция.
Е.А., редовно призован се явява
лично и с адв.Д.Колева, редовно упълномощена по производството.Лично и чрез защитника
си не оспорва фактическото и правно основание за признаване на чуждото решение.
Процесуалният представител на А.
пледира за признаване на решението,
поради наличие на
всички предпоставки за
това.
С Удостоверение по чл.4 от
Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на
взаимно признаване на финансови санкции е представено за признаване и
изпълнение на Наказателно постановление №30/Оwi GA
537 705 872, постановено на 17.11.2015г. от несъдебен орган, а именно от Главен
кмет на гр.Дортмунд, Р Германия, влязло
в законна сила на 04.12.2015г., с
което на българския гражданин Е.И.А. е наложена финансова санкция за
правонарушение, извършено на територията на издаващата държава и непопадащо под
юрисдикцията на българските съдилища.С цитираното Наказателно постановление е наложена
финансова санкция – осъждане за заплащане на парична сума в размер на 750.00
евро, както и заплащане на сторените в
съдебното и административно производство разходи в размер 290.48 евро или общо
в размер на 1040.48 евро.Изрично е посочено, че върху дължимата сума, посочена
в удостоверението, вече е направено частично плащане в размер на 500.00 евро.
Наказанието е за деяние,
реализирано на територията на Р Германия на 12.10.2015г. и квалифицирано като административно
нарушение по § 24а ал.2, 3, §25 ЗДП; 242 от Каталога на глобите; §4 ал.3 от
Правилника за определяне на парични санкции и глоби - поведение,
което нарушава разпоредбите за движение по пътищата, включително нарушения на
разпоредбите за времетраенето на управление и почивка на МПС, както и
разпоредбите, относно опасни товари.
По силата на Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на
финансови санкции, Република България е сезирана като изпълняваща държава в
производството по признаване на решение на несъдебен чуждестранен орган за
налагане на финансова санкция.
Изпратеното в Окръжен съд-гр.***
удостоверение съдържа необходимата информация, съответстваща на данните в приложения
съдебен акт, чието признаване се иска.Касае се за решение за налагане на
финансова санкция, което съгласно нормата на чл.3 ал.І т.1 от ЗПИИРКОРНФС е акт за налагане на задължение за
плащане на глоба, имуществена санкция или всякакъв друг вид парична санкция,
наложена с акт на съдебен или несъдебен орган за извършване на престъпление или
административно нарушение, включително паричните санкции, наложени за наказуемо
деяние по националния закон на решаващата страна, във връзка с нарушение
на правилата за
движение.
Деянието, осъществено от
засегнатото лице попада сред изброените в чл.30 ал.ІІ т.1 от ЗПИИРКОРНФС, поради
което за същото не се изисква двойно наказуемост, въпреки че по българското
законодателство аналогично поведение съставлява не административно нарушение, а
престъпление и се санкционира съгласно разпоредбата на чл.343б ал.ІІІ от НК.
Не е налице нито едно от основанията,
при които може да се откаже признаването и изпълнението на решението за налагане
на финансова санкция, посочени в чл.35 от ЗПИИРКОРНФС:
Удостоверението е издадено по
образец /съгласно Приложение №2 към чл.4 ал.І от ЗПИИРКОРНФС/, в писмена форма, придружено от превод на
български език, от компетентен орган и отговаря на изискванията, залегнали в
разпоредбите на чл.4 и чл.5 от ЗПИИРКОРНФС.
Срещу Е.И.А. за същото деяние в Р
България или в друга държава, различна от издаващата, няма постановено и приведено
в изпълнение решение за налагане на финансови санкции.
Давността за изпълнение на
решението не е изтекла по българското законодателство и не се отнася за деяние,
подсъдно на българския съд.
Не са налице данни за имунитет или
привилегия по българското законодателство, които да правят изпълнението на
решението недопустимо.
Решението на несъдебния орган не
се отнася и за деяния, които по българското законодателство се считат за извършени
изцяло или отчасти на територията на Р България, или пък за деяния, извършени
извън територията на издаващата държава и българското законодателство не
позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такива
деяния.
Наложената финансова санкция с
решението не е по-малко от 70 евро, респ. левовата им равностойност.Осъдителният
диспозитив на решението/наказателното постановление/, подлежащо на изпълнение,
касае парична сума в общ размер на 1040.48 евро, по които е направено частично
плащане на сумата от 500.00 евро, т.е. оставащата парична сума, за която следва
да бъде призната финансовата санкция е в общ размер на 540.48 евро, равностойни
на 1057.09 лева по курс на Българска Народна Банка към датата на постановяване
на решението – 17.11.2015г./, от които 250 евро – неплатена парична сума,
наложена с решението за извършено
правонарушение и 290.48 евро – сторени разходи
по административното производство.
Решението е постановено срещу
пълнолетно /съгласно българското законодателство/ лице, което може да носи
наказателна отговорност и подлежи на административнонаказателно преследване за
деянието, предмет на решението.
Производството срещу Е.И.А. е
било писмено, като лицето е било уведомено съгласно законодателството на
издаващата държава относно правото си да обжалва решението, както и за
сроковете на обжалване, съгласно отразеното изрично в удостоверението.Това
отбелязване е достатъчно доказателство за уведомяването на лицето и съдът не
следва да изисква изрично други доказателства за това съобразно чл.6 от Рамково
решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 година относно прилагането
на принципа за взаимно признаване на финансови санкции – признаването на
решение, предадено в съответствие с чл.4 от Рамковото решение да е без всякакви
допълнителни формалности, освен ако компетентният орган реши да предяви някоя
от причините за отказ от признаване и изпълнение.
Както вече се посочи, не са налице
основания за отказ от признаване и изпълнение на финансовата санкция, като
основанията за отказ по рамковото решение са идентични с тези по ЗПИИРКОРНФС.
Предвид обстоятелството, че Е.И.А.
е български гражданин, с постоянен адрес ***, т.е. местоживеенето му е на територията
на Р България, съдът намира, че е налице и една от алтернативно предвидените
предпоставки за признаване на решението за налагане на финансова санкция,
съдържащи се в чл.30 ал.ІІІ от ЗПИИРКОРНФС.
Както беше посочено,
налице са данни за частично изпълнение
във връзка с решението за налагане на финансова санкция в размер на 500.00 евро
от общия размер на наложената финансова санкция, която е в размер на 1040.48
евро, т.е. оставащата за признаване и изпълнение на наложена финансова санкция
е в размер на 540.48 евро.
На основание чл.16 ал.8 във вр. с
чл.32 ал.1 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като финансовата санкция е в евро, съдът следва
да определи равностойността й в български лева по
курс на БНБ към датата на постановяване на решението
за налагане на финансова санкция, или 540.48 евро
към 17.11.2015г. са
равностойни на 1057.09 лева.
Сторените в съдебното
производство разноски за превод от немски на български език в размер на 55.00 лева следва да бъдат
възложени на Е.И.А..
По гореизложените съображения
и на основание
чл.32 ал.1 във вр. с чл.17 във вр. с чл.16 ал.7 т.1 от
ЗПИИРКОРНФС, ***кият окръжен съд,
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА Решение №30/OWi GA 537 705 872, на несъдебен орган в издаващата
държава – Главен кмет на гр.Дортмунд, Р Германия, постановено
на 17.11.2015г., влязло в сила на 04.12.2015г., с което на българският гражданин Е.И.А., роден на ***г. в гр.***,
живущ ***, с ЕГН **********, е наложена финансова санкция в размер на 540.48 евро, равностойни на 1057.09 лева по курса на БНБ към датата
на постановяване на решението.
ОСЪЖДА Е.И.А. ***, с ЕГН ********** да
заплати сторените по делото разноски в размер на 55.00 лева, по сметка на ОС-гр.***.
СЛЕД влизане в сила на решението,
преписи от същото и Решението на Главен
кмет на гр.Дортмунд, Р Германия, да се
изпратят на органите на „Националната агенция по приходите” за изпълнение.
СЛЕД
получаване на решението, НАП незабавно да уведоми настоящия
съд за предприетите действия
по изпълнение на
решението на основание
чл.36 във връзка с
чл.22 ал.2 от
ЗПИИРКОРНФС, като след приключване
на изпълнението следва също да
уведоми настоящия съд, за да се уведоми компетентния орган на
издаващата държава.
ПРЕПИС от решението да се връчи на
засегнатото лице.
ДА СЕ УВЕДОМЯТ компетентните органи на
издаващата държава и Министерство на
правосъдието на Република България.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест
пред Апелативен съд– гр.Варна в 7-дневен срок от днес.
Председател: Членове: 1. 2.