Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………… 2021г. гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд, ХХVІІІ-ми състав, в публичното заседание на десети февруари две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА СТАНЕВА
при секретаря Добринка Долчинкова
като разгледа
докладваното от съдия Д. Станева адм. дело № 2474/2020г. по описа на Административен съд Варна, за да се произнесе,
взе предвид:
Производството е по реда на чл. 215 от Закона за устройство на
територията /ЗУТ/ във вр. с чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на Е.И.С., ЕГН **********
и Е.С.С., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес *** против Заповед № КС-225А-8/09.10.2020г. на Кмета на район „Аспарухово“ при Община Варна, с която на
основание чл.225а от ЗУТ, във вр. с чл.225, ал. 2, т.2 и чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ е наредено премахването на
незаконен строеж: „Масивна сграда“, изградена в
поземлен имот с идентификатор № 10135.5064.30, находящ се в гр. Варна, район
„Аспарухово“, м. „Чиган“ по КККР на гр. Варна. Заповедта
се оспорва като нищожна, в условията на евентуалност като
унищожаема и незаконосъобразна – издадена в
противоречие с материалноправните разпоредби, при допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила и в несъответствие с целта
на закона. Оспорват се фактическите констатации, изложени от ответника в обжалвания
административен акт, респективно – твърди се, че ответникът е постановил
административния акт при неизяснена фактическа обстановка, като последната се основава на предположения, а не на
доказателства, което обуславяло нищожност на обжалваната заповед. Считат, че ремонта и
подобренията, които са извършили на съществуваща в имота стара постройка нямат характеристиките на незаконен строеж. Оспорва
се фазата на извършване на строежа. Твърдят, че незаконосъобразно в заповедта като извършители и възложители на незаконния строеж са посочени жалбоподателите, тъй като сигналът е
бил анонимен и не е следвало да бъде разглеждан. Считат, че предвид издадено
удостоверение за търпимост на строеж „Масивна ограда и кладенец“, фактите
изложени в него се отнасят и за процесния строеж „масивна сграда“. На основание изложеното моли за отмяна на процесната заповед. В съдебно заседание и по съществото на спора, чрез
пълномощника си поддържат жалбата. Претендират присъждане на разноски по делото.
Ответната страна, чрез процесуалния
си представител оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли. Претендира
присъждане на ю.к.възнаграждение.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, които са
приобщени към доказателствения материал по делото.
Въз основа на анализа на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и възраженията на страните,
съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от представения с административната преписка Нотариален акт
№ 105, том І, рег.№ 1938, дело № 117/2017г., вписан в Службата по вписванията с
вх.рег.№ 12426 от 19.05.2017г. Е.И.С. и Е.С.С. са придобили ПИ с
идентификатор 10135.5064.30 с площ от 3.5 дка, находящ се в гр. Варна, местност
„Чиган“ по КККР на гр.Варна, трайно предназначение на територията-земеделска,
начин на трайно ползване-нива, трета категория. Видно от приложена скица на поземлен
имот № 15-118211-11.02.2019г. трайното предназначение на територията е
урбанизирана, а начин на трайно ползване-за къмпинг, мотел.
Административното производство е започнало във връзка с постъпил сигнал по електронната поща в РДНСК-Варна с вх.
№РА-734-01-632/15.05.2020г., в който се изнасят данни за извършващо се
незаконно строителство на къща в ПИ 10135.5064.30, м-ст „Чиган“, район
„Аспарухово“, гр. Варна, като се твърди, че земята е отредена за къмпинг,
мотел. Сигналът е приложен към административната преписка.
При извършената на място проверка от служители
на Район „Аспарухово“ на 18.05.2020г. е установено на около 8 м. от дъното на имота, извършване на строеж: „масивна
сграда“ – стоманнобетонни греди и колони, метални ферми за покривна
конструкция, дървени ребра и покрити с плоскости; външните зидове са тухлени с
поставена топлоизолацияи външна замазка; вътрешните преградни стени са на места
гипскартон, а на други тухлени. Размерите в план по външната страна са около
16м., дължина и около 10м. ширина. Към момента на проверката строителството на
грубия строеж е приключило, измазано външно, поставени врати и прозорци; работи
се по вътрешната част на сградата. Направен е снимков материал. Резултатите от
проверката са обективирани в Констативен протокол от 18.05.2020г. /л. 39 от
преписката/
Проверяващите са констатирали също, че за имота има издадено Разрешение № АУ104312АС/30.10.2019г.
за разполагане на преместваем обект за обслужваща дейност с площ от 154.80кв.м.
със срок до 30.10.2024г.
Горните установявания са отразени и в
Констативен протокол № 1/26.05.2020г. /л. 33-34 от преп./ от съвместно извършена
проверка от служители на РДНСК-Варна и Дирекция „КСИД“ при район „Аспарухово“,
Община Варна, проверката по който е извършена от служители съмвество
С Констативен акт /КА/ № 11/ 23.06.2020г. /л.24-27 от адм. преписка/, предходните констатации са потвърдени, като е
посочено, че сградата е трайно прикрепена към прилежащия терен посредством
бетонова основа и съществено е изменила субстанцията и начина на ползване на
земята под нея. Масивната сграда не може да се отдели от повърхността и да бъде
преместена на друго място, без да изгуби своято индивидуалност и конструктивна
цялост и да бъде използвана на друго място със същото или с подобно
предназначение, предвид което тя не отговаря на определението за преместваем
обект, дадено в §5, т. 80 от ДР на ЗУТ. След обследване е установено, че
сградата представлява строеж по смисъла на пар.5, т.38 от ДР на ЗУТ, изпълнен в
противоречие и в нарушение на издаденото Разрешение за поставяне на преместваем
обект, без одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж. Строежът е
пета категория, съгласно чл.137, ал.1, т.5, б. „а“ от ЗУТ и условията на чл.
10,ал.1, б. „а“, т.1 от Наредба № 1/2003г. за номенклатурата на видовете
строежи. Установено е, че строежът е извършен в периода от 30.10.2019г. до
18.05.2020г., което изключва допустимостта му и по отм. ЗТСУ и по сега
действащия ЗУТ. Описаният в КА строеж е извършен без разрешение за
строеж и без одобрени инвестиционни проекти. В акта е
посочено, че констатираното е основание за образуване на производство по реда
на чл.225а, ал.1 от ЗУТ
за премахване на незаконен
строеж по
смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ.
Екземпляр от КА е връчен на собствениците по пощата на 15.07.2020г., видно от
известия за доставяне /л.20 от преп./. Жалбоподателите Е.И.С. и Е.С.С. направили в срок възражение срещу КА – вх.№ РД20014082АС/28.07.2020г. /л. 12-13 от преп./
От представените от ответника доказателства се установи, че с Разрешение № АУ104312АС/30.10.2019г. на жалбоподателите
е разрешено да розположат преместваем обект за обслужваща дейност с площ от
154.8 кв.м. в ПИ 10135.5064.30 в м-ст „Чиган“, район „Аспарухово“, гр. Варна,
съгласно одобрени от главния архитект на Община Варна схема на 21.10.2019г. на
основание архитектурен и конструктивен проект, приети с ОСИП от КД/ЕСУТ пр. № 36/2019г.,
т. 10. Срокът на разрешението е от 30.10.2019г. до 30.10.2024г. /л.14 от
преп./. С Удостоверение за търпимост № 8 от 29.01.2020г. за строеж „Масивна ограда и кладенец“, находящ
се в процесния ПИ 10135.5064.30, строителството на който е извършено без
необходимите строителни книжа до 31.03.2001г. е признат за допустим по смисъла
на закона и е приет за търпим строеж. /л. 15 от преп./.
Към административната преписка е представена и Заповед № Г-46/29.03.2006г.
на зам. Кмета на Община Варна за одобряване на ПУП-ПРЗ на УПИ №№064030 и
064031, м. 064, м. „Чиган“ земл. Галата, идентичен с процесния ПИ
10135.5064.30. /л. 55 от преп./
На 09.10.2020г.
Кметът на район „Аспарухово“ Община Варна, след като се запознал с цялата административна преписка и след
като намерил възраженията на Е.С. и Е.С. за неоснователни, издал процесната Заповед № КС-225А-8, с която разпоредил премахването
на незаконен строеж:
„Масивна сграда“, изградена в ПИ с
идентификатор №10135.5064.30, находящ се в гр. Варна, район „Аспарухово“, м.
„Чиган“ по КККР на гр. Варна. Недоволни от заповедта Е.С. и Е.С.
предприели оспорването ѝ по съдебен
ред.
По искане на жалбоподателите пред съда са разпитани двама свидетели – Т. И. Н. и Н. Г. Н.. От
гласните показания на св. Николова става ясно, че се познава с Е. и Е.
С. откакто се преместили да живеят в техния блок от 2014г. За първи път видяла
имота им в „Черноморец“ през 1999г. Свидетелката имала също лозя по-нагоре и
искала да направи замяна с някое място по-близо до морето. Познава техния имот
от 1999г., но лятото на миналата година станало ясно, че имотът на Е. и Е. С. е
имотът, който била гледала 1999г. Не може да опише много добре имота в момента,
в който го видяла за първи път, но имало плътна ограда и постройка, голяма
около 14-15 метра лице към пътя и около 10 метра назад. Толкова можела да види
през оградата. Последно видяла имота когато Е. и Е. ги поканили на гости, след
реконструкцията на постройката, тоест май или юни 2020г. Визуално сградата и
оградата съответствали по размер с тези, които била видяла през 1999г. Тъй като
не компетентна, свидетелкта не може да каже каква е била конструкцията на
сградата. Новата сграда била много хубава, свидетелката я видяла измазана в
почти готов вид. Не може да каже нищо за конструкцията. Новата сграда я видяла
през май-юни месец на рождения ден на Е. 2020г.
Свидетелят Н. Г. Н., заявява пред съда, че познава Е. от 30 години, и чрез него вече
познава и жена му Е.. Познава имотът, който имат на „Черноморец“. За първи път
видял имота в края на 90-те години. Ходил с приятел, който имал там лозе и
ходил да помага. Многократно бил виждал имота. Последно преди няколко месеца
ходили в имота на гости. В края на 90-те години имотът имал ограда, която е
плътна. Сградата я е виждал от пътя. Сградата е около 10-15 метра. Имало в
имота им постройка с покрив. В момента изглежда като постройката от 90-те
години, но е реновирана. Визуално съответства на това, което било преди. Тъй
като е виждал сградата само отвън не знае какво представлява сегашната
конструкция на сградата. В момента сградата е измазана и има покрив сега.
Реновирана е изцяло сградата. Това което е видял 90-те години и сега като
размер е един и същ. В момента покривът е равен и е направен с битумни
керемиди. Сградата отвън е измазана с циментова мазилка.
По делото е прието писмо рег. № АУ069577АС_003/24.08.2020г. на Главния
архитект на район „Аспарухово“, в което се сочи, че във връзка с образуваната
преписка по заявление с вх. №
069577АС/28.07.2020г. за издаване на удостоверение за търпимост за сграда в ПИ
с идентификатор 10135.5064.30 по плана на м. „Чиган“, район Аспарухово, след
справка в Дирекция КСИД при район
„Аспарухово“ е установено, че към момента има образувано административно
производство за незаконно строителство, поради което процедурата по издаване на удостоверение за търпимост по
§ 127, ал. 1 от ПР на ЗУТ ще бъде временно спряна, до приключване на
административното производство за незаконно строителство.
При така установената фактическа обстановка и в рамките на
съдебната проверка съгласно чл. 168 от АПК във вр. с чл. 146 от АПК,
Административен съд – Варна достигна до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима - подадена е в законоустановения
срок от лице, имащо правен интерес от обжалването ѝ.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна,
поради следните съображения:
Съобразно задължението на съда по чл. 168, ал. 1 от АПК,
настоящият състав, счита, че следва да провери законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
С оглед отправеното искане от оспорващите за обяваване на
Заповедта за нищожна, а в условията на евентуалност за унищожаема, следва да се
посочи, че в административното право не се съдържа легално определение за
недействителността като порок на административния акт в двете му проявни форми
– отменяемост, респ. унищожаемост и нищожност, респ. невалидност. Съдебната
практика и теория са възприели като критерии за разграничаване на двете проявни
форми за недействителност – степента и тежестта на засягане на разписаните
императиви в рамките на общите изисквания за незаконосъобразност по чл. 146 от АПК. Критерият се характеризира с висока степен на относителност и преценка
на всеки конкретен случай - нарушенията на закона следва да са особено
съществени, изцяло лишени от законова опора, при радикални нарушения на
законността, които не могат да бъдат примирени дори и с временното и
неокончателно действие на акта, чието изпълнение е юридически невъзможно и
което засяга основополагащи ценности. Нищожността се свързва с липса на
волеизявление, докато унищожаемостта – с неправилно такова. Нищожният акт, като
проявление на най-тежката форма на незаконосъобразност, не поражда желаните
правни последици, на нищожността всеки може да се позове, прогласяването й не е
обвързано от преклузивен срок, тя не се санира. Преценката за действителност се
извършва към момента не на издаване на оспорения акт, а към момента на
постановяване на съдебното решение, а последното има само декларативен ефект.
В разграничение от горепосочените особености,
унищожаемият акт като недействителен, но страдащ от по-леката й форма, а именно
- отменяемост, поражда правни последици до момента на изричната му отмяна с
конститутивно решение. Някои от унищожаемите актове, в зависимост от вида на
порока, подлежат на саниране, а преценката за действителност се извършва към
момента на издаването им.
При унищожаемостта нарушението е съществено, а при
нищожността – особено съществено.
Съдът намира, че в случая не се установява да са налице
основания за обявяване нищожността или унищожаемостта на оспорената заповед.
Оспорената Заповед №
КС-225А-8/09.10.2020г. е издадена от Кмета на район „Аспарухово“, Община Варна. На л.1 от адм. преписка е приложена
Заповед № 0508/07.02.2020г., с която Кметът на Община Варна на основание §1, ал.3 от ДР на ЗУТ е
прехвърлил на кметовете на райони в гр. Варна част от правомощията си по този
закон /ЗУТ/. В т.6 от цитираната заповед са посочени и правомощията да се
издават мотивирани заповеди по чл.225а, ал.1 от ЗУТ за премахване на строежи от
четвърта до шеста категория или на части от тях, незаконни по смисъла на
чл.225, ал.2 от ЗУТ. С оглед на това се налага
извод, че процесната заповед е издадена от лице, на което по силата на изрична
делегация са предоставени правомощия да издава заповеди от рода на процесната. С оглед на горното,
заповедта е издадена от компетентен орган.
Спазено е и изискването за форма на акта, като заповедта
е обективирана в писмен вид с посочване на фактически и правни основания за
издаването ѝ. Не са налице пороци във формата на акта,
способни да доведат до нейната отмяна само на това основание.
В хода на съдебната проверка за законосъобразност на акта не се
констатираха и допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила в
производството по издаване на заповедта.
Жалбоподателите са били надлежно
уведомени за неговото начало. Същите са получили екземпляр от КА № 11/23.06.2020г. и са се възползвали от процесуалното си право да направят възражения срещу изводите от
проверката. В процесната заповед подробно са коментирани възраженията на жалбоподателите,
на които не е било ограничено правото на защита.
В тази връзка като неоснователни се преценяват и
възраженията за нарушение на административната процедура поради факта, че производството по издаване на процесната
заповед е започнало по анонимен сигнал, който не е
следвало да бъде разглеждан. В административната преписка се съдържа сигнала на
Мария Тодорова, подаден по електронна поща. Но дори сигнала да беше анонимен, това обстоятелство не би обусловило порочност на
акта, тъй като при
осъществяване на контрола за законност на строежите административните органи
действат служебно и не са обвързани от сигнали на граждани. Не е недопустимо
производство, което е образувано по анонимен сигнал. /в този см. Решение № 12409 от 16.11.2016г.
на ВАС по адм. д. № 4799/2016г., II о., Решение № 4615 от 19.04.2016г. на ВАС по адм. д. №
10676/2015г., II о./
Възражението за противоречие на оспорената
заповед с материалноправните разпоредби, също е неоснователно. Не се установява в случая административният акт да е лишен
от законово основание, а да засяга права на своите адресати.
Не се установява изпълнението на акта да е юридически невъзможно. Не се
установява и актът да е издаден при пълна липса на предпоставките, визирани в
хипотезата на приложимата материалноправна разпоредба.
Неоснователни се явяват твърденията, че за извършения от жалбоподателите строеж няма представени документи, които да
установяват в какъв период е изпълнен строежът, поради което считат издадената
Заповед за неаргументирана и почиваща на предположения, както и че извършените
от тях дейности не са строителни, а ремонтни - реновирали са стара, масивна
сграда изградена през 1999г. По отношение на тези твърдения по преписката са
приложени документи, от които е видно, че в ПИ с идентификатор № 10135.5064.30
не е имало съществуваща постройка до 30.10.2019г. Представения ПУП-ПРЗ за
поземлен имот с идентификатор № 10135.5064.30, идентичен с УПИ №064030, одобрен
със Заповед № Г-46/29.03.2006г., на Заместник-кмет на Община Варна, сочи, че
към 2006г. в имота няма никакви изградени сгради. „Масивна сграда“ не фигурира
и в Нотариален акт № 105, том I, рег. №1938, дело №117/2017г., на нотариус №205
за покупко-продажба на имота през 2017г., в който е посочено, че имотът е
земеделска земя с начин на трайно ползване - нива, което изключва възможността
да е съществувала постройка към онзи момент, тъй като строителство на масивни
сгради в земеделски земи се допуска само, ако е променено предназначението на
земята по установения ред. В Скица на поземлен имот №15- 118211/11.02.2019г., издадена
от СГКК - гр. Варна, също липсват масивни сгради и постройки.
Неоснователни са и възраженията, че няма изграден строеж на фаза "Груб строеж". Параграф 5, т. 46 от ДР на ЗУТ
визира под понятието "груб строеж" сграда или постройка, на която са изпълнени ограждащите
стени и покривът, без или със различна степен на изпълнени довършителни работи.
Видно от материалите по
делото, вкл. снимковия материал, масивната сграда е завършена с ограждащи
тухлени зидове и покрив, като към момента на проверката се изпълняват
довършителни работи, ел. инсталации, шпакловка и др. Извършеният незаконен
строеж „Масивна сграда" е трайно закрепен към земната основа и безспорно
представлява строеж по смисъла на § 5, т.38 от ДР на ЗУТ - който трайно променя
субстанцията и начина на ползване на поземления имот. По смисъла на чл.225,
ал.2, т.2 от ЗУТ е налице безспорно установен незаконен строеж, изпълнен без
одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж, което е в нарушение
на разпоредбата на чл.148, ал.1 от ЗУТ и чл. 137, ал.З от ЗУТ.
С оглед на изложеното по-горе категорично се налага изводът, че за
строежа, предмет на процесната заповед, жалбоподателите е следвало предварително да се
снабдят с разрешение за строеж и одобрени инвестиционни проекти.
Жалбоподателите не отричат, че за описания в заповедта строеж няма издадени документи, дори
напротив в жалбата си до съда признават, че от 05.03.2020г. до датата на
извършената проверка са извършили
редица ремонти и подобрителни дейности относно сградата, обект на извършената
проверка, както и, че са се отказали от поставянето на преместваем обект поради
висока инвестиция. Това категорично квалифицира строежа
като незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ и предвид категорията на строежа, е
основание за образуване на производство по реда на чл.225а, ал.1 от ЗУТ.
В хода на административното производство е установен
приблизителния период на извършване на строежа от 30.10.2019г. до 18.05.2020г. От снимковия материал по преписката се установява процеса
на изграждане на сградата от самите основи – вижда се изкопа, след това
основите за изграждане на сградата и по-нататък самата конструкция, като
снимките са събрани 2020г., което категорично отхвърля хипотезата, че там е
съществувала сграда преди това. Следователно периода на реализиране на строежа навежда на
извод, че същият не е търпим и за него са неприложими разпоредбите на §16, ал.1
от ПР на ЗУТ, както и §127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Всички доказателства по делото
недвусмислено показват наличието на новострояща се сграда в процесния имот.
Това обстоятелство се установява с нарочно съставените констативни протоколи и
констативен акт при извършените проверки от длъжностните лица, в които сградата е достатъчно ясно, пълно и обективно
индивидуализирана. Следва да се
отбележи, че посочените актове носят подписите на
длъжностните лица, които са ги съставили и представляват официални свидетелстващи документи, които се ползват с материална доказателствена сила, досежно удостоверените в тях факти.
Ангажираните от жалбоподателите свидетели не успяха да
оборят констатациите по констативните протоколи и
констативния акт. И двамата
свидетели твърдяха, че познават имота на жалбоподателите в м. „Черноморец“, а процесната Заповед визира имот в м. „Чиган“. Свидетелката Николова сочи, че познава имота на
жалбоподателите от 1999г., а жалбоподателите са го закупили едва през 2017г.
При описанието казва, че е виждала имота само през оградата, която описва като
плътна. Всички тези установени противоречия в показанията на свидетелката дават
основание на съда да не ги кредитира като обективно дадени. Обясненията на
втория свидетел Н. също са изпълнени с противоречия. Свидетелят заявява, че
многократно е виждал имота, който имал плътна ограда, а същевременно е виждал
сградата само от пътя и отново е видял за пръв път имота в края на 90-те
години, когато жалбоподателите не са били собственици. Поради противоречията в
показанията и несъответствието им с останалите доказателства по делото съдът не
ги кредитира.
Следва да се отбележи, че за изхода от административното
производство, както и на настоящото съдебно, са ирелевантни мотивите на
собственика, които са го
подтикнали да извърши незаконното строителство. В този смисъл необходимостта от голяма инвестиция за поставянето на
преместваемия обект не е аргумент, който изключва
приложението на чл.225а във с чл.225 от ЗУТ по
отношение на осъществения строеж.
Не е налице и твърдяното в жалбата, че
жалбоподателите не са възложители и извършители на незаконното строителство. В чл.161, ал.1, изречение І-во от ЗУТ законодателят е дал
легална дефиниция на понятието възложител – „Възложител е собственикът на
имота, лицето, на което е учредено право на строеж в чужд имот, и лицето, което
има право да строи в чужд имот по силата на закон“. След като от представените
по делото доказателства категорично се установява, че именно жалбоподателите са собственици на ПИ 10135.5064.30, то безспорно същите имат качеството на възложители на строежа, чието премахване е
разпоредено със заповедта. Целта на производството по чл.225 от ЗУТ е да се установи дали
даден строеж е изграден законно или не и в този смисъл правните последици от
това производство се проявяват в правната сфера на собственика на имота.
С оглед на всичко, изложено по-горе, съдът счита, че като е издал
процесната заповед, ответникът правилно е приложил материалния закон.
Наред с горното, не може да се приеме, че липсва и
волеизявление на административния орган. В случая то е ясно и разбираемо
изразено, при липса на каквито и да е съмнения относно разпоредените с акта
последици.
Не на последно място, настоящият състав приема, че
административния акт съответства и на целта на закона. Издаването на акта не е насочено към
постигане на друга цел, различна от законоустановената – регулиране на обществените
отношения, свързани със строителството, като не се допуска изграждането на
строежи без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж, съответно съществуващите незаконни строежи подлежат на премахване.
С оглед изложеното, като извърши проверката по чл.
168, ал. 1 от АПК на
всички основания по чл.
146 от АПК, съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна - издадена от компетентен административен орган, в
установената форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта
му.
Не се доказват наличието на хипотезите по чл. 146 от АПК за
оспорването на акта, респективно, не са налице основания той да бъде обявен за
нищожен или унищожаем, поради което, подадената срещу него жалба е
неоснователна и следва да се отхвърли.
При този изход на делото на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.143, ал.4 и чл.144 АПК в полза на
ответника, който е защитаван от юрисконсулт, следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер – 100лв. съгласно чл.24 на Наредба за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд - Варна
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.И.С., ЕГН ********** и Е.С.С.,
ЕГН ********** *** против Заповед № КС-225А-8/09.10.2020г. на Кмета на район „Аспарухово“ при Община Варна, с която на
основание чл. 225а от ЗУТ, във вр. с чл.225, ал. 2, т.2 и чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ е наредено премахването на
незаконен строеж: „Масивна сграда“, изградена в
поземлен имот с идентификатор №10135.5064.30, находящ се в гр. Варна, район „Аспарухово“,
м. „Чиган“ по КККР на гр. Варна.
ОСЪЖДА Е.И.С., ЕГН ********** и Е.С.С.,
ЕГН ********** *** да заплатят в полза на Район „Аспарухово“
при Община Варна сумата от 100лв./сто/, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с пред Върховния административен
съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: