№………./14.11.2017 г.
гр.
Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на четиринадесети ноември през
две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 584 по описа за 2017
год.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по предявен от НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ПО ПРИХОДИТЕ срещу
ОБЩИНА БЕЛОСЛАВ иск с правно основание чл.422 вр.
чл.415 ГПК за приемане на установено в отношенията между страните, че ОБЩИНА
АКСАКОВО дължи на НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ПО ПРИХОДИТЕ изискуемо частно държавно
вземане по АУЧДВ 10/26.05.2015 год. в общ размер на 170 245.47 лв., от
които 162 715.50 лева – главница, 3 541.75 лв. – лихва за периода от
30.01.2015 – 25.05.2015 год., 3 989.22 лв. – лихва за периода от
25.05.2015 – 23.12.2016 год. и лихва по чл.29, ал.1 от Специалните условия във
връзка с чл.72, ал.4 от Общите условия в размер на 1.5 % над прилагания от
Европейската централна банка лихвен процент спрямо основните й операции за
рефинансиране на първия работен ден от месеца, в който попада дължимата дата,
начислявана от 23.12.2016 год. до окончателното изплащане на вземането, за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 ГПК № 20/03.01.2017 год. по ч.гр.д. № 16654/2016 год. на
ВРС.
Излага
се в сезиралата съда искова молба, че на 12.01.2009 год. между Министерство на
околната среда и водите, като договарящ орган, от една страна и Община
Белослав, от друга, е сключен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ № 58111-С028-219 за финансиране на изпълнението на проект „Изграждане на
канализационна мрежа и колекторна система към съществуващата ГПСОВ и водоснабдителна
мрежа гр.Белослав“, неразделна част от който договор са Специалните условия на
договора и Общите условия за сключване на договори за безвъзмездна финансова
помощ за инвестиционни проекти по приоритетни оси 1 и 2 на Оперативна програма
„Околна среда 2007-2013“. Сочи се също така, че на основание чл.130, ал.1 от ОУ
на договора, на 03.12.2009 год. е сключено допълнително споразумение № 1, а на
27.01.2010 год. – допълнително споразумение № 2, като с чл.4 от допълнително
споразумение № 2се създава нова разпоредба в специалните условия на договора,
съгласно която, когато по процедура за възлагане на обществени поръчки са
установени нередности, на бенефициента се налагат финансови корекции, като
Договарящия орган не възстановява направените разходи по проведената обществена
поръчка до размера на финансовата корекция.
Твърди
се също така, че изпълнението на финансирания проект е бил обект на проверка от
проведена одитна мисия от 26.09.2011 год. до
06.10.2011 год. от Европейската сметна палата при извършване на одит на
законосъобразността и редовността на плащанията в рамките на политиката за
сближаване по Оперативна програма „Околна среда“, програмен период 2007-2013
год., по време на която проверка е регистрирана нередност от Управляващия орган
с национален идентификационен номер ОПОС/13/КФ/137 от 19.12.2013 год., за която
нередност Община Белослав е уведомена с писмо изх. № 08-00-5145/20.12.2013
год., а с писмо изх.№ 08-00-5145/13.01.2014 год. от Дирекция „Фондове на
Европейския съюз за околна среда“ към МОСВ е отправена покана да възстанови
сумата от 183 529.40 лева. Поради липса на доброволно изпълнение,
преписката по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ №
58111-С028-219/12.01.2009 год. е предадена от МОСВ на НАП с цел принудително
събиране на дълга.
Излага
се също така, че на основание чл.3, ал.8 вр. ал.7 т.6
от Закона за Националната агенция за приходите е издаден акт № 10/26.05.2015 гоз. За установяване на частно държавна вземане, което към
25.05.2015 год. е в общ размер от 187 524.22 лева, за което вземане поради
липса на плащания от страна на Община Белослав е подадено заявление за издаване
на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл.417 ГПК и е образувано ч.гр.д. № 16654/2016 год. на ВРС, като претендираното в заповедното производство вземане е
съобразено с намалената главница по регистрираната по договора нередност, за
което НАП е уведомен след издаване на АУЧДВ от Управляващия орган. С оглед
постъпилото от длъжника в срока по чл.414 ГПК възражение сочат, че за тях е
налице правен интерес да установяват съществуване на вземането по АУЧДВ.
Настоящият състав на ВОС, като съобрази приложимите
процесуално и материалноправни норми, регулиращи процесните правоотнощения намира предявения
иск за недопустим, поради следните
съображения:
Предявеният
в съда на 18.05.2017 год. по реда на чл.422, ал.1 ГПК иск, като продължение на
инициираното въз основа на заявление вх.№ 69543/29.12.2016 год. по ч.гр.д. №
16654/2016 год. на ВРС заповедно производство, е за установяване съществуване
на вземане на ищеца срещу ответника за сума в общ размер на 170 245.47 лв., обективирано в АУЧДВ 10/26.05.2015 год. вследствие
извършена финансова корекция от Управляващ орган поради неизпълнение на договор
за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № 58111-С028-219/12.01.2009
год., с бенефициент Община Белослав, по Оперативна програма „Околна среда
2007-2013“, съфинансиран от Европейския фонд за регионално развитие и от Кохезионния фонд на Европейския съюз. Предметът на така
сключения договор е определен с влязъл в сила индивидуален административен акт
по смисъла на чл.28, ал.1 т.1 от ПМС № 121/31.05.2007 год., а преценката за
неизпълнение на договора е нормативно установено правомощие на управляващия
орган /чл.60 от Регламент № 2988/95 на СЕ/.
.
С приемането на Закона за управление
на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове се въведе
общата правна рамка на национално ниво съгласно чл.174 и чл.175 от ДФЕС, в
изпълнение на задължението на РБългария по чл.175 от
ДФЕС относно предоставените от Европейски съюз публични средства.
Предоставянето на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма вече се
дефинира като административен договор, подлежащ на оспорване по реда на АПК,
който институт намери кодифицирана уредба с приемането на ЗИДАПК /ДВ бр.
74/20.09.2016 год./ Тази последваща законова уредба на отношенията категорично
обуславя извода, че договорът е източник на административноправни
отношения, а волеизявлението на управляващия орган за налагане на финансова
корекция представлява индивидуален административен акт. След като възниква въз
основа на административен акт, вземането за финансова корекция следва да се
дефинира като публично вземане по смисъла на чл.162, ал.1 т.8 ДОПК, поради
което и събирането му следва да е
по реда на ДОПК, а не по гражданскоправен ред.
Доколкото се касае за заварени от
влизането в сила на ЗУСЕСИФ производства, в Преходните и заключителни
разпоредби на ЗУСЕСИФ законодателят е приел правни норми, уреждащи реда, по
който следва да бъдат довършени започналите производства. Съгласно пар. 10, ал.1 от ПЗР на ЗУСЕСИФ, започналите и
недовършени до влизането в сила на закона производства се довършват по
досегашния ред, а съобразно пар.10, ал.2 от ПЗР на
ЗУСЕСИФ /изм. ДВ, бр. 74 от 2016 год./ по реда на чл.27, ал.1 и ал.5-7 ЗУСЕСИФ се
довършват само образуваните до влизането в сила на закона съдебни дела по жалби
срещу изявления за финансови корекции на ръководителя на управляващия орган, т.
е. административните производства. Новата разпоредба на пар.10,
ал.3 от ПЗР на ЗУСЕСИФ , в сила от 25.12.2015 год. /ДВ, бр. 74 от 2016 год./
предвижда, че образуваните до влизането в сила на този закон гражданскоправни производства по искови молби срещу
изявления за финансови корекции на ръководителя на управляващия орган се извършват
по досегашния ред.
Настоящият иск е предявен след
25.12.2015 год., същият не попада в приложеното поле на цитираната норма,
поради което и на изложените по-горе основания, се явява недопустим. В тази насока
е и константната съдебна практика по приложението на пар.10,
ал.3 от ПЗР на ЗУСЕСИФ, обективирана в Решение № 17
от 23.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 50176/2016 г., III г. о., ГК, Решение № 66
от 21.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 60146/2016 г., IV г. о., ГК, Решение № 68
от 29.06.2017 г. на ВКС по т. д. № 378/2016 г., I т. о., ТК и Решение № 148 от
19.10.2017 г. на ВКС по т. д. № 2210/2016 г., II т. о., ТК, както и в
определения № 501/17.10.2016 год. по ч.т.д. № 1872/2016 год. на ВКС, ТК, II т.
о., определение № 9 от 05.01.2017 год. по ч.т.д. № 2294/2016 год. на ВКС, ТК,
II т. о. и определение № 126 от 09.03.2017 год. по ч.т.д. № 2071/2016 год. на
ВКС, ТК, II т. о.
Горният извод на съда не се променя
от обстоятелството, че за процесното вземане на 26.05.2015
год. е издаден акт за
установяване на частно държавно вземане, доколкото това не променя характера на
това вземане от публичен в частен. След като по така издадения АУЧДВ за
финансова корекция не са инициирани съответните административни или съдебни производства
за събиране на сумите по него до влизане в сила на ЗУСЕСИФ - в сила от
25.12.2015 г., то за тях са неприложими уредените в пар.10
от ПЗР на този закон специални правила за заварените висящи производства и
следователно правото на финансова корекция следва да се реализира по реда на
ДОПК, съгласно изричната уредба в чл.76, ал.1 от ЗУСЕСИФ на такова вземане като
публично /така и определение № 520 от
26.09.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 2008/2017 г., II т. о., ТК/.
С оглед даденото в т.13 на
ТР № 4/2013 год. на ОСГТК, съдът в исковото производство, който постановява
определението за прекратяване на искът по чл.422 ГПК, следва да обезсили
издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист.
Воден
от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 584/2017 год. на ВОС, ТО, образувано
по предявен от НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ПО ПРИХОДИТЕ срещу ОБЩИНА БЕЛОСЛАВ иск с
правно основание чл.422 вр. чл.415 ГПК за приемане на
установено в отношенията между страните, че ОБЩИНА АКСАКОВО дължи на
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ПО ПРИХОДИТЕ изискуемо частно държавно вземане по АУЧДВ
10/26.05.2015 год. в общ размер на 170 245.47 лв., от които
162 715.50 лева – главница, 3 541.75 лв. – лихва за периода от
30.01.2015 – 25.05.2015 год., 3 989.22 лв. – лихва за периода от 25.05.2015
– 23.12.2016 год. и лихва по чл.29, ал.1 от Специалните условия във връзка с
чл.72, ал.4 от Общите условия в размер на 1.5 % над прилагания от Европейската
централна банка лихвен процент спрямо основните й операции за рефинансиране на
първия работен ден от месеца, в който попада дължимата дата, начислявана от
23.12.2016 год. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 ГПК № 20/03.01.2017 год. по ч.гр.д. № 16654/2016 год. на ВРС, като
недопустимо.
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 ГПК № 20/03.01.2017 год., издадена по по
ч.гр.д. № 16654/2016 год. на ВРС – 8-ми състав и издадения въз основа на него
изпълнителен лист.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи
на обжалване с частна жалба през ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД в едноседмичен срок
от получаване на съобщението от страната.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: