№ 488
гр. Русе, 24.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Мария Велкова
Членове:Силвия Павлова
Йордан Дамаскинов
при участието на секретаря Десислава Радева
като разгледа докладваното от Силвия Павлова Въззивно гражданско дело №
20254500500738 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 21.07.2025г., постановено по гр.д.№1323/2025г. по
описа на РРС, Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – Застраховане“
АД гр.София, ЕИК121265177, е осъдено да заплати на Д. Й. Д. от село Н.,
ЕГН**********, сумата от 25000лв., представляваща окончателно
обезщетение за причинени му неимуществени вреди – болка и негативни
изживявания, ведно със законната лихва за забава, считано от 24.10.2022г. до
окончателното и изплащане, които вреди са резултат от ПТП от 13.10.2022г.
̀
настъпило на път ІІІ-204, община Р..
Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-застраховане“АД,
ЕИК121265177, чрез пълномощник юрисконсулт И. К. обжалва решението в
частта, с което е осъдено да заплати на Д. Й. Д. застрахователно обезщетение
за неимуществени вреди по чл.432, ал.1 КЗ, причинени от настъпило ПТП на
13.10.2022г., над сумата 15000лв. В жалбата се излагат оплаквания за
неправилност на решението в тази част поради нарушение на материалния
1
закон, допуснати процесуални нарушения и необоснованост, подробно
посочени, като се иска неговата отмяна в обжалваната част и отхвърляне на
иска. Претендират се разноски за възнаграждение на юрисконсулт за двете
инстанции
Насрещната страна-въззиваемия Д. Й. Д., чрез пълномощник
адвокат Д. Н., АК-Ловеч е подал отговор на въззивната жалба в срока по
чл.263, ал.1 ГПК, като счита същата за частично допустима, но
неоснователна, по съображения изложени в него. Отговорът се поддържа в
съдебно заседание.
След преценка на оплакванията в жалбата, становищата на
страните и събраните доказателства по делото, Окръжният съд приема
следното:
Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано
лице, в законоустановения в чл.259, ал.1 ГПК срок, при наличие на интерес и
срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима.
Пред Районен съд-Русе Д. Й. Д., чрез пълномощник адвокат Д.
Н., АК-Ловеч, е предявил иск против ЗАД „ОЗК-застраховане“АД,
ЕИК121265177, за заплащане на сумата 22000лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди. В хода на делото искът е
увеличен по размер на 25000лв. Ищецът е твърдял, че на 13.10.2022г.
претърпял авария с управлявания от него товарен автомобил марка „ВОЛВО“,
модел „ФН 12420“, ДК № * **** **, влекачът се запалил в движение, а той
спрял плътно в дясно на първия прав участьк от пътното платно и започнал да
потушава пламъците. В същото време композицията му била блъсната от
идващия попътно на него откъм гр.Р. по път III-204, км.9+550 товарен
автомобил, марка „ДАФ“, модел „ФТХФ105.460Т“, ДК № ** **** **,
управляван от С. М. Х., ЕГН ********** от с. С., област Р.. В резултат на
удара авариралият товарен автомобил се задвижил, като едната му гума
преминала през крака му, влекача също го ударил и той паднал, при което
получил охлузни рани и натъртвания в областта на десен коремен фланг.
Вследствие на удара получил различни по вид и характер телесни повреди: 1/
Средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК — фрактура на
латералната /външна/ клиновидна на ляво ходило, довела до трайно
затрудняване движението на долния ляв крайник за повече от 30 дни; 2/ Лека
2
телесна повреда по смисъла чл.130, ал.1 от НК — премазани сухожилия и
хематом в меките тъкантт на лявото ходило; 3/ Леки телесни повреди по
смисъла на чл.130, ал.1 от НК - кръвонасядане и охлузване в областта на
корема, като от катастрофата изживял и психо-травма. Ищецът бил
транспортиран до МБАЛ - Р., тъй като имал силни болки в лявото ходило и
дясната част на корема, ходилото било със силен оток, а по корема имал
охлузни рани. В болницата бил поставен под медицинско наблюдение и му
била направена рентгенова снимка, като било установено счупване на заден
малеол на тибията, назначена му била терапия и изписани болкоуспокояващи.
Тъй като отока и болките не намалявали, на 17.10.2022г. потърсил лекарска
помощ в УМБАЛ „КАНЕВ“ АД гр.Русе, където били направени нови
рентгенографии на лявото му ходило, при което се установило наличието на
фрактура без дислокация на латералната клиновидна кост и хематом в меки
тъкани. Крайникът бил имобилизиран с пластмасова шина за подбедрица и
ходило, като по указания на лекуващия лекар закупил шината и ъгловата
поставка за ходилото. От момента на злополуката той бил в отпуск по болест,
продължил до 10.01.2023г. По случая било образувано ДП №330/2022г.,
3М159/2022г. по описа на РУ-Р.. В хода на разследването било установено, че
вина за настьпилото пътнотранспортно произшествие имал само и единствено
водача на товарен автомобил, марка „ДАФ", модел „ФТХФ105.460Т" с ДК №
** **** **, който не предприел необходимите мерки за заобикаляне на
авариралия товарен автомобил, въпреки много добрата атмосферна видимост
и наличието на надлъжно разстояние и достатъчна широчина в лявата част на
платното за движение. В хода на изготвената СМЕ по делото се установило, че
част от получените наранявания от ищеца имат характер на „средни телесни
повреди" по смисъл на чл.129 от НК. Наказателното производство обаче било
прекратено, поради настъпилата на 09.03.2023г. смърт на дееца С. М. Х..
Ищецът твърди, че в резултат от получените травми не можел да се движи
самостоятелно за около три месеца, тъй като болките му били с изключително
висок интензитет. Възстановяването на здравето му протичало под грижите на
близките му в домашна обстановка, ползвал и помощни средства, а
физическото му възстановяване продължило около 3 месеца. За около месец и
половина не можел да се обслужва сам, ползвал помощ от съпругата си, бил
нетрудоспособен и не можел да се грижи за семейството си, загубил социални
контакти и обичаен ритъм на живот. Оттока на пострадалия крайник и болките
3
в него продължавали месеци след приключването на отпуска му по болест.
Към момента изпитва болки в пострадалия ляв долен крайник при
натоварване и рязка промяна на времето, освен телесните повреди изживял и
стрес от катастрофата, като ужаса от нея, както и претърпените травми се
отразили негативно и върху психиката му, като получил посттравматично
стресово разстройство. Станал тревожен и напрегнат, страдал от безапетите и
безсъние, изпаднал в депресивно състояние. Страхувал се да пътува с
автомобил и от евентуални катастрофи, сънувал кошмари, свързани с
катастрофата, за което потърсил и специализирана психологична помощ от
ЦПУР „ПИСКОМФОРТ" - гр.Русе, където му били проведени четири
консултации с психолог. Товарният автомобил, марка „ДАФ", модел „ФТХФ
105.460Т" с ДК № ** **** **, управляван от С. М. Х. имал валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност" при ответника, съгласно Полица №
BG/23/122002717658 със срок на валидност от 10.09.2022г. до 09.09.2023г.,
видно от приложения Протокол за ПТП №210/13.10.2022г. На 24.10.2022г.
предявил претенция пред ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ"АД за изплащане на
обезщетение за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди,
но ответника отказал плащане, с мотив, че не са му представени документи,
намиращи се в кориците на образуваното ДП №330/2022г., 3М159/2022г. по
описа на РУ-Р. /с каквито не разполагал/. Тъй като не бил обезщетен от
ответното дружество за претърпените имуществени и неимуществени вреди
вследствие от ПТП от 13.10.2022г., завел гражданско дело №999/2024г. по
описа на Районен съд-Русе, в хода на което предявил частичен иск в размер на
5000 лева от 40000 лева и с решение №91/19.01.2025г. постановено по делото,
съдът определил, че е претърпял неимуществени вреди в общ размер на
30000лв., като отчел в него и 10 % /десет/ процента на съпричиняване. Така
определеният от съда окончателен за справедлив размер на обезщетението бил
в размер на 27000 лева, поради което съдът уважил изцяло предявеният
частичен иск от 5000лв., съдебното решение влязло в сила и на 14.02.2025г.
ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ"АД, му изплатило присъдената му главница в
размер от 5000лв., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано
от 24.10.2022г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата в
размер от 1157,89лв. разноски. Ищецът позовавайки се на мотивите на т.2 от
ТР № 3 от 22.04.2019г. постановено по тълк.д. №3/2016г. на ОСГТК на ВКС,
иска да бъде осъден ответника ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ"АД да му
4
заплати сумата от 22000лв. — неимуществени вреди , представляващи
горницата над изплатените 5 000лв. до пълния определен за справедлив
размер на обезщетението от 27000лв. , съгласно Решение №91/19.01.2025г. по
гр.дело № 999/2024г. по описа на Районен съд-гр.Русе, за претьрпените от
него болки и страдания и изживян стрес, в следствие от ПТП от 13.10.2021 г,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.10.2022г. до
окончателното й изплащане. Претендирал е разноски и възнаграждение по
чл.38, ал.2 ЗА за адвокат Д. Н..
Ответното застрахователно дружество е оспорило иска по
основание и размер, поддържало е възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат.
Първоинстанционният съд е установил от събраните по делото
доказателства-потвърдено от вещите лица заключение на комплексна съдебно
– медицинска експертиза, изготвена по гр.д.№999/2024г. на РРС и приложена
по делото, потвърдено от вещото лице заключение на автотехническа
експертиза, изготвена по гр.д.№999/2024г. на РРС и приложена по делото,
показанията на свидетелката Й. Д.-съпруга на ищеца, както и от писмените
доказателства, че с влязло в сила Решение № 91/19.01.2025г. по гр.д.
№999/2024г. по описа на РРС, ЗАД „ОЗК- Застраховане”АД е осъдено да
заплати на ищеца сумата 5000лв., предявена като частичен иск от 40 000лв. /от
които съдът е приел за основателна претенцията за общо 27 000лв./,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди болки и
страдания от ПТП от 13.10.2022г. на км. 9 55м. по пътя от гр.Р. към гр.П., по
щета № 0411-900-0005-2022, ведно със законната лихва върху нея, считано от
24.10.2022 г. до окончателното плащане, като в мотивите на това решение,
съдът е приел, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца в
размер на 10 %, тъй като не е изпълнил задължението си по чл. 59 и чл. 60
ЗДвП да премести композицията си извън пътното платно или да постави
светлоотразителен триъгълник или да включи авариен сигнал. Приел е, с
оглед показанията на свидетелката Й. Д., съпруга на ищеца, че в резултат на
процесното ПТП той бил със счупен крак, отток на крака, имал охлузване на
коремната област с подуване и посиняване. След нараняването му той не
можел да работи, не можел да се движи, трябвало да носи протеза, ботуш на
крака, бил обездвижен, трябвало да лежи с вдигнат крак, защото той оттичал,
бил три месеца с ботуш. След това започнал да се движи с патерици, а на
5
работа се върнал 4-5 месеца след инцидента. До тогава стоял плътно вкъщи и
не бил в състояние да подпомага семейството си по никакъв начин, изпитвал
болки в крака си, които продължавали и към момента, имал неспокоен сън,
стряскал се и се събуждал нощно време. Продължавал да изпитва и болки в
корема, който бил и видимо подут. Инцидентът се отразил и на психическото
му състояние, когато минавали по пътя, на който е станало ПТП, той разказвал
за катастрофата, затворил се в себе си, не искал да общува с хора, избягвал и
да шофира. Според заключението на изготвената по гр.д.№999/2024г., приета
и по гр.д.№1323/2025г. комплексна съдебномедицинска и психологична
експертиза, ищецът е получил следните увреждания: „Счупване на външната
клиновидна кост на лявото ходило, колекция от кръв в меките тъкани в
областта на лявото ходило с оток, охлузване в дясната странична част на
корема“. Установените травматични увреждания са в пряка причинно -
следствена връзка с ПТП на 13.10.2022г. Обективно изразени болки е имало
след травмата, при извършване на манипулации и при раздвижването на
крайника, същите следва да отзвучат в рамките на възстановителния период,
който за долния ляв крайник е 89 дни, а за охлузванията - в рамките на 10-30
денонощия. След пътния инцидент у ищеца се породили повишена
тревожност, потиснато настроение, мисли за безперспективност, нарушен сън,
социална изолация. От психологично изследване приложено в делото са
налице данни за епизоди на повтарящо се изживяване на травмата и негативни
емоции около 5-6 месеца след изживения стрес от ПТП. Макар и силно
редуцирани и с по-слаб интензитет се проявяват и към момента на
обследването по експертизата. Възстановителният период е в зависимост от
индивидуалната телесна и психическа устойчивост и специфична психична
ранимост. Личностовият профил на ищеца не разкрива психопатологични
изменения в емоционалната сфера, които да предполагат клинично изразено
страдание за напред. Налице са добри механизми за справяне със стресогенни
събития. Към момента няма данни за нарушено социално и личностово
функциониране. По отношение на лечението на травматичните увреждания е
направена първична хирургична обработка на охлузването, противотетаничен
серум, ортеза за обездвижване на левия долен крайник, компреси, елевация на
крайника и лекарствена терапия. По отношение на охлузването на корема не е
описан вида на същото, както и неговите размери, поради което
възстановителния период е посочен в по-широки граници. Няма медицинска
6
документация за възникнали усложнения, които да са довели до удължаване
на посочените възстановителни периоди. Според заключението на изготвената
в производството по гр.д.№999/2024г. и приета в производството по делото
автотехническа експертиза, съдът е приел, че основните технически причини
за настъпване на процесното ПТП са следните: Водачът на товарна
композиция „ДАФ” с цистерна С. Х. не е възприел своевременно спрелия на
платното за движение пред него товарен състав, състоящ се от седлови влекач
„Волво” с полуремарке и не е предприел необходимите мерки за неговото
безопасно заобикаляне, въпреки много добрата геометрична и атмосферна
видимост, наличието на достатъчно надлъжно разстояние и достатъчна
свободна широчина в лявата част на платното за движение. Водачът Х. е
управлявал товарната композиция без необходимото внимание и концентрация
съгласно изискванията на ЗДвП. Друг технически проблем е и инертността на
превозвания товар в цистерната, като при предприемане на аварийно спиране
и опит за рязко заобикаляне на спрялата композиция от водача Х., е настъпил
инерционен удар и залюляване на композицията, което е предизвикало
настъпване на процесното ПТП. Според експертизата водачът на седлови
влекач „Волво”, съгласно ЗДвП е задължен съгласно чл.59 и чл.60 на ЗДвП да
премести композицията на подходящо място извън пътното платно или да
постави зад композицията светлоотразителен триъгълник или да включи
авариен сигнал, което задължение той не е изпълнил. Пътят в участъка, където
е настъпило процесното ПТП според вещото лице е прав участък с лек наклон
на изкачване от 2,44%. Пътното платно е широко 6,20 метра, за двупосочно
движение и ширина на двете пътни ленти по 3,10 метра. От двете страни на
пътното платно са изградени банкети от каменна фракция, силно затревени. В
близост до мястото на ПТП няма пътни отбивки или аварийна лента.
Произшествието е настъпило в дясната пътна лента при посока на движение
от гр.Р. към гр.П.. Опасната зона за спиране на товарен влекач „ДАФ”, с
цистерна е била 42,50 метра. По данни от чертежи на АПИ-ОПУ гр.Р.
видимостта към спрелия състав от последния завой преди правия участък е
около 200м. При конкретната пътна обстановка водачът Х. е имал техническа
възможност да предотврати процесното ПТП чрез аварийно спиране. Освен по
този начин, водачът Х. е имал обективна възможност да предотврати
произшествието като заобиколи спрелия пред него товарен състав, при
налична свободна широчина в лявата част на платното за движение около 3,5
7
метра и широчина на управлявания от него подвижен състав от 2,55 метра,
както и при налично достатъчно надлъжно разстояние от около 200 метра.
При така установената фактическа обстановка, районният съд е приел,
че съгласно чл. 432, ал.1 КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл.
380 КЗ. Поради наличие на влязлото в сила съдебно решение по гр.д.
№999/2024г. по описа на РС – Русе и при съобразяване пределите на силата на
пресъдено нещо с която се ползва, не може да има спор по делото относно
наличието на всички елементи от фактическия състав на прекия иск срещу
застраховател за обезщетяване на вреди от ПТП. Единственият възможен
спорен въпрос между страните в производството който е налице е за размера
на дължимото обезщетение и мораторните лихви върху него. Районният съд е
приел, че изводите на предходния съдебен състав относно размера на
обезщетението, който справедливо следва да овъзмезди ищеца за
претърпените от него неимуществени вреди за сумата над 5000лв., колкото е
присъдена с диспозитива на решението, както и относно наличието на
съпричиняване на вредоносния резултат и размера на това съпричиняване не
са обвързващи за съдебния състав. Приел е, че обезщетението за претърпени
неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен обем
болките и страданията, възникнали от непозволеното увреждане и съгласно
чл. 52 ЗЗД се определя от съда по справедливост въз основа на конкретните
обстоятелства по случая. Съобразявайки установените телесни увреждания в
резултат от процесното ПТП, продължителността на възстановителния
период, стреса и психическата травма, която е претърпял ищеца, възрастта в
която се намира и невъзможността за продължителен период от време да бъде
пълноценен съпруг и родител, съдът е счел, че справедливото обезщетение за
причинените му неимуществени вреди е в размер на 30000лв. Съдът е приел,
че в производството е недоказано възражението на застрахователното
дружество за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца.
Компенсацията по чл. 51, ал.2 ЗЗД предпоставя вина на пострадалия за
съпричиняването на вредата, т.е. виновно да е допринесъл за настъпване на
увреждането. Приел е, че към момента на процесното ПТП, ищецът е бил
отбил товарната си композиция максимално в дясно, но върху пътното платно,
без да е поставил светлоотразителен триъгълник или включил авариен сигнал,
8
което обаче е не е основание да се приеме, че представлява нарушение на
негово задължение по чл. 59 и чл. 60 ЗДвП. В чл. 59, ал.1, ЗДвП е посочено, че
водачът на пътно превозно средство, принуден да спре поради независещи от
него обстоятелства, може да направи това върху лентата за принудително
спиране извън платното за движение, като през нощта и при намалена
видимост сигнализира спряното пътно превозно средство с предупредителен
светлоотразителен триъгълник или включен авариен сигнал. Съдът е приел, че
в случая за ищеца не е имало задължение да постави предупредителен
триъгълник, тъй като според приетата експертиза пътят е позволявал добра
видимост на няколкостотин метра напред, времето е било ясно и в светлата
част на денонощието. Отделно от това е счел, че няма данни колко време след
аварирането и спирането на автомобила на ищеца, той е бил блъснат от
другия автомобил, т.е. дали въобще е имал техническа възможност да постави
триъгълник. На последно място, съдът е приел, че в конкретния случай
поставянето на такъв триъгълник по никакъв начин не би могло да доведе до
избягване на удара между двете превозни средства, тъй като поставен
триъгълник на разстояние от 30 метра, каквото е изискването на чл. 97, ал.4
ЗДвП е по-малко от опасната зона за спиране на товарния автомобил причинил
произшествието (42.5м), а водачът на последния е имал видимост към
камиона на ищеца от около 200 метра, следователно е имал достатъчно време
за реакция и избягване на сблъсъка, но поради липсата на концентрация не го
е направил. Приел е, че след като не е забелязал цяла товарна композиция е
нямало да забележи сигнализиращ триъгълник и то поставен вече в опасната
му зона за спиране. По тези съображения съдът е счел, че в конкретната
ситуация няма основание да се приеме, че непоставянето на сигнализиращ
триъгълник е било задължение на ищеца, евентуално, че е имал възможност
да го постави, както и че това непоставяне на има някакъв принос към
настъпилото произшествие, а от там към причинените от него неимуществени
вреди. Поради това, съдът е приел, че предявеният иск за заплащане на
неимуществени вреди в пълен размер от процесното ПТП следва да бъде
изцяло уважен и ответното дружество бъде осъдено да заплати на ищеца
сумата от 25 000лв., ведно с лихва за забава от 24.10.2022г., датата на
уведомяване на застрахователя.
Настоящият състав намира, че въззивната жалба е частично
основателна, поради следното:
9
Съгласно задължителните разяснения, съдържащи се в т. 2 от ТР №
3/22.04.2019г. по тълк.д. №3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, решението по уважен
частичен иск за парични вземания се ползва със сила на пресъдено нещо
относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право
при предявен в друг исков процес иск за защита вземането за разликата до
пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право.
„Независимо, че с частичния иск се търси защита в ограничен обем,
въведеното основание на иска, като правопораждащ юридически факт е
единно и неделимо, както при предявен частичен иск за част от вземането,
така и при последващия иск за разликата до пълния размер на вземането,
произтичащо от същото право“. При уважаване на частичния иск,
обективните предели на СПН обхващат основанието на иска,
индивидуализирано посредством правопораждащите факти, страните по
материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на
спорното субективно материално право. По двата иска се претендира едно и
също вземане, но в различен обем. Предвид правоустановяващото и
преклудиращото действие на СПН е недопустимо в последващия исков процес
за остатъка от вземането да се спори относно основанието на вземането и
правната му квалификация. Правопогасяващите възражения на ответника за
останалата част от вземането не се преклудират, тъй като е допустимо за
разликата, която не е била предявена с първоначалния иск, вземането да е
погасено по давност, чрез плащане, прихващане или по друг начин. Не се
преклудират и правоотлагащите възражения по отношение останалата част от
вземането, защото е възможно да се твърдят факти, които отлагат нейната
изискуемост. Въз основа на приетото в цитираното ТР е формирана трайна
съдебна практика, така напр. Решение № 89/28.01.2020г. по т. д. № 2741/15 г.,
ВКС, I т. о., Решение №20/30.06.2020г. по т. д. № 376/18г., ВКС, I т. о.,
Решение № 65/31.05.2022 г. по гр. д. № 3185/21 г., ВКС, I гр. о., както и
определение № 60243/22.06.2021 г. по ч. т. д. № 918/21 г., ВКС, I т. о., и
определение № 448/14.07.2022 г. по т. д. № 1243/21 г., ВКС, II т. о. Обобщено в
посочената практика на ВКС се приема, че обективните предели на
формираната сила на присъдено нещо по предявен първи частичен иск за
обезщетение за вреди включват в своя обхват веднъж установения като
„справедлив“ размер на дължимото обезщетение за неимуществените вреди
на ищеца, както и че съдът, сезиран с иск за остатъка от обезщетението, е
10
обвързан от преценката на съда, произнесъл се по частичния иск, относно
полагащия се справедлив размер на обезщетението, с оглед установеното
съдържание на вредите. Според решението по гр.д.№ 3185/2021г. на I ГО на
ВКС, съдът, който разглежда втория частичен иск, следва да обоснове извода
си защо приема различен общ размер на обезщетението. При едни и същи
обстоятелства съдът по втория частичен иск следва да определи същия общ
размер на обезщетението, който е бил определен и при първия частичен иск,
като в противен случай критерият за справедливост ще бъде нарушен.
Различният общ размер на обезщетението би могъл да бъде мотивиран от съда
по втория частичен иск единствено с обстоятелства, които не са били
обсъждани при разглеждането на първия частичен иск, но само когато те са в
предмета на делото - например когато се касае за пропуск на съда по първия
частичен иск, който не е обсъдил определени обстоятелства, въпреки че е бил
длъжен да ги обсъди, както и в случаите на ексцес, които не са в предмета на
делото.
С оглед така формираната практика, настоящия състав приема
следното:
Исковата молба, въз основа на която е образувано гр.д.№999/2024г. на
РРС /след изпращането му на гр.д.№74/2024г. по описа на РОС по
подсъдност/-по първия частичен иск и тази, инициирала производството по
гр.д.№1323/2025г. по описа на РРС, са с абсолютно идентично съдържание по
отношение на описанието на причинените на ищеца неимуществени вреди,
чиято обезвреда се претендира. Всички твърдени в производството по гр.д.
№999/2024г. по описа на РРС обстоятелства са били обсъдени и взети предвид
от съда по първия частичен иск, който е базирал изводите си на събраните по
делото писмени и гласни доказателства и заключения на вещи лица по
комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертизи.
Поради това, при наличието на едни и същи обстоятелства по двете
дела, като съобрази направените и включени в предмета на делото
възражения, събраните в първоинстанционното производство доказателства,
както и цитираната по-горе съдебна практика на касационната инстанция,
настоящия състав приема, че справедливият общ размер на обезщетението за
неимуществени вреди за ищеца на основание чл.52 ЗЗД следва да бъде
определен в размер 27000 лева, така както е прието в мотивите на решението,
11
постановено по гр.д.№999/2024 г. по описа на РРС, като в противен случай
критерият за справедливост ще бъде нарушен. Това е така, тъй като
обективните предели на формираната по влязлото в сила решение по гр.д.
№999/2024г. на РРС сила на пресъдено нещо включва в обхвата си както
веднъж установения като „справедлив" размер на дължимото застрахователно
обезщетение за неимуществените вреди на ищеца-30000лв., но така също и
уваженото защитно възражение на застрахователя-въззивника по чл.51, ал.2
ЗЗД, в резултат на което обезщетението е намалено на 27000лв.
С оглед на това, преценявайки всички съвкупни критерии и
съобразявайки влязлото в сила решение по първия частичен иск, с което е
присъдена сумата 5000 лева частично обезщетение за неимуществени вреди,
съдът намира, че в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата 22000
лева, представляваща разликата над вече присъдените 5000 лева до пълния
размер от 27000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на
претърпяното на 13.10.2022г. ПТП.
По тези съображения, обжалваното решение се явява неправилно в
частта, с която искът е уважен над сумата 22000лв. до 25000лв., в която част
то следва да бъде отменено, а искът – отхвърлен. В останалата обжалвана
част, над присъдените 15000лв. до 22000лв., решението е правилно и следва
да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора на жалбоподателя се дължат разноски за
заплатена държавна такса-60лв. и 50лв. – възнаграждение за юрисконсулт. На
адвокат Д. Н., за предоставената на ответника по въззивната жалба безплатна
адвокатска защита, на основание чл.38, ал.2 ЗА се дължи възнаграждение,
определено от съда в размер на 500лв.
По така изложените съображения, Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 21.07.2025г., постановено по гр.д.
№1323/2025г. по описа на РРС В ЧАСТТА, с която е осъдено Застрахователно
акционерно дружество „ОЗК – Застраховане“ АД гр.София, ЕИК121265177,
да заплати на Д. Й. Д., ЕГН**********, от село Н., сумата над 22000лв. до
12
25000лв., представляваща окончателно обезщетение за причинени
неимуществени вреди – болка и негативни изживявания, ведно със законната
лихва за забава считано от 24.10.2022г. до окончателното и изплащане, като
̀
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д. Й. Д., ЕГН**********, от с.Н.,
област Р., ул. "Ш." № * против Застрахователно акционерно дружество „ОЗК –
Застраховане“ АД гр.София, ЕИК121265177, над сумата 22000лв. до 25000лв.,
като неправилно.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 21.07.2025г., постановено по гр.д.
№1323/2025г. по описа на РРС в частта, с която е уважен искът на Д. Й. Д.,
ЕГН**********, от с.Н., област Р., ул. "Ш." № * против Застрахователно
акционерно дружество „ОЗК – Застраховане“ АД гр.София, ЕИК121265177,
над сумата 15000лв. до сумата 22000лв., представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди от ПТП от 13.10.2022г., ведно със законна
лихва за забава от 24.10.2022г. до окончателното и изплащане.
В останалата част, с която искът е уважен до размер на сумата
15000лв. решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА Д. Й. Д., ЕГН**********, от с.Н., област Р., ул. "Ш." №
* да заплати на Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – Застраховане“
АД гр.София, ЕИК121265177, сумата 60лв. разноски за държавна такса и
50лв. възнаграждение за юрисконсулт.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ОЗК –
Застраховане“ АД гр.София, ЕИК121265177, да заплати на адвокат Д. Д. Н.,
Адвокатска колегия-Ловеч, възнаграждение за предоставената на ответника
по въззивната жалба Д. Й. Д. безплатна адвокатска защита, на основание
чл.38, ал.2 ЗА, определено от съда в размер на 500лв., съобразно изхода на
спора.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
13
2._______________________
14