№ 320
гр. София, 01.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Евгения Т. Генева
Членове:Георги Ст. Мулешков
Магдалена Д. Инджова
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова П.
като разгледа докладваното от Магдалена Д. Инджова Въззивно гражданско
дело № 20241800500643 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК вр. чл. 17 от Закона за
защита срещу домашното насилие.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца в първоинстанционното
производство А. П. В., чрез процесуалния му представител – адв. Ц. П., срещу
Решение № 28 от 29.01.2024 г., постановено по гр. д. № 716 / 2023 г. по описа
на РС – Сливница, с което молбата на А. П. В. по чл. 4, ал. 1 ЗЗДН за съдебна
защита е била отхвърлена.
Жалбоподателят счита, че обжалваното решение е неправилно и
необосновано, поради което моли да бъде отменено и вместо него да бъде
постановено друго решение, с което да бъде издадена исканата заповед за
защита от домашно насилие.
Ответникът по въззивната жалба Б. П. В. е депозирал отговор, с който
жалбата се оспорва.
Софийският окръжен съд, като взе предвид подадената въззивна жалба,
съдържащите се в нея оплаквания и съобразявайки събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Въззивната жалба е допустима. С нея се обжалва валидно и допустимо
решение на първоинстанционния съд.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Решението на първоинстанционния съд е правилно. То е постановено в
съответствие с ангажираните от страните доказателства. Ето защо на
1
основание чл.272 ГПК Софийският окръжен съд препраща към мотивите на
районния съд както относно установената по делото фактическа обстановка,
така и относно направените въз основа на нея правни изводи.
Първоинстанционното производство е образувано по молба на А. П. В. по
Закона за защита от домашно насилие с искане да й бъде издадена съдебна
заповед за защита против Б. П. В..
Защита по Закона за защита от домашно насилие може да търси всеки,
който е пострадал от акт на домашно насилие, осъществен спрямо него от
лицата, изчерпателно посочени в чл. 3 ЗЗДН. Според чл. 3, ал. 1, т. 4 ЗЗДН
защита може да търси пострадал от домашно насилие от лице – възходящ. Не
е спорно обстоятелството, че Б. П. В., от една страна, и А. П. В., от друга
страна, са роднини по права линия, а именно – дядо и внучка. Не е спорно и
обстоятелството, че двамата са живели на един и същ административен адрес
– с. П., общ. Б., ул. “П.“ №4.
Целта на ЗЗДН е да даде възможност на пострадалите да потърсят защита
от съда чрез налагане на съответни мерки за въздействие спрямо
нарушителите, изчерпателно посочени в чл. 5, ал. 1, т. 1 – 6 ЗЗДН. В тази
връзка, за да се предостави защита на определено лице трябва да се изследва
въпросът дали по отношение на него е осъществен акт на физическо или
психическо насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН. Следователно, в случая
трябва да се прецени има ли основание да се приеме, че спрямо молителката
са били извършени конкретни действия от страна на ответника – нейния дядо
по бащина линия, които биха могли да се квалифицират като домашно
насилие, както и момента на тяхното извършване.
Към молбата за защита А. П. В. е депозирала декларация по чл. 9, ал. 3
ЗЗДН, в която е посочила, че спрямо нея са осъществени три акта на домашно
насилие. Посочено е, че на 15.09.2023 г. около 16,00 ч., дядо й – Б. П. В., бил
„напит“ и в детската й стая, на посочения по-горе адрес, я обиждал като и
казал „малка пикла“, „боклук“ и я псувал на майка. Твърди се, че на 25.09.2023
г., около 16,10 ч., ответникът, пиян, нахлул в детската й стая, докато се
преобличала и била гола, нарекъл я „боклук“ и „пикла“ и й казал, че по всяко
време може да я изхвърли, защото вече имал брак с баба й по майчина линия.
Твърди се още, че на 03.10.2023 г., около 15,30 ч. в центъра на с. П. ответникът
я псувал и обиждал, като казал „Дееба боклука дееба“.
Не се спори, че молителката е живяла с майка си – В. Д. Д. и свидетеля Н.
Н. на втория етаж от къщата находяща се на посочения по-горе
административен адрес в с. П. на ул.“П.“ №4, а ответникът е живял на първия
етаж от същата къща със свидетелката С. В., която е негова съпруга и майка
на В. Д. Д., съответно баба на молителката по майчина линия.
Не е спорно и обстоятелството, че към момента страните по делото не
живеят в една къща, както и че между двете семейства са налице няколко
съдебни производства – първото във връзка с акт на домашно насилие
упражнено от майката на молителката – В. Д. Д., срещу нейната майка –
свидетелката С. В., а второто във връзка с заведено дело от В. Д. Д. за
поставяне под запрещение на С. В..
2
От доказателствата по делото, се установява, че на 19.12.2012 г.
ответникът е дарил на молителката, апартамент находящ се в гр. С., а през
2021 г. й е открил детска спестовна сметка.
От изготвения социален доклад от АСП – община К., се установява, че
основните грижи за детето се полагат от майка й – В. Д., като помощ и
подкрепа за отглеждането й, майката е получавала от свидетеля Н. Н., с когото
живее на семейни начала. Молителката е настанена в общежитие към
ПГВМСС „С.Г.П.“ гр. К., в което учи. А. е ученичка в 9 клас през учебната
2023/2024г., със специалност „Ветеринарна медицина“, и според директора на
училището, тя се справяла добре с учебния материал и непроявявала
проблемно поведение. Според молителката, проявите на агресивно поведение
на ответника, били акт на отмъщение, поради водените от майка й дела за
неизплатена издръжка от страна на баща й – син на ответника.
От свидетелските показания на Н. Н. Н., се установява, че живее на
семейни начала с В. Д. от около година и половина на втория етаж от къщата в
с. П., а на първия етаж живеели Б. и С.на. Отношенията между двете
семейства се обострили след като било спечелено от молителката воденото от
нея срещу – син на ответникът, дело за издръжка. След този момент,
ответника започнал да обижда внучка си, молителката А. В.. На 15.09.2023 г.,
след първия учебен ден, попитал А. как е минал денят й и тя споделила, че
дядо й и казал, че може да я изгони от къщата, защото бил собственик. На
03.10.2023г. лично присъствал когато ответникът я напсувал, когато отивала
към кметството да вземе някакви документи и не се обърнала на повикване на
баба й – С..
Декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН е частен свидетелстващ документ,
който удостоверява изгодни за молителя факти. Действително, чл. 13, ал. 3
овластява съда да издаде заповед за защита единствено въз основа на
декларация, но само при липсата на други доказателства по делото с оглед
спецификата на характера, обичайното място, времето и обстановката на
извършване на актовете на домашно насилие, при които, в общия случай, най-
често други доказателства за това не могат да бъдат събрани. Това отклонение
от общите принципи на доказването в гражданския процес не създава обаче
законна доказателствена сила на декларацията, тъй като законът не съдържа
разпоредба, че фактите, посочени в нея, се считат за верни до доказване на
противното.
В настоящия случай предвид писмените доказателства по делото
(медицинските документи, приложените съдебни решения и социални
доклади) декларацията не следва да се ползва от доказателствената стойност,
придадена й от чл. 13, ал. 3 ЗЗДН. Декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН би била
достатъчно доказателство, единствено когато по делото няма други събрани
доказателства. Молителката е следвало да проведе пълно и главно доказване
на твърдените актове на домашно насилие, което в настоящият случай не е
сторено.
Така по отношение на твърдяното нахлуване на ответника в стаята на
молителката, докато била гола на 25.09.2023 г. не се събраха доказателства
3
същото да е било осъществено, нито по начина, по който е заявено в молбата,
нито на посочената в молбата дата. В подадената декларация по чл. 9, ал. 3
ЗЗДН във връзка с този акт на насилие е посочено, че нахлуването в стаята на
молителката е било на 25.09.2023 г., докато се преобличала и била гола. В
съдебното заседание пред първоинстанционния съд обаче, молителката е
заявила, че ответника е нахлул в стаята й на 15.09.2023 г. докато тя се е
преобличала, а пред вещото лице изрично заявява, че не е била гола, а е щяла
да се съблича и просто е говорила с приятелка по телефона. Поради наличието
на съществени противоречия както относно датата, така и относно деянието,
което се твърди да е осъществено от ответника, съдът намира, че не е
осъществен твърдения в молбата за защита акт на домашно насилие от
25.09.2023 година.
Що се отнася обаче до твърдение обиди от страна на ответника към
молителката от 15.09.2023 г. и 03.10.2023 г. настоящата съдебна инстанция
намира, че по делото се събраха доказателства те да са били осъществени.
Съдът не кредитира в цялост показанията на свидетелката С. Д. по
отношение на обстоятелството, че на 15.09.2023 г. не е имало конфликт между
Б. и внучката им. Свидетелката Д. потвърждава, че действително на 03.10.2023
г. е имало среща между тях и внучката им пред кметството, на която тя е
повикала молителката, но същата не й е отговорила. Твърди обаче, че Б. не я е
обиждал. По делото е безспорно установено, че на 11.08.2023 г. В. Д. е
сезирала Софийски окръжен съд с искане за поставяне под пълно запрещение
на С. Г. Д., предвид заболяването й – Параноидна шизофрения – пристъпен
ход с умерен дефицит, както и обстоятелството, че свидетелката Д. е
заинтересована от изхода на делото, бидейки съпруга на ответника.
Показанията на Д. са в противоречие с останалия събран по делото материал, а
именно с показанията на свидетеля Н.ов, а също и с изготвената съдебно
психиатрична експертиза на молителката.
Съдът кредитира частично показанията на свидетелката Д. относно
любовта и проявените грижи от страна на ответника за отглеждането и
възпитанието на молителката, както и в частта им относно мотива за
влошаване на отношенията в семейството, а именно имотни проблеми
свързани с появата на свидетеля Н. в смейството – искали С. да им припише
дела си от апартамент в гр. С., който бил съсобствен между С. и дъщеря й –
В..
Следователно по делото се установи, че на посочените в молбата за
защита дати ответникът е изрекъл обидни изрази спрямо молителката, които
обаче изрази съдът намира, че не са по естеството си и по интензитет такива,
които да покриват белезите на акт на домашно насилие.
Разпоредбата на чл. 2 ЗЗДН дефинира, че домашно насилие е всеки акт на
физическо, психическо, сексуално насилие, емоционално или икономическо
насилие, както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на
личната свобода и на личния живот, извършено от и спрямо определена
категория лица, в която попадат молителят и ответникът. От дефиницията,
дадена в чл. 2 ЗЗДН, а и от разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗЗДН, следва, че
4
идеята на закона е да се изследва поведението на ответната страна не
абстрактно и изобщо, а конкретният акт на домашно насилие,
индивидуализиран по време, място, начин и проявна форма.
В закона липсва легална дефиниция на понятието „психическо насилие“,
както и дефиниция за понятието „емоционално насилие“, но като такива могат
да бъдат окачествени всички действия, които имат отрицателно или вредно
въздействие върху психиката на едно лице – пораждат отрицателни за него
емоции и/или го принуждават да ги подтиска и да не ги изразява. Актове на
емоционално и психическо насилие могат да бъдат вербалното насилие
/крещене, обиждане, псуване/, отхвърляне на присъствието, унижение,
предизвикване на страх, изолация. Преценка дали е налице емоционално или
психическо насилие следва обаче да се направи конкретно, като се изследват
отношенията между страните, техните физически и психически особености и
съответните следи, останали в съзнанието на пострадалото лице.
В конкретния случай се доказа, че ответника е дядо на молителката,
живели са в една къща на различни етажи, грижил се е за нея 10 години, будил
я е за училище, правил и е закуска и активно е участвал в отглеждането и
възпитанието й, като през 2012 г. е дарил на молителката, апартамент
находящ се в гр. С., а през 2021 г. й е открил детска спестовна сметка.
От изготвената СПЕ на молителката се установява, че преживяната
тревожност, неудовлетволение, обида и безспокойство са във връзка само с
отправените към нея обидни реплики и то само в момента на случващото се.
Тези емоции според вещото лице са отшумели в минутите, в които се чувстват
и не са налице данни за преживяно травматично събитие. Така според вещото
лице, молителката е преживяла разочарование и негативни емоции, че я
обижда дядо й и не й вярва. Следователно съдът намира за правилен извода на
първоинстанционния съд, че макар и морално укоримо това поведение на
ответника не покрива признаците на осъществен от негова страна акт на
домашно насилие, а и следва да се отчете фактът, че понастоящем
молителката и ответникът не живеят заедно.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че
постановеното от първоинстанционният съд решение е правилно и следва да
бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и предвид обстоятелството, че молителката А.
П. В., с ЕГН:**********, е непълнолетна, то с оглед на разпоредбата на чл. 11,
ал. 3 ЗЗДН не следва да й бъдат възлагани направените от ответника разноски
за адвокатско възнаграждение, а дължимата държавна такса за въззивното
производство следва да остане за сметка на държавата.
Мотивиран от горното, Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 28 от 29.01.2024 г., постановено по гр. д.
№ 716 / 2023 г. по описа на РС – Сливница.
5
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6