№ 8
гр. гр.Несебър , 12.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на четвърти март, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Валери В. Събев
при участието на секретаря Диана И. Каравасилева
като разгледа докладваното от Валери В. Събев Гражданско дело №
20202150100775 по описа за 2020 година
Предявени са искове с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС.
От ищеца Л. Н. Б. срещу собствениците в Етажната собственост на адрес в гр. Несебър, к.
к. „Слънчев бряг – Запад”, кв. Ч. № ***, комплекс „А.”, е предявен иск с правно основание чл. 40,
ал. 1 ЗУЕС за отмяна на решенията по т. 6, т. 7, т. 8, т. 9 и т. 11, взети от общото събрание на
етажната собственост, проведено на 22.08.2020г. От същия ищец, заедно с ищеца Л. В. Й., е
предявен и иск с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС за отмяна на решенията по т. 1 и т. 7 –
относно вноска в размер на 500 евро на собственик за обновяване на фасадата и извършване на
ремонт на покрива, взети от общото събрание на етажната собственост, проведено на 22.08.2020г.
В искова молба вх. № 6754 от 15.09.2020г. по описа на Районен съд Несебър, подадена
самостоятелно от ищеца Б., се сочи, че решенията по т. 7, т. 8, т. 9 и т. 11 от протокола са
извършване на „полезни разходи“, поради което са приети от общото събрание в нарушение на чл.
17, ал. 2, т. 3 от ЗУЕС с мнозинство по-малко от 75 на сто идеални части, а именно 67,673 %
идеални части. Обръща се внимание, че относно решението по т. 7 от протокола не е уточнено
какви са „други дейности“ и „извършване на разходи“, а земята не е прилежаща част и това не е от
компетенциите на ОС. Сочи се, че с решението по т. 6 от протокола – освобождаване на „Дионис
Винарна“ ЕООД от заплащане на такса за поддръжка и управление, е допуснато нарушение на чл.
17, ал. 2, т. 4 от ЗУЕС, тъй като решението е за опрощаване, отсрочване и разсрочване, а взето с
мнозинство по-малко от 75 % от идеалните части. С тези доводи се отправя искане за отмяна на
сочените решения. Претендират се разноски. В искова молба вх. № 260919 от 21.09.2020г.,
подадена от ищеца Б. и ищеца Й., се сочи, че протоколът от проведеното общо събрание е оспорен
по реда на чл. 16 от ЗУЕС относно обстоятелството, че Б.П. е присъствала лично или чрез
пълномощник на събранието. Твърди се, че същата не е участвала, поради което е допуснато
нарушение на чл. 14 от ЗУЕС. Сочи се нарушение на чл. 48, ал. 3 от ЗУЕС, тъй като с т. 7 е взето
1
решение за всеки самостоятелен обект да се заплати по 500 евро до края на м.12.2020г., а
цитираните вноски следвало да се разпределят съразмерно на притежаваните идеални части от
общите части. Обръща се внимание, че е допуснато нарушение и на чл. 17, ал. 2, т. 5 ЗУЕС, която
норма изисква мнозинство от 67 на сто за решения за основно обновяване и извършване на основен
ремонт, а като се приспадне участието на Б.П. се сочи, че решението е взето с 62,957 %. Развиват
се съображения за нарушение на чл. 23, ал. 1, т. 4 от ЗУЕС, тъй като е изискан отчетът в табличен
вид, но не представен от управителя. С тези доводи от съда се иска да уважи претенциите.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника – собствениците в Етажната собственост на адрес в гр.
Несебър, к. к. „Слънчев бряг – Запад”, кв. Ч. № ***, комплекс „А.”, са подадени писмен отговор с
вх. № 7137 от 04.12.2020г. по описа на Районен съд Несебър (по отношение на първата от
цитираните искови молби) и писмен отговор с вх. № 263223 от 04.12.2020г. по описа на Районен
съд Несебър (по отношение на втората искова молба), с които исковете се оспорват. Твърди се, че
общото събрание е проведено при спазване на изискванията за свикване и кворум. Навежда се, че е
постигнато е съгласие по чл. 17, ал. 6 от ЗУЕС – за кворума. Сочи се, че оспорените решения по т.
7, 8, 9 и 11 касаят дейности, за които не е необходим соченият в исковата молба кворум от 75 % от
идеалните части. По т. 6 от протокола се твърди, че не е налице хипотеза на чл. 17, ал. 2, т. 4 от
ЗУЕС, тъй като не се опростяват нечии задължения, а се прихващат две насрещни задължения – за
възнаграждение на управителя и такса за поддръжка и управление. Твърди се, че Б.П. е участвала
в общото събрание чрез конферентна вързка и се е подписала лично на списъка. Сочи се, че няма
забрана за участие чрез конферентна връзка. Излага се, че отчетът е бил разяснен и документално
потвърден пред ОС. Давана е възможност за запознаване с отчетната документация. От съда се
иска да отхвърли претенциите. Претендират се разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че
се установява следното от фактическа и правна страна:
В тежест на ищците по предявения иск по чл. 40 от ЗУЕС е да докажат, че са собственици
на самостоятелни обекти в сградата, която се намира в режим на етажна собственост и, че са били
взети решенията, чиято отмяна се иска. В тежест на ответника е докаже, че решенията са взети при
спазване на законовите изисквания, както следва: при спазване на изискванията за кворум и
мнозинство, вкл. на мнозинство по чл. 17, ал. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 от ЗУЕС ако такова е било
необходимо, както и изискванията на чл. 14 ЗУЕС, чл. 48, ал. 3 от ЗУЕС и чл. 23, ал. 1, т. 4 от
ЗУЕС.
В тежест на ищците е да докажат, че са оспорили съдържанието на протокола в
определения в чл. 16, ал. 9 ЗУЕС срок, че въпреки това протоколът не е поправен и че
представения препис от протокола не отразява достоверно извършените действия и взетите
решения от общото събрание.
Видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 102, том II, рег. №
1974, дело № 293 от 12.05.2015г. на нотариус Чуткина (на л. 16 – л. 20 от делото) Л.Б. е собственик
на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Несебър. От нотариален акт № 1, том V, рег. № 5031, дело № 761/2019г. от
15.05.2019г. на помощник нотариус при нотариус Ангелов (на л. 12 – л. 14 от присъединеното към
2
настоящото гр.д. № 813/2020г. по описа на Районен съд Несебър) се установява, че Л.Й. е
собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 51500.506.215.1.17 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Несебър.
Между страните няма спор, че посочените самостоятелни обекти се намират в комплекс
„А.“, като видно от протокол, приложен от ищците и ответника (на л. 4 – л. 15 от делото) на
22.08.2020г. се провело общо събрание на етажната собственост в посочения комплекс, на което се
взели решения, сред които оспорените – по т. 1, т. 6, т. 7, т. 8, т. 9 и т. 11.
Следва да се има предвид, че при предявен конститутивен иск по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС,
преценката за законосъобразност, която е длъжен да извърши съдът, е ограничена само до изрично
посочените в исковата молба нарушения, представляващи самостоятелни основания за отмяна на
атакуваните актове на общото събрание. Това следва от характера на производството, което е
исково и съдът дължи произнасяне само по заявените в исковата молба основания. В този смисъл е
и задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 58 от
25.03.2014г. на ВКС по гр. д. № 5704/2013г., I г. о.
В светлината на изложеното настоящият съдебен състав счита, че следва да бъдат
разгледани единствено възраженията за незаконосъобразност на атакуваните решения,
обективирани в исковата молба. Възраженията на ищците могат да се разделят в следните групи: 1.
Оспорване на процедурата по провеждане на общото събрание, с конкретното възражение, че Б.П.
не е присъствала лично или чрез пълномощник на събранието; 2. Възражения срещу материалната
законосъобразност на цитираните решения, поради нарушения на различни норми от ЗУЕС. Във
връзка с тези възражения съдът прави следните фактически и правни изводи:
По възраженията за нарушена процедура по провеждането на общото събрание:
Както вече се посочи съдът е ограничен само до изрично посочените в исковата молба
нарушения. Настоящото дело е образувано по две отделни искови молби, като единствено в
искова молба вх. № 260919 от 21.09.2020г., подадена от ищеца Б. и ищеца Й., се съдържат
твърдения за нарушена процедура, като същите се свеждат до оспорване на обстоятелството, че
Б.П. е присъствала на събранието. По делото се съдържа и кореспонденция между ищеца Б. и
управителя на ЕС във връзка с оспорването на протокола (на л. 119 – л. 126). Същата обаче следва
да се обсъжда единствено по отношение на обстоятелствата, свързани с участието на Б.П. в общото
събрание. В тази връзка ищецът Б. е оспорил обстоятелството, че Петкова е участвала в
събранието. В хода на настоящото производство той поддържа доводите на това оспорване, като
сочи, че не е предвидена възможност в общото събрание да участва лице, чрез видеоконферентна
връзка. Останалите, оспорени от Б. обстоятелства, вписани в протокола, не следва да се обсъждат,
тъй като предмет на настоящия иск (във връзка с процедурата по провеждане на събранието) е
единствено участието на Б.П..
Във връзка с горното оспорване следва да се отбележи, че в протокола е вписано решение
на общото събрание да приеме, че Б.П. ще се счита за присъствала лично на ОС, като същата ще
участва в работата чрез Whats App връзка от началото до края. Т.е. между страните няма спор за
факти, като в протокола е отразено действителното положение, а именно, че Б.П. е присъствала
чрез видеоконферентна връзка. Следва да се обърне внимание, че към датата на провеждане на
3
общото събрание на ЕС (22.08.2020г.) в страната е действала „извънредна епидемична обстановка“
(видно от Решение № 525 от 30 юли 2020 година за удължаване срока на обявената с Решение №
325 на Министерския съвет от 14 май 2020г. извънредна епидемична обстановка, удължена с
Решение № 378 на Министерския съвет от 12 юни 2020г., с Решение № 418 на Министерския съвет
от 25 юни 2020г. и с Решение № 482 на Министерския съвет от 15 юли 2020г.). В тази връзка от
министъра на здравеопазването е постановена заповед № РД-01-446 от 31.07.2020г., в която (т. I.1,
б. „е“) е предвидено организиране при възможност на дистанционна форма на работа на
колективните органи за управление. Общото събрание на собствениците в етажната собственост е
колективен орган за управлението й (арг. от чл. 10, т. 1 от ЗУЕС). Поради тази причина участието
на Б.П. в това събрание чрез видеоконференция не е в нарушение на разпоредбите на ЗУЕС, а в
изпълнение на действащата нормативно уредба и по специално на цитираната заповед № РД-01-
446 от 31.07.2020г. Следователно това участие не представлява нарушение на процедурата по
провеждане на общото събрание. Доводите на ищците, че няма доказателства дали образът и
звукът от видеоконференцията не са манипулирани, не следва да се вземат под внимание, тъй като
ако е налице манипулация за това следва да сигнализира конкретното лице – Б.П.. В случая
липсват данни от нея да са изложени твърдения за манипулация, като същата се е подписала в
протокола и е потвърдила участието си в събранието. Ето защо съдът приема, че участието на
Петкова в събранието е надлежно, съобразено с действалата към онзи момент нормативна уредба,
и нейната квота в идеалните части не следва да бъде изваждана от формираните кворум и
мнозинство при вземане на решенията на ОС.
Доколкото в исковите молби липсват други доводи за нарушена процедура по провеждане
на общото събрание, съдът достигна до извод, че процедурата е спазена.
По възражения срещу материалната законосъобразност на цитираните решения, поради
нарушения на различни норми от ЗУЕС:
Решението по т. 1 от протокола от общото събрание се оспорва със съображения за
нарушение на чл. 23, ал. 1, т. 4 от ЗУЕС, тъй като е изискан отчетът, но не представен от
управителя. Съдът намира тези възражения за основателни. В постановеното по задължителния
ред на чл. 290 ГПК Решение № 78 от 13.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6829/2014 г., I г. о., ГК е
прието, че изготвянето на всеки отчет предполага обобщаване на разходи и приходи. Разходите на
етажната собственост се формират от различни пера, за повечето от които се издават разходно
счетоводни документи. Приемането на отчета няма само декларативен характер. По същество
подобно решение означава одобряване на извършените разходи за етажната собственост.
Приемането на решение за одобряване на отчета за приходите и разходите за определен период
предполага информираност на етажните собственици за тези разходи, включително и от
първичните счетоводни документи за дейностите, за които се издават такива и доказване от
органа, който разходва средства на етажната собственост на тези разходи. Оспорването на отчета
предполага необходимост от получаване на информация. В случая в протокола от проведеното
общо събрание фигурира изрично искане, направено от собственика Б., да бъдат представени
подробни документи за разходи, свързани с отчета. В протокола е вписано изявление на
управителя, че същите са представени на КС и той ги е проверил. Налага се извод, че отчетът на
управителния съвет за периода 26.08.2019г. – 10.08.2020г. е гласуван на процесното общо събрание
без собствениците от етажната собственост (конкретно ищецът Б.) да са информирани в пълнота с
4
представяне на надлежни отчетни документи и доказване на извършените разходи - без да им се
даде възможност предварително да се запознаят с тези документи. Това е самостоятелно
основание за отмяна на соченото решение. В същия смисъл е цитираната задължителна съдебна
практика на върховната инстанция. Представянето на документите пред контролния съвет и
приемането на отчета от този съвет не отменя задължението на управителя да представи същите и
пред ОС, тъй като общото събрание на самостоятелно основание има правомощие да приема
отчета (чл. 11, ал. 1, т. 4 от ЗУЕС). Т.е. приемането му от други органи на ЕС не освобождава
управителя от задължението му да представи изисканите документи на участниците в събранието.
Следователно решението по т. 1 от дневния ред следва да бъде отменено.
Следващото решение по протокола, което се оспорва е това по т. 6 – с доводите за
допуснато нарушение на чл. 17, ал. 2, т. 4 от ЗУЕС, тъй като се твърди, че решението е за
опрощаване, отсрочване и разсрочване, а е взето с мнозинство по-малко от 75 % от идеалните
части. По цитираната точка е взето следното решение: „Освобождава дружеството „Дионис
Винарна“ ЕООД, като собственик в ЕС от заплащане на такса за поддръжка и управление, за
сметка на обстоятелството, че неговият едноличен собственик на капитала – Д. В. Л., извършва
дейност по управление на ЕС целогодишно, без да получава за това възнаграждение и това е начин
ЕС да овъзмезди управителя си за положения труд и усилия“. В чл. 19, ал. 7 от ЗУЕС е
предвидено, че по решение на общото събрание на членовете на управителния съвет (управителя)
и касиера може да се заплаща възнаграждение. За решението по чл. 19, ал. 7 от ЗУЕС не е
предвидено квалифицирано мнозинство (по смисъла на чл. 17, ал. 2 от ЗУЕС). Ето защо съдът
приема, че такова решение следва да се вземе с мнозинството по чл. 17, ал. 3 от ЗУЕС - повече от
50 на сто от представените идеални части от общите части на етажната собственост. Съдът намира,
че волята на общото събрание е била да приеме решение по чл. 19, ал. 7 от ЗУЕС, а не такова за
опрощаване на финансови задължения по смисъла на чл. 17, ал. 2, т. 4 от ЗУЕС. Опрощаването на
финансово задължение представлява отказ от вземането (от страна на кредитора), обективиран в
договор, сключен между него и длъжника (арг. от чл. 108 от ЗЗД). В случая волята на кредитора
(етажната собственост) не е да се откаже от вземането си за такси срещу „Дионис Винарна“ ЕООД,
а да овъзмезди управителя на ЕС за положените труд и усилия. Т.е. волята на ОС на ЕС е да
приеме решение по чл. 19, ал. 7 от ЗУЕС, като няма пречка възнаграждението на управителя да
бъде определено чрез освобождаване на друг правен субект от заплащането на такси. В случая
управителят е кредитор за вземането си за възнаграждение. Като такъв той има възможност да
потвърди плащане, направено на трето лице или да се възползва от такова плащане (арг. от чл. 75,
ал. 1 от ЗЗД). От изложеното в отговора на исковата молба става ясно, че Л. не се противопоставя
на определяне на възнаграждение за положения от него труд в полза на друг правен субект -
„Дионис Винарна“ ЕООД. Ето защо съдът намира, че няма пречка възнаграждението по смисъла
на чл. 19, ал. 7 от ЗУЕС да бъде определено на управителя именно по начина, формулиран в
решението по т. 6 от протокола, който е допустим според законодателството (цитирания текст на
чл. 75, ал. 1 от ЗЗД). С оглед изложеното не се констатира материална незаконосъобразност на
решението по т. 6 от дневния ред и същото не следва да бъде отменяно.
Решението по т. 7 от дневния ред се оспорва на няколко отделни основания – че
представлява извършване на „полезни разходи“, поради което е прието от общото събрание в
нарушение на чл. 17, ал. 2, т. 3 от ЗУЕС с мнозинство по-малко от 75 на сто идеални части, че не е
уточнено какви са „други дейности“ и „извършване на разходи“, а земята не е прилежаща част и
5
вземане на такова решение не е от компетенциите на ОС, че е нарушен чл. 48, ал. 3 от ЗУЕС, тъй
като е взето решение за всеки самостоятелен обект да се заплати по 500 евро, а цитираните вноски
следвало да се разпределят съразмерно на притежаваните идеални части от общите части. От
протокола от проведеното общо събрание се установява, че по т. 7 е прието решение със следния
текст: „За всеки СОС следва да се заплати по 500 евро до края на м.12.2020г., които средства да
бъдат използвани за пълен ремонт на фасадата на сградата, в това число укрепване на улуците,
смяна на тръбите на климатиците и препокриване на покрива. Ремонтът на басейна и монтирането
на душ до басейна да бъде извършено със спестените 2000 лв. Да се извърши ремонт на асансьора
и монтиране на механизъм за ползването му с чип. Потвърждава и одобрява извършените вече
дейности, а именно – инсталиране на интернет услуга“.
По арг. от пар. 1, т. 12 от ДР на ЗУЕС „Полезни разходи” са разходите, с които се увеличава
стойността на сградата при преустройства и ремонт на общите части, не са нормативно
предвидени и са извън разходите за необходим и неотложен ремонт и за основно обновяване.
Последните три понятия също са нормативно установени в ЗУЕС. Според пар. 1, т. 8 от ДР на
ЗУЕС „Необходим ремонт“ е дейност за привеждане на сградата, на общи части, инсталации или
части от тях в съответствие с нормативните изисквания за техническа пригодност на сградата и
инсталациите, включително и покривите, с оглед отстраняване на създадени пречки или
неудобства за нормалното използване на сградата и самостоятелните обекти в нея. В пар. 1, т. 9 от
ДР на ЗУЕС е предвидено, че „Неотложен ремонт“ е дейност за предотвратяване разрушаването на
сградата, на нейни конструктивни елементи, общи части, инсталации или части от тях, както и за
отстраняване на значителни повреди и деформации, водещи до опасност за живота и здравето на
собствениците, ползвателите, обитателите и други лица, до нанасяне на увреждане на околната
среда и на близкостоящи сгради. Съгласно пар. 1, т. 10 от ДР на ЗУЕС „Основно обновяване“ е
„основно обновяване“ по смисъла на Закона за устройство на територията, т.е. „комплекс от
строителни и монтажни работи, свързани с изпълнението на основните изисквания по чл. 169, ал. 1
и 3, които се извършват по време на експлоатацията и засягат конструктивните елементи на
строежа, включително ограждащите конструкции и елементи на сгради, съоръжения и елементи на
техническата инфраструктура - отоплителни, вентилационни, климатични, електрически,
водоснабдителни, канализационни и други инсталации“ по смисъла на пар. 5, т. 66 от ДР на ЗУТ.
Видно от текста на решението по т. 7 от дневния ред, с него са приети за извършване
следните дейности: 1. пълен ремонт на фасадата на сградата (в това число укрепване на улуците),
2. смяна на тръбите на климатиците; 3. препокриване на покрива, 4. ремонт на басейна и
монтирането на душ до басейна; 4. ремонт на асансьора и монтиране на механизъм за ползването
му с чип; 5. инсталиране на интернет услуга. Съдът намира, че дейностите по първите четири от
така очертаните точки попадат в обхвата на понятието „необходим ремонт“, тъй като са свързани с
привеждане на сградата и на общи части в съответствие с необходимата техническа пригодност.
Самите дейности са означени в решението на общото събрание като ремонтни и безспорно са
свързани с общи части от сградата и земята, върху която е разположена – фасади, улуци, тръби на
климатици, покрив, басейн. Ето защо не се споделят доводите, че става въпрос за „полезни
разходи“. В случая съдът проверява съобразно текста на приетото решение дали със същото се
гласуват „полезни разходи“ или други видове разходи по цитираните точки от ДР на ЗУЕС. Не е в
правомощията на съда да проверява дали действително сградата се нуждае от приетите ремонти и
в тази връзка дали същите са необходими. След като общото събрание, с необходимото
6
мнозинство, е приело, че ремонтите са необходими, тази преценка не подлежи на съдебен контрол.
Впрочем и самите възражения на ищците са срещу самия характер на дейностите, като съдът
намира, че става въпрос за ремонтни дейности, а не за полезни разходи. Инсталиране на интернет
услуга от своя страна попада в обхвата на понятието „други инсталации“ по смисъла на пар. 1, т.
10 от ДР на ЗУЕС вр. пар. 5, т. 66 от ДР на ЗУТ, поради което също не е „полезен разход“. Както е
отразено и в искова молба вх. № 260919 от 21.09.2020г., подадена от ищеца Б. и ищеца Й.,
решението по т. 7 от дневния ред е такова по чл. 17, ал. 2, т. 5 от ЗУЕС - за основно обновяване и
ремонтни дейности, поради което е следвало да се вземе с мнозинство не по-малко от 67 на сто
идеални части от общите части. Решението е взето с мнозинство от 67,673 % идеални части от
общите части на етажната собственост, поради което са спазени изискванията за мнозинство. Вече
се посочи, че участието на Б.П. е било надлежно, поради което нейните идеални части от общите
части в сградата не следва да бъдат изваждани от така определеното мнозинство.
Съдът намира, че решението по т. 7 е уточнено в достатъчна степен, като от него могат да
се изведат дейностите, които са извършени или следва да се извършат и разходите за това (както е
направено в настоящото съдебно решение), поради което възраженията на ищеца Б. за неяснота на
решението, са неоснователни.
Основателно е възражението, касаещо първата част на решението по т. 7 от дневния ред,
относно начина на определяне на сумата от 500 евро. Видно е, че за пълен ремонт на фасадата на
сградата (в това число укрепване на улуците), смяна на тръбите на климатиците и препокриване на
покрива, са определени вноски от по 500 евро на самостоятелен обект. Разпоредбата на чл. 48, ал. 3
от ЗУЕС обаче предвижда, че разходите за ремонт, основно обновяване, реконструкция и
преустройство на общите части, за които има прието решение на общото събрание на
собствениците, се разпределят между собствениците на самостоятелни обекти съразмерно с
притежаваните от тях идеални части от общите части на сградата. Т.е. решението по т. 7 от
дневния ред, в частта му, в която е определено за всеки самостоятелен обект да се заплащат по 500
евро – разходи за ремонтни дейности на общи части, е в противоречие с императивна норма – чл.
48, ал. 3 от ЗУЕС (видно от приложения към протокола от събранието списък на присъстващите на
л. 14 от делото всеки собственик притежава различна квота от правото на собственост върху
общите части). Поради тази причина решението в тази част следва да бъде отменено. В останалата
част решението не следва да бъде отменяно с оглед изложеното, че другите възражения на ищците
са неоснователни.
Ищецът Б. оспорва решенията по т. 8, т. 9 и т. 11 от протокола с довода, че става въпрос за
„полезни разходи“, поради което са взети в нарушение на чл. 17, ал. 2, т. 3 от ЗУЕС – без спазване
на необходимото мнозинство. Ето защо посочените решения следва да бъдат обсъдени заедно. По
т. 8 от дневния ред общото събрание е взело следното решение: „Одобрява и потвърждава
закупуването и монтирането на камери за видеонаблюдение на сградата и прилежащия й терен“.
По т. 9 от дневния ред е взето решение за закупуването и монтирането на нова врата, с механизъм
за автоматично затваряне и чип за преминаване през вратата, с оглед осигуряване на
пропускателно-контролен режим на достъп до комплекса и входа на етажната собственост. По т.
11 от дневния ред е прието закупуването и монтирането на табела (надпис) с името на комплекса
„А.“. Съдът намира, че разходите за монтиране на видеонаблюдение, врата с автоматично
затваряне и чип за преминаване и табела, са „полезни” по смисъла на пар. 1, т. 12 от ДР на ЗУЕС,
7
тъй като са свързани с ремонт на общи части (монтирането на камери, врата и табела), не са
нормативно предвидени, не представляват необходим (няма данни да съществува изискване за
видеонаблюдение в комплекса, за въвеждане на ограничен достъп до него или за обозначаването
му с табела) и неотложен ремонт, нито основно обновяване по смисъла на пар. 5, т. 66 от ДР на
ЗУТ вр. пар. 1, т. 10 от ДР на ЗУЕС. Безспорно с извършените ремонти ще се увеличи стойността
на сградата, доколкото с видеонаблюдението и ограничения достъп ще се повиши сигурността в
комплекса, а с табелата ще бъде обозначен по ясен и недвусмислен начин. Ето защо посочените
решения е следвало да се вземат с мнозинство над 75 % от общите части на сградата и след като са
взети с по-ниско мнозинство (67,673 %) следва да бъдат отменени на това основание.
С оглед всичко изложено до тук съдът достигна до краен извод, че предявеният иск следва
да бъде отхвърлен по отношение на решението по т. 6 от дневния ред. Решението по т. 7 от
дневния ред следва да бъде отменено в частта му, в която е определено за всеки самостоятелен
обект да се заплащат по 500 евро, а искът да бъде отхвърлен срещу решението - в останалата му
част. Решенията по т. 1, т. 8, т. 9 и т. 11 от дневния ред следва да бъдат отменени изцяло.
При този изход на спора на всяка от страните следва да се присъдят разноски съразмерно на
уважената, респ. на отхвърлената част от исковете. Във връзка с горното следва да се обърне
внимание, че ищецът Б. атакува с две отделни искови молби общо 6 решения на етажната
собственост. С оглед разпоредбата на чл. 40 от ЗУЕС и като се вземе предвид, че искът по чл. 40
от ЗУЕС е един – за отмяна на незаконосъобразните решения на общото събрание (в този смисъл
Определение № 588 от 18.07.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4046/2014 г., IV г. о., ГК) съдът по арг.
от чл. 78, ал. 1 от ГПК намира, че на ищеца Б. се дължи възнаграждение за един адвокат. Т.е. от
представените от него доказателства за заплатени възнаграждения за адвокат по всяко от
съединените дела, следва да му се признае единствено възнаграждение за адвокат от 600 лв.
Решението да предяви две отделни искови молби за атакуване на решения от едно общо събрание
е негово, но това не променя характера на иска (очертан и в цитираната съдебна практика на ВКС).
Ето защо не следва в полза на този ищец да се присъждат два отделни адвокатски хонорара. Наред
с това Б. е заплатил 160 лв. – държавни такси. От разноски в общ размер на 760 лв. и като се вземе
предвид, че от 6 атакувани от него решения изцяло се отменят 4, едно се отменя частично, а искът
се отхвърля спрямо едно от решенията (т.е. уважената част от иска представлява 75 % от
претенцията), следва да му се присъдят съразмерно на уважената част от иска – 570 лв.
Предявените искове от другия ищец – Л.Й., следва да се уважат изцяло, доколкото с тях се
атакува решението по т. 1 от дневния ред, а решението по т. 7 – само в частта, която съдът прие, че
подлежи на отмяна. Ето защо на този ищец следва да се заплати сумата от 600 лв. – заплатени от
него разноски за процесуално представителство.
С оглед горното частта, в която са отхвърлени исковете на ищеца Б. е 25 %, поради което
той следва да бъде осъден да заплати на ответника по 125 лв. – съразмерна част от заплатеното
адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
8
ОТМЕНЯ по иск с правно основание чл. 40, ал. 1 от Закона за управление на етажната
собственост, предявен от Л. Н. Б., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ул. Т.**, решенията по т.
8, т. 9 и т. 11 от проткол от общото събрание, проведено на 22.08.2020г. на Етажната собственост
на адрес в гр. Несебър, к. к. „Слънчев бряг – Запад”, кв. Ч. № ***, комплекс „А.”.
ОТМЕНЯ по иск с правно основание чл. 40, ал. 1 от Закона за управление на етажната
собственост, предявен от Л. Н. Б., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ул. Т.** и Л. В. Й., ЕГН
***, с адрес в гр. София, кв. „Младост“ 1, бл. 22, вх. 4, ет. 8, решението по т. 1 от проткол от
общото събрание, проведено на 22.08.2020г. на Етажната собственост на адрес в гр. Несебър, к. к.
„Слънчев бряг – Запад”, кв. Ч. № ***, комплекс „А.” и решението по т. 7 от същия протокол в
частта му, в която е определено за всеки самостоятелен обект да се заплащат по 500 евро до края на
м.12.2020г., които средства да бъдат използвани за пълен ремонт на фасадата на сградата, в това
число укрепване на улуците, смяна на тръбите на климатиците и препокриване на покрива.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС, предявен от Л. Н. Б., ЕГН
**********, с адрес в гр. София, ул. Т.**, за отмяна на решението по т. 6 от проткол от общото
събрание, проведено на 22.08.2020г. на Етажната собственост на адрес в гр. Несебър, к. к.
„Слънчев бряг – Запад”, кв. Ч. № ***, комплекс „А.” и решението по т. 7 от същия протокол в
частта му, в която е прието „Ремонтът на басейна и монтирането на душ до басейна да бъде
извършено със спестените 2000 лв. Да се извърши ремонт на асансьора и монтиране на механизъм
за ползването му с чип. Потвърждава и одобрява извършените вече дейности, а именно –
инсталиране на интернет услуга“, като ОСТАВЯ В СИЛА на основание чл. 42, ал. 2 от Закона за
управление на етажната собственост посочените решения.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК собствениците от Етажната собственост на
адрес в гр. Несебър, к. к. „Слънчев бряг – Запад”, кв. Ч. № ***, комплекс „А.”, представлявани от
управителя Д. В. Л., да заплатят на Л. В. Й., ЕГН ***, с адрес в гр. София, кв. „Младост“ 1, бл. 22,
вх. 4, ет. 8, сумата от 600 лв., представляваща направени по делото разноски – платено
възнаграждение за един адвокат.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК собствениците от Етажната собственост на
адрес в гр. Несебър, к. к. „Слънчев бряг – Запад”, кв. Ч. № ***, комплекс „А.”, представлявани от
управителя Д. В. Л., да заплатят на Л. Н. Б., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ул. Т.**, сумата
от 570 лв., представляваща направени по делото разноски, съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Л. Н. Б., ЕГН **********, с адрес в гр. София,
ул. Т.**, да заплати на собствениците от Етажната собственост на адрес в гр. Несебър, к. к.
„Слънчев бряг – Запад”, кв. Ч. № ***, комплекс „А.”, представлявани от управителя Д. В. Л.,
сумата 125 лева, представляваща направени по делото разноски – платено възнаграждение за един
адвокат, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
В случай на влизане в сила на решението в осъдителната му част, указва основание чл. 127,
ал. 4 от ГПК на всяка от страните да посочи банкова сметка, по която могат да бъдат платени
присъдените суми.
Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
9
връчване на препис.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
10