О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……………………………………, гр.Варна
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
Дванадесети състав, в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди и
двадесета година, в състав
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА НЕДЕВА
като
разгледа докладваното от съдията ч.адм.дело № 1549/2020г. по описа на
Административен съд-Варна, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по жалба на „ДЖОРДЖИЯ” ДЗЗД, ЕИК ******* седалище и адрес на
управление гр. *** представлявано от Г.С.Т., чрез пълномощника адв. К. *** с
посочен служебен адрес гр.***срещу разпореждане за предварително изпълнение на
заповед №***-ФК от 06.07.2020 г. на началника на отдел "Оперативни
дейности"-Варна в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която е
наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект -
павильон плод зеленчук №3, находящ се в гр. ***” -стопанисван от дружеството и
забрана за достъп до него за срок от 14/четиринадесет/дни на основание чл. 186 от ЗДДС и чл.187 ЗДДС.
В
жалбата се излага становище, че заповедта в обжалваната й част-разпореждането за
предварително изпълнение, е незаконосъобразна, постановена при допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, при липса на мотиви относно наличието на предпоставките за допускане на
предварително изпълнение на принудителната мярка и основанията, посочени в чл.60 от АПК. Сочи се, че съобразно закона предварително изпълнение на
акта следва да се допуска само при наличие на посочените в закона предпоставки
и със задължително излагане на мотиви в тази посока, предвид това, че по този
начин се въвежда изключение от основния принцип на суспензивния ефект на
подадената срещу административния акт жалба. Счита, че непосочването на
фактическите основания за издаване на обжалваното разпореждане, не дава възможност
да се направи преценка дали са налице предвидените в закона предпоставки и
нарушава правото на защита на търговеца, спрямо когото е постановено
обжалваното разпореждане.
Твърди, че наложената мярка е
прекомерна като е
нарушен и принципът на съразмерност по чл. 6 от АПК. Поддържа, че с ПАМ не може
да се защити фиска, защото изпълнението й не се състои в събирането или
предотвратяване на разхищаването на средства и имущество, които съответния
търговец притежава и които могат да послужат за ефективно събиране на дължими
публични задължения. Затова нейното предварително изпълнение по никакъв начин
не може да допринесе за защита интереса на държавния бюджет, свързан със
заплащането на данъци върху действително реализирани приходи, както твърди
органа.
С
предварително изпълнение на ПАМ, като процесната не може да се предотврати
настъпването на труднопоправимата вреда, защото със запечатването на
търговският обект не може да се постигне предотвратяване на укриването на
приходи, нито да се обезпечат публичните вземания възникнали от тези укрити
приходи. То не може да доведе до защита на вземанията, които фискът евентуално
има.
Релевира доводи, че от допускането на предварителното
изпълнение на мярката ще настъпят значителни неподлежащи на компенсиране или
обезщетяване при евентуална отмяна на заповедта вреди. На основание изложеното се отправя искане за отмяна на разпореждане за предварително изпълнение на принудителна административна мярка запечатване на търговски обект.
След преценка становищата на страните и доказателствата
по делото, съдът достигна
до следните изводи:
Жалбата срещу разпореждането за допускане на
предварително изпълнение е подадена от процесуално легитимирано лице – адресат
на разпореждането за предварително изпълнение на ПАМ, в преклузивния тридневния
срок по чл.60, ал.5 от АПК -заповедта видно от приложена разписка е връчена на
10.07.2020г. и жалбата е подадена до съда на същата дата 10.07.2020г. по пощата, поради което е процесуално допустима за разглеждане.
Разгледана по същество е основателна.
От материалите по делото се установява, че на 06.07.2020г.
в 12:35ч. била извършена проверка на търговски обект по смисъла на §1, т.41 от
ДР на ЗДДС - павильон плод зеленчук №3, находящ се в гр. ***“, стопанисван от
дружеството, при която било констатирано, че търговецът, в качеството си на
лице по чл. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (Наредба №Н-18), не
регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки и услуги от търговския
обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация -в
обекта фискално устройство (ФУ), с което
извършил нарушение на разпоредбата на чл.25 ал.1 от Наредба №Н-18/2006г.
на МФ във вр. с чл. 118. ал.1 от ЗДДС. В обекта имало регистриран и въведен в
експлоатация едно фискално устройство, без монтиран ПОС терминал и не се
използвал програмен продукт за управление на търговската дейност.
При
извършена на 06.07.2020год. в 12:25ч., на контролна покупка на 2бр. праскови на
стойност 2.40лв. и заплатена в брой с две банкноти от 1 лв. и една монета от
0.50лв. от проверяващия С. З.на длъжност инспектор по приходите в отдел Оперативни
дейности - Варна при ГД “Фискален контрол " и върнато ресто
0.10 лева от лицето Мария Т., работеща в обекта на длъжност продавач-консултант
не бил издаден фискален касов бон от
въведеното в експлоатация и работещо в обекта ФУ. От ФУ бил изведен междинен
финансов отчет и КЛЕН, както и бил съставен опис на паричните средства в касата
към момента на започване на проверката в обекта, при което била установена и
описана в Протокола от проверката от 06.07.2020г. положителна разлика в размер
на 93,15 лева.
Като
доказателство за резултатите от проверката бил съставен на основание чл.110.
ал.4, във връзка с чл.50, ал.1 от ДОПК Протокол за извършена проверка АА №******/06.07.2020г.,ведно
със събраните доказателства към него.
С оглед
така установената фактическа обстановка, административният орган е приел от
правна стана, че е нарушена разпоредбата на чл.25. ал.1 във вр. с чл.3 ал.1 от
Наредба № Н - 18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС, което е
основание по смисъла на чл.186,
ал.1, т.1. б. „А“ от ЗДДС за прилагане на ПАМ. Прието е, че освен санкцията по
чл.187 ЗДДС следва да бъде разпоредено
на основание чл.188 ЗДДС и предварително изпълнение на наложената ПАМ във
вр.чл.60 АПК. Счел е, че горното е необходимо за предотвратяване и преустановяване на административни
нарушения от същия вид, за защита на особено важен държавен интерес - спазване
на фискалната дисциплина и реда за отчитане на фискалните устройства. Органът е
посочил, че чл. 186 и чл. 187 от ЗДДС имат и санкционен характер, тъй като ПАМ
се налага за преустановяване и/или предотвратяване на административни нарушения
и последиците от тях, поради което имат и превантивен характер. Посочил е, че
ако не се допусне предварително изпълнение съществува опасност да се извърши
ново нарушение, а опасността за фискалния ред при констатирана подобна
практика, водеща до отклонение от данъчно облагане, би била непосредствена.
Органът се мотивира и с начина и вида на организиране на отчетността на
търговеца, които са довели до извършеното деяние, като приема, че с предварителното изпълнение на ПАМ ще се
коригира поведението на проверявания субект. На второ място в заповедта е
посочено, че има възможност да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението
на акта. На трето място административният орган е посочил, че от закъснението
на изпълнението на ПАМ може да последва значителна и непоправима вреда и да се
стигне до съществено отклонение от данъчно облагане по отношение на конкретния
субект, което нарушение препятства контролната дейност на административния
орган, като не може да се проследи търговския оборот в цялост.
Правомощие
на административния орган за допускане на предварително изпълнение на
издаваните от него актове е уредено с разпоредбата на чл. 60 ал.1 от АПК, която
съгласно разпоредбата на чл. 188 от ЗДДС е приложима в настоящия случай.
Правомощието на административния орган за допускане на предварително изпълнение
на издаваните от него актове е уредено с посочената разпоредба на чл.60 от АПК,
която регламентира възможността за постановяване на разпореждане, включено в
административния акт, за предварително изпълнение, ако това се налага, за да се
осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни
държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или
сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението
може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя
от страните - в защита на особено важен неин интерес. В тежест на
административния орган е да изложи конкретни съображения за наличието на някоя
от изброените предпоставки, които да обуславят включването в акта на
разпореждане за предварителното му изпълнение. Не излагането на такива е
основание за отмяна на разпореждането, тъй като засяга непосредствено, както
правото на защита на адресата на акта, така и възпрепятства съда да упражни
контрол за законосъобразност върху акта, тъй като не може да установи правилни
ли са съображенията на административния орган, довели до съответното разрешение
на въпроса за предварителното изпълнение.
Общият
критерий по чл.60 ал.1 за допустимостта на предварителното изпълнение е
защитата на визираните ценности и интереси да е в такава непосредствена
причинна зависимост от момента на изпълнение на административния акт, че
по-късното му изпълнение да създава вероятност за настъпване на значително или
трудно поправима вреда. Ако такава зависимост не съществува, предварителното
изпълнение е недопустимо, дори и самият акт да е издаден за осигуряване на
ценности по чл.60 ал.1 от АПК.
В
настоящият случай административния орган не е посочил конкретните фактически
основания и не са събрани данни, от които да е видно, че предварителното
изпълнение на заповедта е наложително при наличието на някой от критериите в
чл.60 АПК. Не са посочени, какви особено важни държавни и обществени интереси
налагат предварителното изпълнение на ПАМ в контекста на горепосочената норма.
Така посочените фактически основания за допускане на предварителното изпълнение
в мотивите на обжалваното разпореждане от страна на административния орган не
са изложени и липсва обосноваване, в какво се изразява опасността изпълнението
да бъде осуетено, респ. втората хипотеза на сериозно затрудняване на
изпълнението му, или че от закъснението на изпълнението може да последва
значителна или трудно поправима вреда. Съдът приема, че не съществува опасност
да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на административния акт,
с който е наложена ПАМ, тъй като освен, че в преписката липсват доказателства в
тази насока, от друга страна съдът съобрази и предмета на дейност на самото дружество.
Съдът намира, че всички тези твърдения и изводи на административния орган не са
подкрепени със съответните факти и с доказателства за тях. Непосочването на
фактически основания за издаване на обжалваното разпореждане, не дава
възможност на съда да прецени дали са налице предвидените в закона предпоставки
и нарушава правото на защита на адресата на разпореждането, който следва да
ангажира доказателства и организира защитата си.
Изложените
мотиви са досежно законосъобразността на наложената ПАМ, и касаят съществото на
спора, а не законосъобразността на допуснатото предварително изпълнение. Превантивният характер на ПАМ, не предпоставя
автоматично извод за наличие на предпоставка за допускане на предварително изпълнение
за акта, с който се налагат. В случая е направен опит посредством целите на ПАМ
да бъде доказана предпоставка, за допускане на предварителното й изпълнение,
което е недопустим подход. Целите на ПАМ и на предварителното изпълнение са
различни и за реализирането им е необходимо да бъдат доказани различни
предпоставки.
За да
бъдат квалифицирани като особено важни, държавните интереси от предотвратяване
или преустановяване на нарушението, предотвратяване или отстраняване на
вредните последици от него, трябва да имат превес спрямо обществения интерес от
изпълнение само на законосъобразни административни актове, след проведен
инстанционен контрол. Последиците за фиска, не освобождава органа от
задължението да посочи какви конкретно биха били тези последици и вреди, така
че да е възможно съдът да прецени дали е налице пряка и непосредствена заплаха
за държавния и обществен интерес. Доколкото за защитата на фискалният интерес
са предвидени принудителни административни мерки, изпълнителни, ревизионни,
административно наказателни производства, то предварителното изпълнение на ПАМ
не е измежду тези посочени в нормата. В този смисъл предварителното изпълнение,
реализирано, чрез запечатване на обекта няма да доведе до последващо
регистриране на приходи и събиране на дължимите данъци от страна на търговеца,
особено при запечатан обект.
Липсата
на конкретни факти води до невъзможност съда да анализира тези факти и да
прецени дали те изпълват една или повече от предпоставките по чл.60, ал.1 от АПК. Не е ясно при какви критерии е преценено наличието на опасност от
затрудняване на изпълнението. В този
смисъл предварителното изпълнение не само не съответства на предпоставките в
чл.60, ал.1 от АПК, но се отклонява от тяхната цел. То следва да бъде обвързано
с наложената ПАМ, чието изпълнение следва да обезпечава.
Допускайки
с обжалваното разпореждане предварително изпълнение без наличие на мотиви и
данни за обстоятелствата по чл.60 ал.1 от АПК, както и установяването в този
конкретен случай наличието на неблагоприятни последици, ако актът не бъде
изпълнен незабавно, административния орган е постановил едно незаконосъобразно
разпореждане. Предвид изложеното съдът намира, че срещу немотивираното
разпореждане на органа в случая противостои реалната опасност за жалбоподателя
от причиняването в имуществената му сфера на значителни и трудно поправими
вреди от предварителното изпълнение на ПАМ като се има предвид, че
необоснованото предварително прилагане на ПАМ ще доведе до затварянето на
търговския обект. Изложеното
обуславя извод за основателност на жалбата, поради което оспорената заповед в
частта на допуснатото с нея предварително изпълнение на ПАМ следва да бъде
отменено.
Съдът
констатира, че жалбоподателят не е представил доказателства за платена държавна
такса по сметка на Административен съд-Варна, поради което следва да бъден
осъден да внесе сумата в размер на 50 /петдесет/ лева.
Водим
от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане за предварително изпълнение на
принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект- павильон плод зеленчук №3,
находящ се в гр. ***” -стопанисван от „ДЖОРДЖИЯ” ДЗЗД, ЕИК ******* седалище и
адрес на управление гр. *** представлявано от Г.С.Т. и забрана за достъп до
него за срок от 14 /четиринадесет/дни, допуснато със Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № ***-ФК от 06.07.2020 г. на
началника на отдел „Оперативни дейности“-Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ
на НАП.
ОСЪЖДА „ДЖОРДЖИЯ” ДЗЗД, ЕИК *******
седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от Г.С.Т. да заплати по
сметка на Административен съд-Варна сумата в размер на 50/петдесет/ лева
съставляващ държавна такса.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщението до страните пред Върховен
административен съд.
СЪДИЯ: