Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София,25.06. 2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ-В въззивен състав в публично съдебно заседание на десети юни
през две хиляди и двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл.с-я КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
при секретаря Антоанета Луканова
и прокурора сложи
за разглеждане
В.гр.д.№ 1846 по описа за 2020 г. ДОКЛАДВАНО от съдия АНЕЛИЯ МАРКОВА, и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производсвото е по реда на чл.258 и следв. ГПК.
С решение № 290789 от
11.12.2017 г. СРС, ГО, 90-ти състав по гр.д.№ 61802 по описа за 2015 г.:
ОСЪЖДА „Н.М.Г.“ АД да заплати на И.Д.П., следните суми: сумата от 3000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от клеветнически и неверни внушения и твърдения
в публикация в брой 66 (516), година ІІІ
от 20.03.2013г. във вестник „Всеки ден“, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 28.01.2015г. до окончателното изплащане на задължението;
сумата от 4000 лв., представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от клеветнически и неверни внушения и
твърдения в публикация в брой 153 (603),
година ІІІ от 05.07.2013г. във вестник „Всеки ден“, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 28.01.2015 г. до окончателното изплащане на
задължението;
сумата от 2500 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от клеветнически и
неверни внушения и твърдения в
публикация в брой 254 (704), година ІІІ от 02.11.2013 г. във вестник
„Всеки ден“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
28.01.2015г. до окончателното изплащане на задължението;
сумата от 4000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от клеветнически и обидни твърдения в публикация в брой 81 (827), година ІV от
08.04.2014 г. във вестник „Всеки ден“, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 28.01.2015г. до окончателното изплащане на задължението.
Със същото решение претенциите на ищцата са отхвърлени, както следва:
-относно осъждането на ответното
дружество да заплати на ищцата
обезщетение в размер на 6000 лв.
за претърпени от нея неимуществени вреди, изразяващи се в предизвикано
чувство на унижение, безсилие,
психически срив, отчаяние, нервност, както и влошаване на
отношенията й със семейството,
клиенти и колеги, вследствие на публикация в брой 150 (600), година ІІІ от 02.07.2013 г.
във вестник „Всеки ден“, чиито собственик и възложител на работата по
съставяне, подбор и поместване на печатните материали е ответното дружество, в
която се съдържали неверни и позорящи доброто й име, и личното й достойнство
твърдения, и обиди, като неоснователен;
в ЧАСТТА относно осъждането на
ответното дружество да заплати на ищцата
обезщетение в размер от над 3000 лв. до
6000 лв. за претърпени от нея
неимуществени вреди, изразяващи се в предизвикано чувство на унижение,
безсилие, психически срив, отчаяние,
нервност, както и влошаване на отношенията й със семейството, клиенти и колеги, вследствие на публикация
в брой 66 (516), година ІІІ от
20.03.2013г. във вестник „Всеки ден“, ведно със законната лихва върху сумата от
над 3000 лв. до 6000 лв., считано от 28.01.2015г. до окончателното изплащане на
задължението;
в ЧАСТТА относно осъждането на ответното
дружество да заплати на ищцата
обезщетение в размер от над 4000 лв. до
6000 лв. за претърпени от нея
неимуществени вреди, изразяващи се в предизвикано чувство на унижение,
безсилие, психически срив, отчаяние,
нервност, както и влошаване на отношенията й със семейството, клиенти и колеги, вследствие на публикация
в брой 153 (603), година ІІІ от
05.07.2013г. във вестник „Всеки ден“, ведно със законната лихва върху сумата от
над 4000 лв. до 6000 лв., считано от 28.01.2015г. до окончателното изплащане на
задължението
в ЧАСТТА му относно осъждането на
ответното дружество да заплати на ищцата
обезщетение в размер от над 2500 лв. до
5000 лв. за претърпени от нея
неимуществени вреди, изразяващи се в предизвикано чувство на унижение,
безсилие, психически срив, отчаяние,
нервност, както и влошаване на отношенията й със семейството, клиенти и колеги, вследствие на публикация в брой 254 (704), година ІІІ от 02.11.2013 г.
във вестник „Всеки ден“, ведно със законната лихва върху сумата от над 2500 лв.
до 5000 лв., считано от 28.01.2015г. до окончателното изплащане на задължението;
в ЧАСТТА относно осъждането
на ответното дружество да заплати на
ищцата обезщетение в размер от над 4000
лв. до 7000 лв. за претърпени от нея
неимуществени вреди, изразяващи се в предизвикано чувство на унижение,
безсилие, психически срив, отчаяние,
нервност, както и влошаване на отношенията й със семейството, клиенти и колеги, вследствие на публикация
в брой 81 (827), година ІV от 08.04.2014
г. във вестник „Всеки ден“, ведно със законната лихва върху сумата от над 4000
лв. до 7000 лв., считано от 28.01.2015г. до окончателното изплащане на
задължението.
Въззивното гражданско
производство е образувано по подадени въззивни жалби, както следва:
1-От И.Д.П., ищец пред СРС.
Решението се обжалва в частта, в която претенциите й по чл.49 ЗЗД са били
отхвърлени като неоснователни.
В обстоятелствената част на жалбата се излагат доводи за неправилност на
така постановеното решение. Твърди се, че последното е постановено при липсата
на пълен анализ на събраните по делото доказателства, както и при определяне на
обезщетението за неимуществени вреди в нарушение на принципа, установен в чл.52 ЗЗД.
Иска се от настоящата инстанция да
отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част и вместо това да
постанови друго, с което претенциите да се уважат в пълен размер. Претендират
се разноски.
По въззивната жалба е постъпил отговор от „Н.М.Г.“ АД, ответник пред
СРС, в който се излагат доводи за неоснователност на въззивната жалба и
правилност на така постановеното решение в частта, в която претенциите на
въззивницата са били отхвърлени като неоснователни. Сочи се, че СРС не бил
допуснал сочените от въззивницата нарушения при обсъждане на доказателствата.
Решението било съобразено със съдебната практика на ВКС /която се цитира/.
Размерът на присъденото обезщетение било справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД.
2-
От „Н.М.Г.“ АД, ответник пред СРС. Решението се обжалва в частта, в която
претенциите по чл.49 ЗЗД са били уважени.
В обстоятелствената част на жалбата се излагат доводи за неправилност на
така постановеното решение. Излагат се доводи, че в осъдителната си част
решението е постановено в разрез със съдебната практика на ВКС /която се
цитира/. Сочи, че СРС неправилно бил интерпретирал показанията на разпитаните
свидетели. Претенциите на ищцата не били доказани с тези показания.
Иска се от настоящата инстанция да отмени първоинстанционното решение в
обжалваната му част и вместо това да постанови друго, с което претенциите на
ищцата да се отхвърлят като неоснователни и недоказани или ако се приеме, че е
налице увреда на ищцата, то да се присъди справедлив размер на обезщетението с
оглед действително претърпените от нея и доказани неимуществени вреди. Не се претендират
разноски.
По въззивната жалба е постъпил отговор
от И.Д.П., ищец пред СРС, в който се излагат доводи за неоснователност на
въззивната жалба и правилност на първоинстанционното решение в частта, в която
са приети за установени претърпените от ищцата вреди. Сочи се, че въззивникът
коментира едностранно и изопачено изложените от свидетелите показания. Ищцата
имала статус на обществена фигура и професионалният й имидж и репутация били
накърнени. Счита, че претенциите й били доказани със свидетелските показания,
които били подробни и изчерпателни. Според практиката на ЕСПЧ достатъчно било
да се установи самото нарушение и нарушено право, за да се докаже неимуществена
вреда. Следвало да се вземат предвид всички негативни последици от процесните
публикации.
По допустимостта на въззивните
жалби:
1-От И.Д.П., ищец пред СРС:
За обжалваното решение въззивницата е била уведомена на 05.01.2018 г.
Въззивната жалба е подадена на 12.01.1018 г.
Следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.
Налице е правен интерес от обжалване- предявените искове са били частично
отхвърлени.
2-От „Н.М.Г.“ АД, ответник пред
СРС:
За обжалваното решение въззивникът е бил уведомен на 15. 12.2017 г.
Въззивната жалба е подадена на 19.12.2017 г.
Следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.
Налице е правен интерес от обжалване- предявените искове са били частично уважени.
По основателността на
въззивните жалби:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е изложил подробни мотиви
по отношение на употребените във всяка една от публикациите изрази за личността
на ищцата:
По отношение на публикацията от
20.03.2013 г. със заглавие „П. в афера с ТВ водеща?“ и подзаглавие „И.Д.
му била тръпка от доста време“, СРС е приел, че словосъчетанието „сантиментална
афера“ означава, пикантна любовна връзка. Твърдението в публикацията, че поради
тази си връзка Д. е била назначена да завежда връзките на служебното
правителство с обществото, съдът е приел за позорящо. Ответникът не бил доказал
истинността на твърденията в тази публикация. СРС е приел, че по този начин
почтенността и професионализмът на ищцата са били поставени под съмнение.
По отношение на публикацията от
05.07.2013 г. със заглавие „И.Д. лапна супер апартамент на опашката на
коня“ и подзаглавие „С жилище за 500 бона се сдоби личната приятелка на
президента Плевнелиев“, в която е изложено твърдение, че ищцата със заплата
като държавен служител в размер на 1 000 лв., е успяла да закупи това
жилище поради близките си отношения с президента и чрез „сложни държавни схеми
със замени и промени на списъция“, СРС е констатирал, че ответника не е доказал
закупуването на такъв апартамент. Евентуалното придобиване на имот чрез
използване на заемано служебно положение за лична изгода от страна на ищцата,
представлявало разпространение на клевета, че вероятно ищцата е извършила
престъпление, за да се сдобие със скъп и луксозен апартамент. Тази клевета със
сигурност била опозорила ищцата.
По отношение на публикацията от
02.11.2013 г. с подзаглавие „И.Д. пита студентите: Малко ли пари ви
даваме?“ във връзка с протестните действия на студентите, окупирали Софийският
университет „Св.Климент Охридски“, СРС е приел, че със статията е направено
внушение, че ищцата в качеството й на един от организаторите на протестите, е
направила признание, че участващите в тях получават възнаграждение от
олигарсите, които ищцата „подпира“. Според СРС това е позорящо ищцата внушение,
което останало недоказано от ответника. Платеното участие в полотически и
гражданскипротест се възприемало като негативни и уродливи форми на злоупотреба
с демократичното функциониране на гражданското общество като коректив на
властта. Затова и чрез публикацията се засягало достойноството на ищцата, както
и се опозорявало името й в обществото.
По отношение на публикацията от
08.04.2014 г. СРС е приел, че споменаването на името на ищцата във
връзка с изложението за неморалните методи на работа срещу заплащане от страна
на журналисти, води до асоциации с нейното име. В статията Д. била обвинена, че
практикува срещу заплащане професионална дейност по омаскаряване на различни
лица по поръчка на техните противници, с което извършвала престъпление по
чл.146 НК. Верността на изнесените в публикацията факти, че ищцата по престъпен
начин накърнява доброто име на определени личности в професионалната си работа
на PR не се доказали. Тези обвинения накърнявали доброто име на ищцата и били от
естество да внесат смущения и негативни последствия в професионалния й живот. Освен
това подзаглавието на статията било „Иветки на повикване“ , както и били
употребени изразите „поръчков платен плювалник“ и „платените иветки“, които
според СРС били обидни, доколкото с тях бил направен опит да се характеризира
именно ищцата, като един от основоположниците на едно зловещо явление, като
същевременно се търсели паралели с проституцията, за да се постигне по-силен
язвителен ефект.
Като краен извод по отношение на горецитираните четири публикации, СРС е
приел, че издателят носи отговорност за причинените на ищцата вреди при
положение, че не се установило да е извършвана добросъвестна журналистическа
проверка. Съдът се е позовал още на правото на личен живот на гражданите
провъзгласено в КРБ, както и на чл.10 от ЕКЗПЧОС. Прието е още по арг. от
чл.39, ал.2 КРБ, че правото на мнение се ограничава заради друго, конкуриращо
го право и по този начин се охранявали честта и достойноството на личността. В
случая в горните четири публикации не ставало въпрос за оценъчни съждения, а за
фактически твърдения, които не били доказани и по своя характер представлявали
клеветнически такива или с обиден характер. СРС е приел, че са доказани
кумулативно дадените предпоставки на чл.45 вр. с чл.49 ЗЗД. За да определи
конкретният размер на обезщетението по отношение засягането на личната сфера на
ищцата от процесните четири публикации, СРС е посочил периодът от време, в
което са търпени вредите, характерът им, техният интензитет и последиците за
ищцата. Посочил е също, че при определяне на размера се е ръководил от факта,
че пострадалата е професионална ангажирана с реклама и връзки с обществеността.
По отношение на публикацията от
02.07.2013 г. с подзаглавие „Пиарката на служебния премиер прати мъжа
си да преследва Орешарски“, СРС е приел претенцията на ищцата за неоснователна
като е посочил, че употребените изрази „дирижира“, „основният гръб“ на олигарха
Иво Прокопиев, не представляват обида или клевета. Затова и тази претенция е
била отхвърлена.
По доводите във въззивните
жалби:
За да бъде основателен иска по чл.49 ЗЗД във връзка с чл. 45 ЗЗД, следва да се установи, че е налице осъществено противоправно
деяние/действие или бездействие/, вина, вреда и причинна връзка между
противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Причинната
връзка се доказва във всеки конкретен случай като тежестта на доказване е
върху този, който я твърди, в
случая ищцата. Вината се предполага до доказване на противното,
а останалите предпоставки - противоправно деяние и вреда подлежат на
установяване от ищеца.
Ответникът като възложител на работата на основание чл. 49 ЗЗД, носи
отговорност за обезвъзмездяване на причинените неимуществени вреди доколкото използваните неверни твърдения засягат
неблагоприятно адресата и доколкото издателят не е проявил дължимата грижа да
провери достоверността на информацията.
Не се спори по делото, че в издание на ответника /пред СРС/ въззивник /пред
настоящата инстанция/ са публикувани статиите, от които ищцата твърди, че
претърпява неимуществени вреди.
Спорно по делото е налице ли е деликт и от тук дължи ли се на ищцата
обезщетение за неимуществени вреди, както и справедливо ли е то, ако е налице
изобщо деликт.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, приема, че
ищцата е доказала всички кумулативни предпоставки на чл.49 вр. с чл.45 ЗЗД, по
които доказателствената тежест е нейна.
Когато журналист изнася засягащи честта на друго
лице факти, той трябва да провери тяхната достоверност. Неблагоприятните за
другиго факти, когато са опозоряващи, трябва да бъдат проверени от журналиста,
преди да ги разпространи. Правни норми за начина, по който тази проверка да се
извърши, няма. Утвърдено е схващането, че за изнесени факти, журналистът трябва
да е получил потвърждение поне от два независими източника. Правното значение
на добросъвестната проверка се проявява тогава, когато въпреки извършването й,
фактите се окажат неверни. В този случай, ако проверката действително е
добросъвестна, се изключва вината и журналистът не отговаря за вредите,
причинени от противоправното му поведение.
Издателят на печатно произведение чрез своите
длъжностни лица определя характера и съдържанието на публикуваните материали,
поради което и отговаря за изнесената в тях информация. В този смисъл се е
произнесъл ВКС - решение № 581/ 30.09.2010 г., постановено по гр.д. № 1019/2009
г. по описа на ВКС, ІІІ гр.о. и решение № 404/13.07.2010 г., постановено по гр.
д. № 907/2009 г. по описа на ВКС, ІІІ гр.о., решение № 288/ 07.04.2009 г.,
постановено по гр. д. № 40/2008 г. по описа на ВКС, V гр.о. решение № 557/
28.01.2011 г., постановено по гр. д. № 1599/2009 г. по описа на ВКС, ІІІ гр.о.
Издателят /ответник/ не е проявил дължимата грижа да
провери достоверността на информацията. Възражението в отговора по исковата молба, че били използувани независими
източници на информация, както и, че изложеното в публикациите е коректно и
отразява истината, не беше доказано по никакъв начин от ответника.
В този смисъл съдът възприема мотивите на първата инстанция в частта, в която претенциите са прието за доказани
и основателни и по арг. от чл.272 ГПК препраща към тези мотиви.
Разпоредбата на чл. 10 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, действително, прокламира свободата на изразяването на мнения,
включително разпространяването на информация и идеи без намеса на държавните
власти. Нормата не дава право да се разпространяват неверни факти, нито да се
засяга достойнството на други лица, а осигурява свободната оценка на фактите и
възможността тя да се отстоява. Рамките, до които се простира тази свобода, се
определят от възможността да бъдат засегнати неоправдано честта и достойнството
на гражданите. Журналистите не могат да използват правото за свободно
разпространение на информация, за да нанасят обиди и да клеветят.
В практиката на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК (Решение № 264 от 21.10.2013 г. по гр. д. № 2161/2013 г., I. г. о.), е
утвърдено разбирането, че съгласно разпоредбите на чл. 39, ал. 2, чл. 40, ал. 2
и чл. 41, ал. 2 от Конституцията на Република България и чл. 10, § 2 от
Европейската конвенция за правата на човека, свободата на словото не е
абсолютна. Тя се разпростира до предели, преминаването на които засяга други
конституционно защитени ценности. Такива са личното достойнство, репутацията и
неприкосновеността на личната сфера на гражданите. Свободата на изразяване на
мнение, твърдение, оценка или на данни с негативен подтекст чрез печатно
произведение е изключена. Приема се още, че във всеки отделен казус е нужно
посредством преценка на съответните релевантни обстоятелства да се установи
наличието, респ. липсата на баланс между свободата на словото и доброто име на
гражданите, тъй като и двете представляват ценности, които са обект на закрила
както на конституционно, така и на международноправно равнище.
Съдът не споделя доводите на ответника, че ищцата,
като публична личност, е следвало да търпи критика с по – висок праг. Понятието
„публична личност“ няма легална дефиниция в българското законодателство. Следва да се
използват критериите на Резолюция № 1165 (1998) за правото на личен
живот, на ПАСЕ. Публични личности са онези граждани, които заемат обществена
длъжност и/или използват обществени средства, изпълнявайки съществени функции в
политиката, икономиката, изкуството, социалната сфера, спорта или всяка друга
област. Ищцата при публикуването на статиите е била завеждащ правителствената
служба на служебното правителство, оглавявяно от министър-председателя М.Р., изпълнявайки
съществени функции в обществото, използвайки обществени средства – тоест
отговарял е на дефиницията на ПАСЕ за „публична личност“. При т.нар. публични личности се приема, че
границите на допустимата критика са по-широки. Под допустима критика се има
предвид, че се предполага, че името на
лицето се коментира във връзка обществен въпрос, свързан с неговия пост,
дейност или занятие. Тогава изразяването на мнения с негативна оценка,
които са във връзка с този пост, дейност или занятие, не съставлява
противоправно поведение. Това не означава, че публичните личности могат да
бъдат критикувани без всякакви граници, а следва да се приеме, че границите са
конкретната област, в която личността е публично известна и относно професията,
с която е известна.
Публикувана е невярна информация относно публична личност - журналист,
известен с работата си в медиите, като неверната информация внушава както
негативна оценка на работата на ищцата именно като журналист – професията, с
която е станала „публична личност“, като критиката води до нееднозначния извод,
че ищцата не е добър професионалист, както и й се приписват незаконосъобразни
действия. Следователно в случая не се
касае до изразяване на негативно мнение от страна на автора на публикациите/което
съгласно чл.39,ал.2 от Конституцията не е противоправно/, а изнасяне на невярна
информация и изнасяне на позорящ факт, поради което и не може да се приеме, че
попада под горната хипотеза.
Ето защо противно на
твърдяното от въззивника доказано е противоправното му поведение, вредите,
които ищцата е претърпяло от това му поведение, както и причинно-следствената
връзка.
Това е и така, защото:
По отношение засягането на
личната сфера на ищцата, на
интензитета и периода на търпените вреди, начина по който са засегнати
семейните и социални контакти на ищцата, пред настоящата инстанция бяха
допуснати и разпитани двама свидетели на страната на въззивницата Д..
От показанията на същите по безспорен начин се установи, че Д. се е
почувствала изключително зле от тези неверни факти /свидетелите ги наричат
лъжи/. Тъй като публикациите представляват една поредица и обхващат дълъг
период от време – от 20.03.2013 г. до 08.04.2014 г., емоционалното състояние на
Д. се е задълбочавало в негативен план с всяка следваща статия. Д. е била в
нестабилно емоционално състояние според свидетеля Д., като пострадалата е
отивала в двете крайности – или се затваря в себе си и не иска да контактува с
други хора, или става сприхава, лесно раздразнима, които били необичайни за нея
състояния.Свидетелят сочи, че Д. е емоционален човек, но трудно излиза от контрол.
Самият свидетел е чел много негативни реакции в социалните медии по отношение
на Д. и самият той е учуден как може хора, които са й били приятели, да
изразяват негативни коментари по отношение на Д.. Част от приятелите й също са
се отдръпнали от нея, явно повлияни от тези публикации. В семейството й са
започнали скандали „за някакви незначителни неща“. Другата свидетелка сочи, че
след като е прочела процесните публикации, Д. плакала пред нея. Чувствала се
ужасно, омерзена, унижена. Самите публикации рефлектирали и в отношенията на Д.
със съпруга й. Свидетелката В.сочи, че Д. и към настоящият момент се „чувства
отвратително“. Според свидетелката „И. още не е преодоляла последиците в
емоционален план от тези публикации“. И двамата свидетели сочат, че
публикациите са имали голям отзвук сред приятели и клиенти на Д.. Написаното се
коментира и до днес. Свидетелката В.сочи, че заради тези публикации Д. е
получавала и продължава да получава заплахи в социалните медии.
Показанията на свидетелите са логични и
последователни Същите почиват на лични и обективни възприятия поради което
съдът ги кредитира. По
отношение справедливостта на определеното от СРС обезщетение за
неимуществени вреди и спазването на критериите по чл.52 ЗЗД:
Действително,
понятието справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД
не е абстрактно, а е свързано с преценката на конкретните обстоятелства,
които трябва да има предвид съда във всеки отделен случай.
Правилно
СРС е съобразил настъпилата промяна в емоционално и психическо състояние на
ищцата след публикуване на статиите, с които се е осъществило уронване на
професионалната й репутация и доброто й име.
Настоящата инстанция
възприема и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС, които мотиви
следва да се считат и неразделна част от въззивния съдебен акт досежно
определяне на размера на обезщетението. СРС е съобразил продължителността на периода
от време, в което са търпени вредите, характерът им, техният интензитет и
последиците за ищцата. Посочил е също, че при определяне на размера се е
ръководил от факта, че пострадалата е професионална ангажирана с реклама и
връзки с обществеността, т.е. противно на твърдяното от въззивницата, се е
съобразил с личността на ищцата и професионалната й дейност.
Следва да добавим, че по
отношение на това дали нейни клиенти са се отдръпнали от договорните отношения
с нея, респ. дали нейни служители са напуснали повлияни от тези публикации,
евентуалното овъзмездяване би било във връзка с търпени имуществени вреди. С
такива претенции, обаче, не сме сезирани.
Налага се извод, че обжалваното
решение в частта, в която са уважени претенциите по чл.49 вр. с чл.45 ЗЗД е
правилно и като такова ще следва да бъде потвърдено.
По отношение на публикацията от
02.07.2013 г. с подзаглавие „Пиарката на служебния премиер прати мъжа
си да преследва Орешарски“, въззивната инстанция приема, че СРС неправилно е
приел претенцията на ищцата за неоснователна. Настоящият състав счита, че употребените в тази публикация изрази
„дирижира“, „основният гръб“ на олигарха Иво Прокопиев, представляват обида и
клевета по отношение на ищцата.
Мотивите в тази част на обжалваното решение противоречат на приетото от СРС
по отношение на публикацията от 02.11.2013 г. И двете публикации касаят
протести и свързването на ищцата с „дирижирането“ на тези протести, т.е. с това
дали тези протести са платени, а не израз на гражданска позиция, респ. с
връзката на ищцата с „олигарси“.
При това положение нелогично е по отношение на едната публикация да е
прието, че съдържа обиди и клевети за личността на ищцата, а по отношение на
другата – не.
И в двете публикации се твърди за обвързаност на ищцата с олигарски. В
българското общество „олигарх“ има негативно значение, защото се приема, че
парите на олигарстите са незаконно придобити. А „приближен“ на олигарх е човек,
който се е сближил с някой влиятелен и богат човек и е в обкръжението му/в този
смисъл е и коментарът в „Тълковен речник“ на българския език/. Доколкото тази
„връзка“, обвързаност на ищцата с подобни „олигарси“ и по-конкретно с
цитираният там И. П. не е доказана, то следва да приемем, че твърдението в този
смисъл също се явява неверно такова.
Налага се извод, че в тази му част
решението на СРС е неправилно.
Що се касае до размера на обезщетението във връзка с търпените от ищцата
вреди от тази публикация, въззивната инстанция приема за справедлив по чл.52 ЗЗД такъв от 1 500 лв. Съобразява се и с факта, че тази публикация е
насочена повече към съпруга на Д. отколкото към нейната личност.
Решението ще бъде отменено
частично и в полза на ищцата ще следва да бъде присъдена сумата в размер на
1 500 лв.
Решението на СРС по отношение на тази претенция е правилно в частта, в която същата е била отхвърлена за разликата над
сумата в размер от 1 500 лв. до пълния претендиран такъв от 6 000 лв.
По
разноските:
Пред
първата съдебна инстанция:
Ищцата е направила разноски в общ размер на
3 200 лв., от които за държавна такса – 1 200 лв. и
адв.възнаграждение в размер на 2 000 лв. СРС е присъдил такива съобразно уважената част на претенциите, а
именно в размер на 1 400 лв.,
от които за държавна такса – 540 лв. и адв.възнаграждение в размер на 900 лв. /сборът обаче е 1 440 лв./.
При съобразяване изхода пред настоящата инстанция на ищцата се дължат
разноски в общ размер на 1 600 лв. или държавна такса в размер на 600 лв.
и за адв.възнаграждение – 1 000 лв., т.е. в полза на ищцата ще бъдат присъдени разноски още в размер на 160 лв., от
които за държавна такса –60 лв. и 100 лв. за адв.възнаграждение./А СРС след
връщане на делото ще следва да отстрани по реда на чл.247 ГПК допуснатата
очевидна фактическа грешка при посочване на общия сбор на разноските/.
Ответникът в хода по същество пред СРС не е претендирал разноски, а и липсват данни за реално извършвани такива. Затова не му се присъждат за отхвърлената част
на претенциите на ищцата.
Пред
въззивната инстанция:
При този изход на спора на
въззивницата /ищца пред СРС/ разноски се следват за частта, в която беше
пирето, че въззивната жалба е основателна. Съдът определя същите в общ размер на 230 лв., от които 30
лв. за държавна такса и 200 лв.-адв.възнаграждение.
Другият
въззивник не претендира разноски и такива не му се присъждат.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 290789 от 11.12.2017
г. СРС, ГО, 90-ти състав по гр.д.№ 61802 по описа за 2015 г., в частта,
в която е отхвърлен,
предявеният от И.Д.П., ЕГН **********, срещу „Н.М.Г.“ АД, ЕИК *********, иск
по чл.49 вр. с чл.45 ЗЗД, относно осъждането на ответното дружество да заплати на ищцата обезщетение за сумата
в размер на 1500 лв. за
претърпени от нея неимуществени вреди, изразяващи се в предизвикано чувство на
унижение, безсилие, психически срив,
отчаяние, нервност, както и влошаване
на отношенията й със семейството, клиенти и колеги, вследствие на публикация
в брой 150 (600), година ІІІ от
02.07.2013 г. във вестник „Всеки ден“, чиито собственик и възложител на
работата по съставяне, подбор и поместване на печатните материали е ответното
дружество, в която се съдържат неверни и позорящи доброто й име, и личното й
достойнство твърдения, и обиди, като неоснователен
И вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Н.М.Г.“ АД, ЕИК ***********, със
седалище и адрес на управление:***,съдебен адрес:***-адв.А.И., САК, на
основание чл.49 във връзка с чл.45 ЗЗД, ДА
ЗАПЛАТИ на И.Д.П., ЕГН **********,***, съдебен адрес:***-адв. А.М.-С., сумата
в размер на 1 500 лв. представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от клеветнически и неверни внушения и твърдения в публикация
в брой 150 (600), година ІІІ от
02.07.2013 г. във вестник „Всеки ден“, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 28.01.2015г. до окончателното изплащане на задължението.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 290789 от 11.12.2017
г. СРС, ГО, 90-ти състав по гр.д.№ 61802 по описа за 2015 г., в частта, в
която се:
ОСЪЖДА „Н.М.Г.“ АД да заплати на И.Д.П.,
следните суми: сумата от 3000
лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
клеветнически и неверни внушения и твърдения в
публикация в брой 66 (516), година ІІІ от 20.03.2013г. във
вестник „Всеки ден“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
28.01.2015г. до окончателното изплащане на задължението;
сумата от 4000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от клеветнически и неверни внушения и твърдения в публикация в брой 153 (603), година ІІІ от
05.07.2013г. във вестник „Всеки ден“, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 28.01.2015 г. до окончателното изплащане на
задължението;
сумата от 2500 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от клеветнически и неверни внушения и твърдения в публикация в брой 254 (704), година ІІІ от
02.11.2013 г. във вестник „Всеки ден“, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 28.01.2015г. до окончателното изплащане на задължението;
сумата от 4000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от клеветнически и обидни
твърдения в публикация в брой
81 (827), година ІV от 08.04.2014 г. във вестник „Всеки ден“, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 28.01.2015г. до окончателното
изплащане на задължението, както и в частта, в която са отхвърлени като неоснователни
претенциите на ищцата И.Д.П., ЕГН ********** , срещу „Н.М.Г.“ АД, ЕИК ***********,
по иска по чл.49 вр. с чл.45 ЗЗД, както следва:
в ЧАСТТА относно осъждането на ответното дружество да заплати на ищцата обезщетение в размер от
над 3000 лв. до 6000 лв. за претърпени от нея неимуществени вреди,
изразяващи се в предизвикано чувство на унижение, безсилие, психически срив, отчаяние, нервност, както и влошаване на
отношенията й със семейството,
клиенти и колеги, вследствие на публикация в брой 66 (516), година ІІІ от 20.03.2013г.
във вестник „Всеки ден“, ведно със законната лихва върху сумата от над 3000 лв.
до 6000 лв., считано от 28.01.2015г. до окончателното изплащане на
задължението;
в ЧАСТТА относно осъждането на ответното дружество да заплати на ищцата обезщетение в размер от
над 1 500 лв. до 6000 лв.
за претърпени от нея неимуществени вреди, изразяващи се в предизвикано
чувство на унижение, безсилие,
психически срив, отчаяние, нервност, както и влошаване на
отношенията й със семейството,
клиенти и колеги, вследствие на публикация в брой 150 (600), година ІІІ от 02.07.2013 г.
във вестник „Всеки ден“, ведно със законната лихва върху сумата от над 1 500
лв. до 6000 лв., считано от 28.01.2015г. до окончателното изплащане на
задължението;
в ЧАСТТА относно осъждането на ответното дружество да заплати на ищцата обезщетение в размер от
над 4000 лв. до 6000 лв. за претърпени от нея неимуществени вреди,
изразяващи се в предизвикано чувство на унижение, безсилие, психически срив, отчаяние, нервност, както
и влошаване на отношенията й със семейството, клиенти и колеги, вследствие на публикация
в брой 153 (603), година ІІІ от
05.07.2013г. във вестник „Всеки ден“, ведно със законната лихва върху
сумата от над 4000 лв. до 6000 лв., считано от 28.01.2015г. до окончателното
изплащане на задължението;
в ЧАСТТА му относно осъждането на ответното
дружество да заплати на ищцата
обезщетение в размер от над 2500 лв.
до 5000 лв. за претърпени от нея
неимуществени вреди, изразяващи се в предизвикано чувство на унижение,
безсилие, психически срив, отчаяние,
нервност, както и влошаване на отношенията й със семейството, клиенти и колеги, вследствие на публикация
в брой 254 (704), година ІІІ от
02.11.2013 г. във вестник „Всеки ден“, ведно със законната лихва върху
сумата от над 2500 лв. до 5000 лв., считано от 28.01.2015г. до окончателното
изплащане на задължението;
в ЧАСТТА относно осъждането на ответното дружество да заплати на ищцата обезщетение в размер от
над 4000 лв. до 7000 лв. за претърпени от нея неимуществени вреди,
изразяващи се в предизвикано чувство на унижение, безсилие, психически срив, отчаяние, нервност, както и влошаване на
отношенията й със семейството,
клиенти и колеги, вследствие на публикация в брой 81 (827), година ІV от 08.04.2014 г.
във вестник „Всеки ден“, ведно със законната лихва върху сумата от над 4000 лв.
до 7000 лв., считано от 28.01.2015г. до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА „Н.М.Г.“ АД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на
управление:***,съдебен адрес:***-адв.А.И., САК,
да заплати на И.Д.П., ЕГН **********,***, съдебен адрес:***-адв.
А.М.-С., сумата в размер на 160 лв.,
от които 60 лв. за държавна такса и 100 лв.-адв.възнаграждение,
представляващи разликата между присъдените такива от СРС в размер, съответно
540 лв. и 900 лв. и действително дължимите такива.
ОСЪЖДА „Н.М.Г.“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление:***,съдебен адрес:***-адв.А.И., САК,
да заплати на И.Д.П., ЕГН **********,***, съдебен адрес:***-адв. А.М.-С., сумата в общ размер на 230 лв., от които 30
лв. за държавна такса и 200 лв.-адв.възнаграждение, представляващи разноски
пред въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва
пред ВКС на РБ в 1-месечен срок от връчването му на страните, при условията на
чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: