Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр. С., 10.10.2017 г
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 22 състав, в публичното съдебно заседание на трети октомври през
две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря И.Коцева ,
като разгледа гр.д. №2412 по описа на
СГС за 2017 г , за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен
е иск по чл.432 ал.1 КЗ във вр.чл.477 КЗ, чл.498 ал.3 КЗ КЗ.
В.Т.В.
ЕГН ********** от гр.Червен бряг иска да
се осъди „З. А.Д.Д.: Ж.И З.“ АД гр.С.ЕИК ******* да му заплати на основание
чл.432 ал.1 КЗ във вр.чл.477 КЗ, чл.498 ал.3 КЗ КЗ сумата от 29 500 лева– З. обезщетение за неимуществени
вреди /болки и страдания/ от ПТП на 02.02.2016 г, около 23 часа в с.Глава ,
Плевенска област на кръстовище на ул.Г.Д. *** К. и ул.Рила по вина на Г.Ц.Г.
управлявал л.а. БМВ -520 с рег.№*******; при което ПТП В. е получил счупване на
лява ключица ; ведно със законната лихва от 02.02.2016 г до окончателното
заплащане на обезщетението .
Ищецът твърди , че от посоченото ПТП е
получил счупване на лява ключица , от което претърпял значителни болки и
неудобства от битов характер .
Ответникът оспорва иска по основание и размер.
Счита , че водачът Г.Ц.Г. не е причинил виновно ПТП , а то се дължи на други
причини . Прави възражение за съпричиняване от ищеца , тъй като той не е
ползвал предпазен колан. Счита , че не дължи законна лихва от датата на ПТП
съгласно чл.497 ал.1 КЗ , защото ищецът не е представил
всички необходими документи към претенцията си за обезщетяване .
Като трето лице-помагач на ответника е
привлечен Г.Ц.Г. ЕГН ********** *** .
„З. А.Д.Д.: Ж.И З.“ АД гр.С.ЕИК ******* е
предявило /евентуален/ обратен иск по чл.500 ал.2 КЗ за същото ПТП срещу неправоспособния
виновен водач Г.Ц.Г. ЕГН ********** *** за сумата от 29 500 лева ведно със
законната лихва от 02.02.2016 г до окончателното заплащане на
обезщетението ; при условие , че
обезщетението бъде заплатено.
Г.Ц.Г. не е подал отговор по обратния
иск и не взема становище по исковете .
От фактическа страна съдът приема за
установено следното :
Не се спори между страните , че със споразумение от 25.05.2016 г по
н.о.х.д.№181/16 г на Районен съд-Червен бряг - виновният водач Г.Ц.Г. е
признат за виновен за това , че на 02.02.2016 г, около 23 часа в с.Глава ,
Плевенска област на кръстовище на ул.Г.Д. *** К. и ул.Рила и без да има
необходимата правоспособност по непредпазливост е причинил на ищеца средна
телесна повреда –счупване на лявата ключица .
По делото е приложен констативен
протокол за ПТП, протокол за оглед .
На 10.06.2016 г ищецът е предявил
претенция за обезщетяване от ответника като е представил споразумението по
наказателното дело.
На 11.08.2016 г ответникът е изискал
ищецът да му представи допълнителни документи – медицинска експертиза и САТЕ от
наказателното дело , протоколи за оглед и за разпит на свидетели.
С писмо от 20.09.2016 г ответникът е
определил на ищеца обезщетение от 500 лева , които няма спор , че са платени .
Ищецът представя фиш за спешна помощ от
03.02.2016 г и амбулаторен лист №184 от
04.02.2016 г за счупване на ключицата . Извършено е ръчно наместване и
ключицата е обездвижена с клавикуларен бандаж. Предписани са успокоителни .
Според
изслушаната по делото СМЕ на вещото лице д-р З.Т. ; ищецът е получил счупване
на лява ключица с дислокация на фрагментите и оток и кръвонасядане в лявата
част на гърдите .Приложено е стандартното лечение - обездвижване с клавикуларен бандаж. Няма
данни за усложнения и затрудненията на ръката за продължили 1,5 месеца до 2
месеца. Не е била необходима чужда помощ . При използване на предпазен колан
травмата не би се получила , но не е ползван предпазен колан от ищеца .
Според изслушаната по делото САТЕ на
вещото лице инж.А.М. автомобилът , в който е пътувал ищеца е бил оборудван с
предпазен колан . Техническото състояние на автомобила след удара не може да се
провери . Ударът на автомобила е в предната лява и странична част . Директен
удар в задната седалка няма. Външни деформации на купето няма . Завъртането на
центробежната сила завърта ищеца на задна седалка към лява врата , където си е
ударил ключицата . При центробежна сила коланите са ефективни и задържат тялото
.
Според разпитания пред съда свидетел Т.Т./баща
на ищеца/ , той помогнал на ищеца да слезе от автомобил и да отиде в
„Спешното“. На ищеца било невъзможно да се движи нормално . Не претърпял
операция , но останал в болницата до обяд на другия ден , през което време три
пъти колабирал . Рамото му било обездвижено с колани и 15 дена не излизал от
къщи . Трудно завършил училище. И сега го боли и периодично пие успокоителни .
При така събраните доказателства
съдът приема от правна страна следното :
Предявен са пряк иск по чл.432 ал.1 КЗ във вр.чл.477 КЗ, чл.498 ал.3 КЗ
КЗ за обезщетение от пострадало /увредено/ лице при ПТП срещу застраховател по
„ГО на автомобилистите“ на виновния водач , както и обратен иск по чл.500 ал.2 КЗ за същото ПТП срещу
неправоспособния виновен водач.
По основния иск
Претендираното
обезщетение произтича от следните
обстоятелства : причинна
връзка от виновно и противоправно
деяние на лице-виновен водач при ПТП , чиято гражданска
отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника . Твърди се , че от деянието са настъпили
неимуществени вреди /болки и страдания/ .
Не се спори между страните , че ответникът
е застраховател по „ГО на автомобилистите“ на виновния водач .
В случая е налице влязло в сила споразумение по наказателно дело , което има силата и
значението на присъда срещу виновния водач за процесното ПТП /деликт/ . На
основание чл.300 ГПК споразумението е задължително
за гражданския съд относно това дали деянието е извършено, неговата
противоправност и виновността на дееца. Според Решение № 53 от 02.11.1981 г.
на ОСНК на ВС силата на присъдено нещо се разпростира досежно всички
признаци на престъпния състав и досежно правната квалификация на деянието .
Всички останали постановки в присъдата, извън посочените в закона /извършено ли
е деянието; виновен ли е деецът; наказуемо ли е деянието/ не се обхващат от
установителното действие на силата на присъдено нещо .
Следователно , настоящият съд е длъжен
да приеме , че деянието на виновния водач е извършено така както е прието в споразумеинето,
както и че това деяние е противоправно и виновно. Поведението на пострадалия /ищеца/ не е предмет на присъдата, като
в случая евентуално съпричиняване не е елемент от състава на
престъплението. Всички останали факти, които имат отношение към гражданските
последици на деянието, с оглед принципа за непосредственост и равенство на
страните в процеса, следва да се установят конкретно със съответните
доказателствени средства в рамките на производството по разглеждане на предявения
срещу застрахователя иск. Без значение е дали за същите са събрани
доказателства в хода на наказателното производство / решение №85 от
03.08.2016 г по т.д.№1047/15 г на ВКС , II ТО, решение №55 от 30.05.2009 г по т.д.№728/08 г на
ВКС , I ТО и решение №43 от
16.04.2009 г по т.д.№648/08 г на ВКС , II ТО/. Реално
спорът между страните се концентрира около въпроса за евентуално съпричиняване
от ищеца на ПТП и за размера на обезщетението .
При доказан ФС на деликта , вкл.нанасяне
на процесните увреждания като средна телесна повреда съдът следва да определи
справедлив размер на обезщетението . При преценка по чл.52 ЗЗД съдът взема
предвид характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността
на болките, психическите и физически последици настъпили в резултат на
телесните увреди. Относимо обстоятелство е и икономическата конюнктура в
страната към момента на увреждането с цел формиране на обществено-оправдана мяра
за справедливост / решение №
99/08.10.2013 г. по т.д.№ 44/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 66/03.07.2012
г. на ВКС по т.д.№ 619/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО/, при определяне на паричният
еквивалент на вредите. Релевантните обстоятелства, примерно посочени в ППВС №
4/1968 г., следва да бъдат преценени и анализирани в тяхната съвкупност
/решение № 93/23.06.2011 г. по т.д.№ 566/2010 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО; решение №
158/28.12.2011 г. по т.д.№ 157/2011 г. на ВКС, ТК, І ТО и др./, за да бъде
размерът на обезщетението надлежно обоснован респ.справедлив .
В случая като обстоятелства обосноваващи
сравнително висок размер на обезщетението следва да се отчетат :
-
наличието на счупване на лява ключица ;
-
наложило се
обездвижване и болки за период от 1,5 месеца до 2 месеца.
Като обстоятелства обосноваващи сравнително
по-нисък размер на обезщетението в случая трябва да се отчете :
-
малък размер на счупването и то в областта на
лява ръка ;
-
успешно лечение
без гипсиране или операции ;
-
сравнително
кратък възстановителен период ;
-
липса на категорични
данни за последващи усложнения. Съдът не кредитира изцяло показанията на
свидетеля Т.Т./баща на ищеца/ за болки и страдания над обичайните и за
трудности по възстановяването , поради липса на други обективни данни в тази
насока .
Като цяло , макар че се касае за
счупване , трябва да се приеме , че болките от инцидента са били нормалните
и обичайните в такива случаи; съответно и обезщетението на ищеца трябва да
е в обичайните за подобни случаи размери.
Претендираният
размер от 29 500 лева е завишен /500
лева са платени от ответника извънсъдебно/ , като подобни обезщетения се
присъждат за много по-тежки счупвания на крайници . Съдът счита , че допълнително
обезщетение от 18 000 лева адекватно би отстранило негативните
изживявания на ищеца за около два месеца болки и страдания , първоначално
интензивни , а впоследствие отшумяващи и без трайни последици .
Настоящият
съд приема , че в случая е доказано от ответника , че има съпричиняване от
страна на ищеца на ПТП респ.на вредите от него . Ответникът релевира
съпричиняване поради непоставен предпазен колан . Вещите лица по СМЕ и САТЕ
установяват , че ищецът не е ползвал предпазен колан . Според вещите лица ако
беше ползвал предпазен колан ищецът не би получил счупването на ключицата
, защото коланът ефективно би го предпазил от центробежната сила при
завъртането на автомобила .
Ищецът е
допринесъл за настъпването на вредите , като се е поставил сам в състояние на
повишена опасност. Той се е движел в превозно средство, което е разполагало с
обезопасителен колан, но не го е използвал в нарушение на изискването по
чл.137а ал.1 ЗДвП. Ако бе изпълнил вмененото му от тази разпоредба задължение, вредите
не биха настъпили. Поради това съдът преценява приносът му за увреждането
като равен на този на причинителя , с оглед на което дължимото обезщетение
следва да бъде намалено наполовина. В този смисъл е решение №69 от
15.03.2017 г по т.д.№60171/16 г на ВКС , IV ГО .
Налага се изводът , че искът трябва да се
уважи до размера от 9000 лева и да се отхвърли за разликата над 9000 лева до 29
500 лева .
Относно
претенцията за лихви за забава , съгласно чл.497 КЗ дължимостта на същите е
свързана с уведомяване на застрахователя и
представяне на всички необходими документи от ищеца . В случая с писмо
от 11.08.2016 г ответникът е изискал допълнителни относими документи . Няма по
данни по делото тези документи да са били представени. По тази причина съдът
счита , че трябва да се присъди законна лихва считано от датата на предявяване
на иска – 24.02.2017 г.
По обратния
иск
С оглед
частичното уважаване на основания иск трябва частично да се уважи и обратният
иск срещу виновният водач. Налице са предпоставките на чл.500 ал.2 КЗ , тъй
като според споразумението по наказателното дело Г.Ц.Г. е управлявал МПС без да
притежава съответната правоспособност .
По
разноските
С оглед изхода на спора ищецът дължи на
ответника сумата от 660,16 лева деловодни разноски , съобразно
отхвърлената част от иска .
Ответникът по основния иск дължи по сметка на
СГС сумата от 405,77 лева част
от депозити за експертизи СМЕ и държавна такса , съобразно уважената част от
иска.
Ответникът по основния иск дължи на
адвоката на ищеца на основание чл.38 ал.2 ЗАдв във вр.чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв сумата от 431,72 лева съобразно уважената
част от иска.
Ответникът по обратния иск дължи сумата
от 360,02 лева деловодни разноски по него /част от държавна такса/ .
Водим от горното,
СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „З. А.Д.Д.: Ж.И З.“ АД гр.С.ЕИК ******* да заплати
на основание чл.432 ал.1 КЗ във вр.чл.477 КЗ, чл.498 ал.3 КЗ КЗ на В.Т.В. ЕГН
********** от гр.Червен бряг ; сумата
от 9000 лева – З. обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания/
от ПТП на 02.02.2016 г, около 23 часа в с.Глава , Плевенска област на
кръстовище на ул.Г.Д. *** К. и ул.Рила по вина на Г.Ц.Г. управлявал л.а. БМВ
-520 с рег.№*******; при което ПТП В. е получил счупване на лява ключица ;
ведно със законната лихва от 24.02.2017
г до окончателното заплащане на обезщетението .
ОТХВЪРЛЯ посочения основен иск за разликата над 9000 лева
до предявения размер от 29 500 лева ; ведно със законната лихва от 02.02.2016
г до окончателното заплащане на сумата ; както и ОТХВЪРЛЯ претенцията за лихви за забава върху присъдената сума от
9000 лева за периода 02.02.2016 г - 23.02.2017 г .
ОСЪЖДА В.Т.В.
ЕГН **********
от гр.Червен бряг да заплати на „З. А.Д.Д.: Ж.И З.“ АД гр.С.ЕИК ******* сумата
от 660,16 лева деловодни разноски по делото .
ОСЪЖДА „З.
А.Д.Д.: Ж.И З.“ АД гр.С.ЕИК ******* да заплати по сметка на СГС на основание чл.78
ал.6 ГПК сумата от 405,77 лева такси
и разноски в производството .
ОСЪЖДА „З. А.Д.Д.: Ж.И З.“ АД гр.С.ЕИК ******* да заплати
на основание чл.38 ал.2 ЗАдв във вр.чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв на адв.А.Р.Т. с личен
номер №********* гр.С.ул.*******сумата от 431,72 лева адвокатско
възнаграждение , съобразно уважената част от иска .
ОСЪЖДА Г.Ц.Г. ЕГН ********** *** да заплати на „З. А.Д.Д.:
Ж.И З.“ АД гр.С.ЕИК ******* на основание чл.500 ал.2 КЗ /регресен иск от
застраховател по „ГО“ срещу неправоспособен водач/ сумата от 9000 лева,
ведно със законната лихва от 24.02.2017
г до окончателното заплащане на обезщетението; сумата от 360,02 лева
деловодни разноски по обратния иск ; и сумата от 405,77 лева разноски в
полза на СГС ; при
условие , че сумите представляващи З. обезщетение за неимуществени
вреди /болки и страдания/ от ПТП на 02.02.2016 г, около 23 часа в с.Глава ,
Плевенска област на кръстовище на ул.Г.Д. *** К. и ул.Рила ; и разноски в полза
на СГС ; бъдат заплатени от „З.
А.Д.Д.: Ж.И З.“ АД гр.С.на В.Т.В. и на СГС.
ОТХВЪРЛЯ посочения обратен иск за разликата над 9000 лева
до предявения размер от 29 500 лева ; ведно със законната лихва от
02.02.2016 г до окончателното заплащане на сумата ; както и ОТХВЪРЛЯ претенцията за лихви за забава
върху присъдената сума от 9000 лева за периода 02.02.2016 г - 23.02.2017 г .
Изпълнителен лист в полза на „З. А.Д.Д.: Ж.И
З.“ АД гр.С.ЕИК ******* срещу Г.Ц.Г. ЕГН
********** *** /по обратния иск/ да се издаде след
представяне на доказателства , че решението е изпълнено по основния иск и „З. А.Д.Д.: Ж.И З.“ АД гр.С.ЕИК
******* е заплатило на В.Т.В. ЕГН ********** от гр.Червен
бряг ; сумата от 9000 лева ; ведно
със законната лихва от 20.09.2016 г
до окончателното заплащане на обезщетението
и 405,77 лева разноски в полза на СГС .
Решението е
постановено при участието на Г.Ц.Г. ЕГН ********** *** като трето лице помагач
на ответника „З. А.Д.Д.: Ж.И З.“ АД гр.С.ЕИК *******.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд-С.в двуседмичен срок от връчване на
страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :