№ 327
гр. Стара Загора, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Веселина К. Мишова
при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева
като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно гражданско
дело № 20225500500403 по описа за 2022 година
Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба от Е. Р. Р. от гр.Б., чрез
адв.Х. П. от АК Стара Загора против Решение № 180 от 29.04.2022г.
постановено по гр.дело №3262/2021г. по описа на Районен съд Казанлък.
Въззивницата обжалва първоинстанционното решение, като частично
недопустимо, неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществено
нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Сочи, че
постановеното решение е недопустимо в частта, с която съдът се е
произнесъл по предявените искове по същество над размера на ½ ид.част от
процесните имоти и неправилно в частта, с която унищожава на основание
чл.31, ал.1 ЗЗД упълномощителната сделка и прогласява недействителността
на договор за дарение. Излага подробни съображения в тази посока. Сочи, че
съдебното решение е постановено при нарушаване на основен принцип в
гражданския процес, тъй като ответната страна била поставена в
неравноправно положение в процеса по отношение на събирането на
доказателства. Не са доволни от решението и в частта за разноските.
По повод на твърдените, че решението на РС Казанлък е недопустимо в
частта, в която съдът се е произнесъл по предявените искове по същество над
размера на ½ ид.ч. от процесните имоти, моли да бъде постановен съдебен
акт, с който съдът да обезсили решението и да прекрати производството по
делото в тази му част.
По повод на твърдението, че решението е неправилно, моли съда да реши
1
спора по същество, като отмени изцяло обжалваното първоинстанционно
решение и отхвърли заявената претенция с правно основание чл.31 ЗЗД.
Претендира присъждане на разноските и пред двете съдебни инстанции
съгласно списък , който ще представи в съдебно заседание.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от другата
страна Р. В. Т. от гр.С.З., чрез пълномощника си адв.Д. И. от САК, с който се
твърди нередовност на въззивната жалба, поради липса на документ за
платена държавна такса по сметка на ОС Стара Загора. Сочи, че оспорването
на решението в частта за разноските е процедура, която има самостоятелен
характер по реда на чл.248 от ГПК и мястото за това не е редът на въззивно
обжалване на първоинстанционното решение.
По съществото на възраженията изложени в жалбата счита същото за
неоснователна, а обжалваното решение за правилно, обосновано и
постановено изцяло в съответствие с установената фактическа обстановка по
делото и с приложимия материален и процесуален закон. Счита оплакванията
наведени във въззивната жалба за неоснователни, като излага подробни
съображения в подкрепа на твърденията си. Цитира практика на ВКС по
сходни казуси.
Моли да не бъде уважавано нито едно от доказателствените искания на
насрещната страна, тъй като за това не са налице предпоставките на чл.266 от
ГПК.
Ако съдът уважи искането на насрещната страна за преразпит на
свидетели от своя страна правят искане за преразпит на свидетелите Т.Н.Т. и
Н.Н.Н., за да оборят евентуалните нови показания на насрещната страна, а
също и за отговор на същите въпроси, за които се иска повторният разпит на
свидетелите на насрещната страна.
Претендират постановяване на решение, с което бъде потвърдено изцяло
първоинстанционното решение, респективно да бъде оставена въззивната
жалба срещу него без уважение, както и да им бъдат присъдени сторените по
делото разноски пред въззивната инстанция.
Въззивникът Е. Р. Р. от гр.Б., чрез пълномощника си адв. Х. П. от АК
Стара Загора, редовно и своевременно призована, не се явява и не изпраща
упълномощен представител пред въззивния съд.
Въззиваемият Р. В. Т. от гр.С.З., чрез пълномощника си адв.Д. И. от
САК, редовно и своевременно призована, не се явява. Вместо нея се явява
адв. Д. И. – упълномощен от по-рано, който моли да се остави без уважение
въззивната жалба и де се потвърди Решението на първоинстанционния съд.
Моли съдът да потвърди първоинстанционното решение, като осъди
въззивника да й заплати направените по делото разноски.
Съдът, след като провери събраните по делото доказателства и обсъди
становищата на страните, намира за установена следната фактическа и правна
обстановка по делото:
Предявените обективно съединени искове са с правно основание чл.31,
ал.1 от ЗЗД и чл.26, ал.2 от ЗЗД.
2
Пред двете съдебни инстанции се установява следната фактическа
обстановка:
По допустимостта на исковете:
Съдът счита предявените искове за допустими. Същите са предявени от
лице, което е наследник по закон на упълномощителката по процесното
пълномощно, която е починала в хода на настоящия процес. Ищцата Р. В. Т. в
качеството си на универсален правоприемник на починалата си майка Р.Т.Н.
има активна процесуална легитимация да претендира унищожаване на
упълномощителна сделка, извършена приживе от нейната майка по реда на
чл. 31 от ЗЗД, а също и да претендира нищожността на тази сделка по реда на
чл. 26 от ЗЗД. Условието за активна процесуална легитимация за ищцата Р. В.
Т. по реда на чл. 31 от ЗЗД е изпълнено, тъй като от доказателствата по
делото се установява, че тя е завела иск за поставяне на майка си Р.Т.Н.
под запрещение преди настъпването на смъртта й на 10.01.2022 г.
Отделно от това иск за унищожаване на сделка по чл. 31 от ЗЗД е допустим и
на основание чл. 31, ал. 2, предл. 2-ро от ЗЗД, ако доказателството за
недееспособността произлиза от същия договор.
Ищцата Р. В. Т. има и притежава активна процесуална легитимация да
води иск относно недействителността и на процесния нотариален акт, тъй
като това е изрично предвидено в т. 2 на ТР № 5 от 12.12.2016 г. по тълк. д. №
5/2014 г., ОСГТК на ВКС.
По основателността на исковете:
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка: Не
се спори между страните по делото, че на 04.08.2021 г. Р.Т.Н. е подписала
Пълномощно, с рег. № № 095 и 096 на Кметство с. Г.С., ***. С това
пълномощно тя е упълномощила Е. Р. Р. (нейна внучка по линия на сина й
Р.В.Р. ) да се разпорежда с процесните недвижими имоти, включително да
договаря сама със себе си.
На 11.08.2022 г. Е. Р. Р. е сключила процесния Нотариален акт с № 144,
том IV, рег. № 6293, дело № 677 от 11.08.2021 г. на нотариус Н.К., рег. № 700
на НК, с който е дарила от една страна, действаща като пълномощник на
своята баба Р.Т.Н., на себе си като дарена процесните недвижими имоти.
Не е спорно между страните също, че преди смъртта си Р.Т.Н. е била
настанена в Дом за пълнолетни лица с деменция „Д.П.“, въз основа на
договор за настаняване от 09.09.2021 год.
Страните не спорят относно полагането на подписа под процесното
пълномощно от Р.Т.Н., а също и при подписване на процесното
пълномощно на Р.Т.Н. да е бил оказван натиск или същата да е била
заплашвана.
Страните спорят относно действителното здравословно състояние на
упълномощителката Р.Т.Н. и съответно относно способността й да разбира и
ръководи свободно действията си при подписване на процесното
пълномощно, в това число да разбира последиците от подписване на
3
процесното пълномощно в полза на внучката си Е. Р. Р.. Страните спорят
също и относно обстоятелствата около заверката на процесното пълномощно.
Разгледани всяко поотделно и същевременно с това в тяхната съвкупност
и анализирани във взаимната им връзка, доказателствата по делото сочат за
наличието на сериозните здравословни проблеми за Р.Т.Н. имащи пряко
отношение към възможността й да осъзнава и ръководи поведението си при
заверката на процесното пълномощно.
В това отношение и въззивният съд кредитира събраните писмени
доказателства - Амбулаторен лист под № 959 от 03.08.2021 г., Етапна
епикриза към лист № 959 от датата 03.08.2021 г., /на лист 13 от първоинст.
дело/. В същата епикриза е ясно и категорично записано, че се касае за
видимо спокойна, неохотно контактна и недооценъчна жена в пенсионна
възраст. Същата е ориентирана грубо авто- и дезонтирана алопсихично.
Некритична. МП е със забавен темп, апсихотична, не споделя субективните си
колебания. Емоционално с дисформ. Нагласа: Хипобулична. Отрича
суицидни мисли. Памет и интелект: болестно снижени на нивото на
Лакунарна към Глобарна деменция.
В същия смисъл са и Документите с вх. № 1648/14.02.2022 г. на Районен
съд Казанлък, представени от Дома за пълнолетни лица с деменция „Д.П.“.
Съдът кредитира изцяло като компетентно изготвена и приетата като
доказателство по делото втората съдебнопсихиатрична експертиза на
вещото лице доктор Д.К.. От заключението на същата е видно, че към
датата на извършване на процесното упълномощаване на 04.08.2021 г.
Р.Т.Н. е страдала от СЪДОВА ДЕМЕНЦИЯ от Лакунарен към Глобарен
тип. Психическото състояние на Р.Т.Н. към датата на извършване на
процесното упълномощаване на 04.08.2021 г. не е позволявало да разбира
и ръководи свободно действията си, включително да разбира правните
последствия от упълномощаването на Е. Р. Р. с процесното пълномощно
с нотариална заверка с рег. № 095 и 096 от 04.08.2021 г. на Кметство с.
Г.С., ***.
Съдът кредитира и показанията на свидетелите на ищцовата страна, тъй
като те кореспондират и на други доказателства по делото, като приетите по
делото писмени доказателства (медицински документи) относно
здравословното състояние на Р.Т.Н., а също и на заключенията на вещото
лице по назначената съдебно-психиатрична експертиза.
Съдът не кредитира показанията на свидетелите на ответната страна в
частта относно здравословното състояние на Р.Т.Н., тъй като те са изолирани
и не се подкрепят от никакви други събрани доказателства по делото.
Въз основа на горепосоченото съдът приема, че към датата на процесното
пълномощно - 04.08.2021 г. Р.Т.Н. е страдала от Съдова деменция - Лакунарна
към Глобарна.
Въззивната инстанция следва да отбележи, че с уточняваща молба пред
първоинстанционния съд от датата 10.01.2022г.ищцата, чрез процесуалния си
представител е заявила изменение на петитума на предявените искове.
4
Сочи, че на основание практика на Върховния касационен съд,
постановена по реда на чл. 290 от ГПК, като например Решение №
309/14.07.2011 г. по гражданско дело № 1890/2010 г., IV-то гражданско
отделение, Решение № 6/31.01.2013 г. по гражданско дело № 470/2012 г., ІІІ-
то гражданско отделение и други, съдът приел, че:
„Когато се атакува действителността на упълномощителна сделка за
разпореждане с недвижим имот с твърдения, че едно дееспособно физическо
лице - упълномощител (за който не се твърди, че е поставен под запрещение),
към момента на сключването на атакуваната сделка не е могло да разбира и
ръководи действията си поради тежко увреденото си здравословно и
психическо състояние, е наведено основание за унищожаемост по чл. 31 ЗЗД,
това е правната квалификация на иска.
Такива твърдения не могат да се подвеждат под основанието „липса на
воля" за извършване на упълномощителната сделка, обуславящи
квалификация по чл. 26, ал. 2 ЗЗД, тъй като липсата на воля (при
едностранните сделки) и на съгласие (при договорите) трябва да е съзнателна
(съзнавана), както е приел и Б.кият апелативен съд.“.
Точно такъв бил казусът по настоящото дело.
С исковата молба са навели твърдения, че към момента на подписване и
заверяване на процесното Пълномощно с рег. № 095 и № 096 от 04.08.2021 г.
на Кметство с. Г.С., *** ответницата Р.Т.Н. била в напреднала възраст и с
влошено здравословно и психическо състояние, поради това не била в
състояние да разбира и ръководи съзнателно действията си.
В същото време към онзи минал момент Р.Т.Н. формално не била
поставена под запрещение.
Тъй като упълномощителната сделка била унищожаема следвало, че
при сключването на процесния Нотариален акт № 144, том IV, рег. № 6293,
дело № 677 от 11.08.2021 г. на нотариус Н.К., рег. № 700 на НК втората
ответница Е. Р. Р. действала без надлежно учредена представителна власт и
следователно тази сделка била относително недействителна за Р.Т.Н..
В това отношение в Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. по
тълкувателно дело № 5/2014 г., ОСГТК на Върховния касационен съд е
прието, че:
„Договор, сключен от лице, действало като „представител, без да има
представителна власт, е в състояние на висяща недействителност и не
поражда целените с него правни последици. същите настъпват, ако лицето, от
името на което е сключен договорът, го потвърди съгласно чл. 42, ал. 2 ЗЗД.
При липса на потвърждаване, на недействителността може да се позове само
лицето, от името на което е сключен договорът или неговите универсални
правоприемници.“
Поради горепосочените съображения, моли съда да приеме следното
изменение на петитума на предявените искове по настоящото дело, а
именно: Моли съда да постанови решение, с което да прогласи
унищожаемостта на Пълномощно с нотариална заверка с рег. № 095 и №
5
096 от 04.08.2021 г. на Кметство с. Г.С., *** по реда на чл. 31 от ЗЗД.
Поради унищожаемостта на горепосоченото пълномощно, моли съда да
прогласи относителната недействителност спрямо Р.Т.Н. на Нотариален акт
№ 144, том IV, рег. № 6293, дело № 677 от 11.08.2021 г. на нотариус Н.К., рег.
№ 700 на НК, с който е прехвърлена собствеността по отношение на следните
недвижими имоти:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 16924.23.23, ***, с. Г.С., ***, вид
собственост Частна, вид територия Земеделска, категория 5, НТП Овощна
градина, площ 14569 кв. м, стар номер 023023, Заповед за одобрение на КККР
№ РД-18- 1463/09.08.2018 г. на Изпълнителен директор на АГКК с
административен адрес на имота: с. Г.С., ***, ***, местност Пандалъка, при
граници и съседи на имота: 16924.23.76; 16924.23.77; 16924.23.78;
16924.23.79; 16924.23.25; 16924.23.24; 16924.24.60; 16924.23.18; 16924.23.56;
16924.89; 16924.2366; 16924.23.63; 16924.23.58.
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ 16924.20.11, ***, с. Г.С., м. Матьово, вид
собственост Частна, вид територия Земеделска, категория 6, НТП Етерично-
маслодайна култура, площ 9198 кв. м, стар номер 020011, Заповед за
одобрение на КККР № РД-18- 1463/09.08.2018 г. на Изпълнителен
директор на АГКК с административен адрес на имота: с. Г.С., ***, ***,
местност Атьово, при граници и съседи на имота: 16924.20.12; 16924.20.13;
16924.20.14; 16924.20.49; 16924.20.10 и
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ 16924.4.6, ***, с. Г.С., м. Ташалъка, вид
собственост Частна, вид територия Земеделска, категория 6, НТП Ливада,
площ 3571 кв. м, стар номер 004006, Заповед за одобрение на КККР № РД-18-
1463/09.08.2018г. на Изпълнителен директор на АГКК с административен
адрес на имота: с. Г.С., ***, ***, местност Атьово, с номер по предходен план
020011, при граници и съседи на имота: 16924.2.92; 16924.4.31; 16924.4.30;
16924.4.29; 16924.4.28; 16924.4.7; 16924.4.5; 16924.2.67; 16924.2.68.
С молба от 18.01.2022 г., ищцовата страна заявява, че на 10.01.2022 г. е
починала Р.Т.Н. и представила удостоверение за наследници. на същата.
С Определение под № 132 от 19.01.2022 г. съдът е прекратил
производството по отношение на Р.Т.Н., починала на 10.01.2022 г.
С молба от 24.01.2022 г. ответната страна представя отговор на
искането на ищцовата страна за изменение на петитума на предявените
искове. Счита, че изменените искове по реда на чл. 214 от ГПК били
недопустими и неоснователни. Сочи, че по отношение на иска за
унищожаване на процесното пълномощно ищцата не е страната, в чийто
интерес се допуска унищожаемостта и като такава няма право да иска
прогласяване на унищожаемостта на пълномощно № 095 и 096 от 04.08.2021
г. на Кметство с Г.С. и на нотариален акт № 144 том 4 рег. № 6293 д. 677 от
11.08.2021 год. на нотариус Н.К..
Сочи също, че на 10.01.2022 г. ответницата Р.Т.Н. е починала и поради
това предявените искове срещу нея следвало да се прекратят.
Сочи, че искът за унищожаване на процесното пълномощно срещу Е. Р.
6
бил недопустим и неоснователен, тъй като в производство по иск за
унищожаване на сделка трябвало задължително да участват страните по нея.
Оспореното пълномощно представлявало едностранна сделка, по която
страната, която е изявила волята си е починала.
Сочи, че унищожение по чл. 31 ЗЗД не можело да се иска след смъртта
на лицето. С молба също от 24.01.2022 г. ответната страна представя списък
на сторени разноски по делото в размер на 1300,00 лева за адвокатско
възнаграждение. Към списъка е представен препис на Договор за правна
помощ без посочена дата, в който е отбелязано, че сумата на адвокатското
възнаграждение е заплатена в брой.
Със становище от 24.01.2022 г. ищцовата страна представя отговор на
възраженията на ответната страна относно недопустимостта на заявеното
изменение на исковете по реда на чл. 214 от ГПК и относно приложението на
чл. 31 от ЗЗД, а също и относно наличието на правен интерес за ищцата да
води делото. Към становището е представен препис на искова молба, по която
е образувано гр. д. 1816/2021 г. VII състав на Окръжен съд Стара Загора за
поставяне под запрещение на Р.Т.Н..
С Определение от 11.02.2022 г., постановено в закрито заседание, съдът
е назначил и съдебно-психиатрична експертиза, която да отговори на
поставените в исковата молба въпроси, както и на въпросите в лист 158 от
делото.
Във връзка с молба от ищцовата страна по реда чл. 192 от ГПК на
14.02.2022 г. по делото са постъпили писмени доказателства от трето лице -
Дом за пълнолетни лица с деменция „Д. П.“ относно Р.Т.Н., както следва:
копие на договор № 1005/09.09.2021 г. по Регистър за предоставяне на
социална услуга на резидентна грижа; копие на медицинско удостоверение за
общо здравословно състояние № 133/03.08.2021г., копие на медицинска
характеристика с изх. № 72/05.08.2021г., копие на протокол на медицинска
комисия № 152/06.08.2021г., изд. От МЗ „ЦПЗ-гр. С.З.“ ЕООД.
С протоколно определение от 28.02.2022 г. първостепенния съд е
допуснал заявеното изменение на исковете съобразно молбата на
ищцовата страна от 10.01.2022 г. В рамките на проведеното на 28.02.2022 г.
открито съдебно заседание са разпитани свидетели доведени от ответната
страна.
Въззивният съд счита, че това изменение на петитума на иска е
допустимо именно с оглед на горецитираната практика на ВКС на РБ,
постановена по приложението на чл.214 от ГПК.
Във въззивната жалба са развити доводи за недопустимост на
предявените искове и допуснати от съда съществени процесуални нарушения,
които доводи въззивната инстанция счита, че са неоснователни и
необосновани. Претенцията за недопустимост е обоснована с доводи, които
не водят до недопустимост на предявените искове - необсъждане на
7
доказателствата, представени от въззивницата, разлики на иска по чл.26, ал.2
и чл.31, ал.1 и ал.2 от ЗЗД.
Относно правния интерес на въззиваемата Р. В. Т. от воденето на дело
по процесните искове срещу Е. Р. Р., въззивният съд възприема следното:
С оглед фактите по настоящото дело въззиваемата има правен интерес
от предявяването и уважаването и на двата иска - за унищожаване на
процесното пълномощно, с рег. № 095 и № 096 от 04.08.2021 г. на Кметство с.
Г.С., ***, а също и за прогласяване на недействителността на сключения въз
основа на това пълномощно Нотариален акт № 144, том IV, рег. № 6293, дело
№ 677 от 11.08.2021 г. на нотариус Н.К., рег. № 700 на НК, район на действие
- Районен съд Казанлък, с който Е. Р. Р. е дарила на себе си описаните
подробно в исковата молба по настоящото дело недвижими имоти.
Въззиваемата Р. В. Т. е дъщеря и съответно наследник по закон и универсален
правоприемник на починалата си майка Р.Т.Н..
В цитираното и във въззивната жалба на Е. Р. Р. - Решение под №
113/31.05.2012 г. по гражданско дело № 1677/2010 г., IV ГО на Върховния
касационен съд е посочено следното:
„По процесуалноправните въпроси Върховният касационен съд намира,
че едностранните сделки може да страдат от същите пороци, както
договорите (двустранните сделки), това е една от причините законодателят в
чл. 44 ЗЗД да уреди съответната приложимост на правилата относно
договорите и към едностранните сделки.
Нуждата от разрешаване на въпросите за пороците на овластяването
възниква само когато порочно учредената представителна власт бъде
упражнена.
Затова правото на унищожение възниква не от извършването на
овластителната сделка, а от упражняването на порочно учредената
представителна власт - от сключването на договора (чл. 32, ал. 2, изр. 2 ЗЗД).
Правото на унищожение на овластителната сделка, няма смисъл да бъде
упражнено, освен заедно с иска за оспорване на сключения чрез
пълномощника договор, за да бъде противопоставено унищожението на
третото лице, което е договаряло с пълномощника.
Процесуално легитимиран да предяви иска за оспорване на сключения
чрез представител договор е упълномощителят (в неговата правна сфера се
претендира да са възникнали последиците от договора), а процесуално
легитимиран като ответник по този иск е третото лице, което е договаряло с
пълномощника (последиците на договора засягат и неговата правна сфера)“.
Въззиваемата Р. В. Т. е придобила активната процесуална легитимация
на в хода на делото пред Районен съд Казанлък.
Действително, към датата на предявяване на исковете по настоящото
дело въззиваемата не е била легитимирана да предяви права, принадлежащи
на нейната майка. Въззиваемата обаче е придобила активна процесуална
легитимация за успешното водене на дело по процесните искове след смъртта
на майка си, настъпила в хода на делото пред Районен съд Казанлък на
8
10.01.2022 г.
В това отношение съдът се позовава и на Определение с № 136 от
10.03.2010 г. по гр. д. № 94/2010 г., III г.о. на ВКС, в което е разгледана
идентична хипотеза, като тази по настоящото дело, при която един от
ответниците Т. Д. К. по предявен иск за унищожаване на договор по реда на
чл. 31 от ЗЗД от негов наследник Е. И. е починал в хода на процеса. По
съществото на въпроса за активната процесуална легитимация ВКС посочва
следното:
„Неправилно обаче въззивният съд е приел, че настъпилата в хода на
процеса смърт на Т. Д. К., чиито наследник е Е. И., е без правно значение.
Както по-късното отпадане на положителна процесуална предпоставка
погасява правото на иск или прави упражняването му ненадлежно, така и по-
късното възникване на процесуалната предпоставка заздравява предходната
липса. За допустимостта на процеса е необходимо наличието на
процесуалната предпоставка към момента на постановяване на решението.
Поради това настъпилото правоприемство в хода на делото следва да се вземе
предвид и да се приеме, че частната жалбоподателка е активно процесуално
легитимирана да предяви иска по чл. 31, ал. 2 от ЗЗД“.
Относно правния интерес на въззиваемата Р. В. Т. от водене на дело по
иск за унищожаване на процесното пълномощно на основание чл. 31, ал. 1 от
ЗЗД.
Исковете по настоящото дело са заведени с твърденията, че към датата
на извършването на процесното Пълномощно, с рег. № 095 и № 096 от
04.08.2021 г. на Кметство с. Г.С., ***, Р.Т.Н. не е била в състояние да разбира
и ръководи свободно действията си, тъй като от определен период от преди
това (около три години) е страдала от заболяване - лакунарна към глобарна
деменция.
Към същия момент обаче Р.Т.Н. не е била поставена под запрещение и
поради това от правна гледна точка дееспособността и не е била формално
ограничавана.
До скоро за подобни хипотези в съдебната практика на Върховния
касационен съд се поставяше въпросът дали сделките, извършени от
дееспособни лица, които не са били поставени под запрещение, но са били в
състояние, което не им е позволявало да разбират и ръководят свободно
действията си, са нищожни или унищожаеми. С Тълкувателно решение №
5/2020 г. от 30.05.2022 г., постановено по тълкувателно дело № 5/2020 г. на
ОСГТК на Върховния касационен съд този въпрос беше разрешен
окончателно по следния начин:
„Договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му е
било в състояние на трайна неспособност да разбира и да ръководи
действията си, е унищожаем на основание чл. 31, ал. 1 от ЗЗД.“.
На основание чл. 44 от ЗЗД това правило следва да се счита за
приложимо и към едностранните сделки, каквато едностранна сделка е и
процесното пълномощно.
9
Относно възраженията по съществото на исковете въззивният съд
възприема следното:
Неоснователно във въззивната жалба насрещната страна твърди, че по
отношение на общата наследодателка на страните Р.Т.Н. не са изпълнени
условията за унищожавана не процесното пълномощно на основание чл. 31 от
ЗЗД.
На първо място, на основание Решение под № 52 от 14.05.2021 г. по гр.
д. № 4923/2019 г., Г.К., IV г. о. на ВКС съгласно чл. 129, ал. 5 от ГПК,
поправената искова молба се счита за редовна от деня на подаването и. В този
смисъл, искът за унищожаване на процесното пълномощно следва да се счита
за предявен още на датата на постъпване на исковата молба в съда на
01.11.2021 г. Тази дата е предхождаща дата на смъртта на Р.Т.Н. и поради
това строго формално погледнато следва, че искът по чл. 31 от ЗЗД не е
предявен след смъртта на упълномощителката, а съответно преди това.
Дори и да се приеме все пак, че този иск е предявен след смъртта на
Р.Т.Н., то в настоящия случай е изпълнено и условието по чл. 31, ал. 2 от ЗЗД
за предявяване на иск за поставяне под запрещение на Р.Т.Н. преди смъртта
й.
Противното на изложеното във въззивната жалба, не е налице изискване
за успешното провеждане на иска по чл. 31, ал. 2 от ЗЗД за унищожаване на
процесното пълномощно да се установи какъв вид запрещение би бил
постановен от съда по делото на това основание.
На първо място, такова изискване липсва в разпоредбата на чл. 31, ал. 2
от ЗЗД, нито е предвидено в задължителна съдебна практика по тълкуването
на закона.
На второ място, разликата между ограниченото и пълното запрещение е
изяснена в чл. 3 - чл. 5 от Закона за лицата и семейството. Разликата между
двете форми на запрещение е в това, че пълно запретените не извършват
изобщо самостоятелно правни действия, а ограничено запретените могат да
извършват правни действия със съгласието на своите попечители и
самостоятелно само по отношение на обикновени дребни сделки за
задоволяване на текущите им нужди и да разполагат с това, което са
придобили със своя труд.
В конкретния случай става въпрос за извършване на разпоредителни
сделки с недвижими имоти, които по никакъв начин не могат да се
квалифицират като обикновени дребни сделки за задоволяване на текущите
нужди.
Въззивната инстанция не възприема интерпретацията на изброените
като безспорни факти по настоящото дело, изброени и посочени съответно на
стр. 4 и стр. 5 от въззивната жалба. Същите са представени и съответно
тълкувани с правни интерпретации, които не съответстват на обективната
истина и на фактическото в действителност положение по делото.
Така например следва да се посочи, че с процесния нотариален акт
ответницата е дарила сама на себе си процесните недвижими имоти.
10
Действително, Е. Р. Р. се е легитимирала като пълномощник на своята баба
Р.Т.Н., но всъщност последната изобщо не е давала валидно съгласие за
извършване на дарението на недвижимите имоти на внучката й.
Съвсем неоснователно във въззивната жалба се настоява отново, че
меродавни са единствено показанията на разпитаните по искане на ответната
страна свидетели – лицата В.Л. В., Я.Х.Я. и В.П.М.-А..
Неоснователно в това отношение се твърди също, че съдът не е посочил
защо не кредитира техните показания.
На първо място, видно от мотивите на първоинстанционното Решение
на стр. 7 и стр. 8 се вижда, че съдът е взел предвид и е обсъдил подробно
показанията на тези свидетели.
На второ място, съдът е посочил и изрично защо не кредитира
показанията на тези свидетели. Мотивите за това се съдържат на стр. 10,
предпоследен абзац от Решението, като Съдът в мотивите си е посочил
изрично:
„Съдът не кредитира показанията на свидетелите на ответната страна в
частта относно здравословното състояние на Р.Т.Н., тъй като те са изолирани
и не се подкрепят от никакви други събрани доказателства по делото.“
При по-внимателен анализ на показанията на свидетелите на ответната
страна могат да се направят и следните допълнителни изводи.
Всъщност, всички свидетели на ответната страна посочват, че към
датата на извършване на процесното пълномощно Р.Т.Н. е била в добро
здравословно състояние и е разбирала точно какво извършва.
Особено внимание заслужават показанията на свидетелите В.Л. В. и
В.П.М.-А..
В.Л. В. е заявила, че в качеството си на старши специалист в Кметство,
с. Г.С. е присъствала на заверката на процесното пълномощно. Свидетелката е
заявила, че при нея са дошли един ден баба Р. с внучката си Е. и съседката В.,
носели документите за нейна собственост, искали пълномощно, с което Р. да
упълномощи внучката си - да разполага с имуществото, да го прехвърли сама
на себе си. Свидетелката е задала въпроси на Р.Т.Н., за да е спокойна съвестта
и дали са наясно какво правят хората. Според свидетелката Р.Т.Н. е заявила
„С Р. това приказвахме, че това което е мое, ще бъде на Е.."
В.П.М.-А. заяви, че познавала баба Р. от както се е родила, съседи били
- врата срещу врата, живеели заедно откакто се е родила.
До последно била с леля Р., тъй като имало програма за асистенти,
включила се, имало дори и момент без програма, но тогава пак била с нея.
Свидетелката заяви изрично: „Бях до последно с тази жена. Тя нямаше
никакви психически отклонения, разбираше какво върши."
Освен това свидетелката посочи също:
„Леля Р. изяви желание да отидем в кметството, аз, служителката и
кмета. Леля Р. изяви желание нейните земи да бъдат на Е., тя познаваше само
нея, другите внуци не ги познаваше, не са идвали. Направихме пълномощно.
Тя не може да се движи. Направи го с чиста съвест, че иска тези земи да ги
11
даде на Е.. Секретарката всичко прочете, саморъчно се подписа. Не се оказа
никакъв натиск.
Баба Р. е била в пълно съзнание. Постъпи в дом № 2 в гр. К., дом за
деменция. Никъде другаде не я взеха, затова я взеха в този дом, затова тя
постъпи в този дом. От село има още един такъв случай - извадиха от някъде
документи, за да може да влезе в този дом, това е относно другия случай."
При тези еднозначни показания възникват въпроси, като например
подкрепят ли се същите с издавани медицински документи относно
състоянието на Р.Т.Н.. От събраните доказателства по делото се установява,
че по преписката не е налице нито един документ, който да подкрепя
твърденията, че към датата на процесното пълномощно, заверено на
04.08.2021 г. Р.Т.Н. е била в добро здравословно състояние.
Всъщност, това което се установява е точно обратното.
От събраните доказателства по делото се установи, че към датите на
подписване на горепосоченото пълномощно и впоследствие на нотариалния
акт за дарение Р.Т.Н. е страдала от съдова деменция лакунарен към глобарен
тип, психическо заболяване в напреднал етап, което не и е позволявало да
разбира и ръководи самостоятелно действията си.
За този факт са се събрали и следните доказателства:
Амбулаторен лист под № 959 от 03.08.2021 г. (Доказателство № 4 към
исковата молба)
Етапната епикриза към лист № 959 от 03.08.2021 г. (Доказателство № 3
към исковата молба)
Отговор на запитване с изх. № 196/15.10.2021 г. на Дом за възрастни
хора с деменция „Д.П.” (Доказателство № 5 към исковата молба)
Документи с вх. № 1648/14.02.2022 г. по описа на Районен съд
Казанлък, представени от третото лице Дом за пълнолетни лица с деменция
„Д.П.".
Послесмъртна съдебно психиатрична експертиза, изготвена от д-р Д.К.
с вх. № 2934/17.03.2022 г. по описа на Районен съд Казанлък
Свидетелските показания на свидетелите Т.Н.Т. и Н.Н.Н., разпитани в
проведеното на 18.04.2022 г. последно по ред открито съдебно заседание по
делото пред Районен съд Казанлък
От Амбулаторен лист № 959 от 03.08.2021 г., т. е. това е един ден преди
извършването на заверката на горепосоченото Пълномощно, с рег. № № 095 и
096 от 04.08.2021 г. на Кметство с. Г.С., ***, се установява следното.
Р.Т.Н. е заведена на преглед при доктор И.Н., лекар с код
специалност 18 (Психиатрия) от снаха и внучка. Това е посочено в графа
Анамнеза в края.
Няма друго обяснение освен да се приеме, че посочената внучка е
именно Е. Р. Р., защото от представеното Удостоверение за наследници на
Р.Т.Н. като внучка е посочена единствено и само жалбоподателката Е. Р. Р..
Очевидно при това положение снахата е майката на Е. Р. Р. и съпруга на
починалия син на Р.Т.Н. - Р.В.Р..
12
Също в графа “Анамнеза” е посочено следното: „Касае се за жена в
пенсионна възраст, фамилно б. о. С правилно развитие, със средно
образование, работила в завод, пенсионерка по възраст. Вдовица с две деца от
брака (сина и е починал преди седмица). Почва да забравя преди повече от 3
години, което наложило да бъде обгрижвана и подпомагана. От началото на
тази година губела контрол над тазови резервоари.“
В графата “Обективно състояние” е посочено следното: „Видимо
спокойна. Неохотно контактна, недооценъчна. Ориентирана грубо авто - и
дезориентирана алопсихично. Некритична. Мисловен процес е със забавен
темп, апсихотична, не споделя субективни колебания. Емоционално - с
дисформена нагласа; хипобулична. Отрича суицидни мисли. Памет и
интелект - болестно снижени на ниво лакунарна към глобарна деменция.“.
От Отговор на запитване с изх. № 196/15.10.2021 г. на Дом за възрастни
хора с деменция „Д.П.” и от Документи с вх. № 1648/14.02.2022 г. по описа на
Районен съд Казанлък, представени от третото лице Дом за пълнолетни лица
с деменция „Д.П.“ се установи, че считано от 09.08.2021 г. до смъртта си на
10.01.2022 г. Р.Т.Н. е била настанена в горепосочената здравна институция,
тъкмо поради факта, че има поставена диагноза деменция.
От представеното Медицинско удостоверение с изх. № 133/03.08.2022
г. се установява, че по отношение на Р.Т.Н. е направен извод, че тя е
подходяща за настаняване в Дом за възрастни хора с деменция, въпреки че в
бланката на документа са изброени редица други опции, включително и най-
неутралната Дом за възрастни хора.
В медицинска характеристика с изх. № 721/05.08.2022 г. отново се
посочва, че Р.Т.Н. страда от съдова деменция и е подходяща за настаняване в
Дом за възрастни хора с деменция, въпреки, че отново в бланката са изброени
редица други опции.
В Протокол на медицинска комисия СЛКК № 152/06.08.2022 г.,
изготвен по повод освидетелстване и определяне на степен на инвалидност на
Р.Т.Н. е посочено следното.
„Проблемите са с давност от преди повече от три години. Започнала да
забравя различни неща, имена на хора, дати, събития. Постепенно
състоянието и паметовите затруднения се задълбочили. От началото на тази
година не контролира напълно тазови резервоари (особено вечерно време).
Видимо спокойна. Контактна. Ориентирана правилно за място, с
нарушена ориентация за време и за собствена личност. Липсват налудности и
сетивни измами.
Емоционално - съзвучна, волево - хипобулична. Не разкрива суицидни мисли
и намерения. Памет и интелект — болестно затормозени лакунарен към
глобарен тип дементен процес.
ДИАГНОЗА: СЪДОВА ДЕМЕНЦИЯ - ЛАКУНАРНА КЪМ
ГЛОБАРНА “.
В своето заключение вещото лице по СПЕ посочва следното:
Двете най-често срещани форми на деменция са свързани с болестта на
13
Алцхаймер и мозъчно-съдовата болест. Деменцията, свързана с
мозъчносъдовата болест понякога се нарича мултиинфарктна деменция.
И двата болестни процеса засягат мозъчната кора. Клинично пациентът
с деменция може първоначално да демонстрира забележими
поведенчески изменения, които продължават в понататъшни изяви на
паметова и интелектуална детериоризация. Една от първите сфери, в която
се докладват проблеми е паметта за скорошни събития или бъдещи
ангажименти. Ориентацията също може да пострада бързо.
Обикновено болестта протича от 3 до 8 години, като засяга основно
интелектуалната сфера. Незасегнати могат да останат дори и при напреднал
болестен процес автоматизираното поведение - ходене, хранене и др. В
последните фази на болестта пациентът може да е ням, неспособен да се
грижи за себе си, да не разпознава близките си и да е много разсеян.
Освидетелстваната Р.Т.Н. е страдала от съдова деменция. Паметово-
интелектуалният упадък не и е позволявал да се грижи дама за себе си и
за собствените си имуществени интереси. Освидетелстваната не е била в
състояние да схване сложните и многобройни връзки между явленията в
заобикалящия я свят, не е била способна да разбере ситуацията в нейната
цялост, да определи своето място в нея.
Вещото лице дава категорично следните заключения:
1. Към датата на извършване на процесното упълномощаване на 04.08.2021
г. Р.Т.Н. е страдала от Съдова деменция от Лакунарен към Глобарен тип.
2. Психическото състояние на Р.Т.Н. към датата на извършване на
процесното упълномощаване на 04.08.2021 г. не е позволявало да
разбира и ръководи свободно действията си, включително да разбира
правните последствия от упълномощаването на Е. Р. Р. с процесното
Пълномощно, с рег. № 095 и № 096 от 04.08.2021 г. на Кметство с. Г.С.,
***.
Разпитана в проведеното на 18.04.2022 г. открито съдебно заседание по
делото пред Районен съд Казанлък вещото лице доктор Д.К. защити подробно
заключението си.
В допълнение тя посочи, че лице, страдащо от деменция след като бъде
подканено за това може да подпише документ и да си изпише имената под
подписа си, но това не означава, че разбира за какво се подписва.
При извършване на преглед и освидетелстване на пациент с деменция в
графата анамнеза се записва информация, която се съобщава от близките на
пациента, които го придружават. Това е и напълно разбираемо, защото поради
нарушенията на интелектуалния процес няма как да се очаква, че страдащият
от деменция би отишъл сам на преглед и би могъл да опише подробно и
обективно собственото си здравословно състояние.
От показанията на свидетелите Т.Н.Т. и Н.Н.Н., разпитани в
проведеното на 18.04.2022 г. последно по ред открито съдебно заседание по
делото пред Районен съд Казанлък, се установи следното.
Т.Н.Т. заяви:
14
„Р. Н. я познавам, тя ми е леля, на баща ми - сестра. През последните 2
години тя живя в С. със сина си Р.. Миналата година доста често я виждах,
особено лятото, занимавам се с животни, сядам на тяхната ограда. Тя през
последната година не можеше да ме познае, вика „Кой си ти? “.
Р. работеше в Казанлък в частна фирма. През това време тя беше сама.
Той беше сложил камери, за да я наблюдава, да не направи нещо. Още са там
камерите.
С Р. делихме на баба и прадядо земите, тя искаше. Това беше преди 2-3
години казваше, че има две деца, да ги разделим по равно на двете деца.
Както тя ги написа и поиска, така ги разделихме.“
Свидетелката Н.Н.Н. е заявила:
„Р. Н. през последната година живя в Г.С., това е леля ми, братовчед ми
Р. се прибра от Б., за да я гледа. Тя беше с деменция.
Рядко съм ходила при нея. Понякога ме познаваше, понякога не. Поне 2
пъти съм ходила.
Поддържахме връзка с Р., бяхме близки с него, той казваше, че тя
„лудува“.
Последния път, когато я видях, понякога осъзнаваше смъртта на сина
си, понякога - не. Като ходих при нея - тя хапваше на обяд, имаше личен
асистент. Отговаря, не можех да разбера дали ме позна, като я питах, ме
гледаше втренчено, усмихва се и не можа да ми каже името. Попита ме — „
Ти от училище ли идваш?“.
Това състояние на баба Р. не е било тайна, аз живея в Д. С., не е било
тайна това. Преди 3-4 години, от доста години имаше деменционни прояви,
но това прогресираше, не съм била ежедневно с нея.
Р. през последната година работеше в една фирма в к., пътуваше всеки
ден. Оставала е сама, наглеждана беше от личния асистент, Р. беше сложил
камери, по телефона звънеше на асистента.“
На фона на изложените писмени и гласни доказателства и заключения
на съдебно-психиатрична експертиза е изключително невероятно да приемем,
че показанията на свидетелите на ответната страна са достоверни, а всички
останали доказателства не са.
По данните в Амбулаторен лист № 959 от 03.08.2021 г., т. е. това е един
ден преди извършването на заверката на горепосоченото Пълномощно, с рег.
№ 095 и № 096 от 04.08.2021 г. на Кметство с. Г.С., ***, се установи, че Р.Т.Н.
е заведена на преглед при доктор И.Н. (психиатър) не от някой друг, а от
ответницата Е. Р. Р. и от нейната майка. Данните в анамнезата са дадени също
не от някой друг, а от Е. Р. Р. и от нейната майка. В този смисъл изявленията
в този документ представляват своеобразно признание на твърденията ни и в
настоящия процес за това, че Р.Т.Н. е страдала от деменция, като това
състояние датира от преди около 3 години преди датата на прегледа на
03.08.2021 г.
В съдебното решение, съдът много обстойно и в детайли е обсъдил
всички писмени доказателства, представени от двете страни, показанията на
15
допуснатите и разпитани свидетели и приетата и неоспорена от страните
съдебно-медицинска експертиза, изпълнена от вещото лице д-р К.. Обсъдени
са доводите и възраженията на въззивницата, относно допустимостта и
основателност на предявените от ищцата искове.
Неоснователни са възраженията на въззивницата, че съдът не е
разгледал спора и с оглед възраженията и, като не бил разширил предмета на
спора и с оглед на претендиралите от нея права, че именно на нея принадлежи
правото на упълномощаване да разпорежда еднолично с имотите на
починалата си баба Р.Т.Н..
Според изричната и специална разпоредба на чл. 31, ал. 1 от ЗЗД
договор, сключен от дееспособно лице, което при сключването му не е
могло да разбира или да ръководи действията си, е унищожаем, а не
нищожен, поради липса на съгласие по смисъла на чл. 26 ал. 2 от ЗЗД.
Действително фактическият състав и при двете хипотези включва опорочено
съгласие за сключването на договор. В първия случай, обаче, съгласието е
несъзнавано, тъй като лицето, което го е изразило, макар и формално да е
било дееспособно, не е могло да разбира свойството и значението на
действията си и да ги ръководи. По аргументи и от чл.31 ал.2 от ЗЗД и чл.5 от
ЗЛС тази неспособност се дължи на слабоумие /тежка или дълбока
олигофрения или деменция/ или на душевна болест, които обуславят
поставянето на лицето под запрещение.
За разлика от тези случаи липсата на съгласие по смисъла на чл.26 ал.2
от ЗЗД е налице, когато изявлението е направено несериозно, без намерение
за създаване, изменение или прекратяване на правоотношение, при насилие
или в състояние, изключващо въобще формирането на воля, но по причини,
не дължащи се на някое от посочените заболявания - малолетие, поставяне
под пълно запрещение, тежко алкохолно опиянение, тежка интоксикация и др.
В този смисъл е налице установена съдебна практика- решения №
148/10.III.1997г. по гр.д. № 1192/1996г. на ВКС I ГО, № 488/07.Х.2003г. по
гр.д. с № 11/2003г. на ВКС II ГО и № 2/23.ІІІ.2004г. по гр.д. № 466/2003г. на
ВКС II ГО, № 309/14.07.2011 г. по гр. д. № 1890/2010 г. на ВКС IV ГО, №
6/31.01.2013 г. по гр. д. № 470/2012 г. на ВКС III ГО и други, която се споделя
и от съда по настоящото дело.
По настоящото дело не се установява Р.Т.Н. да е била поставена под
запрещение. За това е бил надлежно и своевременно заведен и подаден иск
пред Окръжен съд Стара Загора, но същият следва по време извършването на
процесните две сделки.
Окончателен отговор на спорните въпроси по делото дават и двете най-
нови Тълкувателни Решения на ВКС на РБ. Според първото от тях
Тълкувателно решение с № 5 от 12.12.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2014 г.,
ОСГТК, с докладчик съдията Б.Ц., т.2. от същото Договор, сключен от лице,
действало като представител, без да има представителна власт, е в състояние
на висяща недействителност и не поражда целените с него правни последици.
16
Същите настъпват, ако лицето, от името на което е сключен договорът, го
потвърди съгласно чл.42, ал.2 ЗЗД. При липса на потвърждаване, на
недействителността може да се позове само лицето, от името на което е
сключен договорът или неговите универсални правоприемници.
И съгласно най-новото Тълкувателно решение под № 5 от 30.05.2022 г.
на ВКС по тълк. д. № 5/2020 г., ОСГТК, с докладчик съдията М.П. Договорът,
сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му е било в състояние
на трайна неспособност да разбира или да ръководи действията си, е
унищожаем на основание чл.31, ал.1 ЗЗД.
От събраните и проверени в хода на процеса доказателства и пред двете
съдебни инстанции се установява, че в настоящия случай, че
упълномощителката Р.Т.Н. към момента на сключването на процесните две
пълномощни въпреки, че е била дееспособна към този момент, същата е била
в състояние на трайна неспособност да разбира или да ръководи действията и
постъпките си, поради което същите две упълномощителни сделки са
унищожаеми на основание чл.31, ал.1 ЗЗД във връзка с чл.44 от ЗЗД.
Предвид гореизложените съображения, въззивната инстанция намира, че
първоинстанционното решение се явява правилно и законосъобразно и като
такова следва да бъде изцяло потвърдено. При постановяването му не са
допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, като изводите на
съда съответстват изцяло на събраните по делото доказателства.
По отношение на разноските по делото пред въззивната инстанция
Въззивният съд счита, че тъй като се потвърждава изцяло обжалваното
първоинстанционно Решение, с което на практика се оставя без уважение
въззивната жалба на жалбоподателя Е. Р., то и разноските на страните пред
въззивната инстанция следва да останат в тежест на жалбоподателката общо в
размер на 800 лева, представляващи възнаграждение за един адвокат – адв.Д.
И., съобразно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК и Договора
за правна помощ и съдействие от датата 04.10.2019 год.
Водим от горните мотиви, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 180 от 29.04.2022г. постановено по
гр.дело №3262/2021г. по описа на Казанлъшкия районен съд, като
ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Е. Р. Р., ЕГН **********, с адрес град Б., *** да заплати на
Р. В. Т., ЕГН **********, с адрес: град С.З., ***, ап. 40, сумата от 1342,90
лева, представляващи направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на Република България в
едномесечен срок от връчването му, при наличие на предпоставките на
17
чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18