Р Е Ш
Е Н И Е № 324
гр.Стара Загора, 21.08.2020г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Старозагорският административен съд, VІII състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи юли през
две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при секретар Пенка Маринова,
като разгледа докладваното от съдия Манолов
административно дело №28 по описа за 2020г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл.211 от ЗМВР.
Образувано е по жалба на П.Ц.К. ***, подадена чрез пълномощника му адв.С.Ч.
***, против Заповед рег.№ 8121К-14429/17.12.2019г. на Министъра на Министерство
на вътрешните работи, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение. В жалбата са
изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт по
съображения за постановяването му при неправилно приложение на материалния
закон и в противоречие с предвидената в закона цел. Твърди се, че
дисциплинарно-наказващият орган е приел за установени и доказани факти, които
по своя смисъл имат характер на престъпни обстоятелства, при липса на влязла в
сила осъдителна присъда за тях. В тази връзка се сочи, че не е съобразено, че с
извършеното според наказващия орган деяние се осъществява и състав на
престъпление съгласно НК, а когато с едно и също деяние едновременно се
осъществява състав на дисциплинарно наказание и състав на престъпление или
когато извършването на престъплението е част от състава на дисциплинарното
нарушение, то в тези случаи дисциплинарната отговорност се поставя в зависимост
от установяване на факта на извършеното престъпление, което може да стане
единствено с влязла в сила присъда. В случая, във връзка с данните за
нарушението е образувано досъдебно производство по описа на ОСлО при ОП - Стара
Загора и с оглед на това се обосновава, че наказващият орган е бил длъжен,
преди да се произнесе със заповед за уволнение, да изчака произнасянето на
прокурор или на наказателен съд и влизането в сила на постановление за
прекратяване на наказателно производство, респ. осъдителна присъда. Излагат се
съображения, че наказващият орган е приел, че извършеното от жалбоподателя е
едновременно неизпълнение на служебни задължения и злоупотреба с власт, като
първото предполага извършване на активни действия, докато второто е свързано с
бездействие за изпълнение на вменени задължения, и в този смисъл е налице
противоречие в заповедта, която я прави незаконосъобразна. В заключение се
обосновава, че дори и да се приеме, че нарушението е извършено, то същото не
представлява тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.203,
ал.1, т.8 от ЗМВР и за него не може да бъде наложено най-тежкото дисциплинарно
наказание „уволнение”. В заповедта не са обсъдени в пълнота кадровото досие на
жалбоподателя, цялостната му дейност в системата на МВР, липсвали и мотиви
относно последиците от деянието. По подробно изложени в жалбата съображения се
иска отмяна на заповедта и възстановяване на жалбоподателя на предишната му
длъжност. Претендират се направените по делото разноски.
Ответникът, Министър
на Министерство на вътрешните работи, чрез процесуалните си представители и в
представени по делото писмени бележки, оспорва жалбата. Излага съображения, че
жалбата, в частта, в която се иска възстановяване на заеманата длъжност, се
явява недопустима, поради което производството в тази му част следва да бъде
прекратено. В останалата част жалбата се счита като неоснователна, тъй като е
издадена от компетентен орган, в установената за това писмена форма, при
спазване на процесуалните изисквания за издаването й и съобразена с целта и
разпоредбите на приложимия материален закон. По подробно изложени съображения в
писменото становище се моли съда да остави без разглеждане, като недопустима
жалбата срещу оспорената заповед в частта, в която се иска възстановяване на
заеманата длъжност и да прекрати производството в тази му част, като отхвърли
жалбата в останалата й част като неоснователна. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Въз основа на съвкупната
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна по административно-правния спор:
Видно от приложената към
материалите по делото кадрова справка, от 11.08.2014г. П.Ц.К. заема длъжност Началник
на сектор „Охранителна полиция“ при РУП – Казанлък.
На 03.07.2019г. в
Министерството на вътрешните работи „Дирекция човешки ресурси“ е постъпило писмо
вх.№442/03.07.2019г. от Административен ръководител на Окръжна прокуратура –
Стара Загора, в което са изложени данни за допуснати тежки нарушения на
служебната дисциплина по чл.203, ал.1 от ЗМВР от главен инспектор П.Ц.К. –
началник сектор „Охранителна полиция“ в Районно управление – Казанлък, при ОД
на МВР – Стара Загора.
Със заповед от 11.07.2019г. на Министъра на вътрешните
работи, на основание чл.207, ал.1, т.1 от ЗМВР е образувано дисциплинарно
производство срещу жалбоподателя П.К.. Тази заповед е връчена на К. на
16.07.2019г. срещу подпис.
Посочената заповед е изменена със заповед
№8121К-11460/02.08.2019г. на Министъра на вътрешните работи, като двама от
членовете на дисциплинарноразследващия орган са отстранени и на тяхно място са
определени други две лица от състава на ОД на МВР Стара Загора. Заповедта за
изменение е връчена на К. на 07.08.2019г.
На 26.09.2019г. от Министъра на вътрешните работи е
издадена нова Заповед №8121К-12440, с която е изменена и допълнена Заповед от
11.07.2019г., изменена и допълнена със заповед №8121К-11460/02.08.2019г. на
Министъра на вътрешните работи. С тази заповед в обстоятелствената част на
изменената заповед е създадена т.3, със следното съдържание: „т.3. В началото на м.март 2019г., в сградата на
група ПК при РУ – Казанлък, главен инспектор К. (в присъствието на младши
автоконтрольор Б.) съобщил на младши инспектор М., че на С.К. – заместник-кмет
на Община Казанлък е съставен фиш, серия Н, №591490, за неправилно паркиране,
на стойност 50 лева, и по този повод главен инспектор С.К. – Началник
РУ-Казанлък, му се скарал и го е накарал лично той да заплати глобата. К. казал
на М., че фиша „трябва да го намалим“, на минималния размер, за да може да го
плати веднага. В присъствието на К., М. направил корекция на фиша, като в
информационната система АИС АНД вписал друго нарушение – „не носи СУМПС от
съответната категория“ и определил сума за плащане 10 лева. След направената
промяна К. заплатил фиша на АТМ устройство, намиращо се в сградата на група ПК.
Група ПК е част от сектор ОП в РУ – Казанлък и служителите в групата се
ръководят и контролират и от началника на сектора – главен инспектор К.. Те са
длъжни да изпълняват неговите разпореждания, съгласно Раздел III от длъжностна
характеристика рег.№3286р-19549/11.11.2015г. – за длъжността младши
автоконтольор – „служителят, заемащ длъжността, се ръководи, контролира и
оценява от началника на сектора/групата/участъка, съгласно щата“. В тази насока
е и разписната подчиненост в длъжностната характеристика
рег.№3286р-19648/12.11.2015г. на длъжността Началник на сектор „Охранителна
полиция“ – „служителят, заемащ длъжността, ръководи, контролира и оценява
служителите в сектор „Охранителна полиция“. Главен инспектор К., използвайки
служебното си положение на началник на сектор ОП в РУ – Казанлък, е
злоупотребил с предоставената му власт, като е казал на служител от група ПК,
към сектор ОП при РУ – Казанлък да намали наложената глоба, в резултат на което
неправомерно е направена корекция на установеното с фиш серия Н, №591490,
нарушение на ЗДвП, с цел наложеното наказание да е в минимален размер. Това
поведение на К., предвид йерархичната зависимост на М. от К., представлява
разпореждане от началник към негов подчинен. От доказателствата е видно, че М.
го е възприел като такова, и го е изпълнил незабавно. Нареждайки на М. да
намали наложената глоба, К. не е изпълнил вменените му задължения в Раздел II
от типова длъжностна характеристика рег.№3286р-19648/12.11.2015г. – „Следи за
прилагането административнонаказателните мерки, за правилното им,
законосъобразно, документално оформяне“, като под негово влияние и в негово
присъствие неправомерно е променена квалификацията на установеното нарушение на
ЗДвП в АИС АНД и размер на наложената глоба. Данните са за допуснато от главен
инспектор К. дисциплинарно нарушения по смисъла на чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР –
„неизпълнение на служебни задължения“ (Раздел II от типова длъжностна
характеристика рег.№3286р-19648/12.11.2015г.), съставомерно по чл.203, ал.1,
т.8, пр.1 от ЗМВР – „злоупотреба с власт“, за което се налага дисциплинарно
наказание „уволнение“. Заповедта е връчена на жалбоподателя К. на 01.10.2019г.
На 23.10.2019г. дисциплинарноразследващият орган е извършил
разследване и е изготвил Обобщена справка УРИ: 349р-23658 до Министъра на
вътрешните работи. По отношение на обстоятелствата във връзка със създадената т.3
със Заповед №8121К-12440, с която е изменена и допълнена Заповед от
11.07.2019г., изменена и допълнена със заповед №8121К-11460/02.08.2019г. на
Министъра на вътрешните работи, при извършване на проверката комисията е
установила следното:
При преглед на фиш серия Н, № 591490, се установило, че
документът е изготвен на 03.03.2019г. в 09:47 часа, от С.Д.М. – мл.автоконтрольор
в група ПК, към сектор ОП при РУ Казанлък. Фишът е съставен в отсъствието на
водача, като в него като реквизити е отразено, че лек автомобил, марка „Форд
Фокус“, с peг. № *******, собственост на С.С.К. е паркиран на автобусна спирка,
намираща се в град Казанлък, пл. „Севтополис“, с което са нарушени разпоредбите
на чл.98, ал.2, т.3 от ЗДвП, като е наложена санкция в размер на 50 (петдесет)
лева на основание чл.186 от ЗДвП. Фиш серия Н, № 591490 е въведен в системата
АИС - АНД на 05.03.2019г. в 09:26 часа от потребител DMN - Д.М.Б., като
нарушение е въведено ,,паркира на спирка от редовните линии за обществен
превоз на пътници - чл.98, ал.2, т.3 от ЗДвП“. На 07.03.2019г. в
14:03 часа в системата АИС - АНД на фиш серия Н, № 591490 е извършена
редакция, като потребител извършил действието е отразено AM - А.И.М..
При редакцията, М. е променил в система АИС АНД правната квалификация на
установеното нарушение по ЗДвП във фиш серия Н № 591490/03.03.2019г. Отразено
е ново нарушение извършено от водача, като въведеното първоначално е коригирано
така: ,,не носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория
- чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП“, за което се налага административно
наказание на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП, а именно глоба в размер на 10
лева. По този начин А.М. променил размера на наложената санкция – глоба, като с
тези си действия е намалил размера на дължимата сума, в резултат на което С.К.
се е облагодетелствала неправомерно с 40 лева. Това станало след като при него
в сградата на сектор ПП при РУ Казанлък отишъл гл.инспектор К., който му
заявил, че фиш серия Н, №591490 е съставен на заместник кмета на Община
Казанлък и му казал, че трябва да го намали за възможно най-малката сума, тъй
като ще трябва да го плаща К.. Корекцията на фиша била нанесена от М. след
направеното разпореждане от К..
Комисията е приела също, че на 07.03.2019г. в 14:27 часа
в системата АИС - АНД на фиш серия Н, № 591490 е отразено от потребител SDD - С.Д.Д.,
плащане. Служителят работи на гише № 9 в сградата на група ПК при РУ - Казанлък,
където има ATM устройство за заплащане на глоби по НП и ЕФ, издадени за
нарушения на разпоредбите на ЗДвП, като след заплащането на глобите Д. отразява
тези действия в системата АИС - АНД. При преглед на квитанция за извършено
плащане чрез ПОС терминално устройство, намиращо се в ПП РУ - Казанлък се
установило, че е направено плащане на фиш серия Н, № 591490, като задължено
лице е отразено С.С.К., а стойността, която е платена е 10 лева. Плащането е
извършено на 07.03.2019г. в 14:27 часа, като картодържател е отразено „П.Ц.К.“,
като има и положен подпис на К., а като служител приел плащането е отразено; „С.Д.Д.“
и подпис на Д..
Дисциплинарнонаказващият орган е приел, че от изложеното
може да се направи обоснован извод, че след като П.К. е разпоредил на А.М. да
извърши корекция в системата АИС АНД, на въведената санкцията на фиш серия Н, №
591490 и се е убедил, че М. е извършил редактирането на глобата, е отишъл да
извърши плащането й, чрез дебитната си карта на ПОС терминалното устройство в
сградата на група ПК. В качеството си на началник на сектор „Охранителна
полиция“, съгласно раздел II от типова длъжностна характеристика peг.№
3286р-19648/12.11.2015г. служителят К. е длъжен да: „Следи за прилагането на
административно-наказателните мерки, за правилното им законосъобразно,
документално оформяне“. Като не е изпълнил служебните си задължения, а е
наредил на подчинения си служител А.М. да намали размера на наложената санкция
- глоба, в резултат на което последният неправомерно е направил корекция в
система АИС АНД на правната квалификация на установеното с фиш серия Н, №
591490 нарушение на ЗДвП, с цел наложеното наказание да е в минимален размер, П.К.
е извършил дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР
„неизпълнение на служебни задължения“, съставомерно по чл.203,
ал.1 т.8, пр.1 от ЗМВР - „злоупотреба с власт“.
Предвид тези констатации, дисциплинарно-разследващият
орган изразил становище, че е налице основание за реализиране на дисциплинарна
отговорност спрямо държавния служител главен инспектор П.Ц.К. - началник на
сектор „Охранителна полиция“ към РУ - Казанлък при ОДМВР - Стара Загора затова,
че на 07.03.2019г. в сградата на група „Пътен контрол“ в гр. Казанлък, не е
изпълнил служебните си задължения (Раздел II от типова длъжностна
характеристика peг.№ 3286р-19648/12.11.2015г., с която служителят К. е
запознат срещу подпис, а именно: „Следи за прилагането на административно-наказателните
мерки, за правилното им законосъобразно, документално оформяне“), а е наредил
на подчинения си служител А.М. да намали размера на наложената санкция - глоба,
в резултат на което последният неправомерно е направил корекция в система АИС
АНД на правната квалификация на установеното с фиш серия Н, № 591490 нарушение
на ЗДвП, с цел наложеното наказание да е в минимален размер - тежко нарушение
на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР „неизпълнение
на служебни задължения“, съставомерно по чл.203, ал.1, т.8, пр.1
от ЗМВР - „злоупотреба с власт“. На основание чл.204, т.1 и чл.197,
ал.1, т.6 от ЗМВР комисията е предложила на дисциплинарнонаказващият орган на главен
инспектор П.Ц.К. да бъде наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и на
основание чл.226, ал.1 , т.8 от ЗМВР да бъде прекратено служебното му правоотношение
в МВР.
П.К. е
запознат с изготвената обобщена справка на 24.10.2019г., като е уведомен, че
съгласно чл.207, ал.10 от ЗМВР има право да даде допълнителни обяснения или
възражения, които да представи на комисията. На същата дата К. е депозирал
обяснение до дисциплинарнонаказващият орган, е което е посочил, че не е
съгласен с направените в обобщената справка изводи, като всичко е изложил в
дадените от него сведения и няма какво да добави.
На 25.10.2019г. дисциплинарноразследващият орган е
изготвил становище УРИ: 349р-23820 до Министъра на вътрешните работи, в което
повторно са обективирани констатациите от обобщена справка УРИ
№349-23658/23.10.2019г. и изразено становище, че е налице е основание за
реализиране на дисциплинарна отговорност спрямо държавния служител главен
инспектор П.Ц.К. - началник на сектор „Охранителна полиция“ към РУ - Казанлък
при ОДМВР - Стара Загора, затова че на 07.03.2019г. в сградата на група „Пътен
контрол“ в гр.Казанлък, не е изпълнил служебните си задължения (Раздел II от
типова длъжностна характеристика peг.№ 3286р-19648/12.11.2015г., с която служителят
К. е запознат срещу подпис, а именно: „Следи за прилагането на
административно-наказателните мерки, за правилното им законосъобразно,
документално оформяне“), а е наредил на подчинения си служител А.М. да намали
размера на наложената санкция - глоба, в резултат на което последният
неправомерно е направил корекция в система АИС АНД на правната квалификация на
установеното с фиш серия Н, № 591490 нарушение на ЗДвП, с цел наложеното
наказание да е в минимален размер - тежко нарушение на служебната дисциплина по
смисъла на чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР „неизпълнение на служебни задължения“,
съставомерно по чл.203, ал.1, т.8, пр.1 от ЗМВР - „злоупотреба с власт“.
На основание чл.204, т.1 и чл.197, ал.1, т.6 от ЗМВР комисията е
предложила дисциплинарнонаказващият орган
главен инспектор П.Ц.К. да бъде наложено дисциплинарно наказание „уволнение“
и на основание чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР да бъде прекратено служебното му
правоотношение в МВР.
С оспорената Заповед
рег.№ 812112-14429/17.12.2019г. на Министъра на Министерство на вътрешните
работи, на основание чл.204, т.1, чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР „неизпълнение на
служебни задължения“ (Раздел II от типова длъжностна характеристика
рег.№3286р-19648/12.11.2015г.), вр. чл.203, ал.1, т.8, пр.1 от ЗМВР –
„злоупотреба с власт“, чл.197, ал.1, т.6 от ЗМВР, чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР и в
сроковете по чл.195, ал.2, вр. ал.3 от ЗМВР е наложил на дисциплинарно
наказание „уволнение” и е прекратил служебното правоотношение в МВР на главен
инспектор П.Ц.К. – началник сектор „Охранителна полиция“ в Районно управление –
Казанлък при ОД на МВР Стара Загора, считано от датата на връчване на
заповедта. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 19.12.2019г.
От фактическа страна дисциплинарнонаказващия орган е
посочил, че ДРО правилно е установил
следната фактическа обстановка: На
03.03.2019г. в 09:47 часа, в гр.Казанлък. С.М. - младши автоконтрольор
в група ПК, към сектор
ОП при РУ Казанлък, е съставил фиш серия
Н № 591490
за това, че лек автомобил, марка „Форд Фокус“, с ДКН № *******, собственост
на С.С.К. от гр.Казанлък
е паркиран на автобусна спирка - нарушение
на чл.98. ал.2, т.3 от
ЗДвП, с определена глоба
в размер на 50 (петдесет) лева на основание
чл.186 от ЗДвП.
Фишът е въведен в ЛИС - ЛНД
на 05.03.2019 г. в
09,26 ч. от потребител DMN (Д.М.Б.),
и като нарушение е вписано - „паркира
иа спирка от редовните линии за обществен превоз па пътници - чл.98, aл.2, т.3
от ЗДвП“. На 07.03.2019г. в 14:03ч., в АИС - АНД
от потребител AM (А.И.М.) е извършена
редакция на фиша, при която
е променена фактическата обстановка и правната
квалификация на първоначално установеното
нарушение. Вписано е ново извършено от водача
нарушение - „не носи свидетелство за управление на МПС от
съответната категория - чл.100. ал.1, т.1 от ЗДвП“, за
което на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП
е определена глоба в
размер на 10 лв. Същият ден, в 14:27ч.,
от потребител SDD (С.Д.Д.) в АИС - АНД е
отразено плащане на фиш серия Н, № 591490.,
в размер на 10 (десет)
лв., чрез ПОС терминално устройство намиращо се в
сградата на сектор ПП
към РУ - Казанлък.
В квитанцията за извършеното плащане (приложена към административната преписка),
като задължено лице е вписана С.С.К., а като
картодържател е посочен П.Ц.К..
Има положени подписи на К. (направил
плащането) и на С.Д.Д.
(приел плащането). В писмено
сведение № 349р-20247/11.09.2019г., Д.
Б. - младши автоконтрольор в група
ПК, към сектор ОП при
РУ - Казанлък е посочила,
че в началото на месец
март 2019г. е въвела
в АИС - АНД фиш на името
на С.К., за следното нарушение - „паркиране
на автобусна спирка“ като стойността на глобата
била 50 лева. Няколко
дни след въвеждането на фиша (не може
да си спомни точната
дата), в следобедните часове, била с
колегата си А.М. в служебния
си кабинет, когато при тях дошъл главен
инспектор К.. Заявил на М., че на К. е
съставен фиш на стойност 50 лева и
сега трябвало той да го
плаща. Без да може
да възпроизведе точните думи на К., Б. посочва,
че той се обърнал към М., в смисъл -
„Виж направи нещо да е по-малко глобата“. Б. твърди, че след
като чула това от К. видяла, че М. седнал на работния
си компютър и най-вероятно
направил корекция на глобата по фиша
в АИС - АНД, след
което П.К. отишъл да плаща фиша
на ATM устройство, намиращо се на гише № 9 в
сградата на група ПК. В писмено сведение № 349р-20176/10.09.2019г. Въз
основа на проверените данни и събраните доказателства, ДНО е приел за
правилно установеното от ДРО,
че на 07.03.2019г., в гр.Казанлък,
в сградата на група ПП при
РУ - Казанлък,
главен инспектор П.К. е разпоредил
на А.М. (към този момент младши
автоконтрольор) да извърши корекция в АИС - АИД,
на фиш серия Н, № 591490, след което,
чрез дебитната си карта, е заплатил коригираната глоба от
10 лв. на ПОС терминалното устройство
в сградата на група ПК при РУ - Казанлък.
Група ПК е част от сектор ОП в РУ - Казанлък
и служителите в групата се ръководят
и контролират и от началника на сектора
- главен инспектор К.. Те са длъжни
да изпълняват неговите
разпореждания, съгласно Раздел III от длъжностна характеристика
peг.№3286р-19549/11.11.2015г.
- за длъжността младши
автоконтрольор - „Служителят,
заемащ длъжността, се ръководи, контролира и оценява от началника на сектора/групата/участъка,
съгласно щата“. В тази
насока е и разписаната
подчиненост в длъжностна характеристика
peг. № 3286р -
19648/12.11.2015г. за длъжността началник на сектор
„Охранителна полиция“ – „Служителят, заемащ
длъжността, ръководи, контролира и оценява служителите в сектор „Охранителна
полиция“. М. категорично е посочил,
че при влизането в
служебния му кабинет, главен инспектор
К. се е обърнал към него с думите
- „..трябва да го намалим...“. Главен
инспектор К., използвайки служебното си положение на началник
на сектор ОП в РУ – Казанлък,
е злоупотребил с предоставената му власт, като
е казал на служител
от група ПК, към сектор ОП при
РУ - Казанлък да намали
наложената глоба, в резултат на което неправомерно
е направена корекция на установеното с фиш
серия Н, № 591490,
нарушение на ЗДвП, с цел наложеното наказание да е в
минимален размер. Това поведение
на К., предвид йерархичната му зависимост
с М. (началник и подчинен), не
би могло да се възприеме като ..молба“, а представлява
разпореждане на висшестоящ ръководител
до свой подчинен, с което му указва да извърши
или да не извърши
определени действия по
служба. От доказателствата е видно, че М.
го е възприел като такова, и го е изпълнил
незабавно. Нареждайки на М. да намали наложената
глоба, главен инспектор К. не е изпълнил
и вменените му задължения в Раздел II от типова
длъжностна характеристика per. № 3286р
- 19648/12.11.2015г.
– „Следи за прилагането административно наказателните
мерки, за правилното им, законосъобразно, документално оформяне“,
като под негово влияние и в негово
присъствие неправомерно е променена квалификацията на установено
нарушение на ЗДвП в АИС АНД
и размера на наложената глоба. Данните са за
допуснато от служителя дисциплинарно нарушение по
смисъла на чл.194,
ал.2. т.2 от ЗМВР ,,неизпълнение
на служебни задължения“ (Раздел II от типова длъжностна
характеристика peг. № 3286р -
19648/12.11.2015г.), деяние
съставомерно по чл.203, ал.1, т.8, пр.1 от ЗМВР
- „злоупотреба с власт...“, за
което се налага дисциплинарно наказание „уволнение“.
ДРО е събрал всички възможни доказателства, необходими
за доказване на дисциплинарното
нарушение. Дисциплинарното производство е проведено при
наличие на материалноправните
предпоставки за това и при спазване на
административно-производствените правила.
На служителя е предоставена възможност да участва в дисциплинарното
производство и да упражни
правото си на защита в пълен обем.
Дисциплинарно наказващият орган е отразил, че е разгледал и обсъдил писмени обяснения № 349р-15711/17.07.2019г., №349р-20177/10.09.2019г. и № 349р-21616/01.10.2019г.,
в които главен инспектор К. е посочил, че по никакъв
повод не е разпореждал на служител да извършва промяна на фиш, не е запознат със системата АИС АНД и не знае, че
съществува възможност за промяна на вече въведен АУАН или фиш. Не е виждал
съставения фиш на С.К., а само е знаел за него, след като К. го е информирала за
фиша по време на проведен телефонен разговор между тях. След запознаването
му с обобщена справка УРИ: 349р-23658/23.10.2019г. е
депозирал писмено обяснение с № 349000-17607/24.10.2019г., в
което е посочил, че не е съгласен с направените изводи в справката
и е изложил всичко в дадените от него обяснения в хода
на производството. Тези възражения са приети за неоснователни. Не са кредитирани твърденията на К.,
че не е разпореждал на подчинените му служители да направят корекция на
съставения на К. електронен фиш. Това категорично се
опровергава от писмените сведения на М. и
свидетелката Б. и се подкрепя от приложеното копие на журнал на АИС-АНД, в което е отразено, че на 07.03.2019г., в АИС-АНД е направена корекция на фиш серия II, № 591490, квалификацията на допуснатото
нарушение на ЗДвП е променена и определената глоба
е намалена от 50 лв. на 10 лв. Същият ден, след
направената промяна, на ПОС терминалното устройство в
сградата на група ПК е заплатена глобата от 10 лв. лично от главен инспектор К..
Служителят е използвал правомощията си за цел, различна от тази, с оглед на която са му дадени. За търсенето на дисциплинарна
отговорност от него е без значение дали
полицейският служител М. е изпълнил или не даденото му неправомерно
разпореждане, дали е възразил срещу него или не и ако го е изпълнил дали ще бъде наказан
дисциплинарно или не. К. е дисциплинарно отговорен не за
настъпилите последици от изпълнението на неправомерното му разпореждане, а за самото издаване на това разпореждане,
което от своя страна представлява злоупотреба с власт, в
качеството му на началник на сектор, като тази
злоупотреба с власт е направена с цел да се предизвика облага в полза на трето лице, без да
е необходимо целта да е реализирана - осъществен е състава на чл.203, ал.1, т.8 от ЗМВР. След анализ и оценка на
събраните доказателства е прието, че с действията си на 07.03.2019г., в гр.Казанлък, в сградата на група ПП при РУ - Казанлък, главен
инспектор П.К. е извършил дисциплинарно нарушение на чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР „неизпълнение па
служебни задължения“ (Раздел II от типова длъжностна характеристика peг.№3286р-19648/12.11.2015г.), деяние
съставомерно по чл.203, ал.1, т.8. пр.1 от ЗМВР – „злоупотреба с власт...“, за което се налага
дисциплинарно наказание „уволнение“. В изпълнение на изискванията по
чл.206, ал.2 от ЗМВР, при определяне на наказанието е посочено, че са
взети предвид: обстоятелствата, при които е извършено нарушението
– служителят, в качеството си на началник сектор ОП в РУ -
Казанлък е въздействал на свой подчинен да направи промяна в АИС-АНД на квалификацията на допуснатото
нарушение на ЗДвП, с цел да бъде намалена определената за това нарушение глоба; тежестта на
нарушението – нарушението е тежко, защото с въвеждане на неверни данни в АИС-АНД, се засягат
обществените отношения, свързани с правилното прилагане на административнонаказателната
отговорност по отношение на нарушителите участници в пътното движение,
обезсмислят се действията на съответните служби и длъжностни лица имащи отношение към
прилагане на административно-наказателната дейност в МВР; настъпилите
последици – К. е компрометирал част от процеса по прилагане на административнонаказателната
дейност, свързан с определяне на размера на глобата за конкретни
нарушения на ЗДвП, вменена на служителите от РУ - Казанлък. Под
негово въздействие и в негово присъствие неправомерно е променена
квалификацията на установено нарушение на ЗДвП в АИС АНД и размера на наложената глоба; форма на вината – пряк
умисъл, служителят е знаел и ясно е съзнавал, че неправомерно направените корекции на данни в АИС - АНД не отговарят
на действително установеното нарушение на ЗДвП, направени са под негово влияние, но въпреки това е искал
и е целял постигането на неправомерния резултат – определената за това нарушение
глоба да бъде намалена на минималния размер от 10 лв.; цялостното
поведение на главен инспектор К. е обективирано в
кадрова справка, от която е видно, че служителят е постъпил на работа в МВР от 01.03.1995г. По време на службата е награждаван 15 пъти - 2 пъти с „Колективна парични
награда“ през 1996г. и 2001г.; 7 пъти с „Писмена похвала“ през 2006г., 2007г., 2008г. (два пъти), 2009г.,
2012г. и 2014г., 6 пъти с „Обявяване на благодарност“ – през 1996г., 2005г. (два пъти),
2007г., 2001г. и 2016г. Наказван е общо 6 пъти – 3 пъти с „Порицание“ за срок от 1 година през 2001г.
и 2002г. и за срок от 6 месеца през 2019г., 2 пъти с „Мъмрене“ за срок от 2 месеца и 1 месец
през 2006г. и 2007г., 1 път с „Писмено Предупреждение“ за срок от 3 месеца през 2006г. Независимо от
преобладаващия брой на награди пред дисциплинарните наказания, деянието на служителя е тежко дисциплинарно
нарушение, за което следва да му бъде търсена дисциплинарна
отговорност. Преклузивните срокове по чл.195, ал.2 от ЗМВР не са изтекли.
Двумесечният срок за налагане на наказанието изтича на 30.12.2019г., а двугодишният срок от извършването на нарушението изтича на 07.03.2021г.
По делото са приети като
доказателства материалите от извършеното дисциплинарно производство, приложена
е справка за образуваното срещу жалбоподателя досъдебно производство
№105/2018г. по описа на ОСлО в ОП – гр.Стара Загора, като е прието като
доказателство и представеното от процесуалния представител на жалбоподателя
постановление за привличане в качеството на обвиняем на П.Ц.К. за извършено
престъпление по чл.282, ал.4, вр. ал.3, вр. ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.3,
вр. ал.1 от НК за това, че на 07.03.2019г. в гр.Казанлък, обл.Стара Загора в
качеството му на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение – главен
инспектор – началник сектор „Охранителна полиция“ към Районно управление –
Казанлък при ОД на МВР – Стара Загора в съучастие като подбудител умишлено
склонил А.И.М. – младши автоконтрольор I-степен в група „Пътен контрол“ на
сектор „Охранителна полиция“ към РУ-Казанлък при ОД на МВР-Стара Загора да
извърши престъпление по чл.282, ал.1 от НК, а именно да наруши служебните си
задължения, като промени АИС Административнонаказателна дейност на МВР,
въведени данни за глоба с фиш серия „Н“, №0591490/03.03.2019г. за извършено
нарушение на С.С.К. по чл.98, ал.2, т.3 от ЗДвП „паркира на автобусна спирка“ и
наложеното наказание глоба в размер на 50 лева, като А.И.М. променя на
07.03.2019г. в АИС АНД на МВР записвайки, че е нарушена разпоредбата на чл.100,
ал.1, т.1 от ЗДвП „не носи свидетелство за управление на МПС от съответната
категория“, за което се налага глоба в размер на 10 лева, с цел да набави за
другиго С.С.К. облага, изразяваща се в промяна на извършеното нарушение на ЗДвП
и незаплащане на наложена глоба по ЗДвП и от това са настъпили немаловажни
вреди последици – изразяващи се в нарушаване на обществените отношения,
свързани с правилното и нормалното функциониране на държавния и обществен
апарат, на неговите органи (в частност органите на МВР), притежаващи
властнически правомощия, като част от този апарат, като деянието е извършено с
участието на лице, посочено в чл.142, ал.2, т.6 от НК – лице от състава на МВР А.И.М.
младши автоконтрольор I-степен в група „Пътен контрол“ на сектор „Охранителна
полиция“ към РУ-Казанлък при ОД на МВР Стара Загора.
В хода на настоящото съдебно
производство са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите С.С.К.
и Д.М.Б.. Според показанията на К. – началник на кабинета на Кмета на Община
Казанлък, на 3 март е организирано честването на националния празник в
гр.Казанлък. За организация на това събитие К. използвала личния си автомобил,
в който били натоварени различни вещи, необходими за провеждане на празника.
Тези вещи трябвало да се свалят на площада на гр.Казанлък, като за целта К.
спряла за около 10 минути на спирка в близост до този площад, където
паркирането не било разрешено. След като багажа е разтоварен и К. се върнала
при автомобила си, видяла, че има поставена някаква бележка на чистачката на
автомобила, но тъй като бързала – първоначано смачкала листа и го хвърлила на
предната дясна седалка. След това К. преместила автомобила до Универмага на
града и тогава видяла, че на листчето пише РУ Полиция. К. се обадила на съпруга
си, който работел в полицията и от него разбрала, че това е фиш или нещо
такова. Тогава К. звъннала по телефона на началника на полицията, но той не й
вдигнал. След това позвънила по телефона на П.К., казала му за фиша и го
попитала дали нещо може да се направи. К. й отговори, че нищо не може да се
направи, тъй като фиша вече е написан. В показанията си К. твърди също, че
впоследствие помолила своя колежка да заплати сумата от фиша, която
свидетелката не си спомня точно каква е. По повод издадения фиш заявява, че не
е водила разговори с К., не познава лицето А.М.. Заявява, че във връзка с този
случай е разпитвана още няколко пъти. Категорична е, че е заплатила фиша, но не
си спомня каква е сумата по него, не съхранява документ за плащането.
Свидетелят Б. твърди в
съдебно заседание, че работи в РУ Казанлък, като „младши автоконтрольор“. Била
е подчинена на жалбоподателя К.. Сочи, че част от дейността, която върши е да
въвежда фишове в системата. Спомня си за съставения фиш на К., тъй като името й
е познато като съпруга на неин колега. Заявява, че фиша бил за неправилно
паркиране на спирка, като след получаването му свидетелката го въвела в
системата и го прибрала в архива. Сочи, че няколко дни след това К. дошъл в
стаята и поискал хартиения носител на конкретния фиш. Б. го намерила и му го
предала. К. отишъл при М., който се намирал на съседното бюро. М. и К.
разговаряли за фиша, като Б. не си спомня конкретния им разговор. След това К.
върнал фиша на Б. и тя го прибрала. Свидетелят заявява, че фишът е платен със
сума в размер на 10 лева, а е бил на стойност 50 лева. Пояснява, че след като
фишовете се въведат в системата, може да се правят корекции от всеки, който има
достъп до системата, но за това винаги остава следа кой точно е направил
корекцията. За извършване на корекция не е необходима оторизация от друго място.
Сочи, че фиш за неносене на книжка не може да се напише, тъй като в този случай
се касае за лична проверка, а конкретния фиш е съставен в отсъствието на
водача. В заключение заявява, че е разпитвана за случилото се и в друго
производство.
В хода на административното производство са събрани
доказателства, които по силата на чл.171, ал.1 от АПК имат сила и пред съда.
Обясненията, дадени в хода на дисциплинарното
производство от Сребра Сталева К. се потвърждават от показанията й като
свидетел по настоящото дело.
В сведение, снето от П.Ц.К. - временно отстранен от
длъжност началник на сектор ОП при РУ - Казанлък, се установява, че през месец
март 2019г., не може да си спомни точно дали на дата 03 или 04, по телефона му
се е обадила С.К., която звучала ядосана и му заявила, че звъняла по телефона
на началника на РУ - Казанлък - гл.инсп.С.К., но той не отговарял. К. е
отразил в сведението си, че според него К. била много изнервена и му заявила:
„Тези твоите са ми написали фиш на личната кола“. К. твърди в сведението си, че
по време на телефонния разговор С.К. му заявила, че на 03.03.2019г. е била
служебно ангажирана с мероприятията, провеждащи се по случай националния
празник на Р България, като за кратък период от време била спряла на площад
„Севтополис“ в град Казанлък и след като приключила с мероприятията, отивайки
към автомобила си, забелязала, че на предното стъкло има залепен фиш. К.
твърди, че не си спомня подробности от разговора с К., но като разбрал че е
много ядосана и заявил: „Станалото е свършило, не се ядосвай, аз ще ти го
платя“. П.К. категорично заявява в сведението си, че няколко дни след телефонният
разговор с К., не си спомня точната дата, отишъл в сградата на група ПК при РУ
– Казанлък, за да извърши проверка на дейността на служителите по въвеждане на
ЕФ, като за целта посетил стаята, в която работят служителите от група ПК - Д. Б.
и А.М.. При посещението в стаята К. провел разговор с някой от двамата
служители, но не си спомня с кой, като попитал дали фишът съставен на С.К. е
въведен в системата АИС - АНД. П.К. твърди, че ни си спомня кой какво точно му
е отговорил, но най - вероятно са му заявили, че фиша е въведен в системата АИС
- АНД. В заключение К. е отразил в сведението си, че след като е свършил
служебната си работа в сградата на група ПК, най - вероятно на излизане от
сградата е отишъл на гише № 9, където бил на работа служителят Стоян Д., като
на ПОС терминалното устройство е заплатил глобата по фиша, съставен на С.К.,
като друго във връзка с фиша на К. не си спомня.
От сведение, снето
от С.Н.К. – Началник РУ - Казанлък, се установява, че не знае и не е бил
информиран от някой от подчинените му служители за съставен фиш на името на С.К..
К. твърди в сведението си, че до настоящия момент не е провеждал разговор със С.К.,
в който тя да го е информирала, за това че негови служители са й съставили фиш
за неправилно паркиране, както и да иска от него съдействие относно анулиране
на съставеният фиш. С.К. категорично заявява, че не е разпореждал на П.К. да
заплати санкцията посочена във фиша на К., както и да извършва корекции на наложената
глоба с цел намаляване на санкцията.
В сведение, снето от А.И.М. - по това време на длъжност
мл. автоконтрольор в група ПК, към сектор ОП при РУ - Казанлък, се установява,
че в началото на месец март 2019 година при него в сградата на сектор ПК при РУ
Казанлък е отишъл гл.инсп.П.К., който носел със себе си фиш серия Н, № 591490.
В сведението си М. твърди, че К. му заявил, че въпросният фиш бил съставен на
заместник кмета на Община Казанлък - С.К., като началникът на РУ - Казанлък -
гл. инсп. С.К. го бил извикал в кабинета си и му се скарал, като му заявил, че
трябва да отиде да го плати. А.М. е отразил в сведението си, че фиша на К. бил
за неправилно паркиране и е бил на стойност 50 лева (съставен в отсъствието на
водача), а П.К. му казал, че трябва да го намали за възможно най - малката
сума, тъй като ще трябва да го плаща той. След което М. нанесъл корекция на
фиша, като направил сумата за плащане 10 лева, а като нарушение в системата АИС
АНД било отразено нарушение - „не носи СУМПС от съответната категория“. А.М.
завършва сведението си, като твърди, че по време на корекцията на фиш серия Н,
№ 591490, П.К. е бил през цялото време при него в стаята, като след корекцията
е отишъл да го заплати.
В сведение, снето от Д. М. Б. – мл.автоконтрольор в група
ПК, към сектор ОП при РУ - Казанлък, се установява, че в началото на месец
март 2019г. е въвела в системата АИС АНД фиш на името на С.К., като си спомня,
че фиша бил съставен за следното нарушение: „паркиране на автобусна спирка“,
като стойността на глобата била в размер 50 лева. Името запомнила и й направило
впечатление, тъй като знаела, че това е съпруга на служител от РУ - Казанлък.
В сведението си Б. твърди, че няколко дни след въвеждането на фиша, не може да
си спомни точната дата, но си спомня, че е било в следобедните часове, в
стаята, намираща се в сградата на група ПК при - РУ Казанлък били заедно с А.М.,
когато при тях дошъл П.К.. За разлика от показанията, дадени в съдебното
производство, в сведението си Б. конкретно сочи, че К. заявил на М., че на К.
бил съставен фиш на стойност 50 лева и сега трябвало той да го плаща. Не си
спомня точните думи, с които П.К. се обърнал към А.М., но си спомняу че смисъла
им бил следният: „Виж направи нещо да е по-малко глобата“. След тези думи, от
страна на К., Б. твърди, че М. е работил нещо на компютъра си, като най - вероятно
е направил корекция на глобата по фиша в АИС АНД, след което П.К. отишъл да
плаща фиша на ATM устройство намиращо се на гише № 9 в сградата на група ПК.
В сведение, снето от С.Д.М. - мл. автоконтрольор в група
ПК към сектор ОП при РУ - Казанлък,
се установява, че фиш серия Н, с № 591490 е съставен от него на
лек автомобил „Форд Фокус“, с рег.№******* в отсъствието на водача на МПС, тъй
като е бил паркиран на автобусна спирка, в нарушение на разпоредбите на чл.98,
ал.2, т.3 от ЗДвП. М. категорично заявява в сведението си, че лично е залепил
уведомлението на предното обзорно стъкло на автомобила, за да може водачът му
да бъде информиран за наложената му санкция, като на самото уведомление е била
написана стойността на наложената парична санкция, която била в размер на 50
(петдесет) лева.
В сведение, снето от Д.В. Д., живуща ***, се установява,
че един ден в началото на месец март 2019г., не може да си спомни точна дата и
час, но било след 09:00 часа, била извикана в служебният кабинет на С.К.,
намиращ се в сградата на Община Казанлък, като К. й разпоредила да разнесе
текущата поща и да извърши плащане на „касата в КАТ“. Д. е отразила в сведението
си, че на входа на КАТ - Казанлък е срещнала П.К., като го попитала къде трябва
да заплати една глоба. К. й показал къде се намира гишето за плащане, но я
попитал дали има дебитна карта, за да плати с нея, тъй като по този начин няма
да има банкова такса. Д.Д. категорично твърди в сведението си, че П.К. след
като разбрал, че тя не притежава дебитна карта и предложил да заплати глобата,
а тя да му даде дължимата парична сума „на ръка“, тъй като ставало въпрос за 10
лева. След като П.К. извършил плащането Д. му дала сумата.
В сведение, снето от П.Ц.К., се установява, че по никакъв
повод не е разпореждал на служител да извършва промяна на фиш. К. е отразил в
сведението си, че не е запознат със системата АИС АНД и не знае, че имал
възможност за промяна на въведен в нея АУАН или фиш. П.К. категорично заявява в
сведението си, че не е виждал съставения фиш на С.К., а само е знаел за него,
след като Касева го е информирала за фиша по време на проведен телефонен
разговор между тях.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с
направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като
извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен
акт на основание чл.168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено
следното:
Жалбата е допустима като подадена в законоустановения срок от лице с правен
интерес, за което административният акт е неблагоприятен.
Разгледана по същество, се явява неоснователна.
Оспорената
заповед на министъра на върешните работи е издадена от компетентния по смисъла
на чл. 204, ал.
1 от ЗМВР орган и при спазване изискванията за форма. В съответствие
с нормата на чл.210, ал.1
от ЗМВР в заповедта са посочени извършителят; мястото, времето и
обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са
нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното
основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган
и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Факти, описващи, извършеното от
жалбоподателя се съдържат и в представената обобщена справка, както и в
останалите, цитирани в заповедта и предхождащи издаването й документи с
резултатите от проверката на дисциплинарно разследващия орган.
При
постановяване на обжалвания акт не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Заповедта е издадена при спазване на
предвидената в чл.207 от ЗМВР процедура – дисциплинарното производство е образувано със
заповед на органа по чл.207, ал.1,
т.1 от ЗМВР, с която е определен и дисциплинарно разследващ орган.
Последният провежда производство, в което изяснява фактите и събира
доказателства за установяване на нарушенията съгласно чл.207, ал.3
от ЗМВР. Резултатите от проверката са обобщени в справка и изпратени
на дисциплинарно наказващия орган, а наказанието е наложено в сроковете по чл.195, ал.2
от ЗМВР във връзка с чл.196, ал.1
и ал.2 от ЗМВР.
Със заповедта за образуване на дисциплинарно производство К. е запознат, като
по този начин му е осигурена възможност да упражни правата, предвидени в чл.207, ал.8
от ЗМВР.
|
|
|
|
|
Същата
заповед е постановена и в съответствие с приложимите към случая
материалноправни разпоредби.
Заповедта е издадена въз основа на факти, които са
доказани в хода на административното, а и в съдебното производство. От анализа
за събраните доказателства приетата от ДНО фактическа обстановка изцяло се
потвърждава. В сведенията си от проведеното административно производство А.М. и
Д. Б. категорично заявяват, че в началото на месец март 2019г. в стаята, в
която били те двамата, в сградата на група ПК в гр.Казанлък е дошъл П.К., който
е казал на М. да промени (намали) санкцията на фиша, съставен на С.К., тъй като
самият той ще заплаща глобата. А.М. е възприел това като заповед от страна на К.,
който му е бил началник, в качеството му на началник на сектор ОП, в състава на
който влиза и група ПК, в който е служител М.. След което М. е изпълнил
заповедта на П.К. незабавно. Показанията и на двете лица са еднозначни и
вътрешно непротиворечиви. Макар в съдебното производство Б. да заявява, че не
си спомня конкретния разговор между М. и К., в обяснението, което е дадено през
време, което е по-близо до датата на случилото се и е нормално спомените за
това да са по-ясни, същата заявява, че К. е казал на М. да направи нещо, за да
е по-малко глобата. В подкрепа на приетата от ДНО фактическа обстановка са и констатираното
заплащане на променената санкция - глоба от страна на служителя К. почти
веднага след извършената промяна в АИС АНД, което обстоятелство не се оспорва и
от самия него. Не без значение е и обстоятелството, че К. не споменава, че
парите са получени от друго лице, което е в противоречие с изложеното от Д.Д., която
заявява, че тя му е предала парите, а той е заплатил глобата, тъй като е
разполагал с дебитна карта.
При така установените факти правилно ДНО е приел, че
деянието на К. следва да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение по чл.194, ал.2,
т.2 от ЗМВР и се изразява в неизпълнение на служебните задължения. В
тази връзка направените оплаквания от жалбоподателя, че не е налице тежко
нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.203, ал.1,
т.8 от ЗМВР, са неоснователни. В практиката си ВАС приема, че
нарушенията по т.8 са свързани с действия на служителя, които не са в
изпълнение на професионалните му функции и отговорности, а са насочени към
използване на властта, произтичаща от заеманата от него държавна служба за
лично облагодетелстване. Цитираните разпоредби могат да бъдат приложени, когато
служителите на МВР не изпълняват професионалните си задължения в съответствие с
обществените изисквания на службата, а използват служебното си положение за
провокиране на правонарушения и създаване на условия за реализиране на лична
изгода и облагодетелстване. Възможността за
дисциплинарно уволнение при злоупотреба с
власт изисква използването на властта за неправомерно извличане на определена
облага за служителя или за другиго, или за увреждане на ведомството, с което се
накърнява доверието на органа по назначаването. Характерна е субективната
страна – то е съставомерно, само когато е извършено умишлено, което пък
предпоставя преднамереност в извличането на облага – респективно в увреждането,
чрез използване на служебното положение.
В конкретния случай злоупотребата с власт се
изразява в разпореждане от служителя спрямо негов подчинен да намали наложената
глоба, в резултат на което неправомерно е направена корекция на установеното с
фиш серия Н, №591490 за нарушение на ЗДвП, с цел наложеното наказания да в
минимален размер, т.е. целените с поведението му последици са били да злоупотреби
с властта си с цел изгода на трето лице. Тази цел е
постигната и е налице облагодетелстване на трето лице чрез намаляване на
постановената глоба от 50 на 10 лева, като по-късно е заплатена глоба именно в
размер на 10 лева.
Изложените в жалбата доводи, че дисциплинарната отговорност се поставя в зависимост от установяване на
факта на извършеното престъпление, което може да стане единствено с влязла в
сила присъда, а в случая е налице образувано досъдебно производство за същото
деяние, съдът намира за неоснователни. Съгласно чл.194, ал.3 от ЗМВР
дисциплинарната отговорност се носи отделно от наказателната отговорност, а и
събраните по преписката доказателства са в състояние да формират, както в
органа, така и в съда убеждението, че дисциплинарното нарушение е действително
извършено и е надлежно установено. Вярно е, че е налице съдебна практика на ВАС,
според която, когато с едно и също деяние едновременно се осъществява състав на
дисциплинарно нарушение и състав на престъпление или когато извършването на
престъплението е част от състава на дисциплинарното нарушение, то в тези случаи
няма пречка да се търси, както наказателна, така и дисциплинарна отговорност на
служители, но дисциплинарната отговорност се поставя в зависимост от
установяване на факта на извършеното престъпление, което може да стане
единствено с влязла в сила присъда на наказателен съд. В случая обаче не
престъплението е част от състава на дисциплинарното нарушение, а
дисциплинарното нарушение е част от състава на престъплението, за което се води
досъдебното производство срещу К.. За да е съставомерно престъплението, за
което К. е привлечен към наказателна отговорност, освен извършването на
деянието и необходимата специална цел, следва да съществува възможност и от
настъпване на немаловажни вредни последици. При липсата на последните ще е
налице несъставомерност на вмененото на К. престъпление, т.е. същият няма да
понесе наказателна отговорност, но това не означава, че той не следва да носи
дисциплинарна отговорност, за която настъпването на такива последици от
извършването на дисциплинарното нарушение не е необходимо. В обобщение
оплакванията, че жалбоподателя е наказан при липса на
влязла в сила присъда за извършено престъпление са неоснователни. Освен обстоятелството,
че дисциплинарната отговорност е независима от наказателната, наказанието е
наложено не за извършено престъпление, а за тежки нарушения на служебната
дисциплина, които обосновават наказание „уволнение‘.
Противно
на изложеното в жалбата, при определяне на дисциплинарното наказание е спазено
изискването на чл.206, ал.2 от ЗМВР, съгласно който при определяне на вида и
размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението
и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено,
формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на
службата. Дисциплинарното производство е образувано за тежко нарушение на
служебната дисциплина, за което се налага дисциплинарно наказание уволнение. В чл.203 от ЗМВР са посочени тежките
нарушения на служебната дисциплина, като в случая производството е водено за
нарушение по т.8 – злоупотреба с власт. При установяване на елементите от
фактическия състав на нарушението, дисциплинарно наказващият орган при условията
на обвързана компетентност е длъжен да наложи наказанието „уволнение“, т.е. същият няма място за преценка
на обстоятелствата по чл.206, ал.2 от ЗМВР. В случая органът е приел, че с
деянието си К. е осъществил състава на чл.203, ал.1, т.8, съответно същият е
бил длъжен да наложи най-тежкото наказание, независимо от данните по чл.206,
ал.2 от ЗМВР.
По така изложените съображения съдът намира,
че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в
предписаната от закона форма, при наличието на посочените в него фактически и
правни основания, без да са допуснати процесуални нарушения. Липсват каквито и
да е било доказателства, че издадената заповед противоречи и на целта на закона, поради което оспорването
трябва да бъде отхвърлено като неоснователно.
В заключение следва да се отбележи, че доводите на
ответника за недопустимост на жалбата в частта й, с която се иска
възстановяване на жалбоподателя на заеманата длъжност и прекратяване на
производството в тази му част, са неоснователни. С оспорената заповед на
основание чл.197, ал.1, т.6 от ЗДвП е наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“ и е прекратено служебното правоотношение на К. в МВР.
Прекратяването на служебното правоотношение е извършено на основание чл.226,
ал.1, т.8 от ЗМВР, съгласно която служебното правоотношение на държавния
служител в МВР се прекратява при налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение“. Според чл.231, ал.1 от ЗМВР законността на прекратяването на
служебното правотношение също подлежи на оспорване пред съда, следователно
жалба срещу такава заповед е допустима. Но в случая не са налице предпоставките
на отмяна на заповедта в тази й част, тъй като по делото безспорно се
установиха основанията за налагане на дисциплинарното наказание „уволнение“,
при наличието на което се прекратява и служебното правоотношение на служителя.
Съобразно изхода на спора и направеното искане от
ответника за присъждане на разноски, жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение на процесуалния
представител на ответника, на основание чл. 24 от Наредбата за правна помощ.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2, предл. последно, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Ц.К. ***, против Заповед рег.№ 8121К-14429/17.12.2019г.
на Министъра на Министерство на вътрешните работи, с която на жалбоподателя е
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му
правоотношение в МВР, като
неоснователна.
ОСЪЖДА П.Ц.К.,
ЕГН ********** *** да заплати на Министерство на вътрешните работи разноски по
делото в размер на 100 (сто) лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба чрез Административен съд
Стара Загора пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: