РЕШЕНИЕ №
гр. Русе, 14.01.2020г.
Русенският окръжен
съд...... наказателна колегия в
публично заседание на .......дванадесети декември...през двехиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
ЮЛИЯН СТАМЕНОВ МИЛЕНА ПЕЙЧЕВА
Членове: ЪШЪЛ ИРИЕВА
при секретаря ………...Тодорка Недева................................в присъствието на
прокурора
……Валентина Личева........……... като разгледа докладваното от съдията Пейчева ...ВАН дело № 734 по описа за 2019
г., съобрази:
Производството е по глава ХХI от НПК.
С Решение № 654/27.09.2019г. по АНД № 1091/19 на Русенския районен съд обвиняемият С.З.Ю. ***
е признат за невинен в това,че на 13.12.2016 г., в
гр.Русе, предал по телефон чрез обаждане към Единния европейски номер за спешни
повиквания- „Районен център 112 Русе”, към органите на Полицията-
оперативно- дежурна част при ОДМВР Русе, невярно повикване за помощ- относно
поискан от полицейския служител подкуп- пари за почерпка, поради което и
на основание чл.378 ал.4 т.2 от НПК го е оправдал по повдигнатото обвинение по чл.326 ал.1 от НК.
Решението е протестирано от Русенска районна прокуратура с твърдения за
необоснованост, постановяване при допуснати същестевни
наршения на матеиралния
закон и на процесуалните правила, по подробно изложени съображения. Иска се
отмяна на съдебния акт и постановяване на осъдително решение с приложение на
чл.78а от НК.
Протестът се поддържа в
съдебно заседание от представителя на РОП.
Обвиняемият считат
протеста за неоснователен, по подробно
изложени съображения.
Като съобрази доказателствата по делото, доводите на
страните и извърши служебна проверка на правилността на решението,Окръжният съд
намира следното:
Настоящето
разглеждане е второ по ред пред въззивната инстанция по
протест против решение на РРС, във
връзка с обвинението срещу С.З.Ю., за извършено на 13.12.2016 г., в гр.Русе престъпление по чл.326 ал.1 от НК. При първото разглеждане на делото по АНД № 2189/18 Русенският
районен съд е постановил
решение № 30/22.01.2019г., с което обвиняемият е признат за невинен
в извършеното престъпление
по чл.326 ал.1 от НК, като е признат
за виновен да е извършил административно нарушение, като на основание чл.38 ал.1 от
ЗНССПЕЕН му е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева. Въззивната инстнация
по ВАНД № 214/19 на РОС е отменила това решение, като е върнала делото за ново разглеждане от първоинстаницонния
съд.
При новото
разглеждане на делото е постановено отново оправдателно решение № 654/27.09.2019г. по
АНД № 1091/19 по описа на РРС, което е предмет на настоящата
проверка.
Настоящият
протест е основателен.
Обвиняемият
С.З.Ю. е предаден на съд, с Постановление за
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание по реда на глава 28 от НПК. Обвинен е в това, че
на 13.12.2016г.,
в гр.Русе, предал по телефон чрез обаждане към Единния европейски номер за
спешни повиквания- „Районен център 112 Русе”, към органите на
Полицията- оперативно- дежурна част при ОДМВР Русе, невярно повикване за помощ-
относно поискан от полицейския служител подкуп- пари за почерпка
-престъпление по чл.326 ал.1 от НК .
В
хода на съдебното заседание пред първата инстанция обвиняемият е дал обяснения,
разпитани са свидетелите по делото, приети са доказателствата приложени към
дознанието, като фактическата обстановка по делото е напълно изяснена.
С протестираното
решение РС е признал обвиняемият за невинен по обвинението. В мотивите си съдът
е приел, че липсва извършено престъпление от обективна и субективна страна, тъй
като извършените от обвиняемия конкретни действия не кореспондират с признаците
на деянието по чл.326 ал.1 от НК.
Настоящият състав не споделя изводите на
първата инстанция, като намира, че оплакванията в протеста за
незаконосъобразност на решението са основателни.
В мотивите си съдът е приел за
установена по безспорен начин фактическа обстановка, която кореспондира със
събраните по делото писмени и гласни доказателства, по която няма спор, а именно:
Обвиняемият С.З.Ю. е български гражданин, женен, със средно образование,
работи. Не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност, по реда на
чл.78а от НК. Той е правоспособен водач на МПС и към м.декември
2016г. работел като шофьор във фирма „Алатрак
Транспорт” гр.Търговище, занимаваща се с международни превози на товари.
На 13.12.2016г. обвиняемият,
управлявайки товарен автомобил „Р.П.” с рег. № В ****НК, пътувал от Р България
за Р Унгария. В района на ГКПП „Дунав мост”, водачът спрял в колоната на
автомобили на трасе „изход” и започнал да изчаква реда си, за да премине през
границата.
На същата дата, преди обяд, свидетелите Ц.Т. и
Д.Ш.- полицейски служители при Второ РУ ОДМВР Русе, изпълнявали
задължения по регулиране на трафика в района на пункта. Около обяд Т.и Ш.получили
информация, че неправилно паркирали товарни автомобили в района на жп мост към
гр.Мартен създават пречка за нормално движение на останалите участници. Полицейските
служители се насочили към указаното място, за да извършат проверка и
предотвратят инцидент. При пристигането си, те установили, че товарния
автомобил на обвиняемия пречи на движението, поради което му било разпоредено да премести превозното средство. Първоначално той
отказал, като дори не предал документите си, поискани за извършване на
проверка. След това изместил автомобила и предал на св.Т.исканите му документи.
Св.Т.поискал от служители на ОО „АА” Русе,
намиращи се в района на ГКПП „Дунав мост” също да извършат проверка на водача и
автомобила. Инспекторите от автомобилната администрация не намерили нарушения.
Св.Т.съставил на подсъдимия акт за административно нарушение, изразяващо се в
неизпълнение на полицейско разпореждане. Ю. отказал да подпише АН и силно
подразнен от действията на св.Т., решил да позвъни на тел.112, като набеди
полицейския служител, че му е поискал подкуп.
Така, в 12,41 часа на 13.12.2016г.
обвиняемият позвънил на спешния номер и в проведения разговор с
оператор заявил, че от полицейски служител му е поискан подкуп- пари за
почерпка, но тъй като отказал да даде, му е съставен акт за нарушение. В
последвалата проверка по случая не били установени данни за неправомерно
поведение от страна на св.Т., а по негова жалба за набеждаване в престъпление
било образувано и водено настоящото производство, приключило с повдигане и
поддържане на обвинение срещу Ю. за извършено престъпление по чл.326 ал.І от НК.
Изложените
обстоятелства са категорично доказани от обясненията на
Ю., който сочи, че изнервен от случилото се и от съставения му АН се обадил
на тел.112 и заявил, че полицейския служител му е поискал пари за почерпка, което
не отговаряло на истината. Неговите обяснения напълно кореспондират с показанията на
свидетелите Т., Ш., Н., Д., И., първите двама от които са очевидци и
лицата извършили проверката на обвиняемия. Гласните доказателства се подкрепят
от приложените писмени доказателства и доказателствени средства: АУАН № 471-
ЗМВР от 13.12.2016 г., заключение от извършена аудио експертиза, справка за
съдимост, биографична справка, декларация за семейно и материално положение,
писмени материали, свързани с извършената служебна проверка по сигнала на обвиняемия
и други.
При тези правилно установени факти, районният
съд е достигнал до неправилни изводи за липсата на извършено от обвиняемия
престъпление.
Като приема изложената от районния съд и
описана по-горе фактическа обстановка, анализирайки събраните по делото
доказателства и като съобрази разпоредбата на чл.326 ал1 от НК, настоящият
състав прави следните правни изводи:
Обвиняемият е
осъществил от обективна страна признаците на състава на чл.326 ал.1 от НК, тъй
като на 13.12.2016 г., в гр.Русе, предал по телефон
чрез обаждане към Единния европейски номер за спешни повиквания- „Районен
център 112 Русе”, към органите на Полицията- оперативно- дежурна
част при ОДМВР Русе, невярно повикване за помощ- относно поискан от полицейския
служител подкуп- пари за почерпка.
От обективна страна състава субект на престъплението по чл.326 ал.1 от НК е
всяко наказателно отговорно лице. Като съставът на престъплението изисква от
обективна страна да се предават по радио, телефон или друг начин неверни повиквания или заблуждаващи знаци за помощ,
злополука или тревога.
В настоящия случай,
безспорно обвиняемият е наказателно отговорно лице,тъй като е пълнолетен и вменяем.
Категорично е
установено, че той лично се е обадил на спешен телефонен номер 112, с което е предал
по телефона повикване.
Това повикване е невярно,
тъй като обвиняемият е подал неверен сигнал за действията на полицейския
служител. Неговият сигнал съдържа твърдение за извършено престъпление- поискани
от обвиняемия пари от страна на полицейския служител. Сигналът е неверен, с
оглед обясненията на самия Ю., който сочи, че е бил афектиран от съставения му
АН и затова е заявил горното.
Спорният по делото въпрос е: подаденият от обвиняемия
сигнал покрива ли някое от изпълнителните деяния в текста на чл.326 ал.1 от НК –
невярно повикване за помощ, злополука или тревога.
Настоящият състав
намира, че обвиняемият е отправил по телефона невярно повикване за помощ.
Обаждайки се на спешен тел.112, видно от съдържанието на проведения разговор,
отразен в аудио експертизата от ДП, обвиняемият е посочил, че полицейски служител
му е поискал подкуп- пари за почерпка, а след като отказал да му даде, му е съставил
АН. Излагайки посочените факти, които сочат на сигнал за извършено престъпление,
обвиняемият е търсил помощ, съдействие, защита от случилото се спрямо него,
чрез оператора на спешния телефон, от компетентните полицейски органи.
„Законът за Националната
система за спешни повиквания с единен европейски номер 112“ е създаден за да се
използва от гражданите при необходимост от спешна помощ при различни рискове за
живота, здравето, сигурността и имуществото на гражданите. Безспорно обвиняемият
е използвал тел.112 не за целите на закона, като много добре е съзнавал това,
видно от неговите обяснения пред съда. Така той е предал по телефона невярно,
заблуждаващо съобщение за помощ, като е търсел съдействие и защита от компетентните
органи. С оглед изложеното извършеното от обвиняемия следва да бъде приравнено
на невярно повикване за помощ, по смисъла на чл.326 ал.1 от НК.
От субективна страна деянието е извършено от обвиняемия умишлено.
Той е съзнавал обществената опасност на извършеното от него, предвиждал е
обществено-опасните последици от действията си и е искал тяхното настъпване.
Разбирал е, че подава неверен сигнал, че търси помощ и съдействие от компетентните
органи, че те ще се ангажират с неговото заблуждаващо съобщение за извършени
действия срещу него, въпреки че много добре е знаел, че спрямо него не са
извършени такива , но го е направил с цел да навреди на полицейския служител за
съставения му АН. Това се потвърждава от цялостното поведение на обвиняемия и от неговите
обяснения- че е извършил горното афектиран от съставяния му АН.
С оглед изложеното обвиняемият следва да бъде признат за
виновен, като му бъде наложено съответно наказание.
Като съобрази наказанието предвидено в текста на в чл.326 ал.1 от НК и чистото съдебно минало
на обвиняемия, както и факта, че той не е освобождаван от наказателна
отговорност, видно от приложеното свидетелство за съдимост, съдът намира,че
следва да се приложат разпоредбите на чл.78а от НК, като обвиняемият бъде
признат за виновен в горепосоченото престъпление и освободен от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание.
Индивидуализирайки
размера на глобата, съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства:
добрите характеристични данни на обвиняемия; полагането на труд и грижи за семейство;
чистото му съдебно минало; направените признания и изразеното съжаление за
случилото се, още в хода на ДП; изминалите три години от извършването на деянието.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът отчете последвалата служебна
проверка по сигнала на обвиняемия срещу полицейския служител св.Т.. С оглед
изложеното съдът определи размерът на глобата при значителен превеса на смекчаващите
отговорността обстоятелства в минимално предвидения в текста на чл.78а НК, а
именно в размер на 1000 лева. С така определеното наказание ще се постигнат
целите на генералната и лична превенция.
С оглед изхода на делото обвиняемият следва да заплати и направените
по делото разноски, а именно 107,42 лева, изплатено възнаграждение на експерта
изготвил аудио експертизата, по сметката на ОД на МВР-Русе. Пред районния съд
не са направени разноски, поради което съдът не присъжда такива.
Предвид горното съдът отменя протестираното
решение и постановява ново в горния смисъл. Тъй като съдебният акт на въззивната
инстанция заменя първоинстанционния акт, а последният съгласно чл.378 ал.4 от НПК е решение, настоящият състав се произнася също с решение, а не с присъда.
С оглед разпоредбите на чл.346 от НПК настоящето решение
не подлежи на обжалване и протест по касационен ред.
Мотивиран така и на
осн.чл.334 от НПК,съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 654/27.09.2019г. по
АНД № 1091/19 на Русенския районен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА обвиняемият С.З.Ю., роден на ***г***, български
гражданин,със средно образование, женен, неосъждан, работи, ЕГН: ********** за
ВИНОВЕН в това,че на 13.12.2016 г., в
гр.Русе, предал по телефон чрез обаждане към Единния европейски номер за спешни
повиквания- „Районен център 112 Русе”, към органите на Полицията-
оперативно- дежурна част при ОДМВР Русе, невярно повикване за помощ- относно
поискан от полицейския служител подкуп- пари за почерпка, поради което и на
основание чл.326 ал.1 от НК и чл.78а от НК го ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност, като му налага административно
наказание ГЛОБА в размер на ХИЛЯДА
ЛЕВА , платима в полза на Държавата..
ОСЪЖДА обвиняемият С.З.Ю., със снета самоличност,да заплати направените по делото
разноски: 107,42 лева по сметката на ОД на МВР-Русе- разноски на ДП.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.