№ 134
гр. Пловдив, 05.04.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на пети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Магдалина Ст. Иванова
Членове:Михаела Хр. Буюклиева
Велина Ем. Антонова
като разгледа докладваното от Михаела Хр. Буюклиева Въззивно частно
наказателно дело № 20225000600145 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.345 вр. чл.440, ал.2 от НПК.
Образувано е по частна жалба на адв.Д.З., служебен защитник на
осъдения В.Т.С.., срещу определение № 268/17.03.2022г., постановено по
ЧНД № 367/2022г. по описа на Окръжен съд гр.Пловдив, с което е оставена
без уважение молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване от
изтърпяване на останалата част от наказанието една година и три месеца
лишаване от свобода, наложено му по НОХД № 3897/2021г. по описа на
Районен съд гр.Пловдив.
Съдебният акт се атакува като неправилен и необоснован. Прави се
искане за неговата отмяна, като въззивният съд постанови условно
предсрочно освобождаване на осъдения.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с материалите по
делото и с изнесеното в частната жалба, намира за установено следното:
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок от
надлежно легитимирано лице. Разгледана по същество е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение, Окръжен съд гр.Пловдив е
приел за установено следното:
Лишеният от свобода С. е осъждан многократно. Първите осем са за
престъпления по чл.252 вр. чл.63 от НК, чл.152 от НК, чл.343б от НК, чл.195
1
от НК, чл.215 от НК, чл.207 от НК, чл.244 от НК, чл.206 от НК.
С протоколно определение № 3171/18.06.2021г., постановено по НОХД
№ 3897/2021г. по описа на Районен съд гр.Пловдив, влязло в сила на
18.06.2021г., е признат за виновно извършил престъпление по чл.196, ал.1,
т.2 вр. чл.195, ал.2 вр. ал.1, т.5 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.“А“, вр. чл.18,
ал.1 от НК, за което му е определено наказание една година и три месеца
лишаване от свобода при първоначален „строг“ режим.
Приведено е в изпълнение с начало 21.06.2021г. За начало на
изтърпяване се счита 16.03.2021г. Към 25.03.2022г., датата на влизане в сила
на проверяваното определение, ще е изтърпял ефективно една година и девет
дни, всичко една година и девет дни. Остатъкът за изтърпяване на
наказанието е два месеца и двадесет и един дни.
От приложените по делото пробационен доклад на основание чл.70, ал.6
от НК, становище от Началника на затвора, становище във връзка изпълнение
плана на присъдата, справка за наложени награди и наказания, справка за
остатъка от наказанието лишаване от свобода, както и личното досие на
осъдения, се установява, че същият е постъпил в пенитенциарното заведение
за пореден път. Бързо се е адаптирал към условията. Внимателно подбира
обкръжението си и контактува избирателно. Заема средните нива в
затворническата общност. Недоверчив е и е прикрит относно действителните
си намерения. Има завишена самооценка за себе си. Не проявява лидерски
качества, но има желание за доминиране и да се съобразяват с него и
мнението му. Избягва да инициира и участва в конфликтни ситуации.
Ограничава дневната си активност. Демонстрира дистанцираност към
пенитенциарния персонал, като търси съдействие основно за здравословното
си състояние. Не приема в пълна степен вината за извършеното деяние, а
използва самооправдателни механизми, като насочва вината към други лица.
При работата с лишения от свобода по изпълнение на плана на
присъдата е констатирано, че не са настъпили съществени промени в начина
на мислене. Все така трудно поема отговорност и не изразява съжаление за
миналата си криминална активност. По време на беседи споделя неща с цел да
се представи в положителна посока, но не е напълно искрен. Принципно
изказва готовност за преосмисляне и корекция на поведението си, но липсват
множество личностни ресурси, които да предположат изпълнение на тези
2
планове. За периода на изтърпяване на наказанието е отчетена склонност за
споделяне по време на беседи, но за вече отминали събития.
Не е награждаван и няма наложени дисциплинарни наказания.
Първоначалната оценка на осъдения С. го определя със среден риск от
рецидив - 64 т., като към настоящия момент не е отчетена промяна. При
изготвяне плана на присъдата са заложени следните цели и задачи, съобразно
установените проблемни зони, както следва:
- Отношение към правонарушението /10т./ - няма промяна на
съществуващите утвърдени криминални нагласи.
- Начин на живот и обкръжение /7т./ - няма промяна. Гравитиране в
криминално проявена среда.
- Умения за мислене /8т./ - въздействие върху личността за формиране
на система от определени качества, възгледи и убеждения. Няма промяна
В резултат на проведената корекционна работа с лишения от свобода
резултатите са:
- Отношение към правонарушението - не признава за извършеното
правонарушение и не поема отговорност за извършеното деяние. Счита, че за
правонарушението, което е извършил, наказанието е несправедливо и не
приема размера на наложеното наказание.
- Начин на живот и обкръжение - не си е направил необходимите изводи
на база досегашния си начин на живот, вследствие на по-ограничените
умения за ефективно справяне, частичното неразпознаване на проблемите си,
липсата на последователности при поставянето и реализирането на цели и
гравитирането му в криминално проявена среда.
- Умения за мислене - повърхностен и лекомислен, склонен към
рискови начинания и при решаване на проблеми не може да прилага
ефективни методи. Не осъзнава в пълна степен последиците от действията си,
няма променено отношение към цялостната криминална дейност, вследствие
на нагласи, подкрепящи досегашния начин на живот.
Осъденото лице на практика има ресурси - умения за работа, но поради
здравословното му състояние те са незначителни. Има подкрепа от жената до
него да се справи с предизвикателствата на живота, но не осъзнава в пълна
3
степен последиците от действията си. Декларира желание за промяна на
досегашния начин на живот, че си е направил необходимите изводи, но не е
искрен. Продължава да е настроен опозиционно за външна намеса и налагане
на поведенчески ограничения. Досегашният му престой в контролирана среда
не е оказал необходимия превъзпитателен ефект и не са изпълнени целите и
задачите за трайното и мотивирано законосъобразно поведение в условията
на свобода.
При горната фактическа установеност обоснован и законосъобразен е
изводът на Окръжен съд гр.Пловдив, че в случая не са налице всички
кумулативно предвидени предпоставки за условното предсрочно
освобождаване на осъдения С..
Същият е пълнолетно лице, на което е наложено наказание лишаване от
свобода.
На следващо място изтърпял е фактически повече от две трети от
наказанието, определено му със съдебния акт.
Друго задължително изискване за условно предсрочно освобождаване
според чл.70, ал.1 от НК е да е дал доказателства за своето поправяне.
Съгласно чл.439а, ал.1 от НПК това са всички обстоятелства, които сочат за
положителната промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието,
като доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни,
квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за
въздействие, общественополезни прояви. Доказателствата за поправянето се
установяват от оценката за осъдения по чл.155 от ЗИНЗС, работата по
индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от същия закон,
както и от всички други източници на информация за поведението на
осъденото лице по време на изтърпяване на наказанието.
Въззивният съд споделя виждането на първоинстанционния съд, че при
изследване цялостното поведение на осъдения С. не може да се направи
извод за настъпила положителна и при това трайна промяна у него.
Настоящата инстанция също намира, че досегашният му престой в
пенитенциарното заведение няма отчетлив превъзпитателен ефект и е
необходимо продължаване на корекционното въздействие по отношение на
правонарушението, за формиране на критично отношение и нагласи за
4
спазване на общоприетите правила и норми. Изтърпяното до момента
наказание не е постигнало целите си в пълен обем, за да се постанови
частичен отказ да се реализира изцяло приложената държавна принуда
спрямо осъдения. Същият не е дал всички изискуеми по смисъла на чл.439а от
НПК доказателства за своето поправяне.
Поради липсата на тази предпоставка правилно първостепенният съд е
оставил искането за условно предсрочно освобождаване без уважение.
Тезата на защитата, че психологическият портрет на осъденото лице
представлява „общи приказки“ не е подкрепена от каквито и да е
доказателства, поради което се явява голословна.
Здравословното състояние на лишения от свобода не е пречка да
пребивава в пенитенциарно заведение.
Поради изложеното Пловдивският апелативен съд счита, че
обжалваното определение е правилно и законосъобразно и като такова трябва
да се потвърди. Жалбата срещу него, като неоснователна, следва да се остави
без уважение.
С оглед на изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 268/17.03.2022г. на Окръжен съд
гр.Пловдив, постановено по ЧНД № 367/2022г. по описа на същия съд.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5