Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 226
гр.Русе,
22.02.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски районен съд ІV граждански състав
в публично заседание на двадесет
и трети януари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Виржиния Караджова
при секретаря В.Ж.
в присъствието на прокурора …………………………….
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 1965 по
описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищцата Е.И.Г. твърди, че като наследник по закон, дъщеря
на И.А.И., е собственик на ¼
ид.част от лек автомобил “Фолксваген Пасат” с рег. № ....Ответницата е
преживяла съпруга и като такава притежава останалите ¾ ид.части от
вещта.
Ищцата твърди,
че тя и съпругът й закупили процесното МПС, регистрирано на името на
ответницата.През целия период само те управлявали и стопанисвали МПС.Всички
необходими разходи по поддръжката му били заплащани от тях.
Твърди, че автомобилът
бил закупен за удобство в полагането на грижи за М.И., изразяващи се в транспортирането й седмично до МБАЛ-Русе, до
личния лекар предвид тежкото й здравословно състояние, почти всеки ден за да
закупува храна и лекарства.
Иска ответницата
да бъде осъдена да й заплати направените разходи по ф-ра №
**********/03.02.2016 г. на стойност от 450 лева, с лихва за забава върху нея
за периода 03.02.-27.02.2016 г. в размер на 6,88 лв.Претендира разноски по
делото.
Ответницата М.Д.И.
оспорва исковете.
Приет за
съвместно разглеждане с първоначалните искове е претенцията на М.Д.И. срещу Е.И.Г.
за заплащане на обезщетение за ползване на процесния автомобил за периода
11.11.2015 г.-07.06.2016 г. в общ размер на 1 035 лв., ведно със законната
лихва върху нея от 08.06.2016 г.Претендира разноски по делото.
Насрещната
ответница оспорва иска.
След преценка
на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:
В
производството няма спор и са ангажирани доказателства, че страните са
съсобственици на лек автомобил ”Фолксваген Пасат” с рег.№ ..., при права
¼ ид.ч. за ищцата и ¾ ид.ч. за ответницата.Вещта е закупена от
последната по време на брака й с И.А.И., б.ж. на гр.Русе, починал на 19.05.2010
г.(л.93).Ищцата е негова дъщеря от предходен брак.Между съпруга на Е.Г. и
ответницата има сключен договор за продажба на недвижим имот срещу задължение
за гледане и издръжка (л.71).
Между страните
няма спор, че процесното МПС е било закупено на името на М.И., за да бъдат
ползвани данъчните преференции за инвалид.Ищцата признава, че само тя и
съпругът й са ползвали автомобила, включително и през периода 11.11.2015
г.-07.06.2016 г.Ответницата не притежава документ за управление на МПС.На 06.11.2015
г. същата отправила покана до съсобственицата да й предостави ползването на
вещта.Документът е връчен на 09.11.2015 г.По делото няма спор, че след изтичане
на определения й 3-дневен срок ищцата не е предоставила МПС за ползване и от
съсобственика.В съдебно заседание Е.Г. е заявила, че не желае друго лице, извън
нея и съпруга й, да управлява автомобила.Декларирано е, че двамата не
притежават свое МПС.Такова няма и дъщеря им.
Разпитаната по
делото св.М.Й. установява, че от 01.02.2012 г. тя полага грижи за
ответницата.Последната няколко пъти през годините отправяла молби към ищцата и
съпруга й да я закарат до различни места с автомобила, но те не се отзовали.
Назначената в
производството ценова експертиза е определила, че за процесния период
обезщетението е по 5 лв. на ден или общо 1050 лв., от които за
ответницата-787,50 лв.
По делото е
представена ф-ра № **********/03.02.2016 г. на стойност от 450 лв.(л.5).,
издадена на името на В.И.Г., с касова бележка към нея, за подмяна на лагер,
носач, накрайник, щранга, гарнитура, ремък, ролка, масло и 3 бр. филтри.Св.П.Б.
установява, че ремонтът на МПС се извършил в неговия автосервиз.Съпрузите Г. му
платили. Във фактурата вписали името на мъжа, но парите му предала
ищцата.Свидетелят сочи, че било наложително да бъде извършен ремонта за подмяна
на посочените части.Това обстоятелство се признава и от пълномощника на
ответницата в съдебно заседание на 23.01.2017 г.
При
тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
От
събраните в производството доказателства безспорно се установява, че страните
са съсобственици на процесния автомобил при права ¼ ид.част за ищцата и
¾ ид.части за ответницата, като от момента на закупуване на вещта тя се
ползва само от Е.Г. и членове на семейството й, респ. тя се ангажирала с
поддръжката на МПС.От разпита на св.П.Б.
става ясно, че в началото на 2016 г. бил извършен наложителен ремонт на колата,
за което му били заплатени 450 лв. Независимо, че в платежния документ е
вписано името на съпруга на ищцата, съдът приема, че този разход е направен от
съсобственика на ответницата.Свидетелят е уточнил, че парите са му били
предадени от Е.Г..Ответната страна е признала, че в случая се касае до
необходими разноски, свързани със запазването на автомобила.Няма спор, че
ищцата не притежава друга кола, респ. закупените части са вложени в процесното
МПС.Съгласно чл.30 ал.3 от ЗС всеки съсобственик участва в ползите и тежестите
на общата вещ съразмерно с частта си.Ирелевантно за спора е твърдението на М.И.,
че тя не е дала съгласие за извършване на процесните разходи.В закона няма
въведено такова изискване, което да
обвързва плащането на този вид разноски.Положението не се променя и от
обстоятелството, че само ищцата е ползвала вещта, тъй като разходите са били
предназначени за съхранение стойността на МПС, дял от която има и
ответницата.Съдът не възприема тезата, че последната следва да се освободи от
задължението да поеме своята част от направените разноски за автомобила по
съображение, че между нея и съпрузите има сключен договор за гледане и
издръжка.
При
съобразяване нормата на чл.30 ал.3 от ЗС, ответницата трябва да заплати на
насрещната страна сумата от 337,50 лв., съответстваща на нейната квота от
вещта.Над тази стойност искът следва да се отхвърли.
Изцяло неоснователна е претенцията
за лихви за забава.По делото не се твърди, нито се установява ищцата да е
претендирала от съсобственика да й заплати
направените от нея разходи за общата вещ (в който смисъл напр. Р № 304 от
04.06.2009 г. по гр.д. № 550 / 20
По насрещната искова молба:
Съгласно чл.31 ал.2 от ЗС, когато
общата вещ се използва лично само от
някой от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от
която са лишени, от деня на писменото поискване.
В процесния случай е безспорно,
че на 09.11.2015 г. насрещната ответница е била писмено поканена да предостави
в 3-дневен срок възможност на съсобственика да си служи с автомобила, като в
противен случай е претендирано обезщетение за лишаване от ползване.При
съобразяване на това време, съдът намира, че искът се явява основателен за
времето 13.11.2015 г.-07.06.2016 г. и до размер на 780 лв., съответстващи на
частта на насрещната ищца от вещта.Над тази стойност претенцията трябва да се
отхвърли.Сумата се дължи със законната лихва от подаване на насрещната искова
молба-08.06.2016 г.
Съгласно
чл.78 от ГПК на всяка от страните се следват разноски за производството съразмерно с уважената, респективно с
отхвърлената част от исковете.В полза на адвоката на насрещната ищца трябва да
се присъди възнаграждение при условията на чл.38 ал.1 т.1 от ЗА.Е.Г. дължи по
с/ка на РРС допълнителна държавна такса за производството в размер на 50 лв. за
акцесорния иск, както и поетите разходи от БС.
По
изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА М.Д.И., ЕГН **********,***, със съдебен
адрес:***, чрез адв.П.Н. ***, да заплати на Е.И.Г., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, чрез адв.М.Р. ***,
на основание чл.30 ал.3 от ЗС, сумата от 337,50
лв., представляваща припадаща й се част от извършени през м.февруари 2016
г. разноски за ремонт на обща вещ лек автомобил ”Фолксваген Пасат” с рег.№ ...-подмяна
на лагер, носач, накрайник, щранга, гарнитура, ремък, ролка, масло и 3 бр.
филтри, и ОТХВЪРЛЯ иска в останалата
му част до 450 лв., както и този за заплащане на обезщетение за забава в размер
на 6,88 лв. за периода 03.02.-28.02.2016 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА Е.И.Г., ЕГН **********,***, със
съдебен адрес:***, чрез адв.М.Р. ***, да заплати на М.Д.И., ЕГН **********,***, със
съдебен адрес:***, чрез адв.П.Н. ***, на основание чл.31 ал.2 от ЗС, сумата от 780 лв.,
представляваща обезщетение за ползване на обща вещ лек автомобил ”Фолксваген
Пасат” с рег.№ ... през периода 13.11.2015
г.-07.06.2016 г., ведно със законната лихва върху нея от 08.06.2016 г., и ОТХВЪРЛЯ иска в
останалата му част до 1035 лв. и за времето 11.11.-12.11.2015 г, като
неоснователен.
ОСЪЖДА М.Д.И., ЕГН **********,***, със
съдебен адрес:***, чрез адв.П.Н. ***, да заплати на Е.И.Г., ЕГН **********,***, със
съдебен адрес:***, чрез адв.М.Р. ***, сумата от 37,50 лв.-разноски по
делото.
ОСЪЖДА Е.И.Г., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, чрез адв.М.Р. ***, да
заплати на М.Д.И., ЕГН **********,***,
със съдебен адрес:***, чрез адв.П.Н. ***,, сумата от 97,97 лв.-разноски по
делото.
ОСЪЖДА Е.И.Г., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, чрез адв.М.Р. ***, да
заплати на адв.П.Н. *** сумата от 226,10 лв.-адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Е.И.Г., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, чрез адв.М.Р. ***, да
заплати по с/ка на РРС сумата от 50 лв.-допълнителна държавна такса за
производството и сумата от 70 лв.,
извършени по делото разходи за с/ка на БС.
Решението
подлежи на обжалване пред Русенския окръжен съд в 2–седмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :