Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София 26.02.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО, 9-ти състав, в публичното съдебно
заседание на шести декември две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ КУЗМАНОВА
при секретаря Юлия
Асенова,като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 8263/2016 г. по описа на СГС, за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявеният иск е с
правно основание чл. чл. 226, ал. 1 КЗ
(отм.) във вр.с чл.86 ЗЗД
Ищците твърдят в ИМ, че на 09.09.2012г., на територията на Република Гърция
в района на Амарусио-Атика е настъпило ПТП поради виновно поведение на водача
на описания лек автомобил причинил
смъртта на тяхната майка. Към датата на произшествието
управляваният от делинквента автомобил е бил застрахован по имуществената
застраховка „ГО” при ответното дружество. От кореспондента на ответника в
България получили минимални обезщетения посочени в ИМ. Претърпели неимуществени
вреди, в резултат смъртта на наследодателката си за които претендират обезщетение в размер на
исковата сума, ведно със законната лихва,
считано от 09.09.2012г. до окончателното й изплащане. Претендират
разноски.
В срока по чл.131 ГПК, не е постъпил писмен
отговор от ответника “Е.И.C.A.“. В първото съдебно заседание ответника представляван
от адв.П., оспорва предявените искове, прави възражение за съпричиняване от
страна на наследодателката поради допуснати от същата нарушения на гръцкия
ЗДв.П.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства от фактическа и
правна страна приема за установено:
Не е спорно по делото, че “Е.И.C.A.“ е застраховател по задължителната застраховка
„Гражданка отговорност“, сключена за л.а. “Тойота Ярис”, с ДК№ *******.
От констативния
протокол за оглед на ПТП, скица на произшествието и приложените документи от приключилото наказателно дело и се установява, че на 09.09.2012г.
около 13:55 часа на територията на Гърция в гр.Атина в района на
Амарусио-Атика на бул. „Кифисиас“ е
настъпило ПТП между лек автомобил „Тойота Ярис“ с ДК№ *******, управляван от гръцкия гражданин Г.Х.А.и пешеходеца В.А. Б., майка на
ищците. Лекият автомобил е блъснал
пресичащата четирилентовото пътно платно за движение пешеходка и вследствие на
ПТП-то на същата са нанесени несъвместими с живота наранявания, довели до смъртта
й. Пострадалата е вървяла по десния тротоар
на булеварда в посока на движение
към Атина и пресякла булеварда
перпендикулярно първоначално едното платно
до разделителния остров и
преминавайки през отвора на острова е тръгнала да пресича обратното платно за
движение. Пресякла трите ленти на движение
и във лявата лента на движение
към Атина с лека лява извивка на пътя била блъсната от движещия се в
лявата пътна лента л. а. „Тойота Ярис“.
От приложените: протоколи и решения от с.з.на 24.02.2015 г. на Районния съд-Атина и от с.з. на 19.12.2016 г. на Апелативния съд
–Атина се установява че по повод ПТП-то
водачът на л.а. е признат за виновен за
това че поради небрежност и липса внимание, което бил длъжен и е могъл да предвиди е причинил смъртта наВ.Б.
и осъден. В мотивите на АС-Атина изрично е посочена и вината на починалата, която
е предприела пресичане на булеварда без да има пешеходна пътека и без да се
увери дали може да пресече без да пречи на
движещите се по него презвозни
средства. Също така съдът е посочил, че на 130 м. преди мястото на удара е
имало обозначена пешеходна пътека
регулирана със светофар.
В.л. П. по назначената САТЕ е посочило, че
водачът на л.а. се е движел със скорост около
49 км/ч. и същият е блъснал с предната част на автомобила пешеходеца, идващ от лявата му старана
спрямо посоката на движението му, а пострадалата е ударена от дясната му
страна. Към момента на удара водачът е предприел действия за намаляване скоростта
чрез екстрено задействие на спирачната система.Тялото на пешеходката е носено върху автомобила и впоследстнвие
повалено на пътното платно, а автомобилът е продължил движението до
установяването му в покой. Произшествието е настъпило в светлата част на
денонощието при суха пътна настилка и ясна видимост. В заключението си в.л.
посочва, че произшествието е било предовратимо при условие на осигуряване на
конкретни действия от двамата участници в
събитието.
В.л. д-р Г.
в заключението си по назначената СМЕ сочи, че причината за смъртта е тежка
открита черепно-мозъчна травма изразяваща се в контузия с охлузване и
разкъсно-контузна рана на челото-теменна област на главата с подлежащо счупване
на челната кост в дясно, на теменна кост и на двете половини на предна черепна
ямка и лявата средна черепна ямка.В с.з. д-р Г. посочи, че отчел като факт наличието на етилов алкохол в
кръвта от 4,7 промила, като пробата е
взета при аутопсията, направена 3 дни по късно от трупна течност
От показанията на св.Д.-съпруга
на ищеца Н., преценени по реда на чл. 176 ГПК се установява, че отношенията
между починалата и децата й – ищците са били много добри, често са се чували по
телефона и са прекарвали всички празници заедно. Пострадалата винаги е помагала
на семейството си, изпращала е и подаръци в България. Тежко понесли смъртта на
майка си и трудно приемат загубата й.
При така установената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Безпорно е, че деликтът
е извършен на територията на Р Гърция, но ищците са с обичайно местопребиваване – България и
понасят неимуществени вреди също в
България. като с оглед приложимото право
съдът още в доклада си е приел че това е българското материално право -
разпоредбите на КЗ действал към момента на злополуката. Същевременно страните
са представили съдебни актове, установяващи виновното поведение на деликвента,
осъден в Р.Гърция с влязла в сила присъда от ищците и от ответника извадки от
гръцкия Кодекс за движение по пътищата и съдебни решения - практика на гръцкия
съд във връзка с възражението за съпричиняване от страна на пострадалата, пресичала
не на пешеходна пътека, които съдът следва да обсъди.
По иска по чл. 226 КЗ (отм.):
Съгласно
разпоредбата на чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), увреденият от деликт, причинен от
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност”, има право да иска
обезщетение за претърпените вреди пряко от застрахователя. За да възникне
субективното право по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) е необходимо да се установи, че
в резултат на виновното и противоправно поведение на лице, застраховано по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, са настъпили вреди, които са
покрит риск по застрахователния договор.
Безпорно е, че
процесното ПТП е настъпило по вина на водача на лекия автомобил „Тойота Ярис”, с ДК№ *******.
В Република Гърция е било
образувано наказателно производство срещу водача на лекия автомобил и видно от
решенията на районния и апелативния съд водачът на л.а „Тойото Ярис“ е бил
признат за виновен и осъден затова, че
по небрежност е причинил смъртта наВ.Б..
Не е спорно между
страните, че виновният за произшествието водач е застраховано при ответника
лице. След като поведението на застрахования водач е виновно и противоправно, а
вредите към трети лица са покрит риск по застраховката, съгласно чл. 223, ал.1 КЗ
(отм.), застрахователят дължи плащане на застрахователно обезщетение за
причинените от застрахования водач имуществени и неимуществени вреди.
Ищците са
претърпели неимуществени вреди от загубата на своята родителка, починала в
разцвета на силите си.Всеки един от двамата е получил застрахователно
обезщетение в размер на по
27 381,62 лв. но крайно занижени, поради което претендират по още 72 618,38 лв. Съпоставяйки тези
суми ищците, считат сумата от по 100 000 лв.( 27 381,62 +72 618,38)
за всеки от тях, че е справедлив еквивалент за понесените болки и страдания във
връзка със загубата на тяхната майка.
Относно размерът на
обезщетението за неимуществени вреди, съдът съобрази указанията, дадени
с ППВС № 4/68г. и с ППВС № 17/63г. и отчете силата и
продължителността на болката от загубата на майката, описани при установяване
на фактическата страна на спора; както и социално-икономическите условия към
момента на настъпване на ПТП и към настоящия момент. Предвид обстоятелствата
довели до промяна начина на живот на ищците, съдът намира,че справедливото
обезщетение за претърпените неимуществени вреди ,възлиза на сумата от по 66 000 лева за всеки от тях.
По възражението за съпричиняване:
Според постоянната практика на ВКС за
определяне наличието и степента на съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на увреденото при ПТП лице е от значение съществуването на причинна
връзка между поведението на пострадалия и противоправното поведение на водача
на увреждащото моторно - превозно средство, въз основа на която съдът следва да
определи обективния принос на всеки от участниците в конкретното ПТП.
Ответникът представи
по делото информация за приложимото гръцко материално право. Първото направено
възражение е че пострадалата е била с тежко алкохолно опиянение. Действително в
кръвта на пострадалата е установено алкохолно съдържание в доста висока степен,
но в мотивите на наказателния апелативен съд този факт е обсъждан дотолкова
доколкото не е дал съществено отражение относно съвината й. По отношение на
второто възражение – пресичане не на разрешено място съдът съобрази следното:От
приложените писмени доказателства е безпорно, че на около 130 м от
местопроизшествието e имало пешоходна пътека. В
мотивите на възивния акт, Атинския апелативен съд (л.178) е отчел съвместната вина както на подсъдимия така и на
пострадалата, пресякла булеварда на място, където не е имало пешеходна пътека и
без да провери и да се увери, дали би затруднила движението
на моторните превозни средства. След като пострадалата не е използвала находящата се на около 130 м. пешеходна
пътека съдът намира, че е нарушила изискванията визирани в чл.38 т.4 от гръцкия
КДП. Съдът намира, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на пострадалата, което определя на 1/3. Поради това определеното обезщетение от по 66 000
лева следва да бъде намалено на по 44 000 лева за всеки от ищците,
ведно със законната лихва от 09.09.2012
г. като отхвърля исковете в останалата им част до предявените размери.
По разноските.
С оглед
изхода на настоящото дело право на разноски имат и двете страни.
Ищците са направили разноски, както следва: 2 x 2 905 лева или 5810 лева ДТ по см.СГС; 300 лева депозит АТЕ; 300 лева депозит СМЕ или общо
6 410 лева. Съразмерно уважената част от иска ответникът следва да им заплати 3 883,97
лева ( 88 000/145 236,76 х 6410) или на всеки от тях по 1 944,48
лева
Адвокат В. има право на
адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално
представителство на ищците по реда на чл. 38, ал.2 ЗА, който с оглед предявения
размер на иска е в размер на 4 880 лева, от която ответникът дължи съразмерно на уважената част от
иска сумата 2956,82 лева. (88 000/145 236,76 х
4880)
Ответникът претендира направените
разноски за преводи на документи - 1548 лева и адвокатско възнаграждение - 4498.78 лева или общо 6 046,78
лева и съразмерно отхвърлената част
от иска на осн. чл. 78 ал.3 ГПК ищците следва да му заплатят общо сумата 2 382,99 лева (57 236,76/145 236,76
х 6 046,78)
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА “Е.И.C.A“, гръцко дружество с рег. номер
*********, със седалище и адрес на управление: бул.“********, 17121 НЕЯ СМИРНИ,
АТИКА,ГЪРЦИЯ да заплати на Н.Н.Н., ЕГН ********** и на Н.М. П., ЕГН **********
със съдебен адрес адв. Ц. В.,*** на основание чл.
226 КЗ (отм.) сумата 88 000 лева, от която на всеки по 44 000 лева – застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, поради ПТП,
настъпило на 09.09.2012г., ведно със законната лихва върху сумите
от 09.09.2012 г. до окончателното им
изплащане и на основание чл. 78, ал.1
ГПК сумата 3 883,97 лева, от които на всеки от
тях по 1 944,48 лева, разноски
по делото, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата общо от
88 000 лева ( 44 000 за всеки)
до сумата общо от 145 236,76 лева
(72 618.38 за всеки)
ОСЪЖДА “Е.И.C.A“, гръцко дружество с рег. номер
*********, със седалище и адрес на управление: бул.“********, 17121 НЕЯ СМИРНИ,
АТИКА,ГЪРЦИЯ да заплати на адв. Ц.В.,*** на
основание чл. 38, ал.2 ЗА сумата от
2956,82 лева адвокатско възнаграждение
ОСЪЖДА Н.Н.Н., ЕГН **********
и на Н.М. П., ЕГН ********** със съдебен адрес адв. Ц. В.,*** да заплатят
общо на “Е.И.C.A“, гръцко дружество с рег. номер *********, със седалище и адрес на управление: бул.“********, 17121 НЕЯ СМИРНИ,
АТИКА,ГЪРЦИЯ 17121 на основание чл. 78, ал.3 ГПК сумата от лева –2 382,99 лева разноски по делото
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС с
въззивна жалба в двуседмичен срок
от получаването на преписа от страните.
СЪДИЯ: