№ 227
гр. Видин, 22.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Милена Ст. Стоянова
при участието на секретаря Милена С. Евтимова
като разгледа докладваното от Милена Ст. Стоянова Гражданско дело №
20211320102474 по описа за 2021 година
Делото е образувано по искова молба от „УниКредит Булбанк“АД – София, чрез адв.
Я. Д. против ЦВ. В. К. от с. ******, обл. ******, с която е предявен установителен иск по
чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Твърди се, че на 11.03.2019г. между ищцовата банка като кредитор и ответника като
кредитополучател, е сключен договор за кредитна карта на физически лица за сумата от
500.00 лева със срок на действие на договора до 31.01.2021г. Посочва се, че дължимите
вноски за периода от 16.04.2019г. до 15.05.2019г. не са платени в срок. Поради тази причина,
считано от 22.06.2019г. дългът е обявен за предсрочно изискуем. Поддържа се, че
дължимата сума от ответника е в общ размер от 687.90 лева, от които 519.40 лева –
неплатена главница, сумата от 96.50 лева – договорна лихва за периода от 16.04.2019г. до
22.10.2020г. Претендират се и разходи за уведомяване в размер на 72.00 лева.
Иска се от съда да постанови решение, с което да се признае за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата 519.40 лева– неплатена главница, ведно
със законната лихва, считано от 27.10.2020г. до окончателното плащане, сумата от 96.50
лева – договорна лихва за периода от 16.04.2019г. до 22.10.2020г.,сумата от 72.00 лева –
разходи за уведомяване на длъжника за предсрочната изискуемост. Претендират се
разноските по заповедното и по исковото производство.
Ответникът редовно уведомен, не е подал отговор на исковата молба в законния
месечен срок и не е взел становище по предявения иск. Редовно призован, не се е явил в
съдебно заседание и не е взел становище по исковата претенция.
По делото са събрани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебно –
1
счетоводна експертиза, приложено е ч.гр.д. № 1931/2020г. по описа на РС – Видин.
С оглед данните по делото, съдът намира следното от фактическа страна:
От представения по делото Договор за кредитна карта на физически лица, е видно, че
на 11.03.2019г. ищцовата банка е предоставила на ответника кредитна карта с разрешен
кредитен лимит в размер на 500.00 лева, при месечен лихвен процент за всеки отделен месец
през срока на действие на договора в размер на 1.00%. Минималната изискуема
погасителна вноска е 15.00 лева от 1-во до 15-то число на всеки текущ месец. Срокът на
действие на договора е до 31.01.2021г. От представен протокол от същата дата, е видно, че
ответникът е получил кредитната карта при сключване на договора.
По делото е представена и покана за доброволно изпълнение, връчена на ответника
на 16.03.2020г., чрез ЧСИ - В. Т.. С нея ответникът е поканен да заплати задълженията си
по договора. В поканата е посочено, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем в пълен
размер на дата 22.06.2019г.
От заключението на вещото лице, се установява, че след активиране на картата,
ответникът е теглил и извършвал плащания от картата за времето от 11.03.2019г. до
15.03.2019г., вкл. на обща стойност 468.10 лева, начислени са му такси в размер на 51.85
лева или всичко усвоени суми са в размер на 519.95 лева. Извършено е погасяване на 0.55
лева на 22.04.2019г. или непогасената главница е в размер на 519.40 лева. Вещото лице е
посочило, че непогасените вноски са от 16.04.2019г. – 34.45 лева и от 15.05.2019г. – 34.57
лева.
Вещото лице е посочило също, че дължимата от ответника лихва върху редовната
главница за периода от 16.04.2019г. до 22.06.2019г. е в размер на 16.34 лева, а дължимата
лихва върху редовната главница за периода от 22.06.2019г. до 22.10.2020г. е в размер на
80.16 лева или общият размер на договорната лихва за периода от 16.04.2019г. до
22.10.2020г. е в размер на 96.50 лева. Според заключението на вещото лице, общият размер
на задължението на ответника по договора за кредитна карта е 615.90 лева.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно и обективно
изготвено.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е установителен иск по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от
ЗЗД.
Вземанията на ищеца се основават на договор за кредит под формата на кредитна
карта, отпуснат на физическо лице, уреден в чл. 240 от ЗЗД и чл. 430 от ТЗ. Договорът
поражда задължение за връщане от ответника на усвоената с предоставената от банката
кредитна карта, при условията, посочени в договора. Безспорно е, че на ответника е
предоставена кредитна карта при сключване на договора на 11.03.2019г. Същият е
извършвал тегления посредством кредитната карта, както и е извършвал разплащания за
времето от 11.03.2019г. до 15.03.2019г., вкл. на обща стойност 468.10 лева, начислени са му
такси в размер на 51.85 лева или всичко усвоени суми са в размер на 519.95 лева.
2
Извършено е погасяване на 0.55 лева на 22.04.2019г. или непогасената главница е в размер
на 519.40 лева. Ответникът не е извършил погасяване на вноски от 16.04.2019г. – 34.45
лева и от 15.05.2019г. – 34.57 лева. Просрочието му е повече от 60 дни и поради това,
ищецът е обявил вземането за предсрочно изискуемо, съгласно договореното в т.8. и т.10 от
договора. Ответникът е уведомен за предсрочната изискуемост на вземането, видно от
представената по делото покана, връчена чрез ЧСИ- В. Т. . Доказателства за погасяване на
дължимите суми от ответника не са ангажирани, а техния размер се установява от
заключението на вещото лице. Така, ответникът дължи на ищеца сумата от 519.40 лева,
представляваща главница по кредита.
Страните са уговорили ответникът да заплаща и лихвен процент върху редовната
главница. От заключението на вещото лице, се установява, че лихвата върху редовната
главница за периода от 16.04.2019г. до 22.06.2019г. възлиза на сумата 16.34 лева, до който
размер исковата претенция ще следва да се уважи. Това е така, защото както от твърденията
на ищеца, така и от представените по делото доказателства, се установява, че кредитът е
обявен за предсрочно изискуем на 22.06.2019г. поради допуснато просрочие от страна на
ответника.
По правната си характеристика, договорната лихва е възнаграждение, с което
длъжникът на пари или на заместими вещи трябва да престира на кредитора, защото е
ползвал същите. Тази лихва е граждански плод и се дължи по силата на едно
правоотношение, като нейният размер се определя от размера да дадения в заем капитал
/парична сума в случая/ и времето на ползването му.
Съгласно приетото ТР № 3/2017г. по т.д. № 3/2017г. на ОСГТК на ВКС с обявяването
на предсрочната изискуемост на кредита, договорът се изменя в частта на срока за
изпълнение на задълженията за връщане на предоставената парична сума като се
преобразува от срочен в безсрочен. При настъпване на предсрочна изискуемост отпада
занапред действието на погасителния план, ако страните са уговорили кредитът да се връща
на вноски. Уговорената в договора лихва е възнаграждение за предоставянето и ползването
на паричната сума за срока на договора. Предсрочната изискуемост има гаранционно –
обезпечителна функция съгласно чл.71 ЗЗД, независимо че съдържа и елемент на санкция.
Изменението на договора поради неизправност на заемополучателя има за последица загуба
на преимуществото на срока при погасяване на задължението (чл.70, ал.1 ЗЗД) за длъжника.
Упражненият избор от кредитора да иска изпълнението преди първоначално определения
срок поради съществуващия за него риск преустановява добросъвестното ползване на
паричната сума от длъжника, поради което уговореното възнаграждение за ползване за
последващ период - след настъпване на предсрочната изискуемост, не се дължи. В мотивите
на тълкувателното решение е посочено още, че с волеизявлението за обявяване на
предсрочна изискуемост кредиторът иска изпълнение веднага на основното задължение по
договора - за връщане на заетата парична сума и поставя длъжника в забава, поради което по
правилото на чл.79, ал.1 ЗЗД искането за изпълнение може да се кумулира с искане за
обезщетение за забавата. Изпълнението на длъжника след настъпване на падежа на
3
безсрочното задължение е забавено и за периода от настъпване на предсрочната
изискуемост до плащането вредите на кредитора от неизпълнението подлежат на
обезщетяване. По правилото на чл.86, ал.1 ЗЗД на кредитора се дължи обезщетение в размер
на законната лихва или уговореното в договора мораторно обезщетение, освен ако в
специален закон не е предвидено друго.
Поради изложеното, настоящият съдебен състав намира, че претенцията за
дължимост на договорна лихва за периода след обявяване на предсрочна изискуемост на
кредита от 22.06.2019г. до 22.10.2020г. в размер на 80.16 лева, се явява неоснователна.
Претенцията за дължимост на сумата от 72.00 лева – разходи за уведомяване, се явява
недопустима, тъй като заповед за изпълнение за тази сума не е издавана в заповедното
производство поради отхвърлянето й от заповедния съд. Настоящото исково производство
се явява продължение на заповедното производство и за това, предявяване на вземания в
установителното производство, които не са включени в издадената заповед за изпълнение, е
недопустимо.
По разноските.
С оглед изхода на делото, ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца
разноски, които по заповедното производство възлизат на 73.94 лева, а в настоящото
възлизат общо на 377.72 лева.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на ЦВ. В. К. с ЕГН ********* с адрес: с.
******, общ. ******, обл. ******, ул. ******, че дължи на „УниКредитБулбанк” АД със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Възраждане, пл. Св. Неделя № 7 с ЕИК
********* сумата от 519.40 лева– неплатена главница, ведно със законната лихва, считано
от 27.10.2020г. до окончателното плащане и сумата от 16.34 лева – договорна лихва за
периода от 16.04.2019г. до 22.06.2019г., по Договор за кредитна карта за физически лица от
11.03.2019г. , за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 от ГПК от 29.10.2020г., по ч.гр.д. № 1931/2020г. по описа на РС-
Видин, като претенцията за договорната лихва над присъдения размер до претендирания
такъв и за периода от 22.06.2019г. до 22.10.2020г.. – ОТХВЪРЛЯ като неоснователна.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима претенцията на
„УниКредитБулбанк” АД със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Възраждане,
пл. Св. Неделя № 7 с ЕИК ********* против ЦВ. В. К. с ЕГН ********* с адрес: с. ******,
общ. ******, обл. ******, ул. ****** за установяване дължимостта на сумата от 72.00 лева –
разходи за уведомяване и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.
Решението в прекратителната му част има характер на определение и подлежи на
обжалване пред ОС – Видин в седмичен срок от връчването му до страните.
4
ОСЪЖДА ЦВ. В. К. с ЕГН ********* с адрес: с. ******, общ. ******, обл. ******,
ул. ****** да заплати на „УниКредитБулбанк” АД със седалище и адрес на управление: гр.
София, р-н Възраждане, пл. Св. Неделя № 7 с ЕИК ********* сумата от 73.94 лева –
разноски по заповедното производство и сумата в общ размер от 377.72 лева – разноски в
исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред ОС- Видин в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
5