Р
Е Ш Е
Н И Е №146
гр. Русе 28.6. 2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Русенски окръжен съд гражданска колегия в открито заседание на 25.6. през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
Председател: ИСКРА БЛЪСКОВА
ГАЛИНА МАГАРДИЧИЯН
ЗОРНИЦА ТОДОРОВА
при секретаря ИВАНКА ВЕНКОВА в присъствието
на
прокурора като разгледа докладваното от председателя в.т.д. № 128 по описа за
2019 год. за да се произнесе, съобрази:
Производството
е по чл.258 и сл ГПК.
„П. к. Б.“ЕООД-С.
е обжалвало решението на Русенски районен съд,постановено по гр.д.№ 4159/2018
г.,с което предявеният от него иск е отхвърлен.Развива оплаквания за
неправилност на същото.Иска от съда да го отмени и да постанови друго,с което
да уважи изцяло предявения иск по изложените в жалбата съображения.Подадена е и
частна жалба срещу определението на съда за разноските
Ответниците по жалбата искат от съда да потвърди
обжалваното решение и обжалваното определение.
Въззивният съд,след като провери оплакванията в жалбата и
събраните по делото доказателства,прие за установено следното:
Жалбата е
частично основателна.
Предявеният
иск е установителен по чл.422 ГПК след издадена в
полза на жалбоподателя заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответниците по жалбата по ч.гр.д.№ 1535/2018 г.за установяване
на вземането му в размер на 5103.89 лв.по договор за потребителски кредит.За да
отхвърли предявения иск районният съд е приел,че липсват доказателства за
настъпила предсрочна изискуемост на вземането по договора,в който и да е момент
преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК,както и че клаузата в договора за
заплащане на „пакет допълнителни услуги“,включена в исковата претенция,е
нищожна.
Заключенията
на районния съд за нищожността на клаузата за закупуване на пакет допълнителни
услуги,са изцяло законосъобразни и обосновани.Размерът на потребителския кредит
по договора е 2500 лв.,а възнаграждението за закупения пакет услуги,е 1948 лв.Общото
задължение по кредита и пакета от
допълнителни услуги възлиза на 6339 лв.Съгласно чл.21 ал.1 от Закона за
потребителския кредит всяка клауза в договора,имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на този закон,е нищожна.В чл.10 ал.2 от същия закон
изрично е регламентирана забраната да се изисква заплащането на такси и
комисионни за действия,свързани с усвояване и управление на кредита.С процесния
договор страните са сключили и споразумение за предоставяне на допълнителен
пакет услуги,свързани с усвояването и управлението на кредита и
услуга,гарантираща улеснена процедура за получаване на допълнителни парични
средства срещу определено възнаграждение,което в случая е 2/3 от размера на
кредита.Включените в допълнителния пакет услуги по същината си представляват
действия,обслужващи усвояването и управлението на кредита,поради което не могат
да се приемат за допълнителни услуги по смисъла на чл.10а ал.1 ЗПК.“Услугите“по
допълнителния пакет в същност касаят изпълнението на задълженията на
потребителя по договора/т.2,3 и 4/,а тази по т.1 е задължение на кредитодателя по усвояване на кредита.Уговореното
възнаграждение за пакета заобикаля разпоредбата на чл.19 ал.4 ЗПК,тъй като не
представлява заплащане на услуга,а реално представлява прикрити разходи по
кредита и би се стигнало до надхвърляне на ограниченията на закона по
максимален размер на ГПР.Освен това със споразумението е уговорено
предварително заплащане на възнаграждението от потребителя,т.е.то е дължимо
само за „възможността на предоставянето на изброените услуги и е без значение
дали те ще се ползват от потребителя или не.
На
основание изложеното сумата по пакета допълнителни услуги не се дължи,както е
приел и районният съд.
Жалбата
обаче се явява частично основателна предвид постановеното ТР № 8/2019 г.ОСГТД
на ВКС по тълкувателно дело № 8/2017 г.,според което на плащане подлежат всички
вноски по кредита,чийто падеж е настъпил до постановяване на съдебното решение.Това
решение следва да се съобрази заради неговата задължителна за съдилищата сила и
предвид разпоредбата на чл.235 ал.3 ГПК.
Начинът
на изчисляване на задължението на ответниците по
жалбата може да се проследи по представеното от жалбоподателя извлечение по
сметка/л.52/.Според него месечната вноска,която е дължима,е в размер на 176.11
лв.и включва главница,лихва и вноска за пакет услуги.Без вноската за закупен
пакет от допълнителни услуги,която е в размер на 54.12 лв./погасителен план на
л.25/,която не се дължи поради нищожността на клаузата,обяснена
по-горе,дължимата месечна вноска е 121.99 лв.До вноска № 13 в справката са
платени 7 вноски за пакет допълнителни услуги в размер на 378.84 лв.Разхвърляна
тази сума,покрива изцяло задълженията на кредитополучателя от т.14 до т.16 и
частично това по т.17,от която остава да се дължи сумата 105.82 лв.Останалите
вноски от т.18 до т.36/денят на разглеждане на делото по същество/са налице
вноски с настъпил падеж в общ размер 2195.82 лв.и заедно с остатъка по вноска №
17 общото задължение по кредита остава в
размер на 2301.64 лв.,до който предявеният иск е основателен и доказан и следва да се уважи.Като го е отхвърлил
изцяло,районният съд е постановил неправилно решение,което следва да се отмени
и да се постанови друго в този смисъл.
Частната
жалба на ответниците по жалбата срещу определение №
298/15.1.2019 г.по чл.248 ГПК,е неоснователна.Абсолютно законосъобразно съдът е
присъдил на пълномощниците на ответниците
по жалбата адвокатски хонорар в заповедното производство в размер на по 110
лв.,поради на практика липсата на правни действия,извършени от тях-изразяващи
се единствени в подаването на възражение по чл.414 ГПК.
Съобразно
с правния резултат в настоящото производство на жалбоподателя се дължат
разноски в общ размер 533.53 лв.за двете инстанции и заповедното производство.Пак
с оглед изхода на спора присъдените на ответниците по
жалбата разноски за първоинстанционното производство
следва да се намалят на 290 лв.за всеки от тях/адвокатското
възнаграждение/,каквито се дължат и за въззивната инстанция в същия размер.
Предвид
изложеното въззивният съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
решение № 1852/22.11.2018 г.,постановено по гр.д.№ 4159/2018 г.на Русенски
районен съд в частта,в която искът на „П. к. Б.“ЕООД-С. за установяване на
вземането му по договор за потребителски кредит срещу Ц.И.Б. *** и С.И.Б. ***
отхвърлен над сумата 2301.64 лв.и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО вземането на „П.к. Б.“ЕООД-С.срещу
солидарните длъжници Ц.И. Б. и С.И.Б. *** в размер на
2301.64 лв.по договор за потребителски кредит.
ОТМЕНЯ
горното решение в частта,в която на адв.С. К. САК е
присъдено адвокатско възнаграждение над сумата 290 лв.за оказаната на Ц.И.Б.
безплатна адвокатска помощ,както и в частта,в която на адв.В.
Т. САК е присъдено адвокатско възнаграждение над сумата 290 лв.за оказана на С.И.Б.
безплатна адвокатска помощ.
ОСЪЖДА „П.
к. Б.“ЕООД-С. да заплати на адвокат С.В., РАК ПО 290 лв.адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на Ц.И.Б. и С.И.Б. *** за
въззивното производство.
ОСЪЖДА Ц.И.Б.
и С.И.Б. *** да заплатят солидарно на „П. к. Б.“ЕООД-София сумата 533.53
лв.,направени по делото разноски за въззивното производство и за двете
инстанции,съобразно с уважената част на иска.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
Председател:
Членове: