Решение по дело №128/2019 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 146
Дата: 28 юни 2019 г. (в сила от 28 юни 2019 г.)
Съдия: Искра Георгиева Блъскова
Дело: 20194501000128
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 3 май 2019 г.

Съдържание на акта

                        Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №146  

 

гр. Русе 28.6. 2019 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Русенски окръжен съд гражданска колегия в открито заседание  на 25.6. през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                            Председател:           ИСКРА БЛЪСКОВА

                                                                               ГАЛИНА МАГАРДИЧИЯН

                                                                           ЗОРНИЦА ТОДОРОВА       

при секретаря ИВАНКА ВЕНКОВА  в присъствието на

прокурора като разгледа докладваното от председателя в.т.д. № 128 по описа за 2019 год. за  да се произнесе, съобрази:

                             Производството е по чл.258 и сл ГПК.

                             „П. к. Б.“ЕООД-С. е обжалвало решението на Русенски районен съд,постановено по гр.д.№ 4159/2018 г.,с което предявеният от него иск е отхвърлен.Развива оплаквания за неправилност на същото.Иска от съда да го отмени и да постанови друго,с което да уважи изцяло предявения иск по изложените в жалбата съображения.Подадена е и частна жалба срещу определението на съда за разноските

                             Ответниците по жалбата искат от съда да потвърди обжалваното решение и обжалваното определение.

                             Въззивният съд,след като провери оплакванията в жалбата и събраните по делото доказателства,прие за установено следното:

                             Жалбата е частично основателна.

                             Предявеният иск е установителен по чл.422 ГПК след издадена в полза на жалбоподателя заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответниците по жалбата по ч.гр.д.№ 1535/2018 г.за установяване на вземането му в размер на 5103.89 лв.по договор за потребителски кредит.За да отхвърли предявения иск районният съд е приел,че липсват доказателства за настъпила предсрочна изискуемост на вземането по договора,в който и да е момент преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК,както и че клаузата в договора за заплащане на „пакет допълнителни услуги“,включена в исковата претенция,е нищожна.

                             Заключенията на районния съд за нищожността на клаузата за закупуване на пакет допълнителни услуги,са изцяло законосъобразни и обосновани.Размерът на потребителския кредит по договора е 2500 лв.,а възнаграждението за закупения пакет услуги,е 1948 лв.Общото задължение по кредита  и пакета от допълнителни услуги възлиза на 6339 лв.Съгласно чл.21 ал.1 от Закона за потребителския кредит всяка клауза в договора,имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон,е нищожна.В чл.10 ал.2 от същия закон изрично е регламентирана забраната да се изисква заплащането на такси и комисионни за действия,свързани с усвояване и управление на кредита.С процесния договор страните са сключили и споразумение за предоставяне на допълнителен пакет услуги,свързани с усвояването и управлението на кредита и услуга,гарантираща улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства срещу определено възнаграждение,което в случая е 2/3 от размера на кредита.Включените в допълнителния пакет услуги по същината си представляват действия,обслужващи усвояването и управлението на кредита,поради което не могат да се приемат за допълнителни услуги по смисъла на чл.10а ал.1 ЗПК.“Услугите“по допълнителния пакет в същност касаят изпълнението на задълженията на потребителя по договора/т.2,3 и 4/,а тази по т.1 е задължение на кредитодателя по усвояване на кредита.Уговореното възнаграждение за пакета заобикаля разпоредбата на чл.19 ал.4 ЗПК,тъй като не представлява заплащане на услуга,а реално представлява прикрити разходи по кредита и би се стигнало до надхвърляне на ограниченията на закона по максимален размер на ГПР.Освен това със споразумението е уговорено предварително заплащане на възнаграждението от потребителя,т.е.то е дължимо само за „възможността на предоставянето на изброените услуги и е без значение дали те ще се ползват от потребителя или не.

                             На основание изложеното сумата по пакета допълнителни услуги не се дължи,както е приел и районният съд.

                             Жалбата обаче се явява частично основателна предвид постановеното ТР № 8/2019 г.ОСГТД на ВКС по тълкувателно дело № 8/2017 г.,според което на плащане подлежат всички вноски по кредита,чийто падеж е настъпил до постановяване на съдебното решение.Това решение следва да се съобрази заради неговата задължителна за съдилищата сила и предвид разпоредбата на чл.235 ал.3 ГПК.

                             Начинът на изчисляване на задължението на ответниците по жалбата може да се проследи по представеното от жалбоподателя извлечение по сметка/л.52/.Според него месечната вноска,която е дължима,е в размер на 176.11 лв.и включва главница,лихва и вноска за пакет услуги.Без вноската за закупен пакет от допълнителни услуги,която е в размер на 54.12 лв./погасителен план на л.25/,която не се дължи поради нищожността на клаузата,обяснена по-горе,дължимата месечна вноска е 121.99 лв.До вноска № 13 в справката са платени 7 вноски за пакет допълнителни услуги в размер на 378.84 лв.Разхвърляна тази сума,покрива изцяло задълженията на кредитополучателя от т.14 до т.16 и частично това по т.17,от която остава да се дължи сумата 105.82 лв.Останалите вноски от т.18 до т.36/денят на разглеждане на делото по същество/са налице вноски с настъпил падеж в общ размер 2195.82 лв.и заедно с остатъка по вноска № 17 общото задължение по кредита остава в размер на 2301.64 лв.,до който предявеният иск е основателен и доказан и следва да се уважи.Като го е отхвърлил изцяло,районният съд е постановил неправилно решение,което следва да се отмени и да се постанови друго в този смисъл.

                             Частната жалба на ответниците по жалбата срещу определение № 298/15.1.2019 г.по чл.248 ГПК,е неоснователна.Абсолютно законосъобразно съдът е присъдил на пълномощниците на ответниците по жалбата адвокатски хонорар в заповедното производство в размер на по 110 лв.,поради на практика липсата на правни действия,извършени от тях-изразяващи се единствени в подаването на възражение по чл.414 ГПК.

                             Съобразно с правния резултат в настоящото производство на жалбоподателя се дължат разноски в общ размер 533.53 лв.за двете инстанции и заповедното производство.Пак с оглед изхода на спора присъдените на ответниците по жалбата разноски за първоинстанционното производство следва да се намалят на 290 лв.за всеки от тях/адвокатското възнаграждение/,каквито се дължат и за въззивната инстанция в същия размер.

                             Предвид изложеното въззивният съд

                                                Р  Е  Ш  И:

                             ОТМЕНЯ решение № 1852/22.11.2018 г.,постановено по гр.д.№ 4159/2018 г.на Русенски районен съд в частта,в която искът на „П. к. Б.“ЕООД-С. за установяване на вземането му по договор за потребителски кредит срещу Ц.И.Б. *** и С.И.Б. *** отхвърлен над сумата 2301.64 лв.и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

                             ПРЕЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО вземането на „П.к. Б.“ЕООД-С.срещу солидарните длъжници Ц.И. Б. и С.И.Б. *** в размер на 2301.64 лв.по договор за потребителски кредит.

                             ОТМЕНЯ горното решение в частта,в която на адв.С. К. САК е присъдено адвокатско възнаграждение над сумата 290 лв.за оказаната на Ц.И.Б. безплатна адвокатска помощ,както и в частта,в която на адв.В. Т. САК е присъдено адвокатско възнаграждение над сумата 290 лв.за оказана на С.И.Б. безплатна адвокатска помощ.

                             ОСЪЖДА „П. к. Б.“ЕООД-С. да заплати на адвокат С.В., РАК ПО 290 лв.адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на Ц.И.Б. и С.И.Б. *** за въззивното производство.

                             ОСЪЖДА Ц.И.Б. и С.И.Б. *** да заплатят солидарно на „П. к. Б.“ЕООД-София сумата 533.53 лв.,направени по делото разноски за въззивното производство и за двете инстанции,съобразно с уважената част на иска.

                             РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

 

 

 

                                                                   Председател:

 

 

 

 

                                                                   Членове: