№ 1239
гр. Пловдив , 31.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Атанаска Ан. Анастасова
при участието на секретаря Анелия Ас. Деведжиева
като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно
наказателно дело № 20215330203050 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 20-6207-
001129/22.01.2021г. на ВПД Началник РУ към ОДМВР Пловдив, РУ Труд, с
което на З. Д. М., ЕГН ********** от ******, са наложени административни
наказания – глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС
за 6 месеца за нарушение на чл.140 ал.1 от Закон за движение по пътищата
/ЗДП/, на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДП.
По съображения, изложени в жалбата и чрез процесуалния си
представител адв. В.С., жалбоподателят М., моли съда да отмени НП.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в
съдебно заседание. В депозирана до съда молба-становище, моли за
потвърждаване на процесното НП. При евентуално уважаване на жалбата,
прави възражение за намаляване на адвокатския хонорар до минимума,
предвиден в Наредба № 1 от 2004г. на Висшия адвокатски съвет за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 7 -дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е
1
допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.
От фактическа страна съдът установи следното:
С обжалваното постановление административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя е ангажирана за това, че на 23.12.2020г. около
16:15ч. в Община Марица, на път първи клас № 8 – км.215, като водач на л. а.
„Ситроен 3Х“ с рег. № ******, собственост на П.В.В., управлява автомобил,
който не е регистриран в законовия срок, като същият бил с прекратена
регистрация на 27.09.2020г. по чл.143 ал.15 от ЗДП. Горното било установено
при извършена проверка от св. Г. Н. В. – ****** към ОДМВР – Пловдив, РУ
Труд, който по това време и място осъществявал контрол по безопасност на
движението.
В резултат на извършената проверка срещу жалбоподателя М. бил
съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с бл.
№ 347363/23.12.2020г. за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДП. Актът бил
съставен в присъствието на жалбоподателя, който се запознал със
съдържанието му и го подписал без възражения. Такива не постъпили и
впоследствие.
Въз основа на горното било издадено обжалваното НП, с което на З.М.
са наложени административни наказания глоба в размер на 200 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение на чл.140
ал.1 от ЗДП, на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДП.
Описаната фактическа обстановка се установява от приложените към
административнонаказателната преписка писмени доказателства – АУАН с
бл. № 347363/23.12.2020г., справка от Централна база – КАТ, справка за
нарушител/водач относно жалбоподателя М., Заповед № 8121з-
515/14.05.2018г. и Заповед № 8121з-825/19.07.2019г. на Министъра на
вътрешните работи, както и от гласните доказателства - показанията на св. В..
В показанията си свидетелят потвърждава авторството на АУАН и
направените в него констатации. Заявява, че управляваният от жалбоподателя
М. автомобил е бил спрян за проверка, при която след извършена справка
било установено, че същият е със служебно прекратена регистрация на
27.09.2020г., тъй като не е изпълнил задължението си да регистрира в
предвидения от закона срок придобитото от него превозно средство. Съдът
кредитира показанията на свидетеля като достоверни, логични,
последователни и съответстващи на писмените доказателства по делото.
Наред с горното следва да се отбележи, че нарушението се установява и по
силата на чл.189 ал.2 от ЗДП, според който редовно съставените актове по
този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, т.е.
съставеният АУАН има материална доказателствена сила и доколкото същата
не беше оборена от жалбоподателя, следва да се приемат за доказани
2
посочените в него обстоятелства.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното
от правна страна:
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 ЗАНН. Същите са
издадени от компетентни лица и в съответствие със сроковете по чл.34 от
ЗАНН. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42
и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушенията, която да
ограничава правото на защита на жалбоподателя и правото му по чл.44 от
ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени
възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН
и в него не съществуват пороци, водещи до накърняване правото на защита на
жалбоподателя, като описанието на нарушенията е пълно, точно и ясно
отразено.
От събраните по делото доказателства се установи и доказа по
безспорен начин, че от обективна и субективна страна жалбоподателят е
извършил административно нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДП, тъй като на
процесните дата и място е управлявал по пътищата, отворени за обществено
ползване – в Община Марица, на път първи клас № 8 – км.215 нерегистрирано
по надлежния ред МПС - л. а. „Ситроен 3Х“ с рег. № ******, собственост на
П.В.В., регистрацията на което е била прекратена на 27.09.2020г.
От показанията на св. В. се установява, че жалбоподателят е
управлявал автомобила, при което е бил спрян за проверка, поради което
следва да се приеме, че същият е годен субект на вмененото му във вина
административно нарушение като водач на МПС по смисъла на §6 т.25 от
допълнителните разпоредби на ЗДП, тъй като съгласно чл.175 ал.3 пр.1 от
ЗДП отговорността за извършеното нарушение се носи от водача на
превозното средство. На следващо място се доказа, че управляваният от
жалбоподателя автомобил не е бил регистриран, като регистрацията на същия
е била прекратена. С разпоредбата на §2 т.4 от допълнителните разпоредби на
Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и
пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, е
дадена легална дефиниция на понятието „регистрация“, което представлява
административно разрешение за превозното средство да участва в пътното
движение, включваща идентификацията на превозното средство и издаването
на табели с регистрационен номер. Към датата на извършване на нарушението
23.12.2020г. процесният лек автомобил е бил с прекратена регистрация.
Предвид горното правилен е направеният от адмиинстративнонаказващия
орган извод, че МПС не е било регистрирано по надлежния ред. Този извод се
3
прави от събраните по делото доказателства, като от показанията на св. В.,
изцяло кредитирани от съда, се установява, че по време на проверката той е
извършил справка в информационната система на МВР, при която е
установил, че управляваният от жалбоподателя автомобил е с прекратена
регистрация. Същата е била служебно прекратена на 27.09.2020г. на
основание чл.143 ал.15 от ЗДП поради неизпълнение в предвидения от закона
срок на задължението за регистрация на превозното средство след
придобиването му. Ирелевантно е за делото на какво основание
първоначалната регистрация на МПС е била прекратена. Нарушението по
чл.140 ал.1 от ЗДП е формално и с факта на привеждането в движение по
пътищата, отворени за обществено ползване, на МПС, което не е
регистрирано, нарушението се явява довършено от обективна страна.
Относно изложените в жалбата и в писмената защита твърдения, свързани със
свидетелството за управление на жалбоподателя и задържането му в
полицейското управление, следва да се отбележи, че това са обстоятелства,
които не са от значение за предмета на настоящото дело, касаещ извършено
нарушение на разпоредбата на чл.140 ал.1 от ЗДП.
Безспорно се установява вината за извършеното нарушение, в която
връзка следва да се посочи, че съгласно чл.7 ал.2 от ЗАНН непредпазливите
деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, а такова
предвиждане относно нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДП няма. Дори и
прекратяването на регистрацията да не е станало достояние на
жалбоподателя, респ. същият да не е знаел, че автомобилът следва да бъде
регистриран в предвидения от закона срок за това, то той е могъл и е бил
длъжен да формира съзнание относно тези факти. Бил е длъжен, съгласно
изричната разпоредба на чл.140 ал.1 от ЗДП, която вменява в задължение на
водачите да управляват по пътищата, отворени за обществено ползване, само
МПС, които са регистрирани. Следователно той е бил длъжен да се
поинтересува дали МПС, което е управлявал е било регистрирано, а
бездействието не е извинително. Не се установяват и никакви пречки той
обективно да е могъл да получи тази информация.
Поради всичко изложено настоящият състав намира че безспорно
жалбоподателят е извършил нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДП, тъй като е
управлявал МПС, нерегистрирано по надлежен ред и правилно
административнонаказващият орган го е наказал на основание чл.175 ал.3
пр.1 от ЗДП, явяваща се съответната правна норма. Последната гласи, че се
наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок
от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно
превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. На
жалбоподателя М. за извършеното от него нарушение са наложени наказания
в минимално предвидения от закона размер, който не подлежи на редуциране.
Не са налице основания за приложението на чл.28 от ЗАНН. Касае се
4
нарушение, чиято обществена опасност не е по-ниска от тази на други
нарушения от същия вид. Напротив, същото разкрива степен на обществена
опасност, типична за този вид деяния, поради което не би могло да се
квалифицира като маловажен случай
Ето защо като правилно и законосъобразно, обжалваното НП следва да
се потвърди.
Въпреки изхода на делото и на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН, съдът не
следва да се произнася относно разноските, доколкото от въззиваемата страна
не е направено изрично искане в тази посока.
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-6207-
001129/22.01.2021г. на ВПД Началник РУ към ОДМВР Пловдив, РУ Труд, с
което на З. Д. М., ЕГН ********** от ******, са наложени административни
наказания – глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС
за 6 месеца за нарушение на чл.140 ал.1 от Закон за движение по пътищата
/ЗДП/, на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДП.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от съобщението до
страните за изготвянето му пред Административен съд - Пловдив по реда на
АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5