Определение по дело №8523/2016 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 4761
Дата: 28 ноември 2016 г. (в сила от 28 декември 2016 г.)
Съдия: Зорница Димитрова Банкова
Дело: 20164430108523
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 ноември 2016 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№…………

гр.Плевен,  28.11.2016г.

 

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,  граждански състав, в закрито заседание на  двадесет и осми ноември две хиляди и шестнадесета година , в състав:

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОРНИЦА БАНКОВА

като разгледа  докладваното от съдия Банкова гр.дело №8523/2016г. по описа на РС-Плевен и  на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от“ПИБ“АД София против В. И. В. и Г.В.В., за установяване вземането по ч. гр.д.№2110/2016г. на ПлРС по издадена заповед по чл.410 от ГПК.

За допустимостта на предявената претенция, съдът следи служебно и в тази връзка следи за надлежно подадено възражение от длъжника.Още в ИМ е направено възражение за недопустимост на исковата претенция, тъй като възраженията са подадени извън 14 дневния срок.Съдът счита, че възражението е основателно.От представените доказателства се , установява, че като длъжник в издадената заповед по ч. гр.Д.2110/2016г. по описа на ПлРС е посочена М. И. В..Същата е била уведомена по реда на чл.47, ал.2 от ГПК на 29.04.2016г. и не е подала възражение.Починала е , през ***.  Ответниците се явяват нейни наследници и не биха могли тепърва да възразят, при положение, че тяхната наследодателката е била жива, имала е възможност да възрази и не го е сторила в законния срок.При това по, съдът приема, че за  ищеца не налице правен интерес от предявяване на  настоящте установителни искове. Изложеното налага извода, че за ищеца липсва правен интерес от водене на производство по реда на чл. 422 от ГПК за установяване дължимост на невъзразено вземане, поради което следва делото да бъде прекратено на осн. чл. 130 от ГПК.

По отношение на разноските в заповедното производство, следва да се произнесе заповедния съд, дали изложеното за тях, представлява ч. жалба, тъй като не е допустимо да има за тях самостоятелен иск.

По отношение на разноските в настоящето производство, съдът приема, че не се дължат, предвид недопустимостта на исковата претенция.

Воден от горното и на основание чл.130 ГПК, съдът

                                       

                                       О П Р Е Д Е Л И:

 

 ВРЪЩА на основание чл.130 ГПК, исковата молба на ПИБ“АД- София, ЕИК831094393 срещу   В.И.В. и Г.В.В., за установяване вземането на ищеца по издадена заповед по чл.410 от ГПК по ч. Гр.д.№2110/2016г. по описа на ПлРС.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№8523/2016г. по описа на РС-Плевен.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд- Плевен в едноседмичен срок от съобщението до ищеца.

 

                              РАЙОНЕН СЪДИЯ :