Р Е Ш Е Н И Е
№ 1127/17.09.2019 г.
гр.
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ
РАЙОНЕН СЪД, LI състав, в открито съдебно заседание, проведено на 05.09.2019 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДОН ВЪЛКОВ
при участието на секретаря
Снежана Петрова,
като разгледа докладваното от съдията НАХД № 2864/2019 г. по описа на БРС,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по повод на подадена жалба от П.С.С. против НП №
19-0769-002306/07.06.2019 г. на ОД на МВР-Бургас, с който за нарушение на чл.
21, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, на жалбоподателя
е наложено административно наказание глоба в размер на 950 лева и лишаване от
правоуправление за срок от три месеца. С жалбата се иска отмяна на обжалваното
НП, като се сочат доводи за незаконосъобразността му.
Жалбата е подадена в преклузивния
срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН вр. с чл.
189, ал. 8 ЗДвП, от легитимирано да обжалва лице, поради което същата е
процесуално допустима.
Съдът, като прецени
поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и съобрази
закона, намери за установено от фактическа
и правна страна следното:
На 21.02.2019 г., в
16:14 часа, в гр. *******, в посока от П.В
"Юг" към кръстовище с ул. С., до бензиностанция "Лукойл"
Ф-563, при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В-26 за движение в
населено място до 80 км/ч., моторно превозно средство - лек автомобил О.А. ГТЦ,
с peг. № *****, се е движело със скорост 156 км/ч.,
като превишението над разрешената скорост е 76 км/ч.
Скоростта е установена и заснета със стационарна радарна система SITRAFFIC
LINX400, с фабричен № **********, снимка № 0008. От записания файл е
установено, че заснетият автомобил е собственост на П.С.С..
Същият е попълнил декларация по чл. 188 ЗДвП, в която е посочил, че на
21.02.2019 г., около 16:14 ч., е управлявал автомобила, с въпросната
регистрация.
Към датата на заснемане на
нарушението техническото средство е било годно за експлоатация, видно от
приложените по делото удостоверение за одобрен тип средство за измерване и
протокол за проверка (л. 16-17 от делото).
Гореизложената фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства и от
разпита на актосъставителя.
В конкретния случай съдът счита,
че наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Р.П. – Началник Група към Сектор
"Пътна Полиция" към ОДМВР-гр. Бургас, която към дата 07.06.2019 г. е била оправомощена да издава НП, видно от приложената Заповед рег.
№ 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните
работи. АУАН е съставен
от компетентно (териториално
и материално) лице – младши автоконтрольор към Сектор "ПП" –
ОДМВР-Бургас, който безспорно е длъжностно лице на службите
за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата
на чл. 189,
ал. 1 ЗДвП
е компетентен да съставя АУАН за нарушения по този
закон. Административнонаказателното производство е образувано
в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено
с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата
на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяващa да разбере в какво е обвинен и
срещу какво да се защитава.
Посочени са нарушените материалноправни
норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно. В случая
не са налице
формални предпоставки за отмяна на
обжалваното наказателно постановление, тъй като при реализиране
на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя
не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство
против нея.
Съгласно § 6, т. 65 от ДР
на ЗДвП, автоматизираните технически средства и системи представляват уреди за
контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат
стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган,
или мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на
участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган,
който поставя начало и край на работния процес.
Предвид обстоятелството, че скоростта, с която
се е движил процесният автомобил е установена със
система, която е одобрена по предвидения ред, резултатите от нея могат да се
ползват, като годно доказателство. Скоростта от 156 км/ч. е установена с
одобрено от Български институт по метрология автоматизирано техническо
средство, преминало последваща техническа проверка, поради
което съдът приема, че то е било годно да се използва по предназначение. От
представените по делото доказателства се установи по безспорен начин, че техническото
средство е било настроено и е отчитало скоростта само в едната посока – само на
отдалечаващи се МПС (отминаващи), а от представената снимка се установява, че единственото
МПС, в обхвата на камерата и отдалечаващо се от нея, е това на нарушителя. Нарушението е безспорно установено от показанията на
техническото средство и приложения снимков материал, от които се установява
точната мястото на извършване на контрола, дата, час на нарушението, посоката
на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта, регистрационния
номер на моторното превозно средство и др. Незавасимо
от обстоятелството, че снимката, показваща регистрационния номер на моторното
превозно средство, е представена по делото на хартиен носител, в леко размазан
вид, то за съда не остава никакво съмнение, че същата отразява номера на процесния автомобил – О.А. с peг.
№ *****.
С оглед горното, съдът
счита, че безспорно се доказва извършеното нарушение от обективна страна, като направените
от жалбоподателя възражения в обратната посока, се оценят от съда като
неоснователни.
От субективна страна, съдът
приема, че се касае за виновно извършено нарушение, тъй като не е спорно в
процеса, че жалбоподателя е правоспособен водач на МПС и като такъв е бил
запозната към датата на деянието със своите задължения при управление на МПС, в
това число и задълженията по чл. 21 ЗДвП, да избира определена скорост и спазва
въведени пътни ограничения за скорост при управление на ППС в населено място,
сигнализирани и с нарочен пътен знак В-26, които задължения обаче в настоящия
случай съзнателно не е спазил.
Съдът намира, че правилно е
била ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя.
Видно от материалите по делото същият е собственик на автомобила и именно той го
е управлявал на дата 21.02.2019 г. В АУАН и в наказателното постановление е
посочено мястото на извършване на нарушението, посочено е обстоятелството, че в
този участък от пътя е имало въведено ограничение на скоростта от 80 км/ч с
пътен знак В-26, както и измерената от техническото средство скорост, също така
и превишението на скоростта.
Наложеното наказание на
жалбоподателя е в съответствие със санкционната разпоредба и като
законосъобразно издадено обжалваното наказателно постановление следва да бъде
потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното,
на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 19-0769-002306/07.06.2019 г. на ОД на МВР-Бургас, с който за нарушение
на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, на
жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 950 лева и
лишаване от правоуправление за срок от три месеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административен съд –
гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/
Вярно с оригинала!
С.П.