РЕШЕНИЕ
№ 1468
гр.Бургас,
06.07.2018г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Бургаски районен
съд, гражданска колегия, 43-ти граждански състав, в открито заседание на 18 юни
през две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ : Веселин Белев
при участието на секретаря Станка
Добрева, като разгледа докладваното от районния съдия г.д. № 5884 по описа на
съда за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството се провежда по общия исков ред на чл.103 и
сл. от Гражданския процесуален кодекс.
Ищец е Й.В.К., полски гражданин, с посочен съдебен адрес ***.
В производството ищецът участва чрез пълномощник – адвокат Л.К. ***.
Ответник е Сичес Полска Сп.з.о.о., с място на стопанска
дейност в България, с посочен съдебен адрес ***. В производството ответникът
участва чрез пълномощник – адвокат И.Л. ***.
Претенциите по исковата молба са предмет на изменение на
исковете чрез намаляване на търсените суми, прието от съда на 06.06.2018г., въз
основа на писмена молба от ищеца, представляваща л.127 от делото. Ищецът
твърди, че с ответника са били в трудово правоотношение – на 23.01.2014г. бил
назначен на длъжност „монтьор, тръби за продуктопроводи“, с трудово
възнаграждение 1 344.98 евро, с работно време от 8 до 17 часа, с един час
обедна почивка, пет дена в седмицата. Независимо от това по разпореждане на
ръководителите на дейността, работното време на ищеца било удължавано ежедневно
– както дневната продължителност, така и броя работни дни в седмицата. На
31.10.2014г. трудовото правоотношение между страните било прекратено. През
периода на изпълнение на работата ищецът не е ползвал платен годишен отпуск.
Така за периода от 01.07.2014г. до 24.09.2014г. работодателят не заплатил на
ищеца общо 1 566.25лв. за извънреден труд след работно време, 2 270.58лв.
извънреден труд през почивни дни и 307.65лв. извънреден труд през официални
празници. Положените категории труд са подробно описани в исковата молба по
видове и месеци. Иска се осъждане на ответника да заплати на ищеца общо 4 144.48лв.
за извънреден труд, заедно с изтекли лихви за забава върху тази сума в размер 1 168.50лв.,
за периода от 10.11.2014г. до 08.08.2017г., както и законната лихва за забава
върху главницата от 09.08.2017г. до окончателното и изплащане. Иска се осъждане
на ответника да заплати на ищеца и 1 999.72лв., представляващи обезщетение
за неползван платен годишен отпуск 13 дни за 2014г., заедно с 563.80лв. изтекли
лихви за забава за периода от 10.11.2014г. до 08.08.2017г., както и законната лихва
за забава върху тази главница от 09.08.2017г. до окончателното и изплащане.
Иска се присъждане на разноски. Представят се доказателства.
Правното основание на иска за заплащане на извънреден
труд е чл.150 вр. с чл.262 и чл.264 от Кодекса на труда.
Правното основание на иска за заплащане на обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск е чл.224 ал.1 КТ.
Правното основание на претенциите за присъждане на лихви
за забава е чл.86 ЗЗД.
Правното основание на искането за присъждане на разноски
е чл.78 ГПК.
Ответникът не оспорва възникването и прекратяването на
трудовото правоотношение, посочено от ищеца. Оспорва твърденията на ищеца, че е
полагал извънреден труд. Твърди, че такъв не е бил полаган при осъществяване на
трудовата дейност и поради това не са били съответни документи, отразяващи
подобни обстоятелства. Не оспорва, че за периода на изпълнение на трудовите
задължения ищецът не е ползвал платен годишен отпуск и полагалият му се такъв е
бил в общ размер 13 работни дни, т.е. дължимото към момента на прекратяване на
трудовото правоотношение обезщетение за неползван платен годишен отпуск е било
в размер 1 999.72лв. Оспорва, че в тежест на работодателя са останали
задължения към ищеца за заплащане на обезщетения за неизползван платен годишен
отпуск. В случай, че претенции на ищеца бъдат приети за основателни от съда,
ответникът прави евентуално възражение за прихващане със свое взимане срещу
ищеца, произтичащо от обстоятелството, че без да е било договорено между
страните, работодателят е осигурявал на ищеца настаняване в хотел и храна през
периода на пребиваването му в България, както и му заплащал пътни разходи за
пътуване до Полша и обратно. Така ответникът заплатил в полза на ищеца нощувки
на стойност 2 575.69лв., храна на стойност 3 001.31лв. и пътувания на
стойност 896.60лв. Считайки, че ищецът се е обогатил без основание за сметка на
ответника с общата сума по направените разходи, последният заявява прихващане с
това свое вземане на евентуално дължимите на ищеца суми по предявените искове.
Претенциите са за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.
Правното основание на възражението за прихващане е чл.103
ал.1 вр. с чл.59 ал.1 ЗЗД.
Ищецът оспорва направеното от ответника възражение за
прихващане като недоказано и неоснователно и иска отхвърлянето му. Излага
подробни доводи в защита на позицията си. Не сочи нови доказателства в тази
връзка.
За
да се произнесе по така предявения иск, след като се запозна подробно с
исканията и становищата на страните, събраните по делото доказателства и като
съобрази относимите законови разпоредби, съдът прие от фактическа страна
следното.
Представен
е препис от трудов договор от 22.01.2014г. с който ответникът е възложил на
ищеца да изпълнява длъжността „монтьор, тръби за продуктопроводи”, за срок от 23.01.2014г.
до 31.10.2014г., с основно месечно трудово възнаграждение левовата
равностойност на 1 344.98 евро и описани допълнителни възнаграждения.
Възнаграждението е следвало да се заплаща до 10-то число на следващия месец.
Договореният работен ден е осемчасов. Относно полагането на всякакъв извънреден
труд, извън установеното работно време, е обективирано, при изключителност,
общо препращане към действащото в страната законодателство. Уговорено е, че
служителят има право на 20 работни дни платен годишен отпуск.
Представен
е препис от заповед от 19.09.2014г. на упълномощения представител на ответното
дружество, с която, по взаимно съгласие на страните, е прекратено трудовото
правоотношение между тях.
Представен
е фиш за начислените, удържани и изплатени от ответника на ищеца суми по
трудовото правоотношение за м.септември 2014г. В текста на фиша е посочено, че
работодателят е начислил обезщетение по чл.224 КТ за 13 дни в размер 1 999.72лв.
Наред с това е записана удръжка за служебен аванс в размер 1 799.75лв.
Общата сума за получаване за м.септември 2014г. е била предоставена като превод
по банкова сметка ***.84лв. Между страните по делото е безспорно, че така
определената сума е постъпила по сметката на ищеца. Ответникът не представи
доказателства относно наличието на основание за удръжката „служебен аванс”.
Предвид това, че размерът на този аванс съвпада с размера на обезщетението за
неизползван платен годишен отпуск, намален с дължимия 10% данък, съдът приема,
че напрактика именно начисленото обезщетение е било удържано и неизплатено, без
установено основание за това.
По
делото не се събраха доказателства, че през периода на трудовото правоотношение
между страните ищецът, по разпореждане от работодателя, е полагал извънреден
труд. В тази връзка ищецът е поискал събиране и на устни доказателства,
посредством разпит на свидетели в чужбина. Първоначално искането е било
уважено, но с дадени от съда указания за отстраняване на нередовности.
Нередовностите не са били отстранени в дадения срок, поради което съдът е
отменил определението си за допускане събирането на тези доказателства.
Отново
във връзка с установяване на обстоятелствата по полагане на извънреден труд и
по искане на ищеца съдът е указал на ответника да представи намиращи се при
него документи, съставени с цел установяване полагането на извънреден труд през
процесния период. Ответникът е заявил, че поради липсата на полаган извънреден
труд не са били съставяни никакви документи от такъв характер. Тъй като
обяснението на страна е логично, а от друга страна по делото липсват данни,
обосноваващи предположение, че сочените от ищеца документи се намират у
ответника съдът приема, че не са налице предпоставките за прилагане
разпоредбата на чл.161 ГПК в тежест на ответника.
От
заключението на вещото лице по назначената съдебноикономическа експертиза,
изготвено въз основа на приложени по делото и приети като доказателства
документи, се установи, че наистина ответникът работодател е извършвал разходи
в полза на ищеца, през периода на трудовото правоотношение, като е заплащал
престоя му в хотел и храна. Без установено за това основание ответникът е
заплатил за ищеца 5 577лв. за храна и нощувки.
При
така установените факти съдът прие следните правни изводи.
Съгласно
чл.136а ал.5 КТ при прекратяването на трудовото правоотношение, преди
компенсирането на труда, положен при условията на удължаване на работното
време, този труд се заплаща като извънреден. Съгласно чл.150 КТ за положен
извънреден труд се заплаща трудово възнаграждение в увеличен размер, съгласно
чл.262 КТ. Претенциите на ищеца за заплащане на извънреден труд са
неоснователни и следва да се отхвърлят, тъй като по делото не се събраха
доказателства такъв да е бил полаган – нито след работно време, нито в почивни
и празнични дни. Неоснователни са и обусловените претенции за заплащане на
лихви за забава върху тази главница.
Съгласно
чл.224 ал.1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът има
право на парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск
пропорционално на времето, което се зачита за трудов стаж.
В
случая се установи, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение
ищецът е имал 13 работни дни неизползван платен годишен отпуск, поради което
ответникът правилно е начислил в последния фиш обезщетение за това в размер 1 999.72лв.
От тази сума работодателят е имал право да удържи данък (ДДФЛ), при което е
следвало да изплати на ищеца обезщетение в нетен размер 1 799.75лв. Без
установено основание ответникът е спрял плащането на така дължимата сума, чрез
начисляването и като удръжка „служебен аванс”, т.е. сумата е останала дължима.
Въпреки
това искът за заплащане на обезщетение по чл.224 КТ следва да се отхвърли
изцяло, поради основателност на направеното възражение за прихващане.
Установи
се по делото, че разходите на ответника в общ размер 5 577лв., които той е
направил в полза на ищеца, заплащайки нощувките му и храна в периода на
трудовото правоотношение между страните, нямат основание. Затова следва да се
приеме, че ищецът се е обогатил без основание за сметка на ответника. Съгласно чл.59
ал.1 ЗЗД в полза на ответника е възникнало вземане за връщане на онова, с което
ищецът се е обогатил, до размера на обедняването. В случая вземането е в размер
на извършените от ответника разходи. С предявяването на вземането пред съда и
доказването му по надлежния ред, то става ликвидно и изискуемо, а с това и
годно за извършване на прихващане с него. Предвид разпоредбата на чл.103 ЗЗД
съдът зачита материалноправния ефект на възражението, до размера на установеното
вземане на ищеца, а именно до 1 999.72лв.,
съобразно чл.104 ЗЗД. Към настоящия момент вземането на ищеца срещу ответника
за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск е погасено,
поради което и искът е неоснователен. Неоснователни са и обусловените претенции
за лихви за забава върху главница за заплащане на обезщетение за неползван
платен годишен отпуск, тъй като съгласно чл.104 ал.2 ЗЗД двете насрещни
вземания се смятат погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в който
прихващането е могло да се извърши.
Основателна е претенцията на ответника за заплащане на
разноски, на основание чл.78 ал.3 ГПК. Според представения списък по чл.80 ГПК
те са в размер 2 816.40лв.
Мотивиран
от изложеното Бургаски районен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ ИСКА на ищеца Й.В.К., гражданин на Полша, роден на ***г., със
съдебен адрес *** Асен ІІ 6, адвокат Л.К. ***, против ответника Сичес Полска
СП. З.О.О., БУЛСТАТ:********* със седалище в гр.Бургас, със съдебен адрес ***,
адвокат И.Л. от АК Върна, за заплащане на 4 144.48лв., представляващи
възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.07.2014г. до 24.09.2014г.,
въз основа на трудов договор между страните от 22.01.2014г., заедно със законната лихва за забава върху тази сума от
09.08.2017г. до окончателното и изплащане.
ОТХВЪРЛЯ ИСКА на ищеца Й.В.К. против ответника Сичес Полска СП.
З.О.О., за заплащане на 1 168.50лв. изтекли лихви за забава върху горната
главница, за периода от 10.11.2014г. до 08.08.2017г.
ОТХВЪРЛЯ ИСКА на ищеца Й.В.К. против ответника Сичес Полска СП.
З.О.О., за заплащане на 1 999.72лв., представляващи обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск 13 дни, за 2014г., въз основа на трудов
договор между страните от 22.01.2014г., заедно със законната лихва за забава върху тази сума от
предявяването на иска до окончателното и изплащане.
ОТХВЪРЛЯ ИСКА на ищеца Й.В.К. против ответника Сичес Полска СП.
З.О.О., за заплащане на 563.80лв. изтекли лихви за забава за периода от
10.11.2014г. до 08.08.2017г., върху главницата от 1 999.72лв.
УВАЖАВА възражението за прихващане на ответника Сичес Полска СП.
З.О.О., срещу ищеца Й.В.К., с вземането на ответника на стойност 1 999.72лв.,
представляващи част от сумата, с която К. се
обогатил без основание за сметка на Сичес
Полска СП. З.О.О., чрез заплащани от ответника за ищеца разходи за настаняване
в хотел и храна, за периода на трудовото правоотношение между страните, с което
прихващане е погасено вземането на ищеца срещу ответника за заплащане на 1 999.72лв.,
представляващи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск 13 дни за 2014г.
ОСЪЖДА Й.В.К. да заплати на Сичес Полска СП. З.О.О., 2 816.40лв.
разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаски
окръжен съд, чрез Бургаски районен съд, в двуседмичен срок от връчването му на
страната.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : В. Белев
Вярно с оригинала!
С. Добрева