Решение по дело №293/2024 на Административен съд - Варна

Производството по делото е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във вр. с във връзка с чл. 118, ал. 1 и ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано по жалба от М. К. Т., [ЕГН] против Решение № 2153-03-186/22.12.2023 г. издадено от директор на Териториално поделение – Варна на НОИ, с което е отхвърлена жалба вх. №2153-03-7#11/29.11.2023 г. от М. К. Т. срещу:

- разпореждане [номер]/02.06.2023 г. на Ръководител „ПО” при ТП - Варна на НОИ, с което на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „д“ от КСО във връзка с § 22ц от ПЗР на КСО, считано от 30.03.2021 г. е изменена отпуснатата му лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68а от КСО, като са направени и съответните преизчисления на нейния размер от 25.12.2021 г., 01.07.2022 г. и 01.10.2022 г. и е посочено, че зачетения осигурителен доход не е окончателен;

- разпореждане [номер]/12.10.2023 г. на Ръководител „ПО” при ТП - Варна на НОИ, с което на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „д“ от КСО, считано от 30.03.2021 г. е изменена личната му пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68а от КСО с окончателния осигурителен доход и са направени съответните преизчисления на нейния размер от 25.12.2021 г. 01.07.2022 г. и 01.10.2022 г.

Жалбоподателят е посочил следните доводи за незаконосъобразност на решението:

Ответникът не е имал право да се произнася, преди да се реши спора относно общия размер на положения от него трудов и осигурителен стаж. Н. основание чл.130, ал.2 от АПК ответникът е нямал право да изчисли окончателния размер на личното право на осигурителен стаж и възраст, поради което разпорежданията и решенията са недопустими. Ответникът в нарушение на чл. 177, ал.1 от АПК не е съобразил указанията дадени в решение по адм. дело № 7173/2023 г. на ВАС. Незаконосъобразно не е зачетен следния осигурителен и трудов стаж: В размер на 2 месеца за периода от 01.07.1980 г. до 30.08.1980 г. в завод „Черно море“, който го установява с удостоверение УП-3, т.к. трудовата му книжка е загубена тогава; 1 година и 2 месеца осигурителен стаж, като самоосигуряващо се лице – адвокат за периода от 01.03.2021 г. до 30.04.2022 г., за което сочи, че е представил всички данъчни декларации и осигурителни декларации за този период, заедно с платежните документи за внесени осигурителни вноски. Пояснил е, че през 2022 г. финансовият му резултат е преобразуван по коригираща данъчна декларация на НАП – Варна от м.05.2020 г. и са отнесени за 2015 г. сума заплатена за вноски – 109,51 лв. и за 2016 г. е внесъл допълнително осигурителен доход, за което е платил осигуровки за 315,03 лв. по тези коригиращи декларации. За тези плащания пенсионният орган няма знание, но той го заявил и е приложил доказателства, т.к. не се установява, с декларациите, за които ответника е направил искане да се представят от НАП – Варна; има неустановен и недоказан трудов стаж в размер на 3 месеца през 1973-74 г. в ТЕЦ- Варна, но е направил корекция, като е представил заявление до ТП на НОИ повторно да издирят този трудов стаж от три месеца. Те са направили опит за издирването му миналата година през м.04 и м.05. Този стаж го е заявил на 25.02.2022 г. към пенсионния орган служебно да издири трудовият стаж, който е полагал като студент в завод „Васил Коларов“, ТЕЦ – Варна и азотно-торовия завод; Заповед № 189/24.01.1984 г. и Заповед № 597/16.04.1986 г., са отразени в трудовата му книжка - ред 2 и ред 3 от трудовата книжка – стр. 10 и 11, като тези заповеди обективират именно датите за преназначаването му от конструктор на длъжност механик ПДЧ и от механик ПДЧ на Н. ОМТС. Грешно е изчислен осигурителния му доход от 01.01.2001 до 30.03.2021 г. Органът му е отказал пенсия по чл.68, ал.1 от КСО и с процесния акт е игнорирал придобия от него стаж от 1 г. и 2 м., след подадено първо заявление УП-1 от 29.02.2021 г., нарушен е принципа за предвидимост и равно третиране, което е непряка дискриминация. Счита, че оспореното решение е в противоречие с материалния закон и целта му. Отправено е искане за обезсилване на оспореното решение и процесните разпореждания, алтернативно да се отменят. Претендира за присъждане на сторените разноски, съобразно представен списък. В заключение в хода на делото по същество посочва, че трудовия му стаж следва да е 41 г., 7 м., 24 дни; не е съобразен застъпения му стаж пред 1994 – 1995 г., който стаж е осигурителен съобразно данните от трудовата му книжка и съставлява период от 10 м., 28 дни, представени са данните за навнесени осигурителни вноски и следва да бъде зачетен.

Ответникът – Директорът на ТП – Варна на НОИ, чрез процесуален представител – юриск. И. Г., счита жалбата за неоснователна и е отправила искане за нейното отхвърляне, предвид правилността и законосъобразността на обжалвания акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът приема за установено следното от фактическа страна:

М. К. Т. е подал Заявление вх. № 2113-03-649/30.03.2021 г. /л. 1-2 адм. пр./ за опускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68а, ал. 1 КСО.

Към заявлението са приложени документи за осигурителен стаж и осигурителен доход описани в заявлението:

Трудова книжка № 126/М от 12.04.1983 г., издадена от ДЗ „Тича“, [населено място] /понастоящем [населено място]/ - /л. 219-220 адм. пр./;

Трудова книжка № 11 от 01.03.1997 г., издадена от „Божони“ ООД, [населено място] /л. 225-226 адм. пр./,

У. О.. УП-2 изх. № РДБ-009 от 21.04.2015 г., издадено от „Божони“ ООД, [населено място] /л. 214-216 адм. пр./,

Удостоверение № 052 от 12.09.1978 г. на началник поделение 34980 – Плевен за прослужена военна служба от 2 години и 26 дни /л. 217 адм. пр./

Осигурителна книжка № ********** от 01.09.1994 г. от ЕТ „Б. “ и „Божони“ ООД, /л. 221-223 адм. пр./;

Военно отчетна книжка № 68008 от 29.04.1989 г., издадена от Военно окръжие – Варна /л. 218 адм. пр./.

След преглед и обработка на представените документи от експерт по осигуряването е установено, че е необходимо допълнително уточняване на осигурителния стаж и доход на лицето, поради което с писмо от 213-9-649#2/22.04.2021 г. /л. 13 от адм. преписка/ до „АЛФА УУД БЪЛГАРИЯ“ АД, [населено място] чифлик е изискано изготвянето на: обр. УП-3 по длъжности и периоди и уточняване на условията, при които е положен труда за периода от 05.04.1983 г. до 20.07.1995 г (като е уточнено, че документът е необходим за определяне категорията труд на положения стаж); обр. УП-2 за периода от 01.01.1994 г. до 20.07.1995 г. (документ, необходим за определяне размера на пенсията, изчислена по реда на чл. 70, ал. 1-4 КСО), като е изискано и представянето на Решение № 700 от 10.03.1994 г. на ВАС и решението на Окръжен съд - Варна, с което е признато за незаконно уволнението на лицето о 30.03.1992 г.

От „АЛФА УУД БЪЛГАРИЯ“ АД са представили документи вх. № 2113-03-64#3/01.06.2021 г. /л. 8-11 адм. пр./: У. О.. УП-3 изх. № 397 от 25.05.2021 г., издадено от „АЛФА УУД БЪЛГАРИЯ“ АД, [населено място] /л. 8 адм. пр./, в което са посочени заеманите от М. К. Т. длъжности и размера на осигурителния му стаж, който е в общ размер на 12 г. 3 м. и 15 дни, като изрично е отбелязано, че работещите в цех ПДЧ попадат под т. 6 „а“ от ПКТП и са първа категория труд; У. О.. УП-2 изх. № 398 от 25.05.2021 г., издадено от „АЛФА УУД БЪЛГАРИЯ“ АД, [населено място] /л. 9-10 адм. пр./, съгласно което в периода 01.01.1994 г. – 20.07.1995 г. М. К. Т. е изпълнявал длъжността стоковед-снабдител – анулирано.

С писмо от 22.04.2021 т. /л.13 адм. пр./ до Началника на отдел „Краткосрочни плащания и контрол“ (КПК) при ТП на НОИ Варна, от ръководител „ПО“ е изискано да се потвърдят данните за осигурителен стаж и доход, върху който са внесени дължимите осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице/свободна професия за периода от 16.05.2015 г. до 31.03.2021 г., вкл., съдържаща се в информационната система/регистри на НОИ. О. Н. на отдел КПК на 14.07.2021 г. е постъпила Служебна бележка изх. № 2113-03-649#5/14.07.2021 г. /л. 15-17 от адм. преписка/ за осигурителен стаж/доход на самоосигуряващото се лице М. К. Т. за периода от 16.03.2015 г. до 31.03.2021 година.

Н. 16.07.2021 г. е изготвен опис на осигурителния стаж на М. К. Т. /л. 3-4 от адм. пр./, съгласно който лицето има 39 г. 02 м. 20 дни осигурителен стаж за положен труд от III категория и 00 г. 10 м. 00 дни осигурителен стаж за положен труд от I категория, който превърнат към III категория е 01 г. 04 м. 20 дни, като общият осигурителен стаж, превърнат към III категория труд е 40 г. 07 м. 10 дни.

При извършената предварителна оценка за придобити права, пенсионните органи констатирали, че на 24.02.2022 г. М. К. Т. навършва изискуемата възраст по чл. 68 КСО, а към 30.03.2021 г. – датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст /ПОСВ/ по чл. 68а КСО, е с навършена възраст 63 г. 6 м. 6 дни и има осигурителен стаж от І категория – 00 г. 10 м. 00 дни, осигурителен стаж от ІІІ категория – 39 г. 02 м. 20 дни.

Въз основа на събраните доказателства с разпореждане [номер]/23.07.2021 г., издадено от ръководител ПО при ТП на НОИ – Варна /л. 18 адм. пр./, по заявление вх. № 2113-03-649/30.03.2021 г. на М. К. Т. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68а, ал. 1 КСО, считано от 30.03.2021 г., пожизнено, в минимален размер от 300 лева съгласно чл. 70, ал. 12 КСО, от 01.07.2021 г. съгласно чл. 10, т. 2 ЗБДОО/2021 г. е определена в минимален размер от 300 лева. Посочено е, че Т. има осигурителен стаж от I категория труд 00 г. 10 м. и 00 дни и осигурителен стаж от III категория труд 39 г. 02 м. и 20 дни. Н. основание чл. 104 КСО е определен общ осигурителен стаж, превърнат към III категория труд, в размер на 40 г. 07 м. и 10 дни. Разпореждането е обжалвано.

В хода на административното обжалване е съставен Констативен протокол № КП-5-03-00986658/01.09.2021 г. за разходите на държавното обществено осигуряване /ДОО/ на „АЛФА УУД БЪЛГАРИЯ“ АД и издадени Задължителни предписания от 01.09.2021 г. за дружеството за представяне на УП-2 и УП-3 за жалбоподателя /л.48-49 адм. пр./. Представени са УП-2 № 422/26.08.2021 г. и УП-2 № 432/26.08.2021 г., които са анулирани впоследствие /л.50-55 адм. пр./.

С писмо Вх. № 2113-03-649#19/08.02.2022 г. /л.61 адм. пр./ от „АЛФА УУД БЪЛГАРИЯ“ АД посочват, че данните посочени в УП 3 № 397/25.05.2021 г. са коректни спрямо разплащателните ведомости на дружеството и анулират записите в трудовата книжка на М. К. Т.. Представено е УП -2 изх. № 434/06.12.2021 г. /л.62-65/, в което е посочено, че се анулират УП-2 № 398/25.05.2021 г., 422/26.08.2021 г. и 423/26.08.2021 г. /л.63-64/.

С Решение № 2153-03-128 от 05.11.2021 г. на директора на ТП – Варна на НОИ /л. 33-34 адм. пр./ е отхвърлил жалбата на М. К. Т. срещу разпореждане [номер]/23.07.2021 г. като неоснователна. Решението е оспорено по съдебен ред. С Решение № 864 от 29.06.2022 г. по адм. дело № 2612/2021 г. на Адм. съд – Варна е отхвърлена жалбата на Т.. Решението е отменено с решение № 279/11.01.2023 г. на ВАС по адм. дело № 7173/2022 г. и е върнато за ново разглеждане. При повторното разглеждане е постановено решение № 347/17.03.2023 г. по адм. дело № 126/2023 г. на Адм. съд – Варна, което е оставено в сила с Решение № 13063/28.12.2023 г. по дело № 4286/2023 г. на ВАС /л.308-317 адм. пр./. С Решение № 7276/12.06.2024 г. по адм. дело № 3956/2024 на ВАС е отхвърлено искането на М. К. Т. за отмяна на влязло в сила решение № 347/17.03.2023 г. по адм. дело № 126/2023 г. на Адм. съд – Варна.

С разпореждане [номер]/24.02.2022 г. е спряно адм. производство по отношение определяне действителен размер на лична пенсия за и осигурителен стаж и възраст на М. К. Т., тъй като е прието, че трябва да се установи коректността на данните в служебна бележка изх. № 2113-03-649#/13.07.2020 г. /л. 74 от адм. пр./

От ТД на НАП – Варна са представени с писмо от 01.04.2022 г. ГДД по чл.50 ЗДДФЛ за 2018, 2020, 2021 г. на М. К. Т.. Посочено е, че за 2021 г. няма подадена ГДД по чл.50 ЗДДФЛ от същия /л.77-102 адм. пр./.

М. К. Т. е подал Заявление вх. № 1019-03-201/02.03.2022 г. за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл.68 от КСО /л.142-144 адм. пр./. С разпореждане [номер]/07.11.2022 г. е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл.68 от КСО /л.144/. Разпореждането е оспорено /л.146 адм. пр./. С Решение № 2153-03-07/12.01.2023 г. на директора на ТП – ВАРНА на НОИ жалбата е отхвърлена /л.160 адм. пр./. С Решение № 806/12.06.2023 г. по адм. дело № 292/2023 г. на Адм. съд – Варна е отхвърлена жалбата на М. К. Т. против Решение № 2153-03-07/12.01.2023 г. на директора на ТП – Варна на НОИ /л.224-251 адм. пр./. С решение № 7410/14.06.2024 г. по адм. дело № 7038/2023 г. на ВАС е оставено в сила Решение № 806/12.06.2023 г. по адм. дело № 292/2023 г. на Адм. съд – Варна.

От жалбоподателят с протоколи от 18.02.2022 г. са представени преводни нареждания за внесени осигурителни вноски в НЗОК /л. 173-174 адм. пр./

Със заявление №2113-03-649#20/27.02.2023 г. жалбоподателят е представил УП-3 №6/18.10.2023 г. издадено от „Черно море“ АД /вх. № 2113-03-649#20/27.02.2023 г. по описа на ТП – Варна на НОИ, /л.182 адм. пр./

С писмо от 05.04.2023 г. на ръководител „ПО“ са изискани данни от „Азотно – торов завод“ – [населено място], в отговор от „Агрополихим“ АД, [населено място] е посочено, че за периода 01.07.1981 г. до 01.09.1981 г. не са открити данни за лицето М. К. Т. /л.184-187 адм. пр./.

С писмо от 05.04.2023 г. на ръководител „ПО“ от „ТЕЦ – Варна“ Е. е изискано изготвяне на УП-3 за периода 01.06.1971 г. до 01.09.1971 г., в отговор с писмо № 157/31.02024 г. от „ТЕЦ – Варна“ Е. е заявено, че в нито едно от структурните звена на предприятието няма данни в разплащателните ведомости за М. К. Т. /л.189-191 адм. пр./.

С писмо от 05.04.2023 г. на ръководител „ПО“ е изискано от сектор „Осигурителен архив“ – Варна изготвяне на УП-3 за жалбоподателя за периода 01.07.1980 до 01.09.1980 г. от ЗДД „Васил Коларов“ – [населено място] /л.192 адм. пр./. Издаден е отказ за издаване на удостоверение от началник сектор ТП – Стара Загора на НОИ, тъй като по данни от документите на „Вамо“ АД липсва информация за периода /л.193 адм. пр./.

С разпореждане [номер]/01.06.2023 г. е възобновено административното производство по отношение определяне действителен размер на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на М. К. Т. /л.194 адм. пр./.Изготвен е опис на осигурителния стаж от 02.06.2023 г. /л.195-196 адм. пр./.

Издадено е разпореждане [номер]/02.06.2023 г. на Ръководител „ПО” при ТП - Варна на НОИ, с което на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „д“ от КСО във връзка с § 22ц от ПЗР на КСО, считано от 30.03.2021 г., е изменена отпуснатата му лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68а от КСО, като са направени и съответните преизчисления на нейния размер от 25.12.2021 г., 01.07.2022 г. и 01.10.2022 г. и е посочено, че зачетения осигурителен доход не е окончателен. Определен е месечен размер на пенсията 721,53 лева /л.202-203 адм. пр./

Изготвен е опис на осигурителния доход на 10.10.2023 г. и справка за обобщен осигурителен доход /л. 205-209 адм. пр./

Изготвена е служебна бележка за осигурителния доход от 18.09.2023 г. /л.210-213 адм. пр./

Издадено е разпореждане [номер] /12.10.2023 г. на Ръководител „ПО” при ТП - Варна на НОИ, с което на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „д“ от КСО, считано от 30.03.2021 г., е изменена личната му пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68а от КСО с окончателния осигурителен доход и са направени съответните преизчисления на нейния размер от 25.12.2021 г., 01.07.2022 г. и 01.10.2022 г., и е определен месечен размер на пенсията 808,88 лева. /л.241-242/.

Последните две разпореждания са връчени а жалбоподателя на 03.11.2023 г. /л.279/. Жалбата по адм. ред против тях е подадена на 29.11.2023 г. в срока по чл.117, ал.2, т.1 от КСО. С Решение № 2153-03-186/22.12.2023 г. на директора на ТП – Варна на НОИ е отхвърлена жалбата /л.304-305 адм. пр./.Връчено е на жалбоподателя на 17.01.2024 г. /л.306/.

В съдебното производство са приобщени към доказателствата: Заповед № 189/24.01.1984 г., с която е преназначен, считано от 09.01.1984 г., инж. М. К. Т. по трудов договор – безсрочен, за пълно 8,30 ч. работно време в ДЗ „Тича“ от конструктор МРР на механик ПДЧ по ЕТМ/ЩУ - ЕЩТ 04500029 – 155,00 лв. – следва подпис и печат на ДЗ „Тича“ - Г. Т., Заповед № 597/16.04.1986 г., с която от 01.03.1986 г. инж. М. К. Т. с местожителство и местоживеене Г. Чифлик, по трудов договор – безсрочен за пълно работно време – 8,30 часа, с която в ДЗ „Тича“ ПДЧ е преназначен от механик на началник ОМТС /буквата М е размазана и трудно се разчита/ по ЕТМ/ЩУ - ЕЩТ 01300000 – 228 лв. Лицето е с образование „висше“ - следва подпис и печат на ДЗ „Тича“ - Г. Т., в оригинал трудова книжка № 126М издадена на М. К. Т., заверени за вярност молба от 06.01.1984 г. от инж. М. К. Т. – конструктор при РМЦ до Директора на ДЗ „Тича“, с която моли да бъде преназначен от конструктор на механик в цех ПДЧ, считано от 09.01.1984 г., Придружително писмо с.д. № 5062/29.03.2022 г. от „АЛФА УУД БЪЛГАРИЯ“ АД по адм. дело № 2612/2021 г.

По делото е приета съдебно – счетоводна експертиза, която съдът ще обсъди в мотивите на решението. Същата е оспорена от ответника относно осигурителния доход и стаж.

Предвид установеното съдът прави следните правни изводи:

Оспореното решение е връчено на жалбоподателя на 17.01.2024 г. Жалбата е подадена на 30.01.2024 г. в срока по чл.149, ал.1 от АПК, вр. чл.117, ал.5 от КСО, от лице с правен интерес, пред надлежен съд, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.

разпореждане [номер]/07.11.2022 г., с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл.68 от КСО /л.144 адм. пр./ и Решение № 2153-03-07/12.01.2023 г. на директора на ТП – ВАРНА на НОИ, с което жалбата е отхвърлена /л.160 адм. пр./, не са от значение за решаване на настоящия спор, тъй като е налице възможност по реда на чл.99, ал.1, „д“ от КСО за промяна размера на пенсията. Също така с решение №7410/14..06.2024 г. по адм. дело № 7038/2023 г. на ВАС е оставено в сила решение № 806/12.06.2023 г. по адм. дело № 292/2023 г. на Адм. съд – Варна, от което следва, че за жалбоподателят съществува единствено възможност за определяне, съответно изменение размера на пенсията отпусната на основание чл.68а, ал.1 от КСО.

Процесните разпореждания от 02.06.2023 г. и 12.10.2023 г. са връчени на жалбоподателя на 03.11.2023 г. с писмо с обратна разписка /л.279, 287 адм. пр./.Жалбата по административен ред е подадена по пощата на 28.11.2023 г. /л.303 адм. пр./ в едномесечния срок, по реда на чл.117, ал.2, т.1 КСО.

Със Заповед № 36585/29.11.2023 г. на подуправител на НОИ е разрешено на Д. А. – директор на ТП – Варна на НОИ да ползва платен отпуск от 21.12.2023 г. до 22.12.2023 г. включително. /л.283 от делото/. Със Заповед № 1016-40-1121/02.11.2023 г. на управителя на НОИ е определено Т. Т. началник отдел „А. в ТП на НОИ – Варна да изпълнява правомощията на директор на ТП на НОИ – Варна, предоставени по чл.29 от Правилника за организацията и дейността на НОИ, в случай на негово отсъствие поради ползването на отпуск при временна нетрудоспособност, командироване, както и при друга възникнала неотложна необходимост /л. 284 от делото/.

Оспореното решение е издадено от компетентен орган - директора на ТП – Варна на НОИ, в условията на заместване в съответствие с чл.117, ал.3 КСО. Същото е в писмена форма. Изложени са фактически и правни основания за издаване на решението при спазване на чл.59, ал.2, т.4 АПК. Мотивите на решението на основание чл.97, ал.1 от АПК се смятат за част от мотивите на разпорежданията. Процесните разпореждания също са издадени от компетентен орган - ръководител "ПО" в ТП - Варна на НОИ, съобразно чл. 98, ал.1, т.1 от КСО.

Съгласно чл.68а, ал.1 - лицата, които имат изискуемия осигурителен стаж по чл. 68, ал. 2, могат по тяхно желание да се пенсионират до една година по-рано от възрастта им по чл. 68, ал. 1. Пенсията се отпуска от датата на заявлението и се изплаща в намален размер пожизнено; ал.2 - лицата, на които е отпусната пенсия по ал. 1, нямат право на пенсия по чл. 68, ал. 1, 2 и 3; ал.3 - при преизчисляване на пенсията по ал. 1 процентът на намаление, определен съгласно чл. 70, ал. 14, не се променя.

Жалбоподателят е подал заявление за опускане на пенсия по чл.68а от КСО на 30.03.2021 г., роден е на 24.09.1957 г., поради което възрастта му е била 63 г., 6 м., 6 дни към датата на подаване на заявлението. Изискуемата възраст по чл.68, ал.1 КСО е била за жалбоподателя 64 г., 5 м. Заявлението е подадено една година преди навършване на възрастта по чл.68, ал.1 КСО, съобразно чл.68а, ал.1 КСО. Н. основание чл.68а, ал.2 КСО първоначалната пенсия е отпусната от 30.03.2021 г. С разпореждане [номер]/23.07.2021 г. издадено от ръководителя на ПО при ТП на НОИ – Варна, на жалбоподателя е отпусната пенсия от 30.03.2021 г. при условията на чл. 68а КСО в минимален размер – 300 лева, съгласно чл. 70, ал. 12 КСО, във връзка с чл. 10, т. 2 ЗБДОО за 2021 г. Същото е влязло в сила на 28.12.2023 г., тъй като с решение № 13063/28.12.2023 г. по адм. дело № 4286/2023 г. на ВАС е оставено в сила решение № 347/17.03.2023 г. по адм. дело № 126/2023 г. на Адм. съд – Варна, с което е отхвърлена жалбата на М. К. Т. против Решение № 2153-03-128/05.11.2021 г. на директора на ТП – Варна на НОИ, с което отхвърлена жалбата на М. К. Т. срещу разпореждане [номер]/23.07.2021 г. издадено от ръководителя на ПО при ТП на НОИ – Варна.

Н. основание чл.99, ал.1, т.2 б. “д“ КСО, влязлото в сила разпореждане по чл. 98 може да се измени или отмени от органа, който го е издал по инициатива на органа – когато се установи, че пенсията е определена в неправилен размер.

разпореждане [номер]/02.06.2023 г. и разпореждане [номер]/12.10.2023 г. са издадени по реда на чл.99, ал.1, т.2 б. “д“ КСО, която норма изисква влязло в сила разпореждане по чл.98 от КСО. Т. е нямало към момента на издаването им, но след като на 28.12.2023 г. влиза в сила разпореждане [номер]/23.07.2021 г., на основание чл.142, ал.2 от АПК, съдът приема, че е било налице основание за издаването им, а именно влязло в сила разпореждане за определяне на първоначалния размер на пенсията и са установени факти, които са довели до извод, че първоначалния размер на пенсията е определен неправилно.

Спорът между страните е относно размерът на осигурителния стаж, който съгласно чл.68а, ал.1 КСО и чл.70 КСО е определящ за размера на пенсията.

С разпореждане [номер]/02.06.2023 г. е установен общ осигурителен доход за периода 01.01.2000-29.03.2021 г. – 155 419.27 лв., последвало е установяване, че той е 155 732.28 лв., поради което е издадено разпореждане [номер]/12.10.2023 г. Корекцията в размер на 313,01 лева осигурителен доход е извършена на основание служебна бележка вх. № 2113-03-649#29 от 18.09.2023 г. /л.210-213 адм. пр./ издадена от началник отдел „КНК“ в ТД – Варна на НОИ, с която е променен осигурителния доход на жалбоподателя за периода 01-03.2021 г. и където месечния осигурителен доход за периода е повишен от 650 лв. на 757.58 лв. В този случай разликата на общия осигурителен доход от първото и второто разпореждане е 313.01 лв., която рефлектира върху индивидуалния коефициент и размера на пенсията.

Съдът установява, че съгласно осигурителна книжка /л. 221-222 адм. пр./ жалбоподателят има осигурителен стаж в ЕТ „Б. “ от 22.08.1994 г. – 20.07.1995 г. този стаж не е признат за осигурителен, видно от опис на осигурителния стаж и доход на жалбоподателя /л.195 и л.205 адм. пр./ и приложение 1 от ССЕ. Ответникът е приел, че за периода 22.08.1994 г. - 20.07.1995 г. жалбоподателят е осигурен ІІІ категория, съгласно представено от „АЛФА УУД БЪЛГАРИЯ“ АД /предходно ДЗ /ДП/ „Тича“ – Г. Т./ УП -2 изх. № 434/06.12.2021 г. /л.62-65/, в което е посочено, че се анулират УП-2 № 398/25.05.2021 г., 422/26.08.2021 г. и 423/26.08.2021 г. /л.63-64/. За периода 31.03.1992 г. – 06.12.1993 г. и 09.12.1993 г – 20.07.1995 г. лицето не е открито във ведомостите за трудовите възнаграждения. Възстановен е на работа с решение на съда. В дружеството няма запазени данни и документи за начислени и изплатени суми по чл.225, ал.1 от КТ. Това е установено и от ССЕ, Приложение 1, в което е отбелязано, че за периода 30.03.1992 - 07.12.1993 г., 07.12.1993 г. – 09.12.1993 г. и 09.12.1993 -20.07.1995 г. неприсъствено жалбоподателят е бил стоковед снабдител ІІІ категория труд и ответникът е приел този осигурителен стаж за наличен. Не следва към този стаж да се прибавя и осигурителния стаж в ЕТ „Б. “ от 22.08.1994 г. – 20.07.1995 г., тъй като законодателя изрично е предвидил с чл.354, ал.1, т.1 от КТ, че за трудов стаж се признава и времето, през което не е съществувало трудово правоотношение, в следните случаи - работникът или служителят е бил без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи - от датата на уволнението до възстановяването му на работа. Нормата на чл.225, ал.2 от КТ, предвижда, че когато през времето по предходната алинея работникът или служителят е работил на по-нископлатена работа, той има право на разликата в заплатите. Това право има и работникът или служителят, който незаконно е бил преместен на друга по-нископлатена работа. От изложеното следва, че при дублиран стаж, предимство има стажът, придобит по трудово правоотношение, което незаконосъобразно е било прекратено. В този смисъл ответникът законосъобразно е приел, че следва да се зачете за осигурителен стаж този в „АЛФА УУД БЪЛГАРИЯ“ АД, включително и за периода 22.08.1994 г.-20.07.1995 г., който се дублира с този в ЕТ „Б. “, като изцяло е съобразил вписванията в трудовата книжка относно уволнението и възстановяването на работа. Поради това не следва периода 22.08.1994 г. - 20.07.1995 г. да се отчете допълнително като осигурителен стаж.

Относно довода на жалбоподателя, че не е зачете осигурителен стаж в ДП „Тича“ /АЛФА УУД БЪЛГАРИЯ“ АД/ за периода 01.04.1984 г. до 01.03.1986 г. видно от Приложение №1 към ССЕ ответникът е зачел стаж І категория за периода 01.03.1984 г – 01.01.1985 г., следва, че спора е за периода 01.01.1985 г. – 01.03.1986 г. Този период ответникът е зачел за осигурителен стаж, но трета категория според УП-3 /л.8/ и трудова книжка № 126 /М. Видно от трудова книжка № 126/М /стр.11, 12 е налице вписване с подпис и печат от работодателя, че жалбоподателят е полагал труд в ДП „Тича“ – Г. Т., дейност – дървообработване,

ред 2 – ри: длъжност механик ПДЧ, заплата 155 лева, за периода 09.01.1984 г. – 01.04.1984 г.,

ред 3 –ти: длъжност - механик ПДЧ, заплата 210 лева, за периода 01.04.1984 г. – 01.03.1986 г.,

ред 4 – ти: длъжност началник ОМТС, заплата 225 лева, за периода 01.03.1986 г. - 01.10.1981 г. /годината не съответства хронологически/,

ред 5 – ти: длъжност началник отдел МТС, заплата 440 лева, за периода 01.03.1989 г. – 01.10.1990 г.

ред 1 и 6, стр.11-12 от трудовата книжка не са от значение за спорния стаж, поради което не следва да се цитират.

От „АЛФА УУД БЪЛГАРИЯ“ АД /правоприемник на ДП “Тича“/ е представено удостоверение 397/25.05.2021 г. /№ 2113 03-649#3/01.06.2021 г. по описа на ТП-Варна на НОИ/, в което е вписан осигурителен стаж в определени периоди, за целия период от 05.04.1983 г. – 20.07.1995 г. и ответникът е зачел стажа по посоченото удостоверение. В същото удостоверение /л. 8 адм. пр./ е посочено, че е налице заповед за назначаване № 1489/84 г. от 09.01.1984 г. – на длъжност механик в ПДЧ и това съответства на вписването в трудовата книжка – ред 2-ри. Също така е посочено в удостоверение, че съгласно Заповед за назначаване № 597/86 г. е началник ОМТС от 01.03.1986 г., което съответства на вписването в трудовата книжка, ред 3-ти. Тези заповеди са приети към доказателствата /л.130-131 от делото/.

От анализа на трудовата книжка № 126М и УП-3 № 397/25.05.2021 г. се установява, че има несъответствие между двата официални документа, относно трудовия и осигурителния стаж, а именно: в трудовата книжка е посочено, че жалбоподателят е работил от 09.01.1984 г. до 01.04.1984 г. и от 01.04.1984 г. до 01.03.1986 г. в ДП „Тича“ като механик ПДЧ, а в УП – 3 №397/25.05.2021 г. е посочено, че от 01.03.1984 г. до 01.01.1985 г. е без длъжност в цех ПДЧ звено МРР – І категория труд и механик – администрация отдел НТПП от 01.01.1985 г. до 01.03.1986 г.

Тези несъответствие са установени и от ответника, направено е запитване до „АЛФА УУД БЪЛГАРИЯ“ АД и изпълнителния директор на дружеството в писмо изх. № 427/27.01.2022 г. /л.61 от адм. пр./ посочва, че във връзка с УП-3 №397/25.05.2021 г. удостоверява, че данните посочени в този документ са коректни спрямо разплащателните ведомости на дружеството, поради което анулират записите в трудовата книжка на М.К.Т.

Трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства (чл. 347 от КТ), с който се установява осигурителен стаж (чл. 40, ал. 1 от НПОС). В трудовата книжка се вписват данните по чл. 349 и чл. 350а от Кодекса на труда КТ), както и данните по чл. 4 - 6 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж.

Съгласно нормата на чл. 40, ал. 1 от НПОС осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. В чл.40, ал.3 от НПОС е предвидено, че Документите по ал. 1 и 2 се издават въз основа на ведомости за заплати, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Напълно аналогични са разпоредбите на чл. 1 и чл. 2 от Инструкция № 2492 за реда и начина на издаване на документи за трудов стаж, издадена на основания § 101, ал. 3, изречение второ от ППЗП /ДВ бр.20/12.03.1968 г./. Анализът на тези разпоредби налага извода, че изплащателните ведомости са първичните документи, доказващи наличието на осигурителен стаж, а трудовите, служебните и осигурителните книжки, както и удостоверенията обр. УП – 3 (документи по утвърден образец по смисъла на чл. 40, ал. 1 от НПОС) са вторични документи, които отразяват данните, съдържащи се в изплащателните ведомости. При несъответствие между записванията в изплащателните ведомости, от една страна, и трудовата книжка и удостоверенията обр. УП – 3, от друга страна, от значение е направеното отразяване в изплащателните ведомости, а не обратното, което недвусмислено се налага от съдържанието на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от НПОС. Поради посочването в писмо изх. № 427/27.01.2022 г. от „АЛФА УУД БЪЛГАРИЯ“ АД, че удостоверение УП-3 №397/25.05.2021 г. е издадено спрямо разплащателните ведомости на дружеството следва да се приеме, че ответникът съобразно чл.40, ал.5 от НПОС е извършил нужната проверка и законосъобразно, при спазване на чл.40, ал.1 и 3 от НПОС е приел данните посочени в УП-3 №397/25.05.2021 г. за верни относно осигурителния стаж на жалбоподателя. От изложеното следва, че е неоснователен довода на жалбоподателя, че е налице осигурителен стаж в ДП „Тича“ /„АЛФА УУД БЪЛГАРИЯ“ АД/, който не е съобразен при определяне на пенсията.

Жалбоподателят със заявление от 27.02.2023 г. /л.181 адм. пр./ е поискал установяване и включване на трудов и осигурителен стаж: 2 месеца през 1979 г. в „Черно море” АД, съгл. УП-3 от 20.09.2022 г.; 2.5 месеца през 1980 г. в ЗДД „Васил Коларов”; 2.5 месеца през 1981 г. в АТЗ към „Агрополихим” – [населено място] и 3.5 месеца през 1973-74 г. в ТЕЦ-Варна, [населено място].

От ТП на НОИ – Варна е изискана информация (обр. УП-3) от „Агрополихим” АД – [населено място] за положен трудов стаж от жалбоподателя (писмо изх. № 2113-03-649#21/05.04.2023 г.) за периода 01.07-01.09.1981 г. Получено е писмо – отговор от дружеството (вх.№ 2113-03-649#25/02.05.2023 г.), в което се посочва, че за периода 01.07-01.09.1981 г. не се откриват данни за лицето М.К.Т., роден на [дата]. /л. 184-187 адм. пр./. В трудова книжка № 126/М на жалбоподателя, за този период няма вписване. С оглед тези факти, съдът приема, че претендирания осигурителен стаж в „Агрополихим” – [населено място] не е доказан.

От ТП на НОИ – Варна изискана информация (обр. УП-3) от „ТЕЦ Варна” Е. – [населено място] за положен трудов стаж от жалбоподателя (писмо изх. № 2113-03-649#22/05.04.2023 г.) за периода 01.06-01.09.1971 г. Получено е писмо – отговор от дружеството (вх.№ 2113-03-649#26/31.05.2023 г.), в което се посочва, че за периода 01.06-01.09.1971 г. не се откриват данни в разплащателните ведомости за лицето М.К.Т., роден на [дата]. /л.189-191 адм. пр./ В трудова книжка № 126/М на жалбоподателя, за този период няма вписване. С оглед тези факти, съдът приема, че претендирания осигурителен стаж в „ТЕЦ Варна” Е. – [населено място] не е доказан.

ТП на НОИ – Варна изисква информация (обр. УП-3) от „Осигурителен архив” – [населено място] за положен трудов стаж от жалбоподателя (писмо изх. № 2113-03-649#23/05.04.2023 г.) в ЗДД „Васил Коларов” за периода 01.07-01.09.1980 г. Получено е писмо – отговор от Н. сектор при ТП на НОИ – Стара Загора (вх.№ 2113-03-649#24/10.04.2023 г.), в което се посочва, че за периода 01.07-01.09.1980 г. не се откриват данни за лицето М.К.Т., роден на [дата]. /л.192-193 адм. пр./. В трудова книжка № 126/М на жалбоподателя, за този период няма вписване. С оглед тези факти, съдът приема, че претендирания осигурителен стаж в ЗДД „Васил Коларов” не е доказан.

От „Черно море” АД за периода 01.07-01.09.1979 г., е издадено УП-3 от № 6/18.01.2023 г., вх. № 2113-03-649#20 от 27.02.2023 г. по описа на ТД – Варна на НОИ /л.182 адм. пр./, в което е посочено, че жалбоподателя е бил монтьор от 01.07.1997 г. до 01.09.1997 г., срок от 2 месеца, осигурителния стаж е изчислен по реда на чл.38 и 39 от НПОС. Посочения документ УП-3 е издаден на основание чл. 5, ал. 7 КСО, чл. 40, ал. 1 и 2 НПОС. При наличие на посочения документ за осигурителния стаж по утвърден образец, на основание чл.40, ал.1 от НПОС съдът приема, че се установява осигурителен стаж от 2 месеца на жалбоподателя. В Трудова книжка №126/М на жалбоподателя този стаж не е вписан, но при наличие на удостоверение обр. УП-3 от работодателя, което не е оспорено от ответника, съдът приема, че същото установява наличие на посочения осигурителен стаж. Доказателства за стажа в „Черно море“ АД е представен на 27.02.2023 г. преди издаване на разпореждането от 02.06.2023 г. и 12.10.2023 г., поради което е следвало на основание чл. 70 от КСО да бъде включен в осигурителния стаж на жалбоподателя. Видно от л.24 на ССЕ, при включване на този осигурителен стаж пенсията е изчислена в размер на 842,87 лева, тоест в по-висок размер от този в разпореждане от 02.06.2023 г. /721,53 лева/ и разпореждането от 12.10.2023 г. /808,88 лева/. Това обуславя незаконосъобразност на двете разпореждания, както и на процесното Решение № 2143-03-186/22.12.2023 г. поради което следва да бъдат отменени и преписката върната на административния орган за ново произнасяне, с включване на 2 месеца осигурителен стаж в „Черно море” АД .

Относно оспорения от М.К.Т. общ размер на осигурителния му доход за периода 01.01.2001-30.03.2021 г. и по-точно за 2017, 2018, 2019, 2020 и 2021 г.

Жалбоподателят счита, че ПО не се е съобразил с данните от годишните данъчни декларации и внесените от него действителни осигурителни вноски.

Чрез ССЕ са направени изследвания и изчисляване на внесените осигурителни вноски /стр. 9 -21 от ССЕ/, след което в таблица /л. 17 от ССЕ/ е посочена и разликата на осигурителния доход установени от ССЕ и от ответника. За периодите 16.03.2015 -31.12.2015 г. и 01.01.2017 г. – 29.03.2021 г. са установените разлики и в резултат на тях ССЕ е изчислила общ осигурителен доход 172 235.64, а ответника 156 254,75 лева. Изследваните документи и изчисленията, които е направила ССЕ не са оспорени от ответника, но е оспорен установения осигурителния доход и осигурителния стаж. Нормативното основание за подаването на данни за осигурените лица е чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. Данните за всяко осигурено лице се подават с декларация образец № 1 “Данни за осигуреното лице” по реда на чл.2, ал.1 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, чрез ежемесечно или периодично представяне на утвърдени декларации. Подадените по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО данни се използват при отпускането и изплащането на пенсиите, паричните обезщетения и помощите по КСО. Въз основа на тези данни се извършва изчисляването на паричните обезщетения за временна неработоспособност, бременност, раждане и отглеждане на дете до [възраст] възраст, на помощите по КСО и на паричните обезщетения при осиновяване на дете до [възраст] възраст. Декларация образец № 1 се подава без издаване на задължителни предписания от контролните органи на Националния осигурителен институт, когато в хода на проверка или ревизия органите по приходите служебно установят обстоятелства по чл. 103, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс или установят, че декларация не е подадена или не е следвало да бъде подадена (чл. 4, ал. 1, т. 5 от Наредба Н-13 от 17.12.2019 г.).

Безспорно е установено, като и от ССЕ, че за всички изследвани от експертизата финансови години не са приложени подадените конкретни данни по Декларации обр.1 /л.14 от ССЕ/. Видно от представените протоколи за подаване на декларации обр.1 и бор.6 /л.213-269 от делото/, в някой от тях е отбелязано, че декларация обр.1 е подавана. В случая Декларациите обр.1 са определящи, за установяване на осигурителния доход. В Служебна бележка изх. № 2113-03-649#29/18.09.2023 г. /л.210/, на която се позовава ответника, при определяне на осигурителния стаж за 2017-2021 г. са посочени данните според подадените данни за осигурителния доход по чл.5, ал.4, т.1 от КСО. ССЕ е установил несъответствия между декларираните и внесените осигурителни вноски. Има специален ред предвиден с чл.103, ал.1 - 3 от ДОПК, за поправяне на тези пропуски и грешки. Едва след провеждане на такова производство жалбоподателят може да се позове на новоустановените факти. С оглед горното съдът приема, че изчисленията на ответника относно осигурителния стаж и доход през периода на самоосигуряване не следва да се коригират и в тази насока не е допуснато нарушение.

Видно от Удостоверение № 052 от 12.09.1978 г. на началник поделение 34980 – Плевен за прослужена военна служба от 2 години и 26 дни /л. 217 адм. пр./, в опис на осигурителния стаж, който е възприет от ответника е посочен 2 г. и 27 дни, т.е. с един ден повече – опис на осигурителния стаж /л. 3 и л.195 адм. пр./.

Зачетения стаж за периода 20.07.1995 г. – 01.03.1997 г. е 1 г., 7 м.11 дни, и правилно е определен от ответника, поради което съдът не възприема заключението на вещото лице, че периода е 1 г., 7 м., 12 дни /л.21 ССЕ/.

Периода от 03.03.1997 г. до 15.03.2015 г. е 18 г. и 12 дни, а ответника е изчислил 18 г. и 13 дни, т.е. с един ден повече.

Поради това, че не следва да се влошава положението на жалбоподателя в резултат на оспорването, с тези два дни не следва да се намалява установения осигурителен стаж. Към установения осигурителен стаж от ответника от 40 г., 7 м. и 10 дни следва да се прибави и установения стаж от 2 месеца в „Черно море“ АД.

След отменя на оспореното решение и връщане на административната преписка на ответника за ново произнасяне, следва към установения от ответника осигурителен стаж от 40 г., 7 м. и 10 дни да се прибави и установения осигурителен стаж от 2 месеца в „Черно море“ АД. Н. база на осигурителния стаж, ответникът следва да изчисли индивидуалния коефициент по реда на чл. 70, ал. 9 във вр. с ал. 8 от КСО и съобразяване с § 22ц, ал.1 от ПЗР на КСО. Също така следва да се направят допустимите преизчислявания на пенсията съгласно §7е, §7ж, §7з от ПЗР на КСО. В случай, че до издаване на разпореждането за изменение на пенсията, последват други нормативноустановени преизчисления в полза на жалбоподателя, следва да се съобразят. Следва да се предостави 14 - дневен срок за издаване на разпореждането за изменение на пенсията, тъй като доказателствата са установени.

Приложим акт от правото на ЕС, регламентиращ материята, свързана с пенсиите, е Директива 98/49/ЕО на Съвета от 29 юни 1998 година за запазване на правото на допълнителна пенсия на заети лица и самостоятелно заети лица, движещи се в границите на Общността, която обаче е неприложима в настоящия казус. Същата има за цел да се премахнат пречките пред свободното движение на заети и самостоятелно заети лица, като същевременно се защитават техните допълнителни пенсионни права, когато се движат от една държава-членка в друга, и се прилага към членове, участващи в схеми за допълнително пенсионно осигуряване, както и към други, имащи права според тези схеми, които са придобили или са в процес на придобиване на права в една или повече държави-членки. Отпуснатата в случая ПОСВ по чл. 68а КСО е във връзка с осигурителен стаж, придобит изцяло на територията на РБългария, като от доказателствата по делото не се установява, а и оспорващият не твърди да е придобил права в една или повече държави-членки според схеми за допълнително пенсионно осигуряване. Следва, че не е установено нарушение в тази насока.

В настоящото производство е недопустимо да се установява дискриминация, поради което доводът на жалбоподателя в тази насока не може да бъде разгледан. В случая ответника при нарушаване на материалния закон е допуснал и нарушаване целта на закона, а именно пенсията да се определи на база установения осигурителен стаж и доход.

Оспореното решение е в противоречене с материалноправните разпоредби и е в несъответствие с целта на закона, поради което следва да бъде отменено и преписката върната за ново произнасяне, съобразно мотивите на настоящото решение.

Жалбата е основателна, поради което искането на жалбоподателя за присъждане на 1139,60 лева за заплатен депозит за вещо лице е основателно. Н. основание чл. 143, ал. 1 от АПК администрацията, към която се числи ответника – ТП – Варна на НОИ –следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сумата от 1139,60 лева.

Предвид изхода на спора, по аргумент на противното на чл.143, ал.3 от АПК, искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно и съдът го оставя без уважение.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, вр. чл. 174 от АПК, вр. чл.118, ал.3 от КСО, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 2153-03-186/22.12.2023 г. издадено от директор на Териториално поделение – Варна на НОИ, с което е отхвърлена жалба вх. №2153-03-7#11/29.11.2023 г. от М.К.Т. [ЕГН] срещу разпореждане [номер]/02.06.2023 г. на Ръководител „ПО” при ТП - Варна на НОИ, с което на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „д“ от КСО във връзка с § 22ц от ПЗР на КСО, считано от 30.03.2021 г. е изменена отпуснатата му лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68а от КСО, като са направени и съответните преизчисления на нейния размер от 25.12.2021 г., 01.07.2022 г. и 01.10.2022 г. и е посочено, че зачетения осигурителен доход не е окончателен и разпореждане [номер]/12.10.2023 г. на Ръководител „ПО” при ТП - Варна на НОИ, с което на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „д“ от КСО, считано от 30.03.2021 г. е изменена личната му пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68а от КСО с окончателния осигурителен доход и са направени съответните преизчисления на нейния размер от 25.12.2021 г. 01.07.2022 г. и 01.10.2022 г.

ВРЪЩА на директора на ТП – Варна на НОИ административната преписка, за издаване на разпореждане за изменение на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст от компетентния административен орган, по заявление вх. № 2113-03-649/30.03.2021 г. от М.К.Т., съобразно мотивите на решението в 14 – дневен срок от влизане на решението в сила.

ОСЪЖДА Териториално поделение – Варна на НОИ да заплати в полза на М.К.Т. [ЕГН] сумата от 1139,60 лева /хиляда сто тридесет и девет лева, и шестдесет стотинки/.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд на Република България.