Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, ………………… г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, ІІІ-"б" въззивен състав, в открито
заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и първата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян
мл. с. Божидар
Стаевски
при секретаря Михаела Митова, като
разгледа докладваното от младши съдия Стаевски в. гр. дело № 5382 по описа за
2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
С решение № 20028109/29.01.2021г. по
гр.д. № 21307/2016г., по описа на Софийски районен съд, са отхвърлени
предявените от „Топлофикация Русе“ ЕАД, ЕИК:*********, срещу ответника П.А.Г., ЕГН:**********,
за сумата от общо 616,76 лв. представляваща незаплатена цена на потребена
топлинна енергия за периода от 30.09.2014г. – 30.04.2015г. в следните имоти,
находящи се в гр. Русе, бл. „****“ – кафе-бар /сутерен/ - сумата 237,56 лв.,
магазин за хранителни стоки – сумата от 179,01 лв., за магазин за промишлени
стоки – сумата от 92,14 лв., за кафе-бар – партер сумата от 68,03 лв. и за офис
– сумата от 40,04 лв. ведно със законната лихва върху тези суми считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
14.10.2015г. до окончателното изплащане на задължението за които суми е
издаданена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 70333/2015г. по описа на СРС 134
състав.
Срещу решението е постъпила в
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца
„Топлофикация Русе“ ЕАД, подадена чрез юрк. С.. Жалбоподателят поддържа, че
търговските обекти на ответника са предназначени за битови нужди. Сочи че
концепцията за битови нужди която включва единствено жилището на ответника е
неправилна. Изтъква, че термина битови нужди следва да се тълкува в смисъл че в
нея попадат всички „човешки, лични нужди“. Сочи че имотите дори и да не са
спални помещения топлинната енергия използвана в тях е свързана със
задоволяване на физическите потребности на хората обитаващите процесните
жилища. Ето защо моли за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване
на друго, с което исковете се уважават.
В законоустановения срок е постъпил
отговор на въззивната жалба, подаден от П.А.Г.,
с който взема становище за нейната неоснователност. Поддържа, че не бил налице
договор за доставка на топлинна енергия за небитови нужди поради което, той
няма качеството на клиент на топлинна енергия и исковете се явяват
неоснователни. Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема
следното:
Предявени са за разглеждане по реда на ч
л. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
149 ЗЕ вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. Не е
допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението на СРС е и правилно, като на
основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС.
Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да
се посочи следното:
Установено е по делото, че процесните
имоти находящи се в гр. Русе, бл. „****“, представляващи кафе-бар /сутерен/,
магазин за хранителни стоки, магазин за промишлени стоки, кафе-бар /партер/ и
офис са били в сградата – етажна собственост, която е била присъединена към
топлопреносната мрежа.
Не е спорно във въззивното производство,
че ответникът е собственик на процесните недвижими имоти.
Безспорно е по делото, че между страните
не е бил сключен договор за продажба на топлинна енергия.
Единственият спорен въпрос е ответникът
представлява ли битов клиент на топлинна енергия за процесните имоти и като
такъв явява ли се клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал.1 от ЗЕ.
Настоящият състав приема, че процесните
топлосналдени имоти са предназначени за задоволяване на стопански, съответно -
небитови нужди.
Разпоредбата на чл. 149, т. 3 ЗЕ
регламентира, че продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на
писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и
потребителя на топлинна енергия за стопански нужди.
Нормата на § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ (отм.,
бр. 54 на ДВ от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), действала до 17.07.2012 г.,
определя като потребител на енергия или природен газ за стопански нужди всяко
физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за стопански нужди, както
и лица на издръжка на държавния или общинския бюджет. Нормата на § 1, т. 33а от
ДР на ЗЕ (нова ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), действала след
17.07.2012 г. и следователно - през исковия период, определя като "небитов
клиент" - клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди.
Безспорно е по делото, че между страните
не е бил сключен договор за продажба на топлинна енергия.
При това положение следва да се приеме следва
да се приеме, че не е доказано че ответника е потребител на топлинна енергия за
стопански нужди.
Ответникът обаче не е и битов клиент на
топлинна енергия поради следните съображения.
Според задължителните за съдилищата
разяснения, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ВКС по
тълк.дело № 2/2017 г., ОСГК, правоотношението по продажба на топлинна енергия
за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно
правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни
общи условия, предложено от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР -
чл. 150, ал. 1 ЗЕ. Писмената форма на договора не е форма за действителност, а
за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на
топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството изменения
на относимите норми от ЗЕ /чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и § 1 ДР/, които
регламентират страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно
чл. 149 и чл 150 ЗЕ страна /купувач/ по договора за продажба на топлинна
енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто
е и "битовият клиент", който според легалното определение в т. 2а от §
1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г., е клиент, който купува
енергия за собствени битови нужди. При действалите преди изм. в ДВ, бр. 54 от
17.07.2012 г. редакции на чл. 149, чл. 150 и чл. 153, ал. 1 ЗИ, страна по
договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е потребителят на
топлинна енергия за битови нужди, който ползва енергия за домакинството си /т.
42 от § 1 ДР ЗЕ (отм.), в редакция от ДВ, бр. 107 от 09.12.2003 г. и ДВ, бр. 74
от 08.09.2006 г. /.
При това положение и доколкото
ответникът не е ползвал в домакинството си енергията за процесните имоти, той
не представлява битов клиент.
Предвид задължителните указания на
тълкувателното решение, което е задължително за настоящия състав то следва да
се приеме че енергия за битови нужди е тази която ползва клиента за
домакинството си.
В тази връзка неоснователни се явяват
възраженията на въззивника изложени в тази насока.
Тъй като крайните изводи на двете
инстанции съвпадат, обжалваното решение следва да се потвърди.
По разноските по производството:
При този изход на делото и на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника по жалбата следва да се присъдят сторените в
настоящото производство разноски. Техният размер възлиза съответно на 600 лв.
На основание чл.280, ал.3 от ГПК
настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от гореизложеното
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
20028109/29.01.2021г. по гр.д. № 21307/2016г., по описа на Софийски районен
съд, 54 състав.
ОСЪЖДА „Топлофикация Русе“ ЕАД,
ЕИК:*********, да заплати на П.А.Г.,
ЕГН:**********, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК сумата от 600 лв.,
представляваща разноски във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.