№ 616
гр. Бургас, 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско
дело № 20212100501663 по описа за 2021 година
Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е
образувано по повод въззивна жалба от Т. В. Т., родена на ********г.,
гражданка на Р. Ф., чрез адв. Панайот Панайотов - ВАК, със съдебен адрес:
гр. Варна, ул. ,,Драган Цанков“ № 4, офис 1, против Решение
№260176/12.07.2021г., постановено по гр. дело №246/2018г. по описа на
Районен съд - Поморие, с което съдът е приел за установено по отношение на
ответника съществуването на вземане в полза на ищеца - Етажна собственост
на к/с ,,Феста Апартмънтс Поморие“, с адрес: гр.Поморие, ул. ,,Княз Борис 1“
№211, представлявана от управителя Мартин Чолаков, за сумата от 914.03
лева - неплатени такси за поддръжка, управление и ремонт за 2015г., приети
на ОС на ЕС от 12.11.2014г.; 267.08лв. - лихва за забава за периода от
16.01.2015г. до 30.11.2017г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 05.12.2017г. до окончателното изплащане на вземането, за които е
издадена заповед №470/13.12.2017г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№794/2017г. по описа на РС -Поморие. Със същото
решение, съдът е осъдил Т. В. Т., да заплати на Етажна собственост на к/с
,,Феста Апартмънтс Поморие“, сумата от 460 лева- разноски за исковото
1
производство и сума в размер на 25 лева - разноски, направени в заповедното
производство.
Жалбоподателят изразява недоволство от така постановеното съдебно
решение, като намира същото за незаконосъобразно и необосновано,
постановено при нарушение на процесуалните правила. Излага аргументи. На
първо място твърди, че първоинстанционният съд не се произнесъл по
направените от ответната страна възражения и не допуснал относими към
предмета на спора доказателствени искания. Посочва, че изводите на
първоинстанционния съд били в противоречие с практиката на ВКС,
приложима в конкретния случай (Определение №124/17.02.2020г. по гр.д.
№3130/2019г. на ВКС, III-то г.о.). Навежда доводи в тази насока. Излага
становище във връзка с приложение разпоредбата на чл.51 от ЗУЕС. Развива
съображения досежно разпределената съобразно правната квалификация
доказателствена тежест. Иска се отмяна на първоинстанционния съдебен акт
в обжалваната част и постановяване решение на настоящата инстанция, с
което бъдат уважени изцяло исковите претенции. Претендира се присъждане
на направените по делото пред двете инстанции разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от Етажна собственост на к/с ,,Феста Апартмънтс Поморие“, с адрес:
гр. Поморие, ул. ,,Княз Борис 1“ №211, представлявана от управителя Мартин
Чолаков, чрез адв. Станимир Стоичков - БАК, с който същата се оспорва
изцяло. Подробно се изброяват хипотезите, при които решението на ОС на ЕС
преустановявало действието си. Навеждат се доводи относно правната
природа на актовете на Общото събрание по чл.51, ал.1 от ЗУЕС. Цитира се
съдебна практика (Решение №39 от 19.02.2013г. по гр.д. №657/2012г., I-во
г.о..на ВКС). Излага се становище за неоснователност на възраженията на
ответната страна(въззивник). Развиват се подробни съображения във връзка с
направените с въззивната жалба доказателствени искания. Иска се
потвърждаване на решението на районния съд и отхвърляне въззивната жалба
като неоснователна.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 и следващите от ГПК.
Пред Районен съд - Поморие са предявени искови претенции с правно
основание по чл.422 от ГПК, вр. чл.38, ал.1 от ЗУЕС, вр.чл.6, ал.1, т.8, т.9 и
т.10 от ЗУЕС и чл.86 от ЗЗД.
2
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира за установено следното:
Безспорно е установено по делото, че въззивницата е собственик на
самостоятелен обект – Студио № ****, находящо се в блок * на второ ниво на
кота +3,50 със застроена площ от 38,46 кв.м., състоящо се от антре, баня с
тоалетна, студио и тераса, при посочените граници и съседи, съгласно
представения по делото нотариален ак за покупко-продажба на недвижим
имот № ***, том *, рег.№ ***, нот.дело № ***/12.02.****г. на нотариус
Гергани Недина с №607 в регистъра на НК. Също така по делото не се спори,
че на 12.11.2014 г. е проведено общо събрание на етажната собственост,
съгласно което по т.2 от дневния ред е прието решение за определяне на
размера на годишната такса за управление и поддръжка на общите части за
2015 г. в размер на 9 евро на кв.м.
При разглеждане на делото Районен съд – Поморие е изяснил делото
от фактическа страна и е достигнал до изводи, които се споделят от
настоящата инстанция, която препраща към мотивите на първоинстанционния
съд на основание чл.272 от ГПК.
По депозираната въззивна жалба съдът намира, че следва да вземе
отношение по изложените възражения. С оглед преобладаващата практика на
съдилищата приемането на решение на общо събрание на етажната
собственост, което не е атакувано в срока по чл.40 от ЗУЕС, респективно е
потвърдено от произнасящата се по претенциите по този член инстанция, се
стабилизира и взетите от общото събрание решения са задължителни и следва
да се изпълняват от етажните собственици, независимо дали са били съгласни
или против взетите решения. Решението от 12.11.2014 г. на ОСЕС в комплекс
„Феста Апартмънтс – Поморие“ е влязло в сила, поради което етажните
собственици са длъжни да го изпълняват на основание чл.6, ал.1, т.8 – т.10,
във вр. с чл.11, ал.1, т.5 и т.7 от ЗУЕС. Протоколът от 12.11.2014 г. е
оповестен на основание чл.16 ал.7 от ЗУЕС с протокол от 17.11.2014 г. и е
изпратен на електронните адреси на собствениците. В този смисъл съдът
намира, че процедурата по отношение на проведеното общо събрание на
етажната собственост е спазена и към момента в отношенията между
страните по делото е единствено важимо решението от 12.11.2014 г. на
етажната собственост, тъй като последващите решения са отменени от съда.
3
Основните възражения на въззивницата са свързани с това, че взетото
решение по т.2 за заплащане на такса от 9 евро/кв.м. противоречи на
разпоредбата на чл.51 ал.1 от ЗУЕС; въззивницата не е ползвала имота лично
или чрез други лица за срок повече от 30 дни през 2015 година; въззиваемият
не е правил разходи за дейностите по управление и поддръжка на общите
части на блок *, както и не е извършвал дейност по управление и поддръжка
на общите части през процесния период като претенцията не е доказана по
размер, тъй като не е ясно на каква база би следвало да се изчислява таксата
за поддръжка; прави се изявление за погасяване на вземането по давност.
Настоящата съдебна инстанция намира направените възражения за
неоснователни по следните причини. Както беше посочено по-горе, взетото
решение по т.2 е стабилизирано и макар и да има формално противоречие с
разпоредбата на чл.51 ал.1 от ЗУЕС – таксата не е съобразена с броя лица
обитаващи конкретния апартамент, а е на квадратен метър, това противоречие
не следва да се взема предвид, тъй като решението подлежи на изпълнение.
Що се отнася до възражението, че етажната собственост не е правила
разходи по поддръжка и управление на общите части на жилищния вход,
съгласно решението от 12.11.2014 г. въззиваемата като собственик на
самостоятелен обект е следвало съгласно чл.6, ал.1, т.8 ЗУЕС е била длъжна
да изпълнява решението на общото събрание. Съобразно чл.51, ал.1 от ЗУЕС
страната е длъжна да заплаща разходите за управление и поддръжка на
общите части на сградата във връзка с чл.6 т.10 и чл.11 т.5 от ЗУЕС. Това
следва от предвидените в закона задължения на собствениците в етажната
собственост. В този смисъл искането за ангажиране на доказателства досежно
изпълнението на дейността на етажната собственост не се налага. По
отношение на позоваването на чл.51 ал.2 от ЗУЕС, същото би било
основателно, ако въззиваемата беше ангажирала писмени доказателства. В
този смисъл не допускането до разпит на исканите свидетели не съставлява
съществено процесуално нарушение с оглед липсата на писмени
доказателства. Такива могат да бъдат сведения и удостоверения от Гранична
полиция кога страната е влязла, съответно излязла, от територията на
Република България с оглед определяне на евентуалния й престой съобразно
нормата на чл.51 ал.2 от ЗУЕС.
Направеното от страната оплакване и позоваване на изтекла
4
погасителна давност не се споделя от настоящата съдебна инстанция.
Въззивницата твърди, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК е входирано пред ПРС на 30.11.2017г. и тъй като решението на
общото събрание е от 12.11.2014г., а съгласно разпоредбата на чл.38 ал.1 от
ЗУЕС „Решенията на общото събрание се изпълняват в определените в тях
срокове. Когато срокът не е определен, решенията се изпълняват в 14-дневен
срок от оповестяването им по реда на чл.16 ал.7 от ЗУЕС.“, то предявеният
иск, респективно заявление е подадено на 30.11.2017г., т.е. четири дни след
изтичане на тригодишния давностен срок. От представения протокол за
взетите решения на 12.11.2014г. се установява, че макар и в протокола да
липсва конкретно определен срок, решенията на общото събрание са за
периода след изтичане на 2014 година и дефакто касаят периода след
01.01.2015 година, което следва от естеството на взетите решения. В този
смисъл съдът намира, че претенцията не е погасена по давност. Всичко това
налага обжалваното решение на ПРС да бъде потвърдено, като на етажната
собственост се присъди сумата от 360 лева – разноски по делото за
въззивната инстанция, съобразно представения списък по чл.80 от ГПК.
По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260176 от 12.07.2021г., постановено по
гр. дело №246/2018г. по описа на Районен съд - Поморие.
ОСЪЖДА Т. В. Т., родена на ********г., гражданка на Р. Ф., чрез адв.
Панайот Панайотов - ВАК, със съдебен адрес: гр. Варна, ул. ,,Драган Цанков“
№ 4, офис 1, да заплати на Етажна собственост на к/с ,,Феста Апартмънтс
Поморие“, с адрес: гр.Поморие, ул. ,,Княз Борис 1“ № 211, представлявана от
управителя Мартин Чолаков, сумата от 360,00 лева, представляваща разноски
по делото за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6